Решение № 1468 от 06.11.2024, Районен съд - Русе

РЕШЕНИЕ

№ 1468 гр. Русе, 06.11.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – РУСЕ, V ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на девети октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Татяна Т. Илиева при участието на секретаря Миглена Ц. Кънева като разгледа докладваното от Татяна Т. Илиева Гражданско дело № 20234520104919 по описа за 2023 година

Предявените искове са с процесуалноправно основание чл.422, ал.1 от ГПК и материалноправно такова – чл.327, ал.1 от ТЗ и чл.86 от ЗЗД.

Ищецът „Топлофикация София” ЕАД твърди, че на 16.11.2022 г. депозирал заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК срещу С.Д.Ж. за сумата 4 193.92 лева, от които 3 519,23 лева главница, представляваща стойност на незаплатената топлинна енергия за периода от м.05.2019 г. до м.04.2021 г., ведно със законната лихва от 14.06.2023 г. до окончателното изплащане на вземането, 594,64 лева мораторна лихва от 15.09.2020 г. до 28.10.2022 г., както и суми за дялово разпределение: 65,56 лева главница за периода от м.10.2019 г. до м.04.2021 г., ведно със законната лихва от 16.11.2022 г. до окончателното изплащане на вземането и 14,49 лева лихва за периода от 01.12.2019 г. до 28.10.2022 г.

С разпореждане, постановено по ч.гр.дело № 345/2023 г. по описа на РСРусе, била издадена заповед за изпълнение срещу длъжника. На основание чл.415, ал.1, на ищцовото дружество били дадени указания да предяви иск за установяване вземането си срещу С.Д. Ж. в едномесечен срок.

С оглед това предявява настоящия установителен иск за вземането си за 1 консумирана и незаплатена топлинна енергия срещу ответника като клиент на топлинна енергия за топлоснабден имот: ап. 2, находящ се на адрес: гр.С, 1574, общ.С, ж.к.,,Х.С.", бл.38, вх.А, ет.1, за процесния период. В качеството си на собственик на процесния топлоснабден имот за процесния период, ответникът бил клиент на топлинна енергия за битови нужди по смисъла на чл. 153, ал. 1 от ЗЕ и за него важа ли разпоредбите на действащото за посочения период законодателство в областта на енергетиката.

Съгласно чл.150, ал. 1 от ЗЕ продажбата на топлинна енергия за битови нужди от топлопреносното предприятие се осъществява при публично известни Общи условия за продажба на топлинна енергия от "Топлофикация София“ АД на клиенти за битови нужди в гр. София, които се изготвят от "Топлофикация София" ЕАД и се одобряват от Комисията за енергийно и водно регулиране. Същите влизат в сила в едномесечен срок след публикуването им в един централен и един местен ежедневник и имат силата на договор между топлопреносното предприятие и клиентите на топлинна енергия, без да е необходимо изричното им приемане от страна на клиентите.

С тези общи условия се регламентирали търговските взаимоотношения между клиентите на топлинна енергия и Дружеството: правата и задълженията на двете страни; редът за измерване, отчитане, разпределение и заплащане на ТЕ; отговорностите при неизпълнение на задълженията и др. Ответникът не е упражнил правата си по чл. 150, ал. 3 от ЗЕ (чл. 106а, ал.3 ЗЕЕЕ) и спрямо него били влезли в сила Общите условия за продажба на топлинна енергия от "Топлофикация София" ЕАД на потребители за битови нужди в гр. София, одобрени с Решение от 2016г. на ДКЕВР, публикувани във в-к „ Монитор", в сила от 10.07.2016 г. В раздел IX от ОУ - ,,Заплащане на ТЕ и услугата дялово разпределение", чл. 31, ал. 1 били определени редът и срокът, по които купувачите на топлинна енергия са длъжни да заплащат месечните дължими суми за нея. Съгласно чл.33 от ОУ, клиентите са длъжни да заплащат месечните дължими суми за топлинна енергия по чл. 32, ал.1 и ал.2 в 45дневен срок след изтичане на периода, за който се отнасят. Същите имали задължение да заплащат стойността на фактурата по чл. 32, ал. 2 и ал. 3 за потребеното количество топлинна енергия за отчетния период, в 45-дневен срок след изтичане на периода, за който се отнасят. Съгласно влезлите в сила ОУ, топлопреносното предприятие начислявало обезщетение за забава в размер на законната лихва само за задълженията по чл. 32, ал. 2 и ал. 3, ако не 2 са заплатени в срока по ал. 2. При неизпълнение в срок на задълженията по ал.

