Решение № 62 от 08.03.2024, Районен съд - Смолян

РЕШЕНИЕ

№ 62 гр. *, 08.03.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – * в публично заседание на осми февруари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Сийка Златанова при участието на секретаря Сирма Купенова като разгледа докладваното от Сийка Златанова Гражданско дело № 20235440100983 по описа за 2023 година и за да се произнесе, взе предвид следното:

Ищецът * от с. *, общ. * е предявил срещу „*“ ЕООД, представлявано от * * обективно съединени при условията на евентуалност искове, с правно основание чл. 55, ал.

1, предл.първо ЗЗД от които иск за заплащане на недължимо платена на нищожно основание сумата от 267,59 лв. по договор за потребителски паричен кредит № */15.12.2021 г. и евентуален за сумата от 222 лв., представляваща недължимо платена такса за разглеждане на договора, ведно със законната лихва от датата на депозиране на исковата молба до окончателното плащане.

Фактическите твърдения, на които ищецът основава исковете, се свеждат до следното: Страна е по Договор за потребителски паричен кредит № */15.12.2021 г., сключен с ответника за сумата от 1500 лв., при лихвен процент от 7,25 % и ГПР 49,75 %, платим на девет вноски. В договора е предвидено заплащането на такса за разглеждане в размер на 222 лева. Ищецът заплатил сумата от 1 839 лева, с което е погасил 1 500 лв. главница, 45,59 лв. лихва и 222 лв. такса за разглеждане на кредита.

Твърди, че договорът е нищожен на основание чл.26 ал.1 от ЗЗД, вр. с чл.22 от ЗПК, вр.с чл. 11 и чл. 19, ал. 4 от ЗПК, а клаузата на чл.3.10 от е нищожна на основание чл.

26, ал. 1 пр.З от ЗЗД, като противоречаща на добрите нрави и като сключени в нарушение на нормите на чл. 143, ал.1 и чл.146 ал.1 от ЗЗП.

Договорът за заем е недействителен на специалните основания по чл. 22 от ЗПК, тъй като в него е посочен годишен лихвен процент, но липсват каквито и да е било условия за прилагането му, липсва изрично посочване дали лихвеният процент е фиксиран за целия срок за кредита или е променлив. Нито в договора, нито в погасителния план има отбелязване какъв е общият размер на дължимата за срока на договора възнаградителна лихва и съотношението й с главницата по кредита, както и неустойката, за да може да се направи проверка дали посоченият лихвен процент отговаря на действително прилагания от заемодателя. Договорът не отговаря на изискванията на чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК, тъй като в него е посочена само абсолютна стойност на ГПР и липсва ясно разписана методика на формиране на годишния процент на разходите по кредита /кои компоненти точно са включени в него и как се формира същият/. В настоящия случай не става ясно какво точно е включено в процента на ГПР, освен лихвата, доколкото е предвидена дължимостга на неустойка. Не става ясно дали същите са отразени в ГПР. Не става ясно изобщо какво се включва в ГПР. Не става ясно дали разходите са включени при формиране на ГПР, или че 1 същите са изключени. Нищожен е и поради неспазване на разпоредбата на чл,19 ал.4 от ЗПК, като не е отразен действителният размер на ГПР в нарушение на чл. 11, ал. 1, т. 10, вр. с чл. 22 от ЗПК, тъй като сумата която се претендира за таксата за разглеждане в размер на 222 лева не е включена в ГПР и ГЛП. В договора за кредит е посочен ГПР, но чрез включването на възнаграждението за неустойка към ГПР и ГЛП, то действителни те биха нараснали двойно, та дори и повече, с което потребителят е въведен в заблуждение относно стойността на разходите, които ще прави по обслужването на кредита. С предвиждането за заплащане на сумата за такса за разглеждане на искането се заобикаля и разпоредбата на чл.

19, ал. 4 ЗПК. Събирането на такива разходи е част от дейността по управление на кредита и следва да са включени в годишния процент на разходите. Заплащането на сумата за неустойка следва да бъде разглеждано като елемент от общия разход по кредита за потребителя, тъй като то е пряко свързано с договора за потребителския кредит, известно е на кредитора и се заплаща от потребителя. Налице е заобикаляне на разпоредбата на чл. 19, ал. 4 от ЗПК като с уговорките за заплащане на допълнителни разходи по Договора за поръчителство се нарушава изискването ГПР да не бъде по-висок от пет пъти размера на законната лихва по просрочени задължения в левове и във валута, определена с ПМС № */2014 г.

