Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 83 от 18.09.2023, Районен съд - Луковит

Съд
Районен съд - Луковит
Дело
Гражданско дело 596/2020
Вид
Решение № 83
Подписан
18.09.2023
Състав
МАЯ ЙОСИФОВА КИРЧЕВА

Цитирани разпоредби

РЕШЕНИЕ

№ 83 гр. Луковит, 18.09.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ЛУКОВИТ в публично заседание на деветнадесети април през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: МАЯ Й. КИРЧЕВА при участието на секретаря И.Г.Д. като разгледа докладваното от МАЯ Й. КИРЧЕВА Гражданско дело № 20204320100596 по описа за 2020 година

Предявени обективно съединени искове с правно основание чл. 422, ал. 1 вр. чл. 415, ал.1 от ГПК вр. чл. 79, ал. 1 ЗЗД вр. чл. 150 ЗЕ и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД.

Ищецът ""Т.С." ЕАД , ЕИК : *********, със седалище и адрес на управление : гр.С., ул. "Я"№***, представлявано от Изпълнителния директор А. А., чрез юрисконсулт К. П.ва е предявил срещу Е. Л. Ф., ЕГН ********** и А. Я. Ф., ЕГН **********, и двамата с постоянен адрес гр. С.,п.к. ***общ.К.П.,ж.к."К.П.", бл.**,вх.*,ет.*,ап.*** настоящ адрес: с. Б.,общ.Л.,обл.Л.,ул."С.П."№* обективно съединени искове с правно основание чл. 422, ал.

1 вр. чл. 415, ал.1 от ГПК вр. чл. 79, ал. 1 ЗЗД вр. чл. 150 ЗЕ и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД за признаване за установено, че ответниците дължат на „"Т.С." ЕАД в условията на разделна отговорност сума в общ размер н а 911,40 лв., от които 738.15 лв. - главница, представляваща стойност на незаплатената топлинна енергия /ТЕ/ за периода от м.05.2015г. до м.04.2019г., ведно със законната лихва от 03.07.2020г. до окончателното изплащане на вземането, и 132,93 лева - мораторна лихва за периода от 15.09.2017г. до 24.06.2020г., както и суми за дялово разпределение 33,04 лева - главница за периода от м.03.2017г. до м.04.2019г., ведно със законната лихва от 03.07.2020г. до окончателното изплащане на вземането, и 7,28 лева - лихва за периода от 01.05.2017г. до 24.06.2020г., при равни квоти – по ½.

Ищецът твърди, че на 03.07.2020 год. депозирал заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК срещу ответниците в условията на разделна отговорност при равни квоти за сумата от 911,40 лв., от която 738,15 лв. - главница, представляваща стойност на незаплатената топлинна енергия /ТЕ/ за периода м.05.2015 г..- м.04.2019 . ведно със законната лихва от 03.07.2020 г. до окончателното изплащане на вземането, 132,93 лв. – мораторна лихва за периода от 15.09.2017 г. до 24.06.2020 г. , както и суми за дялово разпределение 33,04 – главница за периода от м.03.2017 г..-м.04.2019 г. ведно със законната лихва от 03.07.2020 г. и 07,28 лв. - законна лихва за забава за периода от 01.05.2017 г.. до 24.06.2020 г., както и направените по делото разноски за държавна такса и юрисконсултско възнаграждение.

Сочи, че с разпореждане, постановено по ч.гр.дело № ***/2020 г. по описа на РС-Луковит е уважено искането им и е издадена заповед за изпълнение срещу длъжниците.

1

Със съобщение, получено от ищцовото дружество на 29.10.2020 г. , съдията докладчик по цитираното дело им указал, че дружеството им може да предяви иск относно вземането си в едномесечен срок, като довнесе дължимата държавна такса.

С оглед изложеното, в законоустановения срок по чл.415, ал.1 от ГПК, предявя в а иск за установяване на съществуването на вземането им за консумирана и незаплатена топлинна енергия срещу ответниците за топлоснабден имот – гр. С.,п.к.***, общ.К.п., ж.к."К.П",бл.№**,вх.*,ап.*** през процесния период.

Основанията, обстоятелствата и фактите, от които произтича вземането им, сочи, че са следните :

Ответниците са клиенти на топлинна енергия по смисъла на чл.153, ал.1 от Закона за енергетиката, съгласно който, всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда - етажна собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение, са клиенти на топлинна енергия и са длъжни да монтират средства за дялово разпределение по чл.140, ал.1, т.2 на отоплителните тела в имотите си и да заплащат цена за топлинна енергия при условията и по реда, определени в Наредба № 16334/06.04.2007г. за топлоснабдяването . С оглед изложеното и по силата на нормативните актове, ответниците са клиенти на ТЕ и за тях важат разпоредбите на действащото за посочения период законодателство в областта на енергетиката.

