Решение № 968 от 13.05.2022, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 968 гр. П., 13.05.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XXVI НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на четиринадесети април през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Панайот Р. Велчев при участието на секретаря Магдалена Люб. Трайкова като разгледа докладваното от Панайот Р. Велчев Административно наказателно дело № 20225330200477 по описа за 2022 година Производството е по реда на чл. 59 и сл. ЗАНН.

Обжалвано е Наказателно постановление №21-1030-011864/16.12.2021 г., издадено от **** към ОДМВР гр. П., сектор ,,Пътна полиция‘‘ с което на С.А. К. с ЕГН: ********** е било наложено административно наказание ,,глоба‘‘ в размер от 200 лева за извършено от нея нарушение по чл. 20, ал. 2 ЗДвП.

Жалбоподателят С.К. обжалва процесното наказателно постановление, като иска неговата отмяна, доколкото същото се явява неправилно и незаконосъобразно. Излага съображения, че в АУАН и НП било налице погрешно описание на нарушението, като тъй като никъде не било посочено каква е трябвало да бъде скоростта, че да бъде съобразена. Основна причина за настъпването на ПТП-то била появата на куче в опасната зона на водача и невъзможност същият да избегне удара, освен ако не се качи на тротоара.

Въззиваемата страна, редовно уведомена за насроченото съдебно заседание, не изпрати представил. Депозира становище по съществото на делото с което оспорва подадената жалба, намира същата за неоснователна, поради което поиска потвърждаването на обжалваното наказателно 1 постановление.

Пловдивският районен съд, след като взе предвид събраните по делото доказателства и наведените от жалбоподателя доводи и съображения, намери за установено следното:

Жалбата е подадена в законоустановения срок, изхожда от легитимирана страна и е насочена срещу подлежащ на обжалване акт, поради което се явява процесуално допустима. Разгледана по същество, същата е основателна. За да достигне до този извод, настоящият съдебен състав съобрази следното:

В конкретния случай жалбоподателят е бил санкциониран за това, че на 01.12.2021 г. около 01:30 часа в гр. П., бул. ,,Б. № 20 посока изток – запад като водач на лек автомобил ,,Ауди Ку2‘‘ с рег. № **** като при движение с несъобразена скорост губи контрол над автомобила, излиза в ляво и се качва на разделителен остров и се блъска в храстите. По този начин било настъпило ПТП с материални щети.

В хода на съдебното следствие не беше разпитан актосъставителят А.Г., доколкото същият беше три пъти редовно призован, но въпреки това не се яви и не изложи уважителни причини за неявяването си, поради което и беше заличен от списъка на лицата за призоваване.

Съдът кредитира събраните по делото писмени доказателства, доколкото същите са приобщени по предвидения в НПК ред, като следва да се отбележи, че в нито един етап от производството не са били оспорени от страните.

Въз основа на така възприетата от Съда фактическа обстановка се достигна до следните правни изводи:

Разпоредбата на чл. 20, ал. 2 ЗДвП предвижда, че водачите на пътни превозни средства са длъжни при избиране скоростта на движението да се съобразяват с атмосферните условия, с релефа на местността, със състоянието на пътя и на превозното средство, с превозвания товар, с характера и интензивността на движението, с конкретните условия на видимост, за да бъдат в състояние да спрат пред всяко предвидимо препятствие. Водачите са длъжни да намалят скоростта и в случай на необходимост да спрат, когато възникне опасност за движението.

Нито в акта, нито в постановлението е посочено с каква скорост е следвало да се движи водачът, т. е. коя скорост се е явявала съобразена с 2 обстоятелствата, посочени в чл. 20, ал. 2 ЗДвП, така че да е бил състояние да спре пред предвидимо препятствие, респ. при създадена опасност за движението. Не е посочена и скоростта на движение на управлявания от жалбоподателя автомобил, за да може да се прецени, дали същата е била съобразена или не с обстоятелствата по чл. 20, ал. 2 ЗДвП, респ. да може да се прецени дали водачът се е движил с несъобразена скорост. Наред с горното следва да се отбележи и това, че нито в акта, нито в постановлението е посочено пред какво жалбоподателят не е бил в състояние да спре - дали пред предвидимо препятствие или пред възникнала опасност за движението.

Изложеното обосновава и извода, че в случая отговорността на водача е неоснователно ангажирана за деяние, което не е доказано, като е дадено и непълно описание на съставомерни негови елементи, които препятстват съда да извърши преценка за наличието на виновно поведение от една страна, а от друга – за установяване на обстоятелствата, при които е настъпило ПТП.

В тази насока е Решение № 2217 от 13.12.2017 г. на АдмС - П. по к. а. н. д. № 2926/2017 г.

Предвид гореизложеното с оглед допуснатото процесуално нарушение, обжалваното наказателно постановление, като неправилно незаконосъобразно, следва да се отмени.

По изложените съображения, П.ският районен съд, XXVI н. с.

РЕШИ:

ОТМЕНЯ Наказателно постановление №21-1030-011864/16.12.2021 г., издадено от **** към ОДМВР гр. П., сектор ,,Пътна полиция‘‘ с което на С.А.

К. с ЕГН: ********** е било наложено административно наказание ,,глоба‘‘ в размер от 200 лева за извършено от нея нарушение по чл. 20, ал. 2 ЗДвП.

Решението подлежи на обжалване пред ПАС по реда на гл. XII АПК и на основанията в НПК, в 14-дневен срок от получаване на съобщението до страните за постановяването му.

Съдия при Районен съд – П.: _______________________ 3