Решение № 3621 от 28.05.2026, Софийски градски съд

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 3621 гр. София, 28.05.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-Б СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и седми април през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Любомир Василев

Членове:

Димитър К. Демирев

Мария В. Атанасова при участието на секретаря Ирена М. Апостолова като разгледа докладваното от Димитър К. Демирев Въззивно гражданско дело № 20251100507971 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.

С решение 5576/28.03.2025 по гр.д.№ 59763/2023г. по описа на СРС, ГО, 52 състав, съдът е отхвърлил предявения от Е. Х. Германия ГмбХ срещу „България Е.“ ЕАД иск по чл.4, §1 от Регламент(ЕО) №861/2007 на Европейския парламент и на Съвета за създаване на европейска процедура за искове с малък материален интерес, във връзка с чл. 7, §1, б.“б“ от Регламент(ЕО) №261/2004 на Европейския парламент и на Съвета, във връзка с чл.99 ЗЗД, за сумата от 1800 евро(по 600 евро за всеки от цедентите), представляваща обезщетение за закъснял полет, прехвърлено от правоимащите пътници Н.С., С.С. и Н.С. с Договор за цесия от 12.09.2023 г., ведно със законната лихва от датата на заявлението- 01.11.2023 г. до окончателното изплащане, като Е. Х. Германия ГмбХ е осъдено да плати 100лв. разноски по делото.

Недоволен от решението е останал ищецът Е. Х. Г. ГмбХ, който е подал въззивна жалба, в която твърди неправилност и необоснованост 1 на същото. Оспорва извода, че не било доказано, че заради закъснението на полета пътниците изпуснали следващия полет от резервацията по направление Амстердам – Минеаполис. Случаят касаел свързани полети, поради което необоснован бил изводът, че ищецът не представил доказателства за твърденията с оглед приетите по делото електронен билет, видно от който имало направена обща резервация за полетите и след като полетът на ответника следвало да кацне в Амстердам в 9:00ч, но пристигнал в 10:29ч, то автоматично се налагал изводът, че пътниците изпускали следващият полет, който излетял в 10:40ч, като нямало как за 11мин да направят връзката.

В срока по чл.263 ГПК е подаден отговор на въззивната жалба от въззиваемият ответник „България Е.“ ЕАД, в който намира жалбата за неоснователна, а първоинстанционното решение за правилно. От практиката на СЕС се извеждало, че обезщетение се дължи при най-малко 3 часа закъснение при пристигане, поради което правилно исковете били отхвърлени.

Така и правилно съдът указал на ищците да докажат, че бил изпуснат полета Амстердам-Минеаполис, съответно правилно оценил събраните по делото доказателства, че останало недоказано твърдението, че цедентите изпуснали полета, че са пристигнали с 24ч закъснение, както и че процесните полети били свързани. Под евентуалност възразява за прекомерност на претендираните от ищеца разноски.

От фактическа страна се установява следното:

От приетите по делото споразумения за прехвърляне на вземания от 12.09.2023 г. се установява, че Н.С., С.С. и Н.С. са цедирали на въззивника (ищец) бъдещи вземанията по претенции за обезщетение за вреди по Регламент № 261/2004 г. във връзка с изпълнението на полет № FB 461, с потвърдена резервация № 4А9ZZA.

Приет е електронен билет с резервация HMMSRE от 26.03.2023г, от който се установява, че с обща резервация /по см. на чл.2, б. „ж“ Регламент 261/2004/ са закупени билети с пътници – цедентите, както следва – дата на пътуване 30.07.2023г. с въздушен превозвач /по см. на чл.2, б. „а“ Регламент 261/2004/ България ЕР полет FB461, място и час на заминаване София, 7,10ч., място и час на пристигане Амстердам, 9,00ч., код на резервацията 4A9ZZA, както и дата на пътуване 30.07.2023г., въздушен превозвач Делта Ерлайнс Инк. полет DL 161, място и час на заминаване Амстердам, 10:40ч, пристигане 2

Минеаполис 12:30ч.

Приети са и издадени на цедентите бордни карти, както следва: по направление София – Амстердам от 30.07.2023г., по полет FB 461, така и по направление Амстердам – Вашингтон и Вашингтон – Минеаполис от 31.07.2023г. 13:15ч., по полет KL 651, съответно DL 4079.

