Решение № 5074 от 04.09.2024, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 5074 гр. София, 04.09.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. IV-Д СЪСТАВ, в публично заседание на девети май през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Здравка Иванова

Членове:

Наталия П. Лаловска

МИХАЕЛА КАСАБОВАХРАНОВА при участието на секретаря Екатерина К. Тодорова като разгледа докладваното от МИХАЕЛА КАСАБОВА-ХРАНОВА Въззивно гражданско дело № 20231100507486 по описа за 2023 година

Производството е по реда на чл. 258 и следв. ГПК.

С решение № 20202763 от 25.10.2021 год., постановено по гр.д. № 19416/2021 г. на СРС, 126 състав, е отменено на основание чл.344, ал.1, т.1 КТ уволнението на Р.

А. Р., извършено със заповед № СО-О-122/05.03.2021 г. на „К.-К.Х.Б.К.Б.“ АД, възстановена е на основание чл.344, ал.1, т.2 КТ Р. А. Р. на длъжността „координатор склад кафе и ключови клиенти“ в „К.-К.Х.Б.К.Б.“ АД, и е осъдено „К.-К.Х.Б.К.Б.“ АД да заплати на основание чл.344, ал.1, т.3 КТ на Р. А. Р. следните суми: 1649,02 лв., представляваща обезщетение по чл.225, ал.1 КТ за оставане без работа за периода 10.03.2021 г.-11.04.2021 г.; 938,47 лв., представляваща обезщетение по чл.225, ал.2 КТ в размер на разликата във възнаграждението, получено на по-ниско платена длъжност, и брутното трудово възнаграждение, което би получил при ответника за периода 12.04.2021 г.- 19.05.2021 г. и 2750,44 лв., представляваща обезщетение за оставане без работа за периода 20.05.2021 г.-09.09.2021 г., като са отхвърлени исковете по чл.225, ал.1 и 2 КТ за разликите до пълните предявени размери от 2231 лв., от 1505,14 лв. и от 6560 лв., както и за 10.09.2021 г.

Срещу постановеното решение в срока по чл. 259 ГПК е депозирана жалба от ответника „К.-К.Х.Б.К.Б.“ АД, гр. София, в частта, с която са уважени предявените обективно съединени искове с правно основание чл.344, ал.1, т.1, т.2 и т.3, във връзка с чл.225, ал.1 и ал.2 КТ. Във въззивната жалба се излагат подробни доводи за недопустимост на обжалваното първоинстанционно решение, поради недопустимост на предявените искове и евентуално за неправилност на същото, поради съществени нарушения на съдопроизводствените правила, нарушение на материалния закон и 1 необоснованост. В тази връзка във въззивната жалба се прави искане от ответника, съдът да постанови решение, с което да обезсили решението на СРС и да прекрати производството по делото по предявените искове, а в случай, че прецени, че предявените искове са допустими да отмени първоинстанционното съдебно решение, като неправилно и необосновано. Претендира присъждане на направените разноски по делото.

В законоустановения срок е постъпил писмен отговор от въззиваемата странаищец Р. А. Р., с който оспорва жалбата, по подробно изложени съображения. Моли жалбата като неоснователна да бъде отхвърлена, а първоинстанционното решениепотвърдено в обжалваната от ответника част, като правилно и законосъобразно.

Претендира разноски.

Решението в ЧАСТТА, с която искът при квалификацията на чл. 344, ал.1, т.3 КТ във вр. чл. 225, ал.1 и ал.2 КТ е отхвърлен до пълния предявен размер, като необжалвано от ищцата е влязло в сила.

С решение №1890/22г., постановено по в.гр.д. № 14372/2021 г. по описа на СГС, ІІІ-В въззивен състав, е обезсилено решението № 20202763 от 25.10.2021 г., постановено по гр.д. № 19416/2021 г. на СРС, в частта, в която е отменено на основание чл.344, ал.1, т.1 КТ уволнението на Р. А. Р., извършено със Заповед № СОО122/05.03.2021 г., на „К.-К.Х.Б.К.Б.“ АД, възстановена е на основание чл.344, ал.1, т.2 КТ на длъжността „координатор склад кафе и ключови клиенти“, дружеството е осъдено да заплати сума в размер на 1649,02 лв. – обезщетение по чл.225, ал.1 КТ за оставане без работа за периода от 10.03.2021 г. – 11.04.2021 г.; сумата от 938,47 лв. – обезщетение по чл.225, ал.2 КТ, осъдено е да заплати сумата от 822,51 лв. – разноски по делото, както и в частта, в която е осъдено да заплати на СРС сумата от 373,51 лв. – разноски за държавна такса и възнаграждение за вещо лице, като производството по тези искове е прекратено.

