Решение № 39 от 01.03.2024, Окръжен съд - Пазарджик

РЕШЕНИЕ

№ 39 гр. Пазарджик, 01.03.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ПАЗАРДЖИК в публично заседание на пети февруари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Коста Ст. Стоянов

Членове:

Димитър Б. Бишуров

Асен В. Велев при участието на секретаря Стоянка Ст. Коцева в присъствието на прокурора П. Б. С. като разгледа докладваното от Асен В. Велев Въззивно наказателно дело от общ характер № 20235200601039 по описа за 2023 година и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на глава 21 от НПК.

Образувано е по въззивна жалба на защитника на подсъдимата М. Б. Г., ЕГН ********** – адвокат И. С., срещу Присъда № 58 от 20.09.2023г., постановена по НОХД № 20235220200328 по описа за 2023 г. на Районен съд - Пазарджик.

С обжалваната присъда подсъдимата М. Б. Г., ЕГН **********, родена на ***. в гр. Пазарджик, живуща в с. М.К., ул. “2-ра“ № 13, обл. Пазарджик, българка, българска гражданка, с висше образование, работеща, омъжена, неосъждана, е призната за виновна в това, че на 24.09.2020г. в гр. Пазарджик, пред съдия от Районен съд - Пазарджик по НЧХД № 1155/2020г. по описа на съда, като свидетел устно съзнателно е потвърдила неистина, че е била на пейките в предверието на общинския плувен басейн в деня на Д.нието предмет на воденото НЧХД № 1155/20г. по описа на РС-Пазарджик, че е била там в присъствието на пет-шест родители на други трениращи деца, че е възприела, че М.К. Д. е държала Е. И. И. за горната част на дрехите и я дърпала напред, че М.К. Д. е отправяла обиди към Е. И. И. с думите „боклук, парцала на града“ – престъпление по чл. 290, ал. 1 от НК, поради което и на основание чл. 290, ал. 1 от НК, във връзка с чл. 54 от НК е осъдена на една година Лишаване от свобода, като на основание чл. 66, ал. 1 от НК изтърпяването на наложеното наказание Лишаване от свобода е отложено за 1 изпитателен срок от четири години. С присъдата подсъдимата М. Б. Г. е осъдена да заплати направените по делото разноски в размер на 123,36 лева, платими по сметка на Районен съд – Пазарджик, като вещественото доказателство - оптичен диск DVR с надпис „Плувен басейн- НЧХД № 1155/2020г.“, приложен на лист 54 към делото, е оставено на съхранение по делото до архивирането му.

С подадената въззивна жалба присъдата се обжалва изцяло като незаконосъобразна, неправилна, необоснована и постановена при съществено нарушение на процесуалните правила, при несъобразяване със събраните по делото доказателства, съответно наложеното наказание, като явно несправедливо. Моли се за отмяна на присъдата в осъдителната й част и да се постановИ., оправдателна такава. С допълнение към жалбата от 28.11.2023г., са изложени допълнителни аргументи, като се излага, че от мотивите на съда личало, че същият е проявил предубеденост и не е изпълнил задължението си за безпристрастност. Счита, че доколкото подзащитната й не се признавала за виновна, неправилно съдът е приел, че дадените от нея обяснения са само защитна версия. Прави се подробен анализ на събраните по делото доказателства, които не водели до категоричен извод за извършено от Г. престъпление. Сочи, че видно от Протокола от проведеното по другото дело от 24.09.2020г., станало повод за образуване на настоящото производство, не са записвани въпросите на страните и съда към Г., като съдът направил изводите си за лъжесвидетелстване от конкретно записани отговори, без да е ясно на какви въпроси е отговаряла същата. Твърди, че не е ясно дали в протокола от това заседание са записани точно и дословно дадените от доверителката й показания. Същата не била страна по делото и не разполагала с възможност да провери дали изцяло, правилно и коректно са записани думите й. Счита, че представеният протокол не е достатъчно ясно и убедително доказателство за действителните й думи, точното им значение и смисъл, съответно за верността на изводите на прокурора и съда, че това са нейните твърдения.

Прокуратурата не е изразила писмено становище по подадената жалба и допълнението към нея.

В проведеното пред въззивния съд открито съдебно заседание представителят на държавното обвинение оспорва жалбата за неоснователна.