Прието е и извлечение от сайт за закъснение на полет FB 461 с 1ч и 29мин, с час на кацане 10:29ч.

Приета е имейл кореспонденция, в която е описан Рапорт за 30/31.07 за закъснели полети като по отношение на FB 461 има описание – „закъсня 20мин – слотове заради време и слот на летището на кацане (Амстердам)“ /л.63/, както и: „закъсня 1час 16 мин – наложен слот заради ATC capacity над Сърбия и aerodrome capacity в ЕНАМ“.

Първоинстанционният съд е приел, че е налице възникнало облигационно отношение по сключен договор за въздушен превоз на пътниците (цеденти), приел е за доказана потвърдената резервация, съответно, че пътниците са се явили навреме, както и че с оглед сключените цесии, в споразуменията се съдържат упълномощителни клаузи, съответно с връчване на препис от исковия формуляр (формуляр А) и приложенията към него на ответника е приел, че същият е надлежно уведомен за извършената цесия и тя има действие за него, но е отхвърлил иска, доколкото е приел, че не е доказано, че закъснението на полета е с повече от три часа. С оглед историческата справка за закъснение на полета закъснението при пристигане било 1ч и 29мин, което било по-малко от 3 часа, а твърденията, че поради това закъснение бил изпуснат полета Амстердам – Минеаполис останало недоказано, поради което отхвърлил претенциите.

Софийският градски съд, като прецени събраните по делото доказателства и обсъди доводите на страните, намира за установено следното от фактическа и правна страна във връзка с наведените във въззивните жалби пороци на атакувания съдебен акт:

Въззивната жалба е процесуално допустима като подадена от надлежна страна, в срока по чл. 259, ал. 1 ГПК и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което съдът следва да се произнесе по основателността .

Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта - в обжалваната му част, като по 3 останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата.

Настоящият съдебен състав приема, че първоинстанционното решение е валидно и допустимо, но по същество НЕПРАВИЛНО по следните съображения:

Производството се развива по реда на Регламент /ЕО/ № 861/2007 г . на Европейския парламент и на Съвета за създаване на европейска процедура за искове с малък материален интерес, приложима при презгранични граждански и търговски дела.

За да възникне право на обезщетение по този ред, следва да се докажат, на първо място, предпоставките на чл. 7, § 1 от Регламент /ЕО/ № 261/2004, а именно -облигационна връзка по договор за въздушен превоз между цедентите на ищеца и ответника, закъснение на полета с повече от 3 часа, за което са изложени твърдения в исковият формуляр, претендираният размер на обезщетението, дължимо от превозвача, разстоянието на полета, въз основа на което се определя размера на обезщетението, както и сключен договор за цесия между правоимащите пътници и ищцовото дружество /цесионер/, която да е валидно съобщена на превозвача по смисъла на чл. 99 ЗЗД.

Съвкупно от приетите доказателства се установява, че претенцията попада в приложното поле на Регламент 261/2004г. очертано в чл.3, доколкото намира приложение, когато пътниците заминават от летище, намиращо се на територията на държава-членка на Европейския съюз, до летище, разположено на територията на държава-членка, както е и в процесния случай.

Ответникът е пасивно материалноправно легитимиран да отговаря, доколкото е въздушен превозвач от общността, който е изпълнил първия полет от общата резервация. По дело С-502/18 СЕС е дал тълкуване, че в рамките на директно свързан полет, съставен от два полета, за които е направена еднаединствена резервация, започващ от летище, намиращо се на територията на държава членка, и с краен пункт летище, намиращо се в трета държава, пътник, който в своя краен пункт на пристигане е претърпял закъснение от три часа или повече, може да предяви своя иск за обезщетение на основание на посочения регламент срещу въздушния превозвач от Общността, който е извършил първия полет.

Приетият електронен билет с резервация HMMSRE от 26.03.2023г. обосновава наличие на „директно свързан полет“ по см на чл.2, б. „з“ от 4

Регламента, доколкото е направена една единствена резервация. (Вж. съображенията по дела С-367/20 и С-502/18).

