Решение № 876 от 24.02.2023, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 876 гр. София, 22.02.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. IV-А СЪСТАВ, в публично заседание на шести февруари през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Стела Ка*******ова

Членове:

Галина Ташева

Георги Ст. Чехларов при участието на секретаря Ц. П. Добрева Кочовски като разгледа докладваното от Георги Ст. Чехларов Въззивно гражданско дело № 20211100509095 по описа за 2021 година

Производството е по реда на чл. 258 – чл. 273 ГПК.

С решение № 20076884 от 24.03.2021 г., постановено по гр.д. № 72630/2019 г. на СРС, 120 състав, е отхвърлен предявеният от П. И. Д., ЕГН **********, срещу В. Н.

К., ЕГН ********** и Е. Н. Ц., ЕГН **********, иск по чл. 59, ал. 1 ЗЗД за осъждане на ответниците да заплатят на ищеца солидарно сумата от 12550 лева, представляваща обезщетение за пропуснати ползи от лишаването на ищеца от ползването му на собствен недвижим имот, находящ се в гр. София, р-н Възраждане, ул. „******* *******, а именно: автомивка, представляваща масивна едноетажна сграда със застроена площ по легитимиращи документи 85.53 кв.метра, а съгласно скица - 92 кв.метра, състояща се от автомивка, стая за персонала и тоалетна за клиенти, при граници: вътрешен двор, склад, вътрешен двор, УПИ XXIV- 10, бул.”Инж.И. И.”, заедно с 41.30% идеални части от дворното място, цялото с площ 229 кв.метра, съставляващо им.пл.№ 11, кв. 162, по плана на гр.София, местност „Центъра-Зона Б4”, който е включен в УПИ 1-11,12 при граници на поземления имот №11: бул.”Инж.И.

И.”, ул.”******* Симеон”, М.П. и Е.Н., а граници на УПИ 1- 11.12: бул.”Инж.И. И., ул.

„******* Симеон”, УПИ II -13, УПИ XXIV- 10, за периода от 15.12.2014 г. до 06.10.2015 г., ведно със законната лихва върху претендираната сума, считано от датата на предявяване на иска - 12.12.2019 г. до окончателното й изплащане.

Със същото решение В. Н. К., ЕГН **********, е осъдена да заплати на П. И.

Д., ЕГН **********, сумата от 976,81 лв., представляваща обезщетение за пропуснати ползи от лишаването на ищеца от ползването му на собствен недвижим имот, находящ се в гр. София, р-н Възраждане, ул. „******* *******, а именно: АВТОМИВКА, представляваща масивна едноетажна сграда със застроена площ по легитимиращи 1 документи 85.53 кв.метра, а съгласно скица - 92 кв.метра, състояща се от автомивка, стая за персонала и тоалетна за клиенти, при граници: вътрешен двор, склад, вътрешен двор, УПИ XXIV- 10, бул.”Инж.И. И.”, заедно с 41.30% идеални части от дворното място, цялото с площ 229 кв.метра, съставляващо им.пл.№ 11, кв. 162, по плана на гр.София, местност „Центъра-Зона Б-4”, който е включен в УПИ 1-11,12 при граници на поземления имот №11: бул.”Инж.И. И.”, ул.”******* Симеон”, М.П. и Е.Н., а граници на УПИ 1- 11.12: бул.”Инж.И. И., ул. „******* Симеон”, УПИ II -13, УПИ XXIV- 10, за периода от 15.12.2014 г. до 06.10.2015 г., като искът е отхвърлен над този размер и до пълния такъв от 6275 лв.

Със същото решение Е. Н. Ц., ЕГН **********, е осъдена да заплати на П. И.

Д., ЕГН **********, сумата от 983,38 лв., представляваща обезщетение за пропуснати ползи от лишаването на ищеца от ползването му на собствен недвижим имот, находящ се в гр. София, р-н Възраждане, ул. „******* *******, а именно: автомивка, представляваща масивна едноетажна сграда със застроена площ по легитимиращи документи 85.53 кв.метра, а съгласно скица - 92 кв.метра, състояща се от автомивка, стая за персонала и тоалетна за клиенти, при граници: вътрешен двор, склад, вътрешен двор, УПИ XXIV- 10, бул.”Инж.И. И.”, заедно с 41.30% идеални части от дворното място, цялото с площ 229 кв.метра, съставляващо им.пл.№ 11, кв. 162, по плана на гр.София, местност „Центъра-Зона Б-4”, който е включен в УПИ 1-11,12 при граници на поземления имот №11: бул.”Инж.И. И.”, ул.”******* Симеон”, М.П. и Е.Н., а граници на УПИ 1- 11.12: бул.”Инж.И. И., ул. „******* Симеон”, УПИ II -13, УПИ XXIV- 10, за периода от 15.12.2014 г. до 06.10.2015 г., като искът е отхвърлен над този размер и до пълния такъв от 6275 лв.