Поради невключване на уговорките за заплащане на разходи за таксата за разглеждане в размера на ГПР, последният не съответства на действително прилагания от кредитора в кредитното правоотношение. Посочването в договора на размер на ГПР, който не е реално прилагания в отношенията между страните представлява заблуждаваща търговска практика по смисъла на чл. 68д, ал. 1 и ал. 2, т .1 от Закона за защита на потребителите.

Съгласно разпоредбата на чл. 22 ЗПК, когато не са спазени изискванята на конкретни разпоредби от закона, то договорът за потребителски кредит е изцяло недействителен, като между изчерпателно изброените са и тези по чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК.

При условията на евентуалност счита, че клаузата от договора, предвиждаща заплащането на такса за разглеждане на кредита е нищожна на основание чл. 26, ал. 1 пр. 3 от ЗЗД, като противоречаща на добрите нрави и като сключена при неспазване на нормите на чл. 143, ал. 1 и чл. 146, ал. 1 от ЗЗП, нарушен е основен принцип в договорните отношения - добросъвестността, а целта на неговото спазване, както и на принципа на справедливостта, е да се предотврати несправедливото облагодетелстване на едната страна за сметка на другата. В случая накърняването на добрите нрави води до нееквивалентност на насрещните престации по договорното съглашение, до злепоставяне на интересите на ищеца с цел извличане на собствена изгода на кредитора. Клаузата е и нищожна като неравноправна по смисъла на чл. 143, т. 19 от ЗЗП. Предвидената клауза е нищожна и защото противоречи на чл. 10а ЗПК и заобикаля ограничението на чл. 19, ал. 4 ЗПК, както и заобикаля изискването на чл. 33, ал. 1 ЗПК.

В глава четвърта от ЗПК е уредено задължение на кредитора, преди сключване на договор за кредит, да извърши оценка на кредитоспособността на потребителя и при отрицателна оценка да откаже сключването на такъв. В този смисъл е съображение 26 от Преамбюла на Директива 2008/48/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 23.04.2008 г. относно договорите за потребителски кредити. С процесната клауза в полза на кредитора се уговаря още едно допълнително обезщетение за неизпълнението на акцесорно задължение. Неустойката по съществото си е добавък към възнаградителната лихва и в този смисъл би представлявала сигурна печалба за заемодателя, която печалба би увеличила стойността на договора. Основната цел на така уговорените клаузи е да доведът до неоснователно обогатяване на кредитодателя за сметка на кредитополучателя, до увеличаване на подлежаща на връщане сума допълнително с още % от предоставената главница.

Съгласно чл. 146, ал. 1 от ЗЗП неравноправните клаузи в договорите са нищожни, освен ако са уговорени индивидуално. Клаузата за разглеждане на кредита не е индивидуално уговорена по смисъла на чл. 146, ал. 2 ЗЗП, а е част от едни стандартни и бланкетни, отнапред изготвени условия на договора и кредитополучателите нямат възможност да влияят върху съдържанието им към момента на сключване на договора.

Моли исковете да бъдат уважени, Претендира за разноски.

