Определение № 626 от 27.08.2026, Окръжен съд - Ловеч

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 626 гр. Ловеч, 27.08.2026 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ЛОВЕЧ, I СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и шести август през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: МАГДАЛЕНА СТАНЧЕВСКА

Членове:

МИЛЕНА ВЪЛЧЕВА

ЕВГЕНИЯ ПАВЛОВА като разгледа докладваното от МИЛЕНА ВЪЛЧЕВА Въззивно частно гражданско дело № 20264300500422 по описа за 2026 година и за да се произнесе, съобрази:

Производството с правно основание чл. 413, ал.2 във вр. с чл. 274 и сл. ГПК.

С Разпореждане № 2238 от 04.06.2026 год., постановено по ч.гр.дело № 1048 по описа за 2026 г., Районен съд – Тетевен е отхвърлил изцяло заявлението на „*****“ ЕООД, ЕИК 203374133, за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 ГПК срещу длъжника А. М. И., с настоящ адрес: с.Оризаре, Област Бургас.

Срещу разпореждането е подадена частна жалба от „*****“ ЕООД, чрез юрисконсулт Б. Т.. В нея излага, че обжалваният съдебен акт на Районен съд – Тетевен е неправилен, незаконосъобразен и постановен при неправилно приложение на чл.410, ал.2 ГПК, чл.411, ал.2 ГПК и чл. 99 от ЗЗД. Оспорва извода на районния съд, че доказването на получено уведомление за цесия е изискване за редовност на заявлението по чл.410 ГПК, като изброява реквизитите, които то следва да съдържа. Позовава се на основанията за отказ по чл.411, ал.2 ГПК, които са изчерпателно изброени, като между тях не е получаване на уведомлението за цесия. Изтъква, че длъжникът разполага със защита чрез подаване на възражение срещу заповедта за изпълнение и в този случая спорът относно съществуване на вземането се решава в исковото производство, вкл. получаване на уведомлението за цесия.

Моли съда да отмени обжалваното разпореждане и укаже на РС – Тетевен да издаде заповед за изпълнение срещу длъжника А. М. И..

Частната жалба е подадена от страна с правен интерес в предвидения от закона преклузивен срок, поради което е процесуално допустима, а разгледана по същество – неоснователна.

От доказателствата, приложени по ч.гр.д. № 1048/2026 год. на РС– 1

Тетевен се установява, че производството по делото е образувано по подадено заявление на „*****“ ЕООД с искане за издаване заповед за изпълнение против длъжника А. М. И., ЕГН **********, за следните парични вземания: главница в размер на 1 452.78 евро, ведно със законната лихва от подаване на заявлението до окончателно изплащане на сумите, 620.40 евро – мораторна лихва за периода от 06.12.2024 г. до 12.05.2026 г., 530.59 евро – договорна лихва за периода от 05.08.2022 г. до 05.12.2024 г., произтичащи от Договор за потребителски кредит № 7053328087, сключен на 05.08.2022 г. между „ТБИ Банк“АД и А. И. като длъжник. Претендирани са и разноски в размер на 44.26 евро за внесена ДТ и 100.00 евро юрисконсултско възнаграждение.

В т.3.2 от заявлението се сочи, че с Договор за продажба и прехвърляне на вземания /цесия/ от 31.10.2024 г. кредиторът „ТБИ Банк“ АД като цедент е прехвърлил своите вземания към длъжника по описания договор за потребителски кредит на цесионера „*****“ ЕООД, ЕИК 203374133, като длъжникът на основание чл.99, ал.3 ЗЗД е уведомен за станалото прехвърляне на вземанията.

С разпореждане № 2025/22.05.2026 г. заповедният съд е оставил без движение заявлението на основание чл.411, ал.2, т.1 ГПК с указания в 3дневен срок от получаване на съобщението да посочи от кого, по какъв начин и на коя дата длъжникът е уведомен за цесията. Заявителят е предупреден, че ако не отстрани в срок посочените нередовности, заявлението ще бъде отхвърлено.

В определения от съда срок е постъпила молба от заявителя, в която уточнява, че уведомлението за цесия е изпратено на 18.11.2024 г. до длъжника на хартиен носител на посочения от него адрес за кореспонденция, с което е изпълнено изискването на чл.99, ал.4 ЗЗД. Посочено е, че непредставянето на доказателства за това не е основание заявлението да бъде отхвърлено.

За да отхвърли искането, в мотивите на обжалваното разпореждане РС – Тетевен е изложил съображения, че поради липсата на доказателства, удостоверяващи изпълнение на процедурата по чл. 99, ал. 3 от ЗЗД за надлежното уведомяване на длъжника от цедента за прехвърляне на вземанията му на нов кредитор – заявителя и неотстраняване на констатираните нередовности, правата на същия да търси вземанията си от длъжника не са консолидирани, непротивопоставими са на длъжника и заявителят не би могъл да претендира изпълнение на задълженията по договора за кредит.

Въззивният състав споделя изцяло направените от заповедния съд правни изводи, тъй като в случая заявителят претендира издаването на заповед за изпълнение в качеството си на цесионер и за да се легитимира като титуляр на вземане срещу длъжника, е нужно да има твърдения за изпълнение и на изискването за надлежно уведомяване по реда на чл. 99, ал. 3 и ал. 4 от ЗЗД. Въпросът кой е носителят на вземането е част от основанието, доколкото то се очертава чрез посочване на правопораждащия факт и страните по него.

2

Условие, за да е противопоставима на длъжника цесията, е последният да е известен за наличието на всеки кредитор. Законодателят изрично е свързал правните последици на цесията за длъжника и действието й спрямо него с деня, когато тя му бъде съобщена от предишния кредитор. В случая заявителят не представя доказателства относно съобщаване на цесията на длъжника, а в постъпилата допълнителна молба само твърди, че уведомлението е изпратено на 18.11.2024 г., но без да конкретизира от кого, получено ли е от длъжника и на коя дата. Утвърдената съдебната практика изрично приема, че когато се касае до частно правоприемство, каквото е настоящата хипотеза, за да се приеме, че е основателно искането за издаване на заповед за изпълнение от частен правоприемник при договор за цесия, прехвърлянето на вземането следва да е съобщено на длъжника. В този смисъл са и указанията, дадени в т. 4г от Тълкувателно решение № 4/18.06.2014 г. на ОСГТК на ВКС разяснения.

Поради изложените съображения настоящата инстанция счита за неоснователни изложените от жалбоподателя доводи, че длъжникът може да бъде надлежно уведомен за извършената цесия на по-късен етап от производството. Касае се до редовност на заявлението относно наличието на твърдения за този факт и е в обхвата на проверката, която заповедният съд следва да извърши в производството по чл. 410 от ГПК.

Достигайки до същия правен извод, Районен съд – Тетевен е постановил законосъобразен съдебен акт и обжалваното разпореждане следва да бъде потвърдено.

Воден от изложените съображения и на основание чл.252 ГПК, съдът ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА разпореждане № 2238 от 04.06.2026 постановено по ч.гр.д. № 1048/2026 година на Районен съд – Тетевен.

Определението не подлежи на касационно обжалване. год.,

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3

4