Срещу решението в частта, с която е отхвърлен иска на П. И. Д. срещу В. Н. К. за разликата над сумата от 976,81 лв., представляващи обезщетение за пропуснати ползи за ползването на процесния недвижим имот до пълния предявен размер от 6275 лв., както и в частта, с която е отхвърлен иска на ищеца срещу Е. Н. Ц. за разликата над сумата от 983,38 лв., представляващи обезщетение за пропуснати ползи за ползването на процесния недвижим имот до пълния предявен размер от 6275 лв., е постъпила въззивна жалба от 18.05.2021 г. от ищеца П. И. Д., чрез адв. Г. и адв. С.. Във въззивната жалба се твърди, че първоинстанционният съд е допуснал процесуално нарушение, като квалифицирал исковете по чл.59,ал.1ЗЗД, вместо по чл.45 ЗЗД във вр. с чл.93 ЗС, което било уточнено с молба от 04.12.2020 г. и в писмената защита. Изложено е, че в резултат на извършените от ответниците противоправни действия – отдаване под наем на собствения му недвижим имот, бил лишен от възможността да получава граждански плодове от собствения си имот, което съставлявало деликт, като размерът на вредите е пазарният наем, който можел да получава. Въззивникът поддържа, че по делото се установяват всички елементи на иска по чл.45 ЗЗД, вкл. вина. Във въззивната жалба се навежда, че дори при квалификация на иска по чл.59,ал.1 ЗЗД, първоинстнационният съд е следвало да присъди обезщетение в размер на средния пазарен наем за периода, през който имотът се е ползвал от ответениците, доколкото обедняването се изразява в пропуснати доходи от наем, а обогатяването на ответниците се изразявало не в получения от тях наем, а в пълния размер на пазарния наем, определен от вещото лице. Моли се отмяна на обжалваното решение и присъждане на обезщетение за пропуснати ползи в размера на средния пазарен наем.

В срока по чл. 263, ал. 1 от ГПК насрещната страна по жалбата В. Н. К. е депозирала писмен отговор, с който заявява становище за неоснователност на въззивната жалба. Поддържа се, че решението в обжалваната част е правилно и 2 законосъобразно, като квалификацията на исковете е по чл.59,ал.1 ЗЗД, а не по чл.45 ЗЗД вр. чл.93,ал.1 ЗС. Твърди се, че с решение по гр.д. №9063/2011 г. по описа на СГС, I-9 състав, влязло в сила на 06.10.2015 г., било признато за установено по отношение н а В. Н. К. и Е. Н. Ц., че П. И. Д. е собственик на процесната автомивка, като в мотивите си съдът приел, че дворното място, в което е построена автомивката, съставляващо им.пл.№ 11, кв. 162, по плана на гр.София, местност „Центъра-Зона Б4”, е съсобствено между ответниците В. Н. К. и Е. Н. Ц.. В отговора на въззивната жалба се поддържа, че до влизане в сила на решението по чл.108 ЗС и към датата на сключване на договора за наем с „Б.” ООД В. Н. К. и Е. Н. Ц. били със съзнанието, че страните са съсбоственици на автомивката в съотношението, в което са съсобственици на дворното място. Ето защо и било договорена наемна за цена за целия имот – автомивка и кафе в размер от 2000 лв., която била разпределена между съсобствениците съобразно техните квоти - за В. К. 29,6% - 592 лв. месечен наем, за Е. Ц. – 29,1 % - 582 лв. месечен наем и за П. Д. 31,3% и 826 лв. месечен наем. В. Н. К. твърди, че няма доказателства да е получавала наема, който ищецът П. Д. е следвало да получава по сключения договор за наем, както и че няма доказателства ищецът да се е противопоставял на това поведение. Поддържа, че правилно първоинстанционният съд приел,че за да е налице неоснователно обогатяване трябва да се докаже размерът на това обогатяване от нейна страна. Моли се потвърждаване на решението в обжалваната част и присъждане на сторените разноски.

В срока по чл. 263, ал. 1 от ГПК насрещната страна по жалбата Е. Н. Ц. е депозирала писмен отговор, с който заявява становище за неоснователност на въззивната жалба. Сочи, че правилно първоинстанционният е приел, че за да се уважи искът по чл.59,ал.1 ЗЗД, трябва да се докаже обогатяване от страна ответниците.

Оспорва се твърдението, че по иска се дължи средния пазарен наем на имота.

Поддържа се имотът е съсобствен. Моли се потвърждаване на обжалваното решение и присъждане на сторените разноски.