С Решение № 46 от 13.06.2013 г., постановено по гр. д. № 3764/2022 г., Върховният касационен съд, III ГО, е отменил посоченото въззивно решение и е върнал делото за ново разглеждане.

Съдът, като обсъди доводите във въззивната жалба относно атакувания съдебен акт и събраните по делото доказателства, достигна до следните фактически и правни изводи:

Въззивната жалба е депозирана в срока по чл. 259, ал. 1 ГПК, от легитимирана страна, като същата е процесуално допустима.

Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта - в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата с изключение на случаите, когато следва да приложи императивна материалноправна норма, както и когато следи служебно за интереса на някоя от страните - т. 1 от ТР № 1/09.12.2013 г. по тълк. д. № 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС.

Съдът приема, че обжалваното решение е валидно и допустимо.

Настоящото производство е второ поред пред въззивната инстанция, като същото е образувано след отмяна на решение №1890/22г., постановено по в.гр.д. № 14372/2021 г. по описа на СГС, ІІІ-В въззивен състав, с което е обезсилено първоинстанционното решение в частите, в които са уважени исковете по чл. 344, ал.

1, т. 1-т.3 КТ, предявени от Р. А. Р. срещу „К.-К.Х.Б.К.Б.“ АД. За да отмени въззивното решение, върховният съд е приел, че изводът на въззивната инстанция, че за ищцата 2 липсва правен интерес от предявяване на исковете по чл. 344, ал.1, т.1, 2 и 3 КТ, е неправилен. Ето защо този въпрос не стои за разглеждане пред настоящия състав на въззивния съд, като съдът приема, че ищцата е въвела твърдения за връчена заповед за уволнение при условията на отказ за получаване, с което е обосновала и правния си интерес от предявените искове и е изправила нередовността на исковата молба.

По отношение на правилността на обжалваното първоинстанционно решение на въведените във въззивната жалба основания настоящият съдебен състав намира следното:

Фактическите констатации на СРС са правилни, като съдът намира същите за обосновани, чрез събраните пред първата инстанция доказателства. В този смисъл, настоящата инстанция констатира следното:

Производството е образувано по предявени от Р. А. Р. срещу „К.-К.Х.Б.К.Б.“ АД обективно съединени искове по чл. 344, ал. 1, т. 1, т. 2 и т. 3 вр. чл. 225, ал. 1 КТ, с искане да бъде отменена Заповед № СО-О122/05.03.2021 г., с която й е наложено дисциплинарно наказание "уволнение", като незаконосъобразна, да бъде възстановена ищцата на заеманата преди уволнението длъжност „координатор склад кафе и ключови клиенти“ в „К.-К.Х.Б.К.Б.“ АД, да бъде осъден ответника да й заплати сумите, като следва: 2231 лв., представляваща обезщетение за оставане без работа за периода 10.3.2021 г. - 11.4.2021 г.; 1505,14 лв., представляваща обезщетение в размер на разликата във възнагражденията за периода 12.4.2021 г. – 19.5.2021 г.; 6560 лв., представляваща обезщетение за оставане без работа за периода 20.5.2021 г. – 10.9.2021 г. /след изменения на исковете, допуснати с протоколни определения от 13.7.2021 г. и 12.10.2021 г./.

Ищцата твърди, че е била в трудово правоотношение с ответника, по силата на което е изпълнявал длъжността „координатор склад кафе и ключови клиенти“.

Твърди, че уволнението, извършено със заповед № СО-О-122/05.3.2021 г., е незаконно, тъй като не са спазени вътрешните правила на дружеството-работодател; не е спазено изискването за закрила - към момента на уволнението ищецът е бил представител на работниците и служителите по реда на КТ; тъй като е налице злоупотреба с право; а по същество – тъй като не е извършил описаното в нея деяние, както и че същото не представлява нарушение на трудовата дисциплина (не е имал намерение да открадне или присвои описаните в заповедта стоки), а наложеното наказание е несъответно.