2 , клиентите заплащали на продавача обезщетение в размер на законната лихва от деня на забавата до момента на заплащането на дължимата сума за топлинна енергия.

От приложеното извлечение от сметки било видно, че ответникът е използвал доставяната о т ищцовото дружество топлинна енергия през процесния период и не погасил задължението си. В изпълнение на разпоредбата на чл. 112г, ал. 1 от ЗЕЕЕ /чл.139б от ЗЕ/ сградата-етажна собственост, в която се намирал топлоснабденият имот, сключила договор за извършване на услугата дялово разпределение на топлинна енергия с „МХ Елвеко“ ООД. На основание чл. 139 от Закона за енергетиката, разпределението на топлинна енергия между потребителите в сграда-етажна собственост се извършва по системата за дялово разпределение при наличието на договор с лице вписано в публичния регистър по чл. 139а. В настоящия случай, сградата-етажна собственост, в която се намирал имотът на ответника, сключила договор за извършване на услугата дялово разпределение на топлинна енергия с фирма „МХ ЕЛВЕКО" ООД, в изпълнение на разпоредбата на чл. 138б от Закона за енергетиката. Съгласно чл. 155, ал. 1, т.

2, сумите за топлинна енергия за процесния имот били начислявани от "Топлофикация София" АД по прогнозни месечни вноски, като след края на отоплителния период били изготвяни изравнителни сметки от фирмата, извършваща дяловото разпределение на топлинна енергия в сградата – „МХ ЕЛВЕКО" ООД на база реален отчет на уредите за дялово разпределение, в съответствие с чл. 71 от Наредба № 2/28.05.2004 г. за топлоснабдяването и Наредба № 16-334/06.04.2007 г. за топлоснабдяването. За имота на ответни ка били издадени изравнителни сметки в подкрепа на твърденията, че сумите за топлинна енергия за процесния имот били начислени по действителен разход на уредите за дялово разпределение, инсталирани на отоплителните тела в имота. Съгласно Общите условия за продажба на топлинна енергия за битови нужди в случай, че резултатът от изравнителните сметки е сума за доплащане, то тя се прибавя към първата дължима сума за процесния период. В случай, че резултатът от изравнителната сметка е сума за възстановяване, то от нея служебно се приспадат просрочените задължения, като се започне от найстарото.

Претендира да бъде постановено решение, с което да с е признае за 3 установено по отношение на С. Д.Ж., че дължи на „Топлофикация София" ЕАД сумата 4193,92 лева, от които: 3519,23 лева - главница, представляваща стойност на незаплатената топлинна енергия за периода м.05.2019 г . – м.04.2021 г., ведно със законната лихва от 14.06.2023 г. до окончателното изплащане на вземането, 594,64 лева - мораторна лихва от 15.09.2020 г. до 28.10.2022 г., както и суми за дялово разпределение: 65,56 лева - главница за периода м.10.2019 г. - м.04.2021 г., ведно със законната лихва от 16.11.2022 г. до окончателното изплащане на вземането и 14,49 лева - лихва за периода от 01.12.2019 г. до 28.10.2022 г. Претендира присъждане на разноските за двете производства.

Ответникът, чрез назначения му особен представител, депозира отговор на исковата молба, в който оспорва допустимостта на исковете. Твърди, че от нито едно от представените писмени доказателства не може да се установи безспорно, че към процесния период м.05.2019 г. - м.04.2021 г. С. Ж. е бил купувач на доставяна от ищцовото дружество топлинна енергия в имот в гр.С, ул. „К.М." № 4, бл.„МО-2", вх. Д, ет. 2 и че същият дължи незаплатена топлинна енергия на обща стойност 4193,92 лева. Според ответника, повечето от доказателствата, освен че не съдържат данни относно поети от него задължения, са и много назад във времето 2019 г., 2020 г. и това подлага под съмнение тяхното прилагане и в днешно време. Липсвал договор, по силата на който ответникът да е страна по облигационно правоотношение, от което да се е породило качеството му на купувач на топлинна енергия. Нямало и доказателство, от което да е видно възникнало представително правомощие по отношение на трето лице.

