Решение № 5701 от 17.09.2025, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 5701 гр. София, 17.09.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ЧЖ-VI-Е, в закрито заседание на шестнадесети септември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Нели Алексиева

Членове:

Елена Св. Шипковенска

Валерия Р. Диева като разгледа докладваното от Валерия Р. Диева Въззивно гражданско дело № 20251100509189 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл. 435 – 438 ГПК.

Образувано е по жалба на Д. Г. Д. – длъжник по изп. дело № 20158510403740 по описа на ЧСИ М.П., рег. № 851 при КСЧИ, срещу разпореждане от 16.07.2025 г. на ЧСИ М.П., с което е отказал да прекрати образуваното при него изпълнително дело № 20158510403740 на основание чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК.

В жалбата се сочи, че изпълнителното производство е образувано на 18.12.2015 г. въз основа на изпълнителен лист от 12.02.2015 г., издаден от Районен съд - Ловеч и изпълнителен лист от 21.05.2015 г., издаден от Районен съд - Ловеч по молба на първоначалния взискател „Транскарт Файненшъл Сървисис“ АД. След образуване на делото били наложени запори на банковите сметки на длъжника във всички банки в страната като запорните съобщения са от дати 29.12.2015 г. и 30.12.2015 г. С молба от дата 29.08.2017 г. взискателят „Транскарт Файненшъл Сървисис“ АД посочил нов изпълнителен способ, а именно: налагане на запор на банковите сметки на длъжника, открити в „ Банка ДСК“ АД.

Със запорно съобщение от 07.02.2018 г. бил наложен запор на заплатата на длъжника Д. Д. при работодател „Осъм“ АД, който е отговорил, че е наложен предходен запор на трудовото възнаграждение на длъжника. На 19.09.2019 г. ЧСИ М.П. изпратил напомнително съобщение до „Осъм“ АД, в резултат на което от работодателя на длъжника започнали да правят ежемесечни удръжки от трудовото му възнаграждение. С молба от края на 2019 г.

„ЕОС Матрикс“ ЕООД поискал да бъде конституриран на мястото на първоначалния взискател по делото, като приложил договор за цесия. С молба от 05.02.2020 г. цесионерът „ЕОС Матрикс“ ЕООД бил конституиран като взискател по ИД № 20158510403740 и със 1 същата молба посочил нов изпълнителен способ, а именно: налагане на запор на сметките на длъжкника, открити в „Юробанк България“ АД. С молба от 26.11.2021 г. взискателят „ЕОС Матрикс“ ЕООД посочил нов изпълнителен способ, а именно налагане на запор на сметките на длъжкника, открити в „Те- Дже Зираат Банкасъ“ АД. Жалбоподателят твърди, че оттогава до настоящия момент съдебният изпълнител не бил предприел каквито и да е изпълнителни действия за събиране на вземането на взискателя, което е основание за прекратяване на изпълнителното производство по чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК.

Взискателят „Еос Матрикс” ЕООД не е представил отговор на жалбата.

Съдебният изпълнител в мотивите си по чл. 436, ал. 3 ГПК изразява становище за неоснователност на жалбата. Сочи, че не е налице основанието по чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК за прекратяване на изпълнителното производство, тъй като взискателят е искал предприемане на изпълнителни действия преди изтичане на двугодишния срок от предишно изпълнително действие.

Софийският градски съд, след като взе предвид доводите на жалбоподателя, мотивите на частния съдебен изпълнител и прецени данните по делото, приема за установено следното от фактическа страна:

Изпълнителното производство по изп. дело № 20158510403740 по описа на ЧСИ М.П., рег. № 851 при КСЧИ е образувано по молба на взискателя „ТРАНСКАРТ ФАЙНЕНШЪЛ СЪРВИСИС” ЕАД от 18.12.2015 г. въз основа на изпълнителен лист от 12.02.2015 г. и от 21.05.2015 г., издадени по ч.гр.д. № 334/2013 г. и гр.д. № 655/2013 г. по описа на РС- гр. Ловеч.

Взискателят е възложил на съдебния изпълнител на основание чл. 18, ал. 1 ЗЧСИ да проучи имущественото състояние на длъжника и да определи начина на изпълнението.

Съдебният изпълнител е изпратил съобщение за образувано на изпълнителното дело до длъжника, както и запитвания към КАТ и НАП за декларирано имущество.

Със запорни съобщения с изх. № от 22.12.2015 г. е наложен запор върху банковите сметки на длъжника в „УниКредит Булбанк“ АД, в „Сосиете Женерал Експресбанк“ АД „Юробанк България“ АД, „Общинска банка“ АД, „БАНКА ДСК“ АД и „КЕЙ БИ СИ БАНК БЪЛГАРИЯ“ АД.

На 29.08.2017 г. взискателят е депозирал молба за налагане на запор върху банковите сметки на длъжника в „БАНКА ДСК“ АД.