В дело С-11/11 СЕС е дал тълкуване, че член 7 от Регламента трябва да се тълкува в смисъл, че се дължи обезщетение на пътник, пътуващ със свързани полети, ако първият от тях е излетял със закъснение, по-малко от установените в член 6 от посочения регламент прагове за продължителност на закъснението, но въпреки това пътникът е достигнал крайния си пункт на пристигане със закъснение от три часа или повече след предварително планираното време за пристигане по разписание, тъй като посоченото обезщетение не зависи от наличието на закъснение при излитането на полета и следователно от спазването на изискванията в посочения член 6.

Следователно при свързани полети, за които е направена обща резервация, както е в процесния случай, от значение за правото на обезщетение по член 7 от Регламент № 261/2004 е единствено закъснението, констанирано в крайния пункт на пристигане. Дори закъснението при излитането или пристигането на първия полет да е под три часа, ако поради него пътникът изпусне връзка и пристигне в крайната си дестинация със закъснение от три или повече часа, той има право на обезщетение (Вж. С451/20).

От приетите бордни карти по направление Амстердам – Вашингтон и Вашингтон – Минеаполис от 31.07.2023г. 13:15ч., по полет KL 651, съответно DL 4079, съдът приема за доказано по делото, че пътниците са пристигнали в Минеаполис със закъснение над 24 часа чрез заместващ полет поради осъщественото закъснение на FB 461. Тъй като крайната дестинация е Минеаполис, а общото разстояние е над 3500 км, то размерът на обезщетението следва да бъде 600 евро на пътник.

Ответникът е релевирал възражение за наличие на извънредни обстоятелства, което не е било обсъдено /с оглед отхвърляне на иска поради недоказаност на предпоставка за възникване на материалното право/, но същото е недоказано при условията на пълно и главно доказване, доколкото, за да се освободи от отговорност превозвачът следва да докаже не само наличие на извънредни обстоятелства, но и че е взел „всички разумни мерки“, т.е. в тежест на превозвача е да установи, че дори като използва всички човешки или материални ресурси и финансови средства, с които разполага, 5 явно не би могъл — освен с цената на непоносими жертви с оглед на капацитета на предприятието му към дадения момент — да избегне това извънредните обстоятелства, с които се сблъсква, да доведат до отмяната на полета, каквото доказване не проведено.

В този смисъл решението на първата инстанция се явява неправилно и като такова следва да се отмени и постанови друго, с което да се уважат предявените искове.

По отговорността за разноски:

С оглед изхода на делото с право на такива разполага само въззиваемият ищец, който е доказал сторени разноски преди СРС в общ размер на 439,81 € (които не са прекомерни, размерът на претендирания адв. хонорар е в рамките на минимума на ползвания ориентир по НВАР), а пред настоящата инстанция – 36€.

Така мотивиран, Софийският градски съд:

РЕШИ:

ОТМЕНЯ изцяло решение 5576/28.03.2025г. по гр.д.№ 59763/2023г. по описа на СРС, 52 състав, като вместо това ПОСТАНОВЯВА:

ОСЪЖДА „България Е.“ ЕАД, ЕИК 000633828, гр. София, бул.

„Брюксел“ №1, на основание чл.4, §1 Регламент №861/2007, във вр. с чл. 7, §1, б. „б“ от Регламент №261/2004, вр. чл.99 ЗЗД, да заплати на Е. Х.

Германия ГмбХ, под № HRB 196015 в Търговски регистър в **********със съдебен адресат: адв. К. Б., гр.София, ж.к.„********, сумата от 1800 €, представляваща обезщетение за закъснял полет, прехвърлено от правоимащите пътници Н.С., С.С. и Н.С. с Договор за цесия от 12.09.2023 г., ведно със законната лихва от 01.11.2023 г. до окончателното изплащане.

ОСЪЖДА на основание чл.273 вр. чл.78, ал.1 ГПК „България Е.“ ЕАД, ЕИК 000633828, да заплати на Е. Х. Германия ГмбХ, под № HRB 196015 в Търговски регистър в **********разноски по делото в общ размер на 475,81€, от които 439,81€ по гр.д. № 59763/2023г. и 36€ по в.гр.д. № 7971/2025г.