Излага аргументи, че описаната от първоинстанционния съд фактическа обстановка се подкрепя от събраните по делото доказателства, като изложените в жалбата възражения счита за неоснователни. Изразява становище, че обжалваната присъда е правилна, обоснована и законосъобразна, поради което моли жалбата да бъде оставена без уважение, а първоинстанционната присъда да бъде потвърдена.

Защитникът на подсъдимата – адвокат С., поддържа подадената въззивна жалба по аргументите изложени в нея. Счита, че по делото доказателства не се установява подзащитната й да е извършила вмененото й престъпление 2 лъжесвидетелстване. Процесният запис е снет само частично, без да се е държало сметка имали е други лица там в момента, съответно без да се провери дали Г. е била там – отвън в предверието. Сочи, че подзащитната й никога не е твърдяла, че е била на самото място, където са били самите треньорки, а е била отвън. В тази връзка е дала показанията си на база на това как е възприела фактите и обстоятелствата по случая, което се подкрепило и от част от разпитаните по делото свидетели. Сочи, че през вратата на въпросния басейн, ако лицето стои от външната страна, било установено по делото, че има възможност да се виждат и чуват определени думи, още повече доколкото те са си крещели. Излага, че първоинстанционният съд не е обсъдил всички доказателства по отделно и в тяхната съвкупност, без да държи сметка в противоречията на свидетелските показания, установени по делото. Счита, че са нарушени основни принципи в процеса, като не се било държало сметка, че обстоятелствата по делото следвало да бъдат установени по несъмнен начин. Прави се искане за отмяна на първоинстанционната присъда и постановяване на нова, с която подзащитната й бъде оправдана.

Подсъдимата Г. поддържа жалбата, прави искане присъдата да бъде отменена, като в последната си дума моли да бъде оправдана.

Пред въззивната инстанция не се събраха нови доказателства.

Въззивният съд, след като обсъди въззивната жалба и събраните по делото доказателства, като съобрази становищата на страните и извърши служебна проверка на правилността на атакуваната присъда, съобразно изискванията на чл. 314 от НПК, намира за установено следното:

Въззивната жалба е редовна и допустима, като подадена от страна в процеса с право на жалба по смисъла на чл. 318 от НПК, в законоустановения срок по чл. 319, ал. 1 НПК и отговаряща на изискванията на чл. 320 от НПК.

Производството пред първоинстанционния съд е протекло по общия ред.

За да постанови присъдата си, първоинстанционният съд надлежно е събрал и обсъдил поотделно и в тяхната съвкупност гласни и писмени доказателствени материали, като е извършил съвкупна преценка на обясненията на подсъдимата Г., показанията на разпитаните свидетели – М.

Д., Н.Ч., М.Р., Г.Т., И.н Ф., Р.Т., З.Ч., Т.П., Е. И., А.Г., приетата по делото съдебна видео-техническа експертиза, включително допълнително представени и приобщени по делото снимкови кадри от вещото лице, както и приобщените писмени доказателствени средства от досъдебното производство, включително влязлата в сила Присъда № 260036 от 23.12.2020г., постановена по НЧХД №1155/2020г. по описа на РС – Пазарджик и Протокол от 24.09.2020г. от проведеното по посоченото дело съдебно заседание.

Въз основа на обстойния им и задълбочен анализ, съдът е приел следната фактическа обстановка:

На 12.08.2020г. пред РС - Пазарджик е било образувано наказателно дело 3 от частен характер - НЧХД №1155/2020г. по описа на съда. Подсъдим по делото била свидетелката М.К. Д., а частен тъжител – свидетелката Е. И. И..

Обвиненията против М. Д. били за престъпления от частен характер – по чл.

148, ал. 1, т. 1, във връзка с чл. 146, ал. 1 от НК за това, че на 12.02.2020г. в Общински плувен комплекс - Пазарджик (ОПК – Пазарджик), Д. публично е изрекла думи, унизителни за честта и достойнството на Е. И., както и по чл.

130, ал. 2 от НК, за нанесена от Д. лека телесна повреда на 12.02.2020г. в ОПК - Пазарджик по отношение на свидетелката Е. И..