С определение от 04.11.2022 г. с оглед смъртта на Е. Н. Ц. на 20.08.2022 г ., като въззиваеми в производството са конституирани нейните наследници по закон – синовете й Д. И. Ц., ЕГН ********** и М. И. Ц., ЕГН **********.

Софийски градски съд, като прецени събраните по делото доказателства и взе предвид доводите, наведени с въззивната жалба, за наличието на пороци на атакувания съдебен акт и възраженията на насрещната страна, приема следното:

Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата.

Настоящият съдебен състав намира, че обжалваното решение е валидно, а в обжалваната част е допустимо.

По наведените във въззивната жалба доводи за допуснати процесуални нарушения във връзка с правна квалификация на иска, съдът намира следното:

3

С исковата молба ищецът П. И. Д. твърди да е едноличен собственик на следния недвижим имот, находящ се в гр. София, р-н Възраждане, ул. „******* *******, а именно: АВТОМИВКА, представляваща масивна едноетажна сграда със застроена площ по легитимиращи документи 85.53 кв.метра, а съгласно скица - 92 кв.метра, като в парцела, в който е изградена автомивката, всяка от ответниците притежава свой собствен самостоятелен недвижим имот /кафене и склад/, а в периода 2000-2010 г. всеки от тримата отдавал под наем своя имот със самостоятелен договор за наем на един и същ наемател. Поддържа, че през юни 2010 г. ответниците взели решение и без знанието и съгласието на ищеца сключили със същия наемател нов договор за наем, в който отдали под наем и имота на ищеца - автомивка. Когато научил това, ищецът отправил нотариални покани да освободят и му предадат имота, но те отказали да му предадат владението, а с влязло в сила на 06.10.2015 г. съдебно решение на СГС по гр.д.№ 9063/2011 г. било признато за установено по отношение на ответниците и наемателя „Б.” ООД, че ищецът е изключителен собственик на описания недвижим имот. За срока от подписването на този договор за наем до влизането му във владение на имота на 01.11.2015 г., когато го отдал под наем с договор, ищецът бил лишен от възможността да го ползва и получава плодовете от него. Ето защо и претендира пропуснати ползи от невъзможността да отдава под наем имота си за периода 15.12.2014 г. – 01.11.2015 г. в размер от 21 000 лв. /впоследствие 12550 лв. след намаляване цената на предявения иск/ солидарно от двамата ответници, а в условията на евентуалност, ако съдът приеме, че не е налице солидарна отговорност, сумата да се присъди разделно, по 10500лв. /впоследствие по 6275 лв./ от всеки ответник. В уточнителна молба от 17.01.2020 г. ищецът е посочил, че солидарността произтича от обстоятелството, че ответниците са му попречили да ползва имота си и да получава добиви от него, като противоправното поведение се изразява в осъществяване без основание на съвместно държане на собствения му имот, поради което и пропуснал да реализира ползи, които представляват вреди по смисъла на чл.45 ЗЗД. С доклада по делото съдът е приел, че е сезиран с иск по чл.82, пр.2 ЗЗД и чл.86,ал.1 ЗЗД.

Впоследствие, с определение от 11.12.2020 г., съдът е изменил доклада по делото, като е приел, че квалификацията на иска е по чл.59,ал.1 ЗЗД. С решението по делото първоинстанционният съд е приел, че е сезиран с евентуално съединени искове с правно основание чл.59,ал.1 ЗЗД, като е намерил за неоснователен иска за солидарно осъждане на ответниците за претендираната сума, респ. частично е уважил иска за разделно осъждане на ответниците да заплатят претендираните суми.

Настоящият съдебен състав намира доводите на въззивника за допуснати процесуални нарушения за частично основателни. В доклада по делото съдът е приел, че е сезиран с искове по чл.82, пр.2 ЗЗД и чл.86,ал.1 ЗЗД, което не съответства на заявеното спорно право - от една страна, нормата чл.82 ЗЗД не урежда самостоятелен иск, а очертава обема на договорната отговорността, като иск по 4 чл.86,ал.1 ЗЗД изобщо не е бил предявяван – заявена е единствено акцесорна претенция за присъждане на законна лихва. Същевременно обаче с определение от 11.12.2020 г. първоинстнационният съд е изменил доклада по делото, като е дадена правилната квалификация на иска – чл.59,ал.1 ЗЗД. С решението по делото съдът се е произнесъл по иск с правна квалификация чл.59,ал.1 ЗЗД за присъждане на обезщетение за лишаване от правото на ползване на ищеца на процесния недвижим имот, което съответства на дадената изменена квалификация. Съдът намира, че дадената от първоинстанционния съд квалификация на иска съответства на заявеното право по следните съображения: