Определение № 221 от 04.03.2026, Окръжен съд - Перник

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 221 гр. Перник, 04.03.2026 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЕРНИК, ПЪРВИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ

СЪСТАВ, в закрито заседание на четвърти март през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: КРАСИМИР СТ. МАРИНОВ

Членове:

МОНИКА ПЛ. ДОБРИНОВА

МАРИЯ В. МИЛУШЕВА като разгледа докладваното от КРАСИМИР СТ. МАРИНОВ Въззивно частно гражданско дело № 20261700500065 по описа за 2026 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 274-279 ГПК вр. чл. 413, ал. 2 ГПК.

Образувано е по частна жалба вх. на ПРС № 472/08.01.2026 г., подадена от „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД, гр. София, бул. „Д-р Петър Дертлиев“ № 25, Офис сграда Лабиринт, ет. 2, офис 4, с ЕИК:203670940 чрез юрисконсулт С.Д. срещу разпореждане № 25074/23.12.2025 г. по ч. гр. дело № 8666/2025 г. на Районен съд – Перник в частта му, с която е отхвърлено заявлението на жалбоподателя за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК в частта за разликата над 700.00 лв. до пълния размер на претендираната главница от 806.54 лв. за периода от 22.02.2023 г. до 26.06.2025 г.

Жалбоподателят счита разпореждането в обжалваната му част за неправилно и незаконосъобразно, поради което моли окръжния съд да го отмени и се произнесе по същество на спора.

Излага съображения, че в заповедното производство не се изисква заявителят да излага обстоятелства като размер на отпуснатия кредит, дата на усвояване, размер и падеж на вноски, механизъм за лихвен процент и др. За редовността на заявлението е достатъчно да са посочени страните, основанието (договор за кредит, дата и контрагенти) и размерът на вземането (главница, договорна и наказателна лихва). Други обстоятелства са въпроси по същество и се обсъждат при евентуален иск по чл. 422 ГПК. В подкрепа на доводите си жалбоподателят цитира практика на СГС и окръжни съдилища.

Пернишкият окръжен съд, след като по реда на чл. 278 ГПК се запозна с доказателствата по делото и извършвайки служебно цялостна проверка на обжалвания акт, 1 без да е ограничен от наведените в частната жалба оплаквания (съобразно ТР № 6/15.01.2019 г. по тълк. д. № 6/2017 г., ОСГТК на ВКС), намира последната за процесуално допустима – депозирана е в срока по чл. 275, ал. 1 ГПК от надлежна страна, имаща правен интерес от обжалване и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, а разгледана по същество – за неоснователна, поради следните съображения от фактическа и правна страна:

Заповедното производството под № 8666/2025 г. по описа на Районен съд – Перник е образувано по заявление на „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК срещу С. А. А. за заплащане на: - 806.54 лв. - главница; 138.90 лв.; - договорна лихва за период от 22.02.2023 г. до 26.06.2025 г.; - 79.98 лв. - мораторна лихва за забава от 27.06.2025 г. до 12.12.2025 г., ведно със законната лихва от подаване на заявлението до окончателното издължаване; които суми са дължими въз основа на договор за отпускане на револвиращ потребителски кредит, издаване и ползване на кредитна карта № *** от дата *** и договор за цесия от 15.02.2022 г., сключен между заявителя и „Юробанк България“ АД.

За да отхвърли заявлението в обжалваната му част - разликата над 700 лв. до пълния размер на претендираната главница от 806.54 лв. за периода от 22.02.2023 г. до 26.06.2025 г., заповедният съд е приел, че по договора за револвиращ кредит е отпуснат кредитен лимит от 700 лв., но тъй като заявената главница е 806.54 лв., съдът е дал два пъти указания на заявителя да уточни как е формирана разликата над 700 лв. В уточняващата молба заявителят посочва, че сумата над 700 лв. представлява такси за ползване на кредитна карта „Mastercard“, издадена по договора, съгласно приложената тарифа. Съдът приема, че указанията не са изпълнени надлежно, тъй като разликата е претендирана като главница, а не като отделно вземане за такси; не е изяснено как точно е изчислена сумата; не е посочено на коя договорна клауза се основава; не е ясно дали е налице насрещна престация и дали клаузата съответства на закона. Поради това съдът е приел, че за сумата над 700 лв. до 806.54 лв. съществува обоснована вероятност вземането да се основава на неравноправна клауза, и в тази част заявлението следва да се отхвърли.