Позовава се на чл.150, ал.1 от ЗЕ съгласно който продажбата на топлинна енергия за битови нужди от топлопреносното предприятие се осъществява при публично известни Общи условия /ОУ/ за продажба на топлинна енергия от "Т.С.." ”АД на потребители за битови нужди в гр.София, които се изготвят от ""Т.С."ЕАД и се одобряват от Комисията за енергийно и водно регулиране.

Същите влизат в сила в едномесечен срок след публикуването им в един централен и един местен ежедневник и имат силата на договор между топлопреносното предприятие и потребителите на топлинна енергия, без да е необходимо изричното им приемане от страна на потребителите. С тези общи условия се регламентират търговските взаимоотношения между клиентите на топлинна енергия и дружеството : правата и задълженията на двете страни; редът за измерване, отчитане, разпределение и заплащане на топлинната енергия; отговорностите при неизпълнение на задълженията и др. За процесният период в сила са били Общи условия за продажба на топлинна енергия от ""Т.С."ЕАД на потребители за битови нужди в гр.София, одобрени с Решение от 2016 г. на ДКЕР , публикувани във в-к „Монитор“ в сила от 10.07.2016 г. В раздел IX от ОУ - „Заплащане на ТЕ и услугата дялово разпределение", чл. 31, ат. 1 е определен редът и срокът, по които купувачите на ТЕ са длъжни да заплащат месечните дължими суми за ТЕ. В този смисъл, задължението на ответникът за заплащане на дължимите от нея суми в размера,посочен в ежемесечно получаваните фактури, е 45-дневен срок от датата на публикуването им на интернет страницата на Продавача, като с приетите ОУ е регламентирано, че не се начислява лихва върху прогнозните стойности през отоплителния сезон, а такава се начислява в случай че клиентът изпадне в забава т.е след изтичане на 45 дневния срок от датата на публикуване на общата фактура за съответния отоплителен сезон. . С изтичането на последния ден от месеца ответникът са изпадали в забава за тази сума и на основание чл.86, ал.1 от ЗЗД е начислявана законна лихва върху дължимите суми. С ОУ от 2016 г. е установено, че клиентите са длъжни да заплащат месечните дължими суми за ТЕ в 45-дневен срок от датата на публикуването им на интернет страницата на дружеството. Съгласно ОУ от 2016 г. „"Т.С." ЕАД начислява обезщетение за забава в размер на законната лихва само за задълженията по изготвените изравнителни сметки. От 10.07.2016 г. (влизането в сила на ОУ от 2016 г.) дружеството ежемесечно удостоверява публикуването в интернет страницата на данни за дължими суми за ТЕ в присъствието на нотариус, като се съставят констативни протоколи, удостоверяващи явяването на нотариус и извършените действия по публикуване на данни за дължими суми за ТЕ, чрез осигуряване на интернет достъп до индивидуалните партиди на битовите клиенти в масивите на дружеството, който достъп се осъществява чрез официалната уебстраница на „"Т.С." ЕАД на адрес: http://toplo.bg/клиенти/проверка на сметка.

2

Ответниците, видно от приложеното извлечение от сметки за абонатен №***** са използвали доставяната от ищцовото дружество топлинна енергия през процесния период и не са погасили задълженията си.

В изпълнение на разпоредбата на чл. 112, ал. 1 от ЗЕЕЕ /чл. 139 от ЗЕ/ сградатаетажна собственост, в която се намира имота на ответниците е сключила договор за извършване на услугата дялово разпределение на топлинна енергия с фирма "Нелбо " ЕАД.