В отговора на исковата молба ответното дружество оспорва предявените искове.

С приетия по делото окончателен доклад за безспорни са обявени следните обстоятелства: че страните са били в безсрочно трудово правоотношение, по силата на което ищецът изпълнявал длъжността „координатор склад кафе и ключови клиенти“, че последното е прекратено със заповед № СО-О-122/05.3.2021 г. поради налагане на дисциплинарно наказание „уволнение“ считано от 09.3.2021 г., че ищецът не е бил наказван дисциплинарно до процесния случай, че ответникът не е искал разрешение от инспекцията по труда по реда на чл. 333, ал. 1 КТ.

От ангажираните пред първата инстанция доказателства се установява, че процесната уволнителна заповед е връчена при отказ на 09.03.2021 г., удостоверен с подписите на двама свидетели.

Видно от представения от ответника протокол за избор на представители на работниците и служителите по чл. 7, ал. 2 КТ от Общото събрание на работниците и служителите от 24.02.2020 г. са взети следните решения: приет е срок за избор на 3 пълномощниците от две години, както и Р. А. Р. е избрана за пълномощник.

С писмо изх. № СО 48/15.01.2021 г. са поискани в двудневен срок писмени обяснения от ищцата във връзка с докладна записка № СО181/15.01.2021 г. от И.Х.. В същото писмо е указано на служителката в случай, че са налице обстоятелства, предвидени в чл. 333 КТ, в срока за даване на обяснения да представи такива, удостоверяващи съществуването на тези обстоятелства. Писмото е връчено на ищцата на 18.01.2021 г., като на 19.01.2021 г. същата депозира писмени обяснения.

Пред първата инстанция е приета съдебно-счетоводна експертиза, която настоящият състав кредитира, дала заключение, че последният пълен отработен месец преди уволнението е м. октомври 2020 г., като полученото брутно трудово възнаграждение е в размер на 1803,96 лв.

По иска с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ

За да уважи предявения иск по чл. 344, ал. 1, т. 1 и т. 2 КТ, СРС е приел, че уволнението е незаконно, тъй като не е спазена закрилата по чл. 333 КТ, доколкото ищцата е избрана за представител на работниците и служителите по чл. 7, ал. 2 КТ, поради което е възстановил ищцата на заеманата преди уволнението длъжност. Наред с това районният съд е счел, че са налице предпоставките и за уважаване на исковете за обезщетение за оставане без работа за съответните периоди.

С оглед на изложените фактически основания и с оглед разпределението на доказателствената тежест ищецът следва да докаже, че към момента на връчване на уволнителната заповед е било налице основание за предварителна закрила - към момента на връчване на уволнителната заповед е бил представител на работниците и служителите по реда на КТ, избран с решение на ОС, а в тежест на ответника - че е поискал предварително разрешение от инспекцията по труда, че ищецът виновно е извършил нарушението на трудовата дисциплина, описано в заповедта, че наложеното за него наказание е съответно.

По релевирания довод за предварителна закрила при уволнение на основание чл. 333, ал.1, т.5 КТ:

Съгласно разпоредбата на чл. 333, ал. 1 КТ в случаите по чл. 328, ал. 1, точки 2, 3, 5, 11 и чл. 330, ал. 2, т. 6 работодателят може да уволни само с предварително разрешение на инспекцията по труда за всеки отделен случай: 1. работничка или служителка, която е майка на дете до 3-годишна възраст; 2. трудоустроен работник или служител; 3. работник или служител, боледуващ от болест, определена в наредба на министъра на здравеопазването; 4. работник или служител, който е започнал ползването на разрешения му отпуск; 5. работник или служител, който е избран за представител на работниците и служителите по реда на чл. 7, ал. 2 и чл. 7а, за времето, докато има такова качество; 5а. работник или служител, който е избран за представител на работещите по безопасност и здраве при работа от общото събрание или от събранието на пълномощниците по реда на чл. 6, за времето, докато има такова качество; 6. работник или служител, който е член на специален орган за преговори, на европейски работнически съвет или на представителен орган в европейско търговско или кооперативно дружество, за времето, докато изпълнява функциите си. Закрилата по този член се отнася към момента на връчването на заповедта за уволнение.