При така установеното, настоящият съдебен състав намира разпореждането на заповедния в обжалваната му част за правилно и законосъобразно като изложените от районния съд мотиви са правилни, обосновани и законосъобразно, поради което препраща изцяло към тях на основание чл. 272 вр. чл. 278, ал. 4 ГПК като намира да отбележи и следното:

По силата на чл. 410, ал. 2 ГПК вр. чл. 127, ал. 1, т. 4 ГПК заявлението следва да съдържа изложение на обстоятелствата, на които се основава вземането, така че то да бъде надлежно индивидуализирано по основание и размер. В настоящата хипотеза е видно, че по процесния договор за кредит е уговорен максимален кредитен лимит от 700 лв., а претендирата главница е 806.54 лв.

Разликата от 106.54 лв. не произтича от усвоената заемна сума, а според уточнителната молба на заявителя представлява такси за ползване на кредитна карта. Следователно, заявителят формално квалифицира цялата сума като „главница“, но фактически включва в нея вземания с различно правно основание – такси, 2 което създава несъответствие между правната квалификация и фактическите твърдения и по този начин препятства преценката дали претенцията е надлежно конкретизирана. Главницата по договор за заем представлява реално предоставената парична сума, а таксите не са част от предоставения кредитен ресурс, имат самостоятелно договорно основание и подлежат на отделна преценка относно валидност и дължимост. Претендирайки такси като „главница“, заявителят заобикаля изискването за яснота относно правното основание, възпрепятства съда да извърши проверка за евентуална нищожност или неравноправност и нарушава принципа на процесуална яснота и предвидимост. Поради това и указанията на заповедния съд са били основателни и законосъобразни.

Следва и да се има предвид, че настоящото заповедно производство касае договор за потребителски кредит, при което съдът е длъжен да извършва служебна проверка за неравноправни клаузи (чл. 411, ал. 2, т. 3 ГПК, чл. 146–148 ЗЗП и практиката на СЕС). В това производство съдът не събира доказателства, но проверява дали от твърденията в заявлението може да се направи извод, че вземането не почива на неравноправна клауза. В случая заявителят не е посочил конкретна договорна клауза; не е разяснил механизма на формиране на таксата; не е установил насрещна престация и не е изяснил дали таксата не представлява прикрито оскъпяване извън допустимите рамки по ЗПК. При тази липса на яснота е налице обоснована вероятност вземането да произтича от неравноправна клауза, което е достатъчно основание за отказ, както и правилно е преценил заповедният съд.

Цитираната от жалбоподателя съдебна практика на СГС и окръжни съдилища, освен че не е задължителна за настоящия съдебен състав, то и същата не е относима към случая. В посочените от жалбоподателя съдебни актове се приема, че не е необходимо подробно доказване и не се изисква пълна фактическа обосновка. Във всички тези случаи обаче, вземането е било ясно индивидуализирано, което не е така в настоящата хипотеза.

По така изложените съображения, разпореждането в обжалваната му част следва да бъде потвърдено като правилно и законосъобразно, поради което съдът ОПРЕДЕЛИ:

Потвърждава разпореждане № 25074/23.12.2025 г. по ч. гр. дело № 8666/2025 г. на Районен съд – Перник в обжалваната му част – с която е отхвърлено заявлението на „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД, гр. София, бул. „Д-р Петър Дертлиев“ № 25, Офис сграда Лабиринт, ет. 2, офис 4, с ЕИК:203670940 за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК в частта за разликата над 700.00 лв. до пълния размер на претендираната главница от 806.54 лв. за периода от 22.02.2023 г. до 26.06.2025 г.

Определението не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

3

1. _______________________

2. _______________________

4