Определение № 577 от 26.11.2024, Апелативен съд - Бургас

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 577 гр. Бургас, 26.11.2024 г.

АПЕЛАТИВЕН СЪД – БУРГАС в закрито заседание на двадесет и шести ноември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Кирил Гр. Стоянов

Членове:

Радостина К. Калиманова

Даниела Д. Михова като разгледа докладваното от Даниела Д. Михова Въззивно гражданско дело № 20232000500125 по описа за 2023 година

Производството е по реда на чл.248 ГПК и е образувано по молбата Комисията за отнемане на незаконно придобито имущество (КОНПИ) гр.София, инкорпорирана в подадената от Комисията касационна жалба против постановеното от въззивния съд решение, за изменение на въззивното решение в частта, с която Комисията е осъдена да заплати на адв.П. М. от АК С., на основание чл.38, ал.2 от Закона за адвокатурата, адвокатско възнаграждение в размер на 42 093 лв. за осъществено от нея безплатно процесуално представителство във въззивното производство на ответниците.

Твърди се на първо място, че по делото няма доказателства ответниците да са били в материално затруднение, което да дава основание да бъдат представлявани по реда на чл.38 от ЗА. На второ място се твърди, че присъденият на адв.М. адв. хонорар е прекомерен с оглед извършените от нея във въззивното производство процесуални действия и проведените във въззивното производство две открити съдебни заседание, на които е бил даван ход на делото. На последно място се твърди, че с оглед разрешението, дадено от СЕС с решение от 23.11.2017 г. по присъединени дела С-427/16 г. и С428/16 г., при преценката си за размера на подлежащите на възстановяване разноски за адвокатско възнаграждение, съдът не е обвързан от посочените в Наредба № 1/2004 г. минимални размери на адвокатските възнаграждения.

Позовава се и на решението от 25.01.2024 г. по дело С-428/22 г. на СЕС, с твърдението, че в случая трудът на адв.М. е бил съществено надценен.

В предоставения им срок (изтекъл на 22.11.2024 г., видно от върнатите съобщения до ответниците – л.248-250 от делото), ответниците не са представили отговор на молбата.

Бургаският апелативен съд, след като съобрази молбата и делото, и съобрази закона, за да се произнесе, приема за установено следното:

Молбата е своевременно подадена, от надлежна страна, редовна и 1 допустима е и следва да бъде разгледана.

С решението, чието изменение се иска, Бургаският апелативен съд частично е отменил първоинстанционното решение и вместо това е постановил отнемане в полза на Държавата от Р. Т. К., на основание чл.4, ал.2 от ЗОПДИППД (отм.) на сумата от 7 660 лв от продажбата Лек автомобил "СИТРОЕН", модел "Ц3", с рег. № *********, и отхвърляне на мотивираното искане на КОНПИ за отнемане от Р. Т. К., на основание чл.4, ал.1 от ЗОПДИППД (отм.) на сумата от общо 9 036,12 лв., представляваща стойност на получени косвени доходи от престъпна дейност, състоящи се от получени суми по банкови сметки. В останалата обжалвана част съдът е потвърдил първоинстанционното решение. Съобразно постановения резултат, ответниците Р. Т. К., М. Х. М. и „ВЕЕР 1“ ЕООД“ в ликвидация с ЕИК 102869290, са осъдени да заплатят на КОНПИ, съдебни разноски за първоинстанционното производство в размер общо на 798 лв; ответникът Р. Т.

К. е осъден да заплати на КОНПИ, съдебни разноски за въззивното производство в размер на 540 лв за юрисконсултско възнаграждение, а Комисията за отнемане на незаконно придобито имущество е осъдена да заплати на адв.П. М. от АК С., на основание чл.38, ал.2 от ЗА, адвокатско възнаграждение в размер на 42 093 лв. за въззивното производство, както и да заплати по сметка на Апелативен съд - Бургас сумата от 69 772,56 лв., държавна такса за предявените искове и въззивна жалба.

По отношение на претендираното от адв.М. адв.възнаграждение по чл.38 ЗА съдът е посочил в мотивите на решението, че е съобразил представените във въззивното производство пълномощно и договор за безплатна правна помощ, подписан от ответниците (за „ВЕЕР 1“ ЕООД – от ликвидатора), съгласно които във въззивното производство ответниците са представлявани от адв.П.М. по реда на чл.38, ал.2 ЗА. Посочил е още, че определеното на адв.М. адв. възнаграждение в размер на 42 093 лв е съобразено с оглед защитавания материален интерес във въззивното производство и постановения резултат.

Съдът намира за неоснователно първото оплакване на КОНПИ – че ответниците не са представили доказателства, че са били в материално затруднение, което да дава основание да бъдат представлявани по реда на чл.38 от ЗА. Съгласно безпротиворечивата практика на съдилищата, вкл.на ВКС, за да упражни правото си да получи възнаграждение в определен от съда размер за оказана адвокатска помощ и съдействие при условията на чл.38, ал.1 и ал.2 от ЗА, адвокатът следва да представи сключен със страната договор за правна защита и съдействие, в който да посочи, че договореното възнаграждение е безплатно на основание изрично посочена хипотеза по чл.38, ал.1 ЗА без да е необходимо да доказва наличието на това основание, или поне по делото да е налице заявление, че предоставената правна помощ е договорена като безвъзмездна и да липсват данни, които да го опровергават (Определение № 327 от 18.06.2018 г. на ВКС по гр.д.4988/2017 г., I г.о., ГК).

Както се посочи по-горе, в случая по делото са представени Договори за правна защита и съдействие, от които се установява, че защитата е по реда на чл.38 ЗА - безплатно. Ето защо съдът намира, че не е необходимо по делото да се установява наличие на някое от основанията по чл.38, ал.1 ЗА.

2

По отношение на размера на определеното и присъдено на адв.М. адв.възнаграждение съдът е съобразил постановения резултат като защитен интерес във въззивното производство (по въззивната жалба на ищеца, която съдът е оставил без уважение, и по уважената част на въззивната жалба на ответника Р. К.). На съда са известни цитираните от КОНПИ решения на СЕС.

В случая съдът е ползвал само като ориентир посочените в Наредба № 1/2004 г. за МРАВ размери на адв. възнаграждение за съответния материален интерес, като е съобразил, че независимо от проведените само 2 открити съдебни заседания, в които е бил даден ход на делото, адв. М. е депозирала множество молби и жалби във въззивното производство и е осъществила защита на ответниците както по подадената от отв.К. въззивна жалба, така и по подадената от ищеца КОНПИ въззивна жалба.

Ето защо съдът намира, че не следва да изменя решението си в частта на присъденото на адв.М. адв.възнаграждение по чл.38 ЗА за въззивното производство.

Мотивиран от изложеното, Бургаският апелативен съд

ОПРЕДЕЛИ:

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на Комисията за отнемане на незаконно придобито имущество гр.София, инкорпорирано в касационна жалба вх.№ 8037/19.08.2024 г., за изменение на решение №130/03.07.2024 г. по в.гр.д.125/2023 г. по описа на Бургаски апелативен съд, в частта, с която КОНПИ е осъдена да заплати на адв. П. М. от АК С., на основание чл.38, ал.2 от ЗА, адвокатско възнаграждение в размер на 42 093 лв. за осъществено от нея безплатно процесуално представителство във въззивното производство на ответниците.

Определението подлежи на обжалване с частна жалба пред Върховен касационен съд в едноседмичен срок от връчването му на страните.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3