Решение № 125 от 22.04.2025, Районен съд - Бяла Слатина

РЕШЕНИЕ

№ 125 гр. Б.С., 22.04.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – Б.С., II-РИ ГР. СЪСТАВ, в публично заседание на седми април през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: КАТЯ Б. АНГЕЛОВА-ПЕТРОВА при участието на секретаря Соня Анд. Ралчева като разгледа докладваното от КАТЯ Б. АНГЕЛОВА-ПЕТРОВА Гражданско дело № 20241410101547 по описа за 2024 година

Производството е образувано по постъпила искова молба от „АПС Бета България” ЕООД, ЕИК: 203374133, със седалище и адрес на управление: гр. С., бул. „България“ № 81В, против И. П. П., ЕГН: **********, с постоянен адрес: гр.Б.С., ул. „Ал.Стамболийски“№67.

Предявени са обективно кумулативно съединени установителни искове с правно основание чл. 422 ГПК, във вр. с чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, във вр. с чл. 240 ЗЗД, във вр. с чл. 92 ЗЗД, във вр. с чл. 9 ЗПК, във вр. с чл. 6 ЗПФУР, във вр. с чл. 99 ЗЗД вр. с чл.86 от ЗЗД, за признаване за установено, че ответникът дължи на ищеца следните суми: 700 лв. – главница по Договор за потребителски кредит № ******, сключен на 28.01.2019 г. между „Сити Кеш“ и И. П. П.; 59,36 лв. – договорна възнаградителна лихва върху главницата по договора за кредит за периода от 28.01.2019 г. до 28.06.2019 г.; 134,35 лв. – законна лихва за забава по договора за кредит за периода от 28.06.2019 г. до 25.03.2024 г., 305,31 лв. – неплатени дължими такси, дължими съгласно Тарифа за таксите и разходите, събирани от „Сити Кеш“ООД и 190,64 лв. – дължима неустойка, съгласно чл.6.2 от Договора за потребителски кредит, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението в съда до окончателното изплащане на вземането, за които суми е издадена Заповед № 482 за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК от 23.05.2024 г. по ч. гр. д. № 802/2024 г. по описа на Районен съд – Б.С..

Ищецът „АПС Бета България” ЕООД e подало заявление за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение срещу И. П. П. за следните суми: 700 лв. – главница по Договор за потребителски кредит № ******, сключен на 28.01.2019 г. между „Сити Кеш“ и И. П. П.; 59,36 лв. – договорна възнаградителна лихва върху главницата по договора за кредит за периода от 28.01.2019 г. до 28.06.2019 г.; 134,35 лв. – законна лихва за забава по договора за кредит за периода от 28.06.2019 г. до 25.03.2024 г., 305,31 лв. – неплатени дължими такси, дължими съгласно Тарифа за таксите и разходите, събирани от „Сити Кеш“ООД и 190,64 лв. – дължима неустойка, съгласно чл.6.2 от Договора за потребителски кредит, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението в съда – 22.05.2024 г., до окончателното изплащане на вземането, сумата от 27,79 лв. – държавна такса и сумата от 50,00 лв. – юрисконсултско възнаграждение.

1

Заповедта за изпълнение е връчена на длъжника чрез залепване на уведомление по реда на чл. 47, ал. 5 ГПК. След указание до заявителя, последният е предявил иск за установяване на вземанията, предмет на издадената заповед за изпълнение.

В исковата молба се твърди, че между „Сити Кеш“ ООД, в качеството на кредитодател и И. П. П., в качеството на кредитополучател, е сключен Договор за потребителски кредит № ****** на 28.01.2019 г. по електронен път по силата на Закона за предоставяне на финансови услуги от разстояние /ЗПФУР/. Договорът бил сключен като част от системата за предоставяне на финансови услуги от разстояние, организирана от кредитодателя, при което от отправяне на предложението до сключване на договора страните използвали средства за комуникация от разстояние. При сключването на процесния договор на ответника била предоставена цялата информация, изискуема по закон. Съгласно чл.6 от ЗПФУР договор за предоставяне на финансови услуги от разстояние е всеки договор, сключен между доставчик и потребител като част от система за предоставяне на финансови услуги от разстояние, организирана от доставчика, при която от отправянето на предложението до сключването на предложението до сключване на договора страните използват изключително средства за комуникация от разстояние – едно или повече.

Поддържа се, че по силата на договора ответницата получила сумата от 700,00 лв., срещу което се съгласила да върне 5 броя вноски по 239 лв. в срок до 28.06.2019 г., когато падежирала последната вноска съгласно Погасителен план, неразделна част към Договора за кредит. Уговорен бил и фиксиран лихвен процент в размер на 40,05 %, както и годишен процент на разходите в размер на 48,94 %.

Посочва, че съгласно чл.9 от ЗПК, договорът за паричен заем е договор, въз основа на който кредиторът предоставял или се задължавал да предостави на потребителя кредит под формата на заем, разсрочено плащане и всяка друга подобна форма на улеснение за плащане, с изключение на договорите за предоставяне на услуга или за доставяне на стоки от един и същи вид за продължителен период от време, при които потребителят заплащал стойността на услугите, съответно стоките, чрез извършване на периодични вноски през целия период на тяхното представяне. Посочва, че от приложените общи условия и процесния договор се установявало, че е сключен между страните договор по който ответната страна не е изпълнила в срок и съобразно условията на договора.

Поддържа, че е спазена разпоредбата на чл.10 ал.1 от ЗПК и договорът е сключен по разбираем и ясен начин, с форма и шрифт според закона, поради което процесният договор е действителен като сключен според повелителните норми на чл.10, чл.11 и чл.22 от ЗПК Сочи се още че в чл.33 ал.3 от Общите условия /ОУ/ на договора страните са били съгласили, че длъжникът щял да дължи обезщетение за забава в размер на действащата законна лихва върху забавената сума за всеки ден забава. Твърди се, че според чл.33 ал.2 от ОУ кредиторът следвало да уведомява длъжника чрез писма, покани, съобщения или други документи и ще се считали за получени от кредитора, ако бъдат изпратени на e-mail адрес или доставени на официалните адрес за кореспонденция, посочени от него при подписване на договора.

Посочва, че ответницата не е изпълнила в срок задълженията си. Поддържа се, че с Договор за продажба и прехвърляне на вземания /Цесия/ от 21.07.2022 г. „Сити Кеш“ ООД като цедент прехвърлило своите вземания към длъжника по описания договор за потребителски кредит на цесионера „АПС Бета България“ ЕООД.

Твърди се, че връчването на съобщението за сключения договор за цесия от цедента – на длъжника има за цел длъжника да бъде уведомен за кредитора, на който следвало да изпълни надлежно, като законът изисквал уведомяването за сключения договор за цесия да бъде извършено от предишния кредитор – цедент. Връчването на уведомлението нямало характер на лично незаместимо действие, поради което е възможно то да бъде извършено и от пълномощник на цедента. Посочва, че съгласно съдебната практика не е пречка старият 2 кредитор /цедент/ да упълномощи новия кредитор / цесионер/ от името на цедента да извърши предвиденото в чл.99 ал.3 от ЗЗД уведомяване на длъжника за извършената цесия.

Моли, в случай, че уведомяването на длъжника – ответник на посочения от него имейл адрес не е извършено надлежно, да се приеме за надлежно връчено на уведомлението с исковата молба,

Предвид тези и останалите подробно изложени в исковата молба съображения се иска от съда да признае за установено, че ответникът дължи на ищеца сумите по издадената заповед за изпълнение. Претендират се и разноски.

В законоустановеният срок по чл.131 от ГПК особения представител на ответницата е подал писмен отговор. Посочва, че липсва връзка с ответницата, поради което не е в състояние да представи доказателства. Оспорва твърдението за подадено възражение от ответницата по ч.гр.д.№802/2024 г. Оспорва иска до размера на претендираните от ищеца такси и неустойка. Посочва, че същите са неравноправни клаузи по смисъла на закона, което ги правело недействителни.

Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните по делото писмени доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за установено следното от фактическа и правна страна:

Ищецът извлича правото си да претендира процесните суми от факта, че е придобил вземанията, съгласно Договор за продажба и прехвърляне на вземания (цесия) от 21.07.2022 г., сключен между Сити Кеш" ООД, като цедент, и "АПС Бета България" ЕООД, като цесионер. Договорът за цесия е представен по делото и видно от него вземанията са индивидуализирани в "Приложение № 1 (§ 1, т. 1, 1), извлечение от което също е представено. С факта на подписване на договора за цесия, вземането към ответника е преминало от предишния кредитор върху новия кредитор – ищеца, който става носител на вземането – обстоятелство, обуславящо и наличието на материално правната му легитимация.