Оспорва иска по основание и размер. Представените от ищцовата страна доказателства не установявали по безспорен начин задължение на ответника с основание и размер, съобразно претенцията. Не ставало ясно откъде произтича това вземане на ищеца и какъв е неговия т вид - дали от потребление или служебно начислено. Моли исковата претенция като неоснователна и недоказана да бъде отхвърлена.

Съдът, като взе предвид събраните по делото доказателства и доводите на страните, намира за установено следното:

На 18.01.2023 г. е издадена заповед за изпълнение срещу С. Д. Ж. в полза н а „Топлофикация София" ЕАД за сумите: 3519,23 лева – цена на топлинна 4 енергия за периода м.май 2019 г. – м.април 2021 г., ведно със законната лихва от 16.11.2022 г., 594.64 лв. лихва за периода 15.09.2020 г. – 28.10.2022 г., 65.56 лв. дялово разпределение за периода м.10.2019 г. – м.04.2021 г., 14,49 лв. лихва за периода 01.12.2019 г. – 28.10.2022 г. и 133.88 лв. деловодни разноски.

Приложените към исковата молба писмени доказателства, както и приетите по делото съдебно-техническа и съдебно-икономическа експертизи установяват, че от 25.04.2012 г. ответникът е собственик на апартамент № 2, находящ се в гр.С, район С, ж.к.,,Х.С.", бл.38, вх.А, ет.1. Сградата, в която се намира притежаваният от С. Ж. имот, се захранва посредством една абонатна станция, в която е монтиран общ топломер. Същият се отчита от служители на „Топлофикация София“ ЕАД в началото на всеки месец по електронен път чрез преносим „терминал“. С него се снема показанието на топлинна енергия в 0.00 ч. на първо число на месеца. Технологичните разходи в абонатната станция за целия процесен период са изчислявани ежемесечно по Наредбата за топлоснабдяване и са отчислявани от топлинната енергия преди нейното разпределение между абонатите, съгласно действащите разпоредби.

Етажната собственост на посочения адрес е сключила договор за услугата Дялово разпределение на топлинна енергия с фирмата „Мх Елвеко“ ЕООД.

За процесния период м.май 2019 г. – м.април 2021 г. ответникът не е осигурил достъп на фирмата за отчитане на уредите в имота /по време на отчетите са попълнени протоколи за неосигурен достъп/, поради което, съгласно чл.61, т. 6.5 от Наредбата за топлоснабдяването, му е начислен служебен разход на максимална мощност на отоплителните тела. По данни на посоченото дружество, в жилището на ответника е имало монтирани 5 отоплителни тела и 5 топлоразпределители, както и 3 щранг лири, за които се изчислява служебна топлинна енергия, отдадена от щранга, съгласно Наредбата. В имота се ползва и топла вода, но поради липса на отчет на водомера, разходът за нея се изчислява на 1 бр.потребители при норма 140 литра за денонощие, съгласно чл.69, ал.2 от Наредбата.

Имотът на ответника има отопляем обем по проект 192 куб.м., съгласно Акт за разпределение на кубатурата в жилищната сграда, предаден от председателя на домсъвета на ищеца. На база този отопляем обем се разпределя енергия, отдадена от сградна инсталация, съгласно Наредбата за 5 топлоснабдяването. Изчисленото количество топлинна енергия, отдадена от сградната инсталация, е разпределено пропорционално на отопляемия обем на имотите по проект в сградата. Фирмата за дялово разпределение е изготвила изравнителни сметки след всеки отоплителен сезон. В изравнителните сметки на ответника се вижда разликата между прогнозно начислените суми и изчисленото количество за топлинна енергия. И двете експертизи са категорични, че сумата за изразходваната топлинна енергия за исковия период /за отопление, за подгряване на топла вода и за сградна инсталация/ възлиза на претендираната главница от 3519.23 лв. Сумите за топлинна енергия за жилището на ответника са начислявани в съответствие с действащата нормативна база. В ищцовото дружество има съхранени документи за извършените периодични проверки на топломера в абонатната станция на всеки две години. В задълженията по цитираните фактури е включена и сумата 65.56 лв. за дялово разпределение. Според вещото лице, изготвило заключението по икономическата експертиза, законната лихва върху главницата, считано от изпадане на ответника в забава до 28.10.2022 г. за отделните месеци възлиза на общата сума от 579.08 лв.