Решение № 206 от 30.10.2025, Окръжен съд - Русе

РЕШЕНИЕ

№ 206 гр. Русе, 30.10.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – РУСЕ, ВТОРИ НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на седемнадесети октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Милена Пейчева

Членове:

Росица Радославова

Мирослав Йорданов при участието на секретаря Тодорка Недева в присъствието на прокурора С. Гр. Г. като разгледа докладваното от Росица Радославова Въззивно наказателно дело от общ характер № 20244500600723 по описа за 2024 година Производството е по глава ХХI от НПК.

С Присъда № 19/01.02.2024 г. по НОХД № 2383/2023 г. на Русенския районен съд подсъдимата К. Г. П. е призната за виновна в това, че на 11.11.2020 г. в гр. Русе, макар и непълнолетна, но способна да разбира свойството и значението на извършеното и да ръководи постъпките си, с цел да набави за себе си имотна облага, е възбудила и поддържала заблуждение у И.Е.Л., като в резултат на това е причинила имотна вреда на „Йеттел България“ ЕАД (предишно наименование „Теленор България“ ЕАД) – гр.

София, в размер на 2466,37 лева. Поради това и на основание чл. 209, ал. 1, вр. чл. 63, ал. 1, т. 3, вр. чл. 54 и чл. 60 от НК съдът е наложил наказание

„лишаване от свобода“ за срок от две години, което на основание чл. 58а, ал. 1 от НК е намалил с една трета, като го е редуцирал на една година и четири месеца.

Със същата присъда съдът е признал подсъдимата К. Г. П. за невинна в това, че на 11.11.2020 г. в гр. Русе, като непълнолетна, но след като е могла да разбира свойството и значението на деянието и да ръководи постъпките си, 1 чрез използване на неистински документ – Договор за лизинг № 623910285 от 11.11.2020 г., на който е бил придаден вид, че е сключен между лизингодател „Йеттел България“ ЕАД (предишно наименование „Теленор България“ ЕАД) – гр. София, и лизингополучател Р.Е.И. от гр. Русе, е получила без правно основание чуждо движимо имущество – мобилен телефон марка „Samsung“, модел „Galaxy S20 Ultra 128 GB Grey“, на стойност 2466,37 лв., собственост на „Йеттел България“ ЕАД, с намерение да го присвои. Поради това и на основание чл. 304 от НПК съдът я е оправдал по повдигнатото обвинение по чл. 212, ал. 1, вр. чл. 63, ал. 1, т. 3 от НК.

Със същият съдебен акт съдът е признал подсъдимата К. П. за виновна в това, че на 12.11.2020 г. в гр. Русе, като непълнолетна, след като е разбирала свойството и значението на извършеното и е могла да ръководи постъпките си, в условията на продължавано престъпление – на три пъти, е потвърдила неистина в частни документи, а именно в писмени декларации към заложни билети № 18409/12.11.2020 г., № 18433/12.11.2020 г. и № 18441/12.11.2020 г., като е удостоверила невярно, че мобилен телефон „Samsung Galaxy S20 Ultra 128 GB Grey“, на стойност 2466,37 лв., е нейна собственост. Подсъдимата е употребила тези декларации като доказателство пред заемодателя – Заложна къща ЗК „Свежи пари“ ЕООД, като с това е удостоверила невярна информация. Поради това и на основание чл. 313, ал. 3, вр. ал. 1, вр. чл. 26, ал.

1, вр. чл. 63, ал. 1, т. 4, вр. чл. 54 и чл. 60 от НК, съдът е наложил наказание лишаване от свобода за срок от шест месеца. На основание чл. 58а, ал. 1 от НК, наказанието е намалено с една трета, като е редуцирано на четири месеца.

На основание чл. 23, ал. 1 от НК, съдът е определил едно общо наказание, по-тежкото измежду двете, а именно лишаване от свобода за срок от една година и четири месеца, като на основание чл. 69, ал. 1 от НК е отложил изтърпяването му за изпитателен срок от три години.

Със същия съдебен акт РРС осъдил К. П. да заплати в полза на ОД-МВРРусе сумата от 197.40 лева. – разноски по досъдебното производство.

Както и да заплати на „Йеттел България“ ЕАД сумата от 2 466,37 лв., представляваща обезщетение за причинените имуществени вреди, заедно със законната лихва от датата на деликта до окончателното изплащане.

Срещу присъдата в законоустановения срок е постъпила жалба от от служебния защитник на подсъдимата – адв. Д. Т. с която се иска изменение на 2 съдебния акт с твърдение за явна несправедливост на наложеното наказание.

В жалбата се излагат доводи, че наложеното наказание е неоправдано завишено, въпреки че съдебното производство е проведено по реда на глава двадесет и седма, чл. 371, т. 2 от НПК, при признание на фактите и доказателствата по обвинителния акт. Твърди се, че са били налице предпоставките за приложение на чл. 55 във връзка с чл. 63, ал. 1, т. 3 и т. 4 от НК, но въпреки това първоинстанционният съд е определил наказание над минималния предвиден размер по чл. 209, ал. 1 от НК, както и е отложил изтърпяването му по чл. 69, ал. 1 от НК за максималния срок от три години.

Посочва се, че при превес на смекчаващите над отегчаващите вината обстоятелства съдът е следвало да приложи разпоредбата на чл. 55 НК и да определи наказание под най-ниския предвиден в закона предел, като се отчете и съдействието на подсъдимата като изключително смекчаващо вината обстоятелство. С оглед на изложеното се иска отмяна на обжалваната присъда и изменение на наложеното наказание „лишаване от свобода“, като същото бъде сведено под минималния предел, предвиден за престъплението по чл. 209 от НК, респективно да бъде определено едно общо наказание „лишаване от свобода“ за срок от шест месеца, което на основание чл. 69, ал. 1 от НК да бъде отложено с изпитателен срок от една година. Освен това се иска на основание чл. 58а, ал. 1 от НК определеното наказание да бъде намалено с една трета, като крайният му размер бъде четири месеца лишаване от свобода.

В съдебното заседание пред въззивната инстанция представителят на Окръжна прокуратура – Русе, счита всички оплаквания в жалбата за неоснователни и иска обжалваната присъда да бъде оставена в сила, а жалбата – без уважение, по подробно изложени в съдебното заседание съображения.

В съдебно заседание подс. К. П. – лично и чрез служебният си защитник пледира за отмяна на атакуваната присъда и изменение на наказанието съобразно изложените в жалбата искