Определение № 1712 от 01.07.2024, Окръжен съд - Бургас

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 1712 гр. Бургас, 28.06.2024 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС, I ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и осми юни през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Мариана Г. Карастанчева

Членове:

Пламена К. Г. Върбанова

Тихомир Р. Рачев като разгледа докладваното от Тихомир Р. Рачев Въззивно частно гражданско дело № 20242100500955 по описа за 2024 година и като взе предвид следното:

Производството е по реда на 122 ГПК.

Образувано е въз връзка с Определение № 3691/20.06.2024 г. по гр. д. № 3926/2024 г. на Районен съд – Бургас, с което делото е прекратено и е повдигнат спор за подсъдност с Районен съд – Карнобат.

На 28.09.2022 г. „Дженерали Застраховане“ АД е подало до Районен съд – Бургас заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК срещу Агенция „Пътна инфраструктура“ за сумата от 302,14 лева – главница, представляваща изплатено от ищеца по силата на застраховка „Автогрижа“ по щета № 210881753 застрахователно обезщетение за лек автомобил „Ленд Роувър“ с рег. № **********, увреден от настъпило на 28.06.2021 г. ПТП на път II-73, преди отбивката за с. Сигмен, ведно със законната лихва върху главницата от датата на заявлението до окончателното й заплащане, както и сумата от 15,02 лева – мораторна лихва за периода от 03.04.2022 г. до 28.09.2022 г.

С Определение № 5298 от 29.09.2022 г. по гр. д. № 6132/2022 г. на Районен съд – Бургас заповедното дело е прекратено и изпратено по подсъдност на Софийски районен съд. Посочено е, че седалището на Агенция „Пътна инфраструктура“ е в гр. София.

На 25.01.2023 г. е издадена Заповед № 2927 по гр. д. № 56005/2022 г. на Софийски районен съд за горепосочените суми.

На 07.02.2023 г. Агенция „Пътна инфраструктура“ е подала възражение по чл. 414 ГПК, след което съдът е дал указания на „Дженерали Застраховане“ АД да предяви иск по чл. 422 ГПК.

На 12.05.2023 г. „Дженерали Застраховане“ АД е депозирало пред 1

Софийски районен съд искова молба, с която е предявил искове по чл. 422 ГПК, вр. с чл. 410, ал. 1, т. 2 КЗ и чл. 86 ЗЗД спрямо Агенция „Пътна инфраструктура“ за признаване за установено, че в полза на ищеца съществуват горепосочените вземания.

В исковата молба са изложени твърдения, че с полица № 0320209907023588 от 14.12.2020 г. ищецът „Дженерали Застраховане” АД е сключил договор за комбинирана автомобилна застраховка „Автогрижа” за лек автомобил марка „Ленд Роувър“ с рег. № **********, със срок на действие от 07.01.2021 г. до 06.01.2022 г., при уговорено покритие „Пълно каско“ съгласно Общите условия на предлаганата застраховка. Твърди се, че на 28.06.2021 г, около 10:30 ч., по време на движение по път II-73, преди отбивката за с. Сигмен, е настъпило ПТП, при което лек автомобил марка „Ленд Роувър“ с рег. № **********, собственост на „Мото-Пфое Лизинг“ ЕООД, управляван от Стефан Юриев Ценков, преминл през необезопасено и необозначено препятствие на пътното платно – дупка, в резултат на което настъпило ПТП с имуществени вреди за собственика на посоченото МПС. В резултат на гореописаното пътно-транспортно произшествие на 29.06.2021 г. в „Дженерали Застраховане” АД било подадено искане за оценка на вреди и била заведена преписка по щета № 210881753. Причинените имуществени вреди на собственика на лек автомобил марка „Ленд Роувър“ с рег. № ********** били описани от експерти на Дружеството. Стойността на необходимите части и материали, както и стойността на необходимия труд за възстановяване на лек автомобил марка „Ленд Роувър“ с рег. № ********** възлизали на 287,14 лева. Тази сума била изплатена на сервиза от „Дженерали Застраховане” АД по банков път, с преводно нареждане от 29.07.2021 г.

Поддържа се, че отговорността на ответника се основава на обстоятелството, че увреждането на застрахования автомобил е в резултат на неподдържането и неизправността на пътния участък, на който е реализирано пътнотранспортното произшествие, неосигуряването на условия за непрекъснато, безопасно и удобно движение по пътищата. Отбелязва се, че Агенция „Пътна инфраструктура“ е задължена да поддържа с грижата на добър стопанин изправността на пътна мрежа – публична държавна собственост, което задължение в случая не е изпълнено. Сочи се, че с писмо изх. № 310003036/24.03.2022 г., получено от представител на Агенция „Пътна инфраструктура“ на 25.03.2022 г., ответникът е поканен доброволно да заплати изплатеното от застрахователно обезщетение, ведно с ликвидационни разноски в размер на 15,00 лева, но дължимата сума и до днес не е възстановена.

На 21.11.2023 г., в срока по чл. 131 ГПК, е постъпил отговор на исковата молба от Агенция „Пътна инфраструктура“. Направено е възражение за местна неподсъдност на спора. Изтъкнато е, че компетентен да се произнесе по спора е Районен съд – Бургас, тъй като агенцията е държавно учреждение и има подразделение в област Бургас, в района на която е настъпило процесното ПТП.

С Определение № 13092 от 26.03.2024 г. по гр. д. № 25660/2023 г. по описа на Софийски районен съд производството е прекратено и е изпратено 2 по местна подсъдност на Районен съд – Карнобат на основание чл. 119, ал. 3, вр. с чл. 108, ал. 2 ГПК с мотиви, че мястото на настъпване на ПТП попада в съдебния район на Районен съд – Карнобат.

С Определение № 294 от 02.05.2024 г. по гр. д. №381/2024 г. по описа на Районен съд – Карнобат производството е прекратено и изпратено по местна подсъдност на Районен съд – Бургас на основание чл. 119, ал. 3, вр. с чл. 108, ал. 2 ГПК с мотиви, че правоотношението, от което произтича спорът, доколкото същият е регресен, е възникнало на територията на гр. Бургас с предявяване на регресната претенция за плащане на изплатено застрахователно обезщетение пред Областно пътно управление – Бургас, което е отказало плащане.

С Определение № 3691/20.06.2024 г. по гр. д. № 3926/2024 г. на Районен съд – Бургас е прието, че местната подсъдност на иска по чл. 422 ГПК се определя по реда на чл. 108, ал. 2 ГПК, но мястото на възникване на спорното правоотношение е мястото на настъпване на застрахователното събитие.

Посочено е, че последното е в съдебния район на Районен съд – Карнобат и че е без значение отказа на ответника да възстанови изплатеното ищеца застрахователно обезщетение.

Като съобрази тези факти, настоящият съд достигна до следните правни изводи:

Съгласно чл. 122 ГПК спорове за подсъдност между съдилищата се разрешават от общия им по-горен по степен съд. В случая спорът е между районни съдилища, чийто по-горен по степен съд е Окръжен съд – Бургас.

Поради това настоящият съд е компетентен да се произнесе по спора за подсъдност.

Подсъдността при иск по чл. 422 ГПК се определя по общите правила.

Уредената в чл. 411, ал. 1 ГПК местна подсъдност е специална спрямо общата, уредена в Глава дванадесета, Раздел втори от ГПК, но тя намира приложение само и единствено в заповедното производство.

Според чл. 108, ал. 2, изр. 1 ГПК искове срещу държавата и държавни учреждения, включително поделения и клонове на последните се предявяват пред съда, в чийто район е възникнало правоотношението, от което произтича спорът, освен в случаите по чл. 109 и 110 ГПК.

За местната подсъдност по чл. 108, ал. 2 ГПК съдът следи служебно до приключване на първото по делото заседание (чл. 119, ал. 3 ГПК), който срок е спазен както от Софийски районен съд, така и от Районен съд – Карнобат и Районен съд – Бургас.

С оглед приложимост на хипотезата на чл. 108, ал. 2 ГПК първата предпоставка е ответникът да е държавно учреждение. В случая по силата на чл. 21, ал. 2 от Закона за пътищата Агенция „Пътна инфраструктура“ е юридическо лице на бюджетна издръжка към министъра на регионалното развитие и благоустройството. Поради това тя е държавно учреждение.

Втората предпоставка по чл. 108, ал. 2 ГПК е правоотношението, от което произтича спорът, да е възникнало в района на съответния районен съд.

3

Между страните в настоящото производство липсва договорно правоотношение, доколкото претенцията по чл. 410 ГПК се основава на суброгация в правата на застрахования (които са възникнали от непозволено увреждане) срещу юридическото лице, отговорно на основание чл. 30 ЗП за осъществяване дейностите по изграждането, ремонта и поддържането на републиканските пътища. Следователно правоотношението при предявен иск по чл. 410 ГПК възниква в момента на непозволеното увреждане. Настоящият състав счита, че това е правилното тълкуване на закона, независимо от предходната си практика по същия въпрос. Следва да се отбележи, че и с Определение № 1332 от 22.05.2024 по в. гр. д. № 697/2024 г. на Окръжен съд – Бургас съставът е възприел същото становище, което следва да бъде поддържано занапред.

Ищецът твърди, че непозволеното увреждане е настъпило в с. Сигмен, което се намира в съдебния район на Районен съд – Карнобат. Поради това този съд е местно компетентен съгласно чл. 108, ал. 2 ГПК да разгледа спора.

Воден от горното, Окръжен съд – Бургас

ОПРЕДЕЛИ:

ОПРЕДЕЛЯ Районен съд – Карнобат за компетентен да разгледа предявения от „Дженерали Застраховане“ АД срещу Агенция „Пътна инфраструктура“ иск, по повод на който е образувано гр. д. № 381/2024 г по описа на Районен съд – Карнобат.

ВРЪЩ А делото на Районен съд – Карнобат за продължаване на съдопроизводствените действия.

Определението не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4