Решение № 17455 от 30.09.2024, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 17455 гр. София, 30.09.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 174 СЪСТАВ, в публично заседание на седемнадесети септември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: РАДМИЛА ИВ. МИРАЗЧИЙСКА при участието на секретаря ЙОРДАН С. ДЕЛИЙСКИ като разгледа докладваното от РАДМИЛА ИВ. МИРАЗЧИЙСКА Гражданско дело № 20241110102806 по описа за 2024 година

Предмет на делото са предявените от „*****“ ЕАД срещу В. И. П., ЕГН ********** обективно кумулативно съединени искове по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК с правно основание чл. 430, ал. 1 и ал. 2 ТЗ, вр. чл. 9 ЗПК, и чл. 86, ал. 1 ЗЗД, за признаване установено в отношенията между страните, че ответникът дължи на ищеца следните суми: 95,60 лв., представляваща главница по Договор за потребителски кредит № ***** от 13.06.2022 г. и сумата от 6,23 лева обезщетение за забава за периода от 15.03.2023 г. до 10.10.2023 г., ведно със законната лихва считано от дата на подаване на заявлението по чл. 417 ГПК – 25.10.2023 г. до окончателно изплащане, за които суми е издадена заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл.

417 ГПК по ч.гр.д. № 58638/2023 г. по описа на СРС, 174-ти състав.

В исковата молба се твърди, че на 13.06.2022 г. между страните е сключен Договор за потребителски кредит № *****, въз основа на който ищецът предоставил сума в размер на 481,39 лева., като сумата в размер на 447,60 лв. е преведена на продавача на стоката по изрично желание на потребителя. Твърди, че потребителят е пожелал да сключи два броя застраховки в размер на 32,68 лв. и 1,11 лв.. Общото крайно задължение по договора възлизало на сумата от 481,39 лева, която сума била разсрочена на 10 погасителни месечни вноски в размер на 48,14 лв. Сочи, че длъжникът е 1 преустановил плащанията. Релевира доводи, че крайният падеж на договора е бил на 15.04.2023 г. При тези твърдения моли съда да уважи предявените искове. Претендира разноски.

В срока по чл. 131 ГПК е постъпил отговор на исковата молба.

Ответникът оспорва иска. Твърди, че е погасил изцяло процесните вземания.

Моли съда да отхвърли предявените искове. Претендира разноски.

Съдът, като взе предвид исканията и доводите на страните, събраните по делото доказателства и съобрази разпоредбите на закона, намира следното от фактическа и правна страна:

За основателността на иска по чл. 430, ал. 1 и ал. 2 ТЗ, вр. чл. 9 ЗПК в тежест на ищеца е да докаже, че между него и ответника е възникнало валидно правоотношение по договор за кредит, по което кредиторът е предоставил уговорения кредит, а ответникът се е задължил да го върне в уговорения срок, размера на неплатената главница.

По иска за мораторна лихва в тежест на ищеца е да докаже наличието на главен дълг и изпадането на длъжника в забава, в това число и размера на лихвата за претендирания период.

В тежест на ответника е да докаже възражението си за плащане.

Страните не спорят и от писмените доказателствапо делото се установява, че на 13.06.2022 г. между страните е сключен Договор за потребителски кредит № *****, въз основа на който ищецът предоставил сума в размер на 481,39 лева., като сумата в размер на 447,60 лв. е преведена на продавача на стоката по изрично желание на потребителя. Потребителят е сключил два броя застраховки в размер на 32,68 лв. и 1,11 лв.. Общото крайно задължение по договора възлизало на сумата от 481,39 лева, която сума била разсрочена на 10 погасителни месечни вноски в размер на 48,14 лв.

При така установените факти съдът прави правен извод, че са се осъществили юридическите факти от правната разпоредба на чл. 430 ТЗ , а именно: възникнало валидно правоотношение по договор за кредит, по което кредиторът е предоставил уговорения кредит, а ответникът се е задължил да го върне в уговорения срок.

Спорно по делото е единствено

2 дали ответникът е заплатил претендиранат от ищеца главница в размер на 95,60 лв. преди депозиране на заявлението за издаване на заповед за изпълнение.

По делото е прието като писмено доказателство платежно нареждане от 07.04.2023г. с получател ищеца „*****“ ЕАД и наредител ответника В. И. П. за сума в размер на 95,60 лв. с основание „Пълно погасяване *****“.

По делото е приета съдебно-счетоводна експертиза, която съдът кредитира като обективно и компетентно дадена. От заключението на вещото лице се установява, че сумата в размер на 95.60 лева е внесена по сметка на ответника на 07.04.2023 г. с IBAN *****, а тази сметка е обслужваща по няколко кредита на клиента. С тази сума е погасено по-старото просрочие по друг договор за кредит, сключен между същите страни - договор *****.

Съдът намира, че доколкото ответникът в платежното нареждане изрично е посочил кредита, който погасява, то ищецът не е имал право да отнесе плащането към друг договор, без значение кой от двата договора е по-стар и с приоритет, според банката. Ответникът е посочил като основание номера на договора за кредит, поради което съдът намира, че с плащането, извършено от него на 07.04.2023 г. е погасил изцяло главницата по процесния договор за кредит и искът следва да се отхвърли.

Поради акцесорния характер на иска за мораторна лихва за забава, неоснователността на главния иск, води до неоснователност и на иска с правно основание чл. 86 ЗЗД, поради което същият следва да се отхвърли.

По разноските:

При този изход на правния спор право на разноски има ответникът.

Доколкото същият не е сторил и не претендира такива, разноски не следва да му се присъждат. На основание чл. 78, ал. 3 ЗПК, вр. чл. 38а ЗАдв, на адв. А. З.

Д. следва да се присъди сумата в размер на 120 лв., представляваща адвокатско възнаграждение за осъществена безплатна правна помощ и съдействие в заповедното производство и сумата в размер на 480 лв. представляваща адвокатско възнаграждение за осъществена безплатна правна помощ и съдействие в исковото производство, с оглед фактическата и правна сложност на делото.

Мотивиран от горното, съдът

РЕШИ:

3

ОТХВЪРЛЯ предявените от „*****“ ЕАД, ЕИК ***** срещу В. И. П., ЕГН ********** обективно кумулативно съединени искове по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК с правно основание чл. 430, ал. 1 и ал. 2 ТЗ, вр. чл. 9 ЗПК, и чл. 86, ал. 1 ЗЗД, за признаване установено в отношенията между страните, че ответникът дължи на ищеца следните суми: 95,60 лв., представляваща главница по Договор за потребителски кредит № ***** от 13.06.2022 г. и сумата от 6,23 лева обезщетение за забава за периода от 15.03.2023 г. до 10.10.2023 г., ведно със законната лихва считано от дата на подаване на заявлението по чл. 417 ГПК – 25.10.2023 г. до окончателно изплащане, за които суми е издадена заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл. 417 ГПК по ч.гр.д. № 58638/2023 г. по описа на СРС, 174-ти състав.

ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 3 ГПК, вр. чл. 38а Задв. „*****“ ЕАД, ЕИК ***** да заплати на адв. А. З. Д. следва да се присъди сумата в размер на 120 лв., представляваща адвокатско възнаграждение за осъществена безплатна правна помощ и съдействие в заповедното производство и сумата в размер на 480 лв., представляваща адвокатско възнаграждение за осъществена безплатна правна помощ и съдействие в исковото производство Решението може да бъде обжалвано с въззивна жалба пред Софийски градски съд в двуседмичен срок от връчване на препис на страните.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________ 4