Решение № 1768 от 14.10.2021, Районен съд - Пловдив
- Съд
- Районен съд - Пловдив
- Дело
- Гражданско дело 7315/2021
- Вид
- Решение № 1768
- Подписан
- 14.10.2021
- В сила
- 14.10.2021
- Състав
- Катя Рудева Боева
Цитирани разпоредби
- чл. 131 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 131, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 238, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 239 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 239, ал. 2 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 240 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 78 ал.1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 80 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 38 · Закон за адвокатурата
- чл. 38 ал. 2 · Закон за адвокатурата
- чл. 26, ал.1, предл. трето · Закон за задълженията и договорите
РЕШЕНИЕ
№ 1768 гр. Пловдив, 14.10.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, VII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ в публично заседание на двадесет и осми септември, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател: Катя Р. Боева при участието на секретаря Елена Ат. Неделчева като разгледа докладваното от Катя Р. Боева Гражданско дело № 20215330107315 по описа за 2021 година
Съдът е сезиран с искова молба от Г. А. Д. против „Сити Кеш“ ООД, с която се предявява установителен иск с правно основание чл. 26, ал.1, предл. трето ЗЗД, за признаване за установено в отношенията между страните, че клаузата на чл.8 от договор за потребителски №**** към искане № *******г., сключен между страните, е нищожна поради противоречие с добрите нрави.
В исковата молба се излагат съображения, че между страните е сключен договор за потребителски № **** към искане № ****** г., по силата на който ответникът предоставил на ищеца сумата в размер на 300 лева, при фиксиран ГПР 48,28 %, фиксиран лихвен процент: 40,05 %, брой вноски – шест. Като обезпечение по договора за кредит се предвиждало или поръчителство на едно физическо лице или банкова гаранция, като ако кредитополучателят не осигурил обезпечение се дължала неустойка в размер на 205,29 лева, като било предвидено разсрочено плащане на същата. Възразява се, че неустойката е нищожна поради противоречие с добрите нрави, доколкото излиза извън присъщите й обезпечителна, обезщетителна и санкционна функции. Излагат се доводи и че неустойката представлявала и скрито възнаграждение.
Поради изложеното се предявява исковата претенция. Претендират се разноски.
В срока по чл. 131 ГПК ответникът не е подал писмен отговор, макар исковата молба и приложенията да са връчени редовно лично на същия.
1
Ответникът е бил редовно призован за първото съдебно заседание, като в изпратената до същия призовка /л.23 от делото/, изрично е вписано, че при неподаване в срок на писмен отговор и неявяване в съдебно заседание, без да е направено изрично искане делото да се гледа в негово отсъствие, насрещната страна може да поиска постановяване на неприсъствено решение или прекратяване на делото, както и присъждане на разноски. Ответникът не се е явил, не е изпратил упълномощен представител, няма и направено искане делото да се гледа в негово отсъствие. Същевременно ищецът, чрез пълномощника си, изрично е поискал на основание чл. 238, ал. 1 ГПК, да бъде постановено неприсъствено решение срещу него.
Съдът намира, че всички предпоставки за постановяване на неприсъствено решение са налице. Ответникът не е депозирал писмен отговор на исковата молба в срока по чл. 131, ал. 1 ГПК, не изпраща представител в първото по делото заседание, редовно призован и не е направил искане делото да се разглежда в негово отсъствие. От писмените доказателства по делото може да се направи извод за вероятна основателност на исковата претенция. Съгласно чл. 239, ал. 2 ГПК, не следва неприсъственото решение да се мотивира по същество. Ето защо, следва да се постанови решение по реда на чл. 239 ГПК, с което предявените осъдителни искове да бъдат уважени изцяло.
По отговорността за разноски:
При този изход на спора, по арг. от чл. 78 ал.1 ГПК, право на разноски има ищецът, съобразно представеният списък по чл. 80 ГПК – л.24, а именно сумата в размер на 50 лева, представляваща заплатена държавна такса. Следва да бъде определено и възнаграждение за процесуално представителство от един адвокат в размер на 300 лева по чл. 38 ЗАдв. съобразно чл. 7, ал. 2, Наредба за минималните размери на адвокатските възнаграждения , които следва да се присъдят на адв. С.К. Н.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията между страните, по предявен иск от Г. А. Д., ЕГН: **********, срещу „Сити Кеш“ ООД, ЕИК:
202531869, с правно основание чл. 26, ал.1, предл. трето ЗЗД, че клаузата на чл.8 от договор за потребителски № **** към искане № **** г., сключен между Г. А. Д., ЕГН: **********, и „Сити Кеш“ ООД, ЕИК: 202531869, е нищожна поради противоречие с добрите нрави.
ОСЪЖДА „Сити Кеш“ ООД, ЕИК: 202531869, да заплати на Г. А. Д., ЕГН: **********, сумата в размер на 50 лева /петдесет лева/, представляваща разноски в настоящото производство.
ОСЪЖДА „Сити Кеш“ ООД, ЕИК: 202531869, да заплати на адв. С.К.
2
Н., АК – гр. *****, със съдебен адрес: гр. ****, ул. „****“ № **, сумата в размер на 300 лева /триста лева/, представляваща адвокатско възнаграждение за осъществено на Г. А. Д., ЕГН: **********, безплатно представителство в настоящото производство за един адвокат, определено от съда по реда на чл.
38 ал. 2 от Закона за адвокатурата.
Решението не подлежи на обжалване, като ответникът може да търси защита по реда на чл. 240 ГПК пред Окръжен съд Пловдив в едномесечен срок от връчването му.
Съдия при Районен съд – Пловдив: ______/п/_________________ 3