Повод за подаване на посочената тъжба, бил инцидент, случил се на 12.02.2020 г. между Е. И. и М. Д., които били треньорки по плуване на деца в различни клубове. Към 18,00 ч. Д. влязла в женската съблекалня на плувния комплекс, като в този момент там имало само две деца – момичета, едното от клуба на Д. – Д., а другото с треньор свидетелката И.. Детето от клуба на И. помолило Д. да й помогне с откопчаване на банския й костюм, при което Д. се отзовала и започнала да помага. В този момент в съблекалнята влязла свидетелката И. и попитала Д. какво прави, като последната й обяснила, че била помолена от детето да й помогне при събличане на банския. След като приключила, Д. тръгнала към басейна, озовавайки се с гръб спрямо И..

Последната отишла до Д. и я хванала за косата, навела я към душовете и по този начин я разтресла, в резултат на което откъснала кичур от косата й. Д. започнала да вика по посока на детето Д. – да отиде да извика свидетеля Н.Ч., също треньор в комплекса, като детето побягнало да излиза от съблекалнята, в посока фоайето, през което се стига до стаята на свидетеля Ч.. Виждайки това, И. пуснала от захвата си Д., като последната се обърнала с лице към И. и я хванала за дрехата й, тъй като преценила, че иска да избяга. От своя страна И. се опитвала да се освободи, хващайки Д. за ръцете, като по този начин двете жени се придвижили към вратата, водеща от съблекалнята към фоайето.

В посочения захват двете минали през тази врата, крещейки си една на друга и се озовали във фоайето. В този момент във фоайето имало само един възрастен човек – свидетелката З.Ч.. В рамките на 25 секунди – в интервала от 18,14,54 ч. до 18,15,19 ч., Д. държала за дрехата И. във фоайето, като междувременно, в 18.15.19 ч. дошъл и свидетеля Ч.. За посочения времеви интервал пред входа на плувния комплекс, водещ до процесното фоайе през малко предверие, нямало други хора. С намесата си Ч. разтървал двете треньорки, а малко след това се обадил и на тел. 112, за да съобщи за инцидента.

След около 15-20 минути на място пристигнали свидетелите Г.Т. и И.н Ф., полицейски служители, пред които Д. и Ч. дали обяснения за случилото се, като Д. показала кичур от коса, твърдейки, че е оскубана от И..

Последната била установена от полицейските служители малко по-късно, в басейна. Свидетелите Т. и Ф. съставили протоколи за предупреждение на свидетелките Д. и И., всяка от които твърдяла, че била провокирана от другата. След като полицаите си тръгнали, И. излязла през входа навън, където на и около пейките имало родители на деца, между които родители 4 били свидетелката М.Р., както и подсъдимата М. Г.. На следващия ден – 13.02.2020г. Д. подала жалба до РУП-Пазарджик, като представила съдебно медицинско удостоверение. По жалбата работил полицейския служител свидетелят Р.Т.. В хода на извършената от него проверка, с Протокол за доброволно предаване от 18.02.2020 г., му бил предаден запис от охранителни камери във фоайето на плувния комплекс, относим към станалия инцидент между свидетелите Д. и И..

На 12.08.2020г. свидетелката Е. И. депозирала тъжба до РС-Пазарджик, в която изложила твърдения, че в съблекалнята била „бутната“ с лакът по тялото от свидетелката М. Д. и била обидена от последната с думите „боклук“ „помиярка“ „селянка“, които думи Д. изричала и в присъствието на родители, чакащи децата си във фоайето. По образуваното по тъжбата НЧХД № 1155/2020г. по описа на РС-Пазарджик били проведени няколко съдебни заседания. В съдебно заседание, проведено на 24.09.2020г., била разпитана като свидетел подсъдимата М. Г.. Преди това, същата била надлежно предупредена от председателя на съдебния състав за отговорността по чл.

290, ал. 1 НК. Въпреки това, подсъдимата М. Г. съзнателно потвърдила неистина, заявявайки обстоятелства, касаещи предмета на доказване по това дело, които обективно не са се случили - че е била на пейките в предверието (фоайето) на общинския плувен басейн в деня на Д.нието, предмет на воденото НЧХД № 1155/2020г., че е била там в присъствието на пет-шест родители на други трениращи деца, че е възприела, че М. Д. е държала Е. И. за горната част на дрехите и я дърпала напред, както и че свидетелката М. Д. е отправяла обиди към свидетелката Е. И. с думите „боклук, парцала на града“.