Решение № 3763 от 11.07.2023, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 3763 гр. София, 10.07.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ЧЖ-II-Е, в закрито заседание на десети юли през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Иванка Иванова

Членове:

Петър Люб. Сантиров

Теодора М. Петрова като разгледа докладваното от Теодора М. Петрова Въззивно гражданско дело № 20231100504389 по описа за 2023 година

Производството е по реда на чл. 435, ал. 1, т. 1 ГПК.

Образувано е по частна жалба вх. № 9550/13.02.2023 г. депозирана от Министерство на правосъдието, чрез процесуалния му представител юрк.

П.Н., срещу разпореждане от 16.02.2023 г. по изп.д. № 276/2023 г. по описа на СИС при СРС, с което молба с вх. № 4245/01.02.2023 г. за образуване на изпълнително дело е върната на основание чл. 129, ал. 3 ГПК поради неотстранени в указания от съдебния изпълнител и констатирани от него нередовности във връзка с депозираната молба за образуване на изпълнително производство.

Жалбоподателят поддържа, че обжалваното разпореждане е неправилно, незаконосъобразно и постановено при съществено нарушение на материалноправните и процесуалноправните изисквания. Излага доводи, че Министерство на правосъдието, в качеството си на взискател, в депозираната молба е посочило начина на изпълнение чрез съответните способи. Посочил е още и обстоятелството, че спрямо същия длъжник е било образувано съответно изпълнително дело по описа на СИС при Районен съд – Пазарджик, по което е постъпила сума в размер на 311,84 лева, като е заявил, че взискателят не разполага с данни каква част от дълга е погасена – главница, лихви или разноски, поради което е поискал от съдебния изпълнител от СИС при СРС да изиска информация за тези обстоятелства. Поддържа, че с оглед тези обстоятелства, не е налице неизпълнение на разпореждането на съдебния изпълнител и неправилно молбата за образуване на изпълнително дело е била върната на основание чл. 129, ал. 3 ГПК.

По делото е постъпило становище от Д.И. – ДСИ при СРС, в което 1 излага доводи, че жалбата е неоснователна. Поддържа, че задължение на молителя е да представи съдебния акт и документи, обуславящи точен размер на дълга, в случай, че са налице предходни плащания на длъжника. Твърди, че молителят е следвало да се снабди с информация относно размера на дълга и извършените плащания от съдебния изпълнител, пред когото е образувано първото изпълнително производство, като поддържа, че такова задължение липсвало за съдебния изпълнител, пред когото е поискано образуване на последващото.

Съдът, като се запозна с материалите по делото и взе предвид доводите на страните, намира следното от фактическа страна:

С молба с вх. № 4245 от 01.02.2023 г. Министерство на правосъдието, в качеството му на взискател, е поискало образуване на изпълнително производство срещу длъжника В. И.Г.. Към молбата са приложени изпълнителен лист от 11.05.2012 г., издаден от Районен съд – гр. Пазарджик, както и съобщение по изпълнително дело № 2205/2014 г. по описа на СИС при Районен съд – гр. Пазарджик. В молбата е посочено, че длъжникът е осъден с влязло в сила съдебно решение да заплати в полза на взискателя сумата от 8608 лева, представляваща изплатена финансова компенсация по ЗПКФКПП и сумата от 1436,64 лева, представляваща обезщетение за забава за периода 22.03.2010 г. до 01.11.2011 г., като се иска и събиране на разноски по изпълнението. Взискателят е поискал от съдебния изпълнител да връчи покана за доброволно изпълнение на длъжника, като в случай, че последният не плати доброволно, е посочил, че желае предприемане на изпълнителни действия чрез съответните изпълнителни способи. В молбата си взискателят е отразил обстоятелството, че въз основа на изпълнителния лист е било образувано изпълнително дело № 2205/2014 по описа на СИС при Районен съд – гр. Пазарджик, по което в Министерство на правосъдието е постъпила сума в размер на 311,84 лева, като не е ясно каква част от сумата се отнася към дължимата главница и коя към вземането за лихва.

С разпореждане от 01.02.2023 г. на ДСИ от СИС при СРС са дадени указания на жалбоподателя в седмодневен срок от съобщението да конкретизира точен размер сума, която да бъде събрана от ДСИ, като може да вземе предвид отбелязванията на гърба на изпълнителния лист. Със същото разпореждане е указано на взискателя да внесе съответната държавна такса по сметка на СИС при СРС. Разпореждането е получено от жалбоподателя на 08.02.2023 г.

С молба от 15.02.2023 г. жалбоподателят в изпълнение на горепосоченото разпореждане е представил платежно нареждане за заплатена държавна такса в изискуемия размер. По отношение на указанията за конкретизиране на точен размер на сумата, която ДСИ следва да събере, жалбоподателят е посочил, че не може да се ангажира с изявление за точния размер на вземанията по изпълнителния лист към датата на образуване на изпълнителното производство, тъй като с такава информация разполага единствено съдебния изпълнител, пред когото изпълнителното производство е било образувано и проведено.

2

С атакуваното разпореждане от 16.02.2023 г. на Д.И. – ДСИ в СИС при СРС, молбата за образуване на изпълнително производство е върната, тъй като съдебният изпълнител е счел, че с оглед непосочване на конкретен размер на вземането, указанията са неизпълнени, а молителят не е отстранил констатираните нередовности.

При така установената фактическа обстановка, съдът намира следното от правна страна:

Частната жалба е подадена в срока по чл. 275, ал. 1 от ГПК, депозирана е от процесуално легитимирана страна, срещу подлежащо на обжалване действие на съдебния изпълнител по смисъла на чл. 435 ГПК, с оглед на което същата е допустима. Разгледана по същество е неоснователна, като съображенията за това са следните:

Съгласно чл. 426 ГПК, съдебният изпълнител пристъпва към изпълнение по молба на заинтересованата страна. В молбата си взискателят следва да посочи и начина на изпълнението. Нормата на чл. 426, ал. 3 ГПК, препраща към правила за редовността на исковата молба, като е регламентирано, че се прилагат правилата на чл. 129 ГПК. В този смисъл, подобно на исковата молба, молбата за образуване на изпълнително производство следва да отговаря на изискванията за редовност, включително да съдържа изложение на обстоятелствата, върху които се основава тя, както и в какво се състои искането на взискателя т.е. да съдържа надлежно формулиран петитум.

В настоящия случай, съдът намира, че молбата за образуване на изпълнително производство депозирана от жалбоподателя в качеството му на взискател не отговаря на всички законови изисквания по отношение на изискуемото съдържание. Неконкретизирането на точен размер на вземането от страна на жалбоподателя води ди липсата до надлежно сезиране на съдебния изпълнител. В молбата си за образуване на изпълнителното производство, доколкото по предходно образуваното изпълнително дело са събрани суми, взискателят е следвало да посочи какъв е остатъкът на сумата, която същият желае да бъде събрана чрез принудително изпълнение от страна на съдебния изпълнител. Липсата на волеизявление от страна на взискателя в тази връзка води до нередовност на молбата за образуване на изпълнително производство, а не до задължение за съдебния изпълнител да формира воля вместо взискателя относно размера на вземането, което същият желае да бъде събрано.

На следващо място, правомощията на съдебния изпълнител са изрично уредени в чл. 431 ГПК. Видно от разпоредбата съдебният изпълнител не разполага с компетентност сам да определя какъв е размерът на вземането, което следва да бъде събрано по молба на взискателя, а извършва само действията, с които е натоварен. От друга страна, за взискателя не съществува пречка да се снабди с необходимата информация, като изиска съответна справка от съдебния изпълнител, пред когото е образувано първото изпълнително дело. Нещо повече, същият е длъжен да формира надлежен петитум, като конкретизира ясно и недвусмислено размера на вземането, 3 което възлага за събиране на съдебния изпълнител. Ето защо, настоящият съдебен състав намира, че частната жалба депозирана срещу разпореждането на съдебния изпълнител е неоснователна и следва да бъде оставена без уважение.

Воден от гореизложеното, съдът

РЕШИ:

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ частна жалба на Министерство на правосъдието разпореждане от 16.02.2023 г. по изп. дело № 276/2023 г. по описа на СИС при СРС, с което е върната на основание чл. 129, ал. 3 ГПК молбата на взискателя за образуване на изпълнително производство.

Решението не подлежи на обжалване на основание чл. 437, ал. 4 ГПК.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4