Цитира чл.155, ал.1, т.2 от ЗЕ, съгласно който сумите за ТЕ за процесния период са начислявани от ""Т.С."ЕАД по прогнозни месечни вноски, като след края на отоплителния период са изготвяни изравнителни сметки от фирмата, извършваща дяловото разпределение на топлинна енергия в сградата -"Нелбо“ ЕАД на база реален отчет на уредите за дялово разпределение в съответствие с разпоредбата на чл.71 от Наредба №2 от 28 май 2004 год. за топлоснабдяването, издадена от министъра на енергетиката и енергийните ресурси, обн.ДВ, бр.68 от 03.08.2004 год. и Наредба № 16-334/06.04.2007г. за топлоснабдяването. За имота на ответниците са издадени изравнителни сметки /индивидуални справки/, в подкрепа на ищцовите твърдения, че сумите за топлинна енергия за имота на ответниците са начислени по действителен разход на уредите за дялово разпределение, инсталирани на отоплителните тела в имота. Съгласно Общите условия за продажба на топлинна енергия за битови нужди в случай, че резултатът от изравнителните сметки е сума за доплащане, то тя се прибавя към първата дължима сума за процесния период. В случай, че резултатът от изравнителната сметка е сума за възстановяване, то от нея служебно се приспадат просрочените задължения, като се започне от най-старото.

Иска се от съда да постанови решение, с което да признае за установено по отношение на ответниците Е. Л. Ф. и А. Я. Ф., че дължат на „"Т.С."ЕАД в условията на разделна отговорност сума в общ размер н а 911,40 лв., от които 738.15 лв. - главница, представляваща стойност на незаплатената топлинна енергия /ТЕ/ за периода от м.05.2015г. до м.04.2019г., ведно със законната лихва от 03.07.2020г. до окончателното изплащане на вземането, и 132,93 лева - мораторна лихва за периода от 15.09.2017г. до 24.06.2020г., както и суми за дялово разпределение 33,04 лева - главница за периода от м.03.2017г. до м.04.2019г., ведно със законната лихва от 03.07.2020г. до окончателното изплащане на вземането, и 7,28 лева - лихва за периода от 01.05.2017г. до 24.06.2020г., при равни квоти – по ½. Претендира направените по делото разноски за държавна такса и юрисконсултско възнаграждение.

В срока по чл. 131 от ГПК от ответниците чрез назначения процесуален представител е постъпил отговор на исковата молба, в който оспорва изцяло обективно съединени искове по основание и размер. Прави възражение за изтекла погасителна давност за част от претендираните суми

Третото лице помагач на страната на ищеца Нелбо АД изразява становище по делото, че са спазени нормативните изисквания при определяне разхода на топлинна енергия в процесния имот.

Като обсъди събраните по делото доказателства по отделно и в тяхната съвкупност и взаимовръзка и като съобрази становищата на страните, съдът приема за установено следното от ФАКТИЧЕСКА страна:

От приложеното ч.гр.д. № ***/2020 г. по описа на РС – Луковит се установява, че на 03.07.2020 г. ищецът е подал заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК пред СРС, където производството е прекратено и делото е изпратено по подсъдност на РС – Луковит. По делото срещу ответниците е издадена заповед № *** от ****.2020 г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК за следните суми: 738,15 лв. – главница за периода 05.2015 г. до 04.2019 г. за доставена, н незаплатена топлинна енергия; 132,93 лв.

– лихва за периода от 15.09.2017 г. до 24.06.2020 г.; 33,04 лв. – главница за дялово разпределение за периода от 03.2017 г. до 04.2019 г.; 7,28 лв. – лихва за периода от 01.05.2017 г. до 24.06.2020 г., ведно със законната лихва върху главницата от датата на депозиране на заявлението в съда до окончателното изплащане на вземането, както и разноски в размер на 75,00 лв., от които 25.00 лв. държавна такса и 50 лв. юрисконсултско 3 възнаграждение.В заповедта е посочено, че вземането произтича от доставена от заявителя на длъжниците топлинна енергия през периода 05.2015 г. до 04.2019 г. за топлоснабден имот, находящ се в гр. С.,,***,ж.к."К.п.",бл.**,вх.*,ет.*,ап.***, инсталация ******/ аб. № *****, но длъжниците не са заплатили дължимите месечни суми, определени по прогнозна консумация, както и стойността на изравнителните сметки за процесния период, а освен това не са заплащали и дължимата сума за дялово разпределение през процесния период. С възражение, подадено в срока по чл.414, ал. 2 от ГПК, длъжниците са оспорили вземането по издадената заповед, което е наложило установяване на дължимостта на сумите в настоящото исково производство.

Не е спорно между страните и се установява от представения по делото на л. 17 нотариален акт, че на 16.12.1996 г. ответниците Е. Л. Ф. и А. Я. Ф. са продали на сина си Явор А. Ф. собствения си недвижим имот, придобит по време на брака им и представляващ СИО – апартамент № ***, находящ се на втория етаж, вх. *,блок ** жк К.п.,С., като продавачите са си запазили правото на ползване върху целия имот, докато са живи всеки един от тях поотделно и двамата заедно.