На 07.02.2018 г. със запорно съобщение с изх. № от 07.02.2018 г. е наложен запор на трудовото възнаграждение, което длъжникът Д. Д. получава от „ОСЪМ“ АД. В изпълнение на наложения запор, дружеството-работодател е започнало да прави ежемесечни удръжки от трудовото възнаграждение на длъжника, като удръжките са започнали непосредствено след изпращането на напомнително съобщение с изх. № 48568/19.09.2019 г. Първата удръжка е направена на 31.10.2019 г., като продължават регулярно до настоящия момент, последната удръжка е от дата 28.07.2025 г.

На 05.02.2020 г. дружеството „ЕОС МАТРИКС“ ЕООД е депозирало молба за 2 конституиране като взискател на основание сключен договор за цесия от 23.10.2019 г., по силата на който „ТРАНСКАРТ ФАЙНЕНШЪЛ СЪРВИСИС“ АД е прехвърлило вземането си на „ЕОС МАТРИКС“ ЕООД.

На 09.12.2021 г. взискателят е депозирал молба с вх.№ 125219/09.12.2021 г. с искане за налагане на запор върху банкови сметки на длъжника, открити в „ТЕ-ДЖЕ ЗИРААТ БАНКАСЪ – клон София“.

На 16.07.2025 г. длъжникът, чрез адв. Д., е направил искане за прекратяване на изпълнителното дело на основание разпоредбата на чл. 433 ал. 1, т. 8 ГПК, като съдебният изпълнител е отказал да стори това – постановил е отказ за прекратяване на изпълнителното производство.

Жалбата е подадена от легитимирано лице, срещу подлежащ на обжалване акт на съдебния изпълнител и в срока по чл. 436, ал. 1 ГПК, поради което е допустима.

Разгледана по същество, жалбата е неоснователна.

Съгласно чл. 433, ал.1, т. 8 ГПК, когато взискателят не е поискал извършването на изпълнителни действия в продължение на две години, изпълнителното производство се прекратява. Прекратяването поради т. нар. „перемпция“ настъпва по силата на закона, а съдебният изпълнител може само да прогласи в постановление вече настъпилото прекратяване, когато установи осъществяването на съответните правнорелевантни факти.

Установеният в посочената разпоредба срок е преклузивен и започва от тече от последното изпълнително действие по изпълнителното дело. Изтичането на този срок води до прекратяване на започналото изпълнително производство, но не до погасяване на материалното право и след неговото изтичане може да се започне ново изпълнително производство. Липсата на активност от взискателя в хода на изпълнителното производство – да отправя искания до съдебния изпълнител да извърши определени изпълнителни действия, което бездействие продължава в период от две години, има за правна последица – прекратяване на изпълнителното производство по право.

В случая не са налице установените в чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК предпоставки за прекратяване на изпълнителното производство. С молбата си за образуване на изпълнителното производство взискателят е поискал от ЧСИ да извърши всички изпълнителни действия посочени в чл. 18, ал. 1 ЗЧСИ. Срокът от две години, в който бездействието на взискателя води до прекратяване на изпълнителното производство съгласно чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК, започва да тече от датата на подаване на молбата от взискателя, съдържаща искане от съдебния изпълнител да извърши определено изпълнително действие. Това важи и в случаите, в които взискателят е направил искане, но съдебният изпълнител бездейства, както и когато действието не се извършва, тъй като взискателят не е внесъл дължимите авансово разноски за осъществяване на съответното изпълнително действие. В двугодишния срок от подаване на молбата за образуване на изпълнителното дело – на 29.08.2017 г. взискателят е подал молба за извършване на конкретни изпълнителни действия срещу длъжника – запор върху вземания. За 3 изпълнителни действия по искане на взискателя в случая следва да бъдат отчетени извършените такива по налагането на запор върху наличностите в банковите сметки на длъжника, с което съдът свързва датата на изпращането на запорните съобщения. Освен това, за действие от категорията на прекъсващите течението на срока по чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК следва да се считат и постъпилите плащания за погасяването на дълга, като е без значение, че размерът на плащанията е само от 50 лв. В този смисъл, не се установява изтекъл период повече от две години между извършените в хода на изпълнителното производство действия по изпълнението, поради което производството по изпълнителното дело не следва да се счита прекратено по реда на чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК. Освен това всяко плащане е част от динамичния фактически състав на запора като единен изпълнителен способ и прекъсва погасителната давност за вземането, което удовлетворява.

Следователно, не е налице бездействие на взискателя по смисъла на чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК.

С оглед на горното обжалваният отказ на съдебния изпълнител да прекрати изпълнителното производство на основанието по чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК е законосъобразен и подадената жалба следва да се остави без уважение.

Съдът намира за неоснователно направеното от жалбоподателите искане за спиране на принудителното изпълнение по горепосоченото изпълнително дело – към настоящия момент същото се явява безпредметно предвид обстоятелството, че съдебният състав се произнася с окончателен съдебен акт по въпроса – предмет на жалбата.

Воден от горното, съдът

РЕШИ:

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ жалбата на Д. Г. Д., ЕГН **********, с адрес в гр.

Ловеч, ж.к. „********, срещу разпореждане от 16.07.2025 г. на ЧСИ М.П., рег. № 851 на КЧСИ, с което е постановен отказ за прекратяване на образуваното при него изпълнително дело № 20158510403740 на основание чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК.

Решението не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4