2

Ответникът „*“ ЕООД в срока по чл. 131 ГПК подава отговор на исковата молба, счита исковете за неоснователни и моли да бъдат отхвърлени. Признава факта, че на 15.12.2021 г. е сключен Договор за потребителски паричен кредит №: * между „*“ ЕООД и * за сумата от 1500 лева, със срок на погасяване до 15.09.2022 г., при фиксиран лихвен процент 7,25 %. Договорът е подписан от разстояние, при спазване изискванията на ЗПФУР, ЗЕДЕУУ и съгласно описаната процедура, а именно: Клиентът е кандидатствал за отпускане на потребителски паричен кредит чрез подадена онлайн заявка на интернет страницата на кредитора www.iutecredit.bg. При кандидатстването за потребителски кредит, заявителят е предоставил лични данни, посочил е желания размер на кредита, срока на кредита, наименованието на кредитния продукт, условията при които желае да ползва кредита. Тъй като заявката е направена от разстояние, клиентът е потвърдил електронно и се е съгласил с Декларация за обработка на личните данни, получил е и се е запознал с преддоговорната информация по чл. 8 от ЗПФУР, запознал се е и е приел Рамково споразумение на * ЕООД за предоставяне на парични потребитеслки кредити на „*“ ЕООД чрез мобилното приложение. Договорът е сключен при спазване условията на Закона за предоставяне на финансови услуги от разстояние, сключен е със средства за комуникация от разстояние, по електронен път. Изискванията за предоставяне на финансови услуги от разстояние са регламентирани в Закона за предоставяне на финансови услуги от разстояние /ЗПФУР /, като представлява електронен документ по смисъла на ЗЕДЕУУ. На основание чл.13, ал.4 от ЗЕДЕУУ страните приемат, че всички изявления по повод кандидатване, сключване, изпълнение и прекратяване на договор за кредит помежду им, подписани с обикновен или усъвършенстван подпис ще имат значението на саморъчно подписани изявления/ съгласно Общите условия/Рамково споразумение на * ЕООД за предоставяне на парични потребителски кредити/. Законът за потребителски кредит допуска договорът за потребителски кредит да бъде сключен от разстояние, като в този случай съгласно чл. 5, ал.

9, кредиторът предоставя на потребителя стандартния европейски формуляр съгласно приложение 2 и във връзка с чл. 5, ал. 13. Договорът за кредит, вкл. Преддоговорната информация, Общите условия са подписани електронно, написани са на ясен и разбираем език, при шрифт отговарящ на изискуемия по ЗПК.

Таксата за разглеждане е за предварително разглеждане на документи на кандидат – кредитополучателя, като между страните все още няма сключен договор за кредит, налице е преддоговорно взаимотношение между тях, поради което кандидат – кредитополучателят /макар и физическо лице/, все още няма качеството потребител, за да се ползва от изричната законова закрила по смисъла на чл.411, ал.2, т.2 от ГПК , във връзка с чл.10а, ал.1 и ал.2 от ЗПК.

Годишният процент на разходите по кредита е посочен на стр. 1 от Договора за кредит и в т. 2. на Част III от Разходи по кредита в Стандартен европейски формуляр за предоставяне на информация за потребителските кредити. При изчисляване на ГПР са взети предвид следните допускания: договорът ще е валиден за посочения в него срок, всяка от страните ще изпълнява точно и в срок задълженията си, съответно няма да бъдат начислявани допълнителни разходи, предизвикани от забава в плащанията. Общата дължима сума в размер на 1767,59 лева включва главница в размер на 1500 лева, лихва в размер на 45.59 лева и такса за разглеждане в размер на 222 лева /същата се изплаща на месечни вноски, съгласно погасителния план/.

Тази информация се съдържа и в Договора за кредит и в Стандартния европейски формуляр за предоставяне на информация за потребителски кредити, които потребителят е приел и се е съгласил с тях.

Съгласно чл. 19, ал. 4 от ЗПК Годишният процент на разходите не може да бъде по-висок от пет пъти размера на законната лихва по просрочени задължения в левове и във валута, определена с постановление на Министерския съвет на Република България, което в процесния случая е спазено при подписване на договора за кредит и неговото действие. В съдебната практика се споделя тезата, че „непосочването на начина, по който е изчислен ГПР съобразно единната математическа формула по Приложение № 1, е от такова естество, че не може да засегне способността на потребителя да прецени обхвата на своето задължение. Доколкото в процесния договор размерът на ГПР е посочен в конкретен процент по ясен и недвусмислен начин, липсата на конкретни данни (съобразно 3

Приложение № 1) не би могла да попречи на потребителя да прецени обхвата на своето задължение.“

ЗПК въвежда редица ограничения относно допълнителните услуги, които кредиторът може да приложи, без да го ограничава в избора му за начина, по който в рамките на законоустановения праг на ГПР, да разпредели (дистрибутира) своята печалба между отделните й елементи. Таксата за разглеждане е включена в ГПР, като ГПР съгласно чл.19 от ЗПК не недвишава императивно определената от законодателя граница.