За да се приеме обаче, че ищецът е титуляр на процесните вземания и кредитор на ответника по процесния договор за кредит, освен наличието на валиден договор за цесия, е необходимо и надлежно уведомяването на длъжника за прехвърлянето на вземанията. Това е така, тъй като за да има действие цесията по отношение на длъжника, а и спрямо третите лица, тя следва да му бъде съобщена надлежно – чл. 99, ал. 4 ЗЗД. До момента на уведомяване за извършеното прехвърляне на вземанията, за длъжника надлежен кредитор е цедентът. Нормата на чл. 99, ал. 3 ЗЗД задължава предишният кредитор да извърши посоченото уведомяване. Затова съобщението от новия кредитор няма предвиденото в чл.

99, ал. 3 и ал. 4 ЗЗД действие. Това обаче не означава, че предишният кредитор няма правото да упълномощи новия кредитор да извърши съобщаването до длъжника като негов пълномощник, тъй като такова упълномощаване не противоречи на разпоредбите на чл. 99, ал. 3 и ал. 4 ЗЗД.

По делото не са ангажирани и доказателства за това, че ответникът е уведомен за извършеното прехвърляне на вземанията преди депозирането на исковата молба в съда.

Няма пречка обаче длъжникът да бъде уведомен за цесията с връчването като приложение към исковата молба на уведомителното писмо за извършената цесия.

В случая, с исковата молба е представено изходящо от ищеца Уведомление за цесия, адресирано до ответника. Представено е от ищеца и пълномощно, с което цедентът го упълномощава да уведомява длъжниците, описани в Приложение № 1 към договора за цесия за настъпилото прехвърляне на вземания, съгласно разпоредбата на чл. 99 от ЗЗД.

Следователно, приложеното към исковата молба уведомление за цесия, изходящо от ищеца, в качеството му на цесионер и на пълномощник на цедента, е годно да уведоми длъжника за извършената цесия на процесните вземания.

3

С оглед горното, съдът намира, че ищецът е легитимиран да предяви претенции за твърдяните вземания, произтичащи от посочения в заявлението и в исковата молба договор за кредит. Прехвърлянето на процесните вземания в полза на ищеца следва да се счита за надлежно съобщено на длъжника, на основание чл. 99, ал. 3 от ЗЗД, респ. че цесията е породила действие за ответника. Уведомление за цесия в случая е достигнало до длъжника – ответник с връчване на преписа от исковата молба и приложенията, т. е. след завеждане на заявлението по чл. 410 от ГПК в съда. Тъй като обаче, настоящото исково производство се явява продължение на заповедното такова, след полученото уведомление по чл. 99, ал. 4 от ЗЗД ответникът дължи изпълнението по прехвърлените вземания на ищеца-цесионер. Като факт, настъпил в хода на процеса и имащ значение за съществуването на спорното право, получаването от длъжника-ответник на уведомлението за цесия, дори и като приложение към исковата молба, следва да бъде съобразено при решаването на делото, с оглед императивното правило на чл. 235, ал. 3 от ГПК - Решение № 78 от 9.07.2014 г. на ВКС по т. д. № 2352/2013 г., II т. о., ТК.

Представен е Договор за паричен заем Кредирект № ****** от 28.01.2019 г., сключен между "Сити Кеш" ООД, като заемодател и И. П. П., като заемател, Общи условия на "Сити Кеш" ООД за заеми "Кредирект" (ОУ) и Тарифа за таксите и разходите, събирани от "Сити Кеш" ООД. Видно от ОУ, процесният договор е сключен чрез електронната платформа на "Сити Кеш" ООД с адрес: https: //credirect. bg, т.е. процесният договор е договор за кредит от разстояние. По отношение на тези договори, освен общите нормативни правила, установени със Закона за задълженията и договорите, намират приложение и тези, съдържащи се в Закона за предоставяне на финансови услуги от разстояние (ЗПФУР), Закона за платежните услуги и платежните системи, Закона за електронния документ и електронните удостоверителни услуги и Закона за потребителския кредит.