Решение № 4626 от 15.04.2026, Административен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 4626

Варна, 15.04.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Административният съд - Варна - XXV състав, в съдебно заседание на двадесет и пети март две хиляди двадесет и шеста година в състав:

Съдия:

ТАНЯ ДИМИТРОВА

При секретар АЛЕКСАНДРИНА ЯНЕВА като разгледа докладваното от съдия ТАНЯ ДИМИТРОВА административно дело № 20267050700144 / 2026 г., за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 145 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), във връзка с чл. 215 и сл. от Закона за устройство на територията (ЗУТ).

Образувано по жалба на М. Д. Т., [ЕГН], с адрес гр. Варна, ж.к. „Владислав Варненчик“ [адрес], срещу Заповед № 184 от 12.07.2017 г. на Зам.-кмета на Община Варна, с която за поземлен [имот номер], с площ 82 [жк], с площ 215 кв. м по предходен кадастрален план на ж.к. „Вл. Варненчик“, ІІ м.р., гр. Варна, е определено урегулирането им в поземлен имот с [идентификатор], с площ 222 кв. м, идентичен с **, *, кв. 7 по плана на ж.к. „Вл. Варненчик“, ІІ м.р., както и са определени собствениците на описания имот.

С жалбата се настоява, че заповедта на Зам.-кмета на Община Варна е нищожна, като се отправя искане да се прогласи нищожността на акта поради: 1/ неизпълнение на целта на закона и липсата на реално обезщетяване по смисъла на чл. 16 ЗУТ, предвид фактическото обременяване на имота; 2/ липсата на задължителната материалноправна предпоставка – решение на комисията по чл. 210 ЗУТ за определяне вида и размера на обезщетението към момента на изготвяне на ПУП-ПРЗ по чл. 16, съгласно ал. 4 на същия член; 3/ липса на равностойно обезщетение по смисъла на чл. 16 ЗУТ, обусловено от определяне на обезщетението въз основа на оценителски доклад, изготвен години след влизането в сила на плана, който няма правна стойност и не е изискуем от закона, като именно въз основа на този доклад е формирана преценката за равностойност, вкл. чрез използване на погрешна площ, което е довело до липса на реално и равностойно обезщетение и до неизпълнение на целта на закона. Претендира се и присъждане на направените по делото съдебно-деловодни разноски.

В съдебно заседание оспорващата поддържа жалбата. Оспорва твърденията за недопустимост на жалбата, с оглед обстоятелство, че като правоприемник на собствениците по регулация, има право да оспорва процесната заповед. Сочи, че с подробния устройствен план, приет по реда на чл. 16 ЗУТ се определят имотите за обезщетение, а целта на заповедта е да ги индивидуализира и придаде към конкретен имот, с което общината заявява, че няма вещни тежести, няма ограничения – фактически или каквито и да е било други ограничения. В пледоарията си по съществото на спора излага, че е нарушена целта на закона и конкретно на чл. 16 ЗУТ, предвиждащ собствениците по регулация да получат равностоен имот, годен за застрояване в параметрите, определени от плана. С ПУП – ПРЗ са определени строителните параметри, които не могат да бъдат реализирани, поради определеното предназначение на имота за обществено обслужване и свързано застрояване, въпреки че през страничната регулационна линия, където е определено да се свърже застрояването, преминава кабелно трасе. Сочи, че целта на закона е да се обезщетят собствениците за отнетите им имоти и да се гарантира чрез този план и чрез тази заповед, че те могат да си застроят имота така, както предвижда самият план.

Ответникът – Зам.-кметът на Община Варна, чрез процесуалния си представител гл. юриск. С. М., в молба с.д. 6098/25.03.2026 г., изразява становище за недопустимост на жалбата, като твърди липса на правен интерес от оспорването, доколкото Заповедта по чл. 16, ал. 6 ЗУТ няма вещно-транслативен ефект, а единствено отразява, констатира регулационния режим на имота на собственика, създаден с влезлия в сила ПУП. Тази заповед, според ответника, не може да създаде, измени или прекрати права, различни от тези, създадени с влезлия в сила ПУП, а е негова проекция. Поради това се настоява, че оспореният акт не е годен за обжалване, а и изложените от оспорващата основания за нищожност, касаят плана по чл. 16 ЗУТ, а не заповедта, с която се индивидуализира имотът. Изразява се становище, алтернативно, и за неоснователност на жалбата. Отправя се искане жалбата да бъде оставена без разглеждане като процесуално недопустима и да се прекрати производството по делото, алтернативно - да бъде отхвърлена жалбата като неоснователна и недоказана. Прави се възражение за прекомерност на размера на претендираното адвокатско възнаграждение, с оглед предмета на спора и липсата на фактическа и правна сложност на производството. Претендира се присъждане на направените разноски от ответника и възнаграждение за юрисконсулт.

Подадената жалба е допустима.

Според чл. 149, ал. 5 АПК, административен акт може да бъде оспорен с искане за обявяване на нищожността му без ограничение във времето.

Неоснователно е възражението на ответната страна за недопустимост на оспорването, поради липсата на правен интерес от оспорващата. Според Тълкувателно решение № 3 от 16.04.2013 г. на Върховния административен съд (ВАС) по тълк. д. № 1/2012 г., при оспорване на административни актове с искане за обявяване на нищожност правният интерес за оспорващия следва да се преценява към момента на подаване на жалбата. В случая оспорващата се легитимира пред съда като собственик на ПИ с идентификатор * с площ от 222 кв.м, находящ се в гр. Варна, район „Владислав Варненчик“, ж.к. „Владислав Варненчик“, трайно предназначение на територията – урбанизирана, начин на трайно ползване – за друг обществен обект, комплекс, предишен [идентификатор], номер по предходен план: 38, 40, парцел [Наименование], *, въз основа на Нотариален акт * на нотариус, вписан в НК по № 755, с район на действие Районен съд - Варна. Съдебното производство е допустимо, доколкото оспорващата към датата на подаване на жалбата е носител на правото на собственост на ПИ с [идентификатор], предмет на оспорената заповед и има непосредствен, личен и пряк интерес от оспорване.

Противно на твърденията на административния орган, заповедта по чл. 16, ал. 6 ЗУТ, представлява индивидуален административен акт по смисъла на чл. 21 АПК, относим е за имота, собственост на оспорващата, като съответно пряко и непосредствено засяга законен интерес на оспорващата, и който подлежи на съдебен контрол за законосъобразност съгласно изричната разпоредба на чл. 215, ал. 1 ЗУТ.

Съобразявайки посочените от жалбоподателя основания, изразените становища на страните и предвид фактите, които се извеждат от приетите по делото доказателства, както и с оглед на разпоредбата на чл. 168 АПК, определяща обхвата на съдебната проверка, съдът, приема за установено от фактическа и правна страна следното:

С Решение № 883/10.04.2002 г. на Поземлена комисия гр. Варна на наследниците на П. К. С. е признато право на собственост в съществуващи /възстановими/ стари реални граници на 6 ниви, включително и на нива от 3,660 дка, находяща се в строителни граници на Владиславово, местност „Каракуш“ [имот номер]. По помощен кадастрален план на ж.к. „Вл. Варненчик" имотът представлява пл.№ 1921. Възстановената част от имота с площ 0,297 дка представлява кадастрални номера * и *. Решението е основано и на скица № 2083/25.10.2001 г. и Удостоверение от отдел „Кадастър и регулация“ при Община Варна.

С Протокол № 216/17.05.2002 г. наследниците на П. С. са въведени във владение на 82 кв.м., представляващи част от [имот номер] по Решение № 883/10.04.2002 г. С Протокол № 217/17.05.2002 г. наследниците на П. С. са въведени във владение на 215 кв.м., представляващи част от [имот номер] по Решение № 883/10.04.2002 г.

Със Заповед № Р-549/19.11.2002 г., на основание § 6, ал. 6 ЗУТ, чл. 86а и чл. 90 ППЗТСУ и във вр. с чл. 6, т. 7 ЗТСУ, Решение № 1492-5/Пр. 31 от 21.12.2001 г. на Общински съвет - Варна и Заповед № 0399/18.02.2002 г. на Кмета на Община Варна е одобрено попълването на КП на ж.к. „Владислав Варненчик“, гр. Варна за поземлени имоти с пл. №№ * и *, съгласно показаното с кафяв цвят на скица № 2416/08.11.2002 г.

Съгласно [нотариален акт], том 82, дело № 18566, вх. рег. № 24344/02.11.2004 г. С. П. С., К. П. С., К. В. П. и П. В. П. продават на Д. М. Х. и С. Т. М. собствения си недвижим имот, придобит по наследство и възстановен по реда на ЗСПЗЗ, представляващ: място, находящо се във втори микрорайон на гр. Варна, ж.к „Владислав Варненчик“ с площ от 215 кв.м., представящо [ПИ], идентичен с част от [имот номер], в местност „Каракуш“, в землището на Владиславово.

Съгласно [нотариален акт], С. Т. М. и М. Д. М. даряват на Т. М. М.  идеална част от [ПИ], находящ се във втори м. р. на гр. Варна, ж.к „Владислав Варненчик“ с площ от 215 кв.м., идентичен с част от [имот номер], в местност „Каракуш“, в землището на Владиславово.

С Решение на № 2548-17 на Общинския съвет Варна по Протокол № 25/28.29.07.2010 г., на основание чл. 21, ал. 1, т. 11 ЗМСМА, във вр. с чл. 129, ал. 1 и чл. 16, ал. 1 ЗУТ е одобрен план за регулация и застрояване на ж. к. "Вл. Варненчик" II м. р. на гр. Варна. С плана за [ПИ] и [ПИ] е отреден [УПИ], *, с отредена площ на УПИ по чл. 16 ЗУТ, намалена с 25 % - 223 кв.м., с предназначение за обществено обслужване, устройствена зона – Жп1.

Решение № 2548-17 на Общинския съвет Варна по Протокол № 25/28.29.07.2010 г., с което е одобрен ПУП-ПРЗ на ж.к. Владислав Варненчик“, II-ри м.р. гр. Варна, е влязло в сила на 05.03.2013 г. предвид писмо с рег. № РД25024860ВЛ_001ВЛ от 21.10.2025 г. на Кмета на Район „Вл. Варненчик“,

За ПИ с идентификатори * и *, кв. 7, (№№ * и * по предходен план) на ж.к. „Вл. Варненчик" II-ри м.р., гр. Варна и новообразуваният [ПИ] по КККР, на 15.05.2017 г. е изготвен доклад за справедлива пазарна оценка. За [ПИ] и [ПИ] /№№ *, * по предходен план/ е определена пазарна оценка в размер на 72 900 лева, а за [ПИ] /идентичен с [УПИ], */ е определена пазарна стойност от 82 400 лева. Направено е заключение, че пазарната стойност на урегулирания [ПИ] е по-висока от пазарната стойност на [ПИ] и [ПИ], което отговаря на изискванията на ЗУТ.

Със Заявление рег. № ОСИСД17002582ВН от 30.05.2017 г. С. П. С. отправя искане до Община Варна за издаване на заповед по чл. 16 ЗУТ. Заявлението е разгледано от Комисия, назначена със Заповед № 1791/19.06.2017 г. на Кмета на Община Варна, във връзка с чл. 16, чл. 205, чл. 210 ЗУТ и § 9 от ПР на с.з. Комисията е взела Решение № 4-68, обективирано в Протокол № 04/23.06.2017 г., с което е приела определените пазарни стойности на поземлен имот с [идентификатор] по КК на гр. Варна – преди и след урегулирането му с одобрен и влязъл в сила ПУП-ПРЗ, като са налице изискванията на чл. 16 ал. 4 ЗУТ.

Издадена е Заповед № 184/12.07.2017 г. на Зам.-кмета на Община Варна, с която на основание чл. 16, ал. 6 ЗУТ и съгласно одобрения с Решение № 2548-17/25/ от 28,29.07.2010 г. на Общински съвет - Варна ПУП – ПРЗ на ж.к. Владислава Варненчик и Решение № 4- 68/23.06.2017г. на Комисията по чл. 210 от ЗУТ по реда на чл. 16 ал. 4 ЗУТ е определен за поземлен [имот номер] с площ 82 кв.м. и поземлен [имот номер] с площ 215 кв.м. по предходен кадастрален план на ж.к. „Вл. Варненчик" II м.р. на гр. Варна урегулирането им в поземлен имот с [идентификатор], с площ 222 кв.м при граници: [ПИ], *, *, *, идентичен с [УПИ], кв. 7 по плана на ж.к. „Вл. Варненчик" II м.р. на гр. Варна. При определяне на новообразувания урегулиран поземлен имот, публична общинска собственост остават 75 кв.м. В заповедта са посочени собственици на така описания имот, а именно: наследниците на П. К. С.: С. П. С. [ЕГН], К. В. П. [ЕГН], П. В. П. [ЕГН], М. В. С. [ЕГН] и В. К. П. [ЕГН], Д. М. Х. [ЕГН], С. Т. М. [ЕГН] и Т. М. М. [ЕГН], съгласно Решение № 883/10.04.2002г. на Поземлена комисия в гр. Варна и протоколи за въвод във владение на имот в община Варна, удостоверение за наследници, [нотариален акт] т* и [нотариален акт] *.

С. С. собственоръчно е отбелязал върху заповедта, че я е получил на 24.07.2017 г. Заповедта е вписана в Служба по вписванията - Варна под акт *.

Настоящият оспорващ е обжалвал пред Административен съд - Варна Разрешение за ползване № СТ-05-953/09.08.2012 г., издадено от Зам.-началник на Дирекция за национален строителен контрол и представя: Становище от Началника на РДНСК изх. № АО-2187-04-932/19.09.2025 г. относно жалбата на М. Д. Т., с искане за обявяване на нищожност на посоченото разрешение за ползване на строеж: „Външно кабелно електрозахранване 0,4 кV от трафопост №991 до два броя кабелни шкафа тип ШК-4А пред поземлен имот /ПИ/с идентификационен номер * ([УПИ], кв.1) по плана на 2-ри микрорайон, ж.к. „Владислав Варненчик“, гр. Варна и резервна връзка между двата кабелни шкафа”, находящ се: Кабелни шкафове тип ШК-4А - пред ПИ с идентификатор №* ([УПИ]), кв.1 по плана на ж.к. „Владислав Варненчик“, 2-ри микрорайон, гр. Варна; Кабелно трасе НН - от ТП №991 в [ПИ] през имоти общинска собственост с идентификатори * и *, кв.1 по плана на 2-ри микрорайон, ж.к. „Владислав Варненчик“, гр. Варна до двата кабелни шкафа.

Разпечатката съдържа 30 от 57 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/a73e3365-7035-4f87-ac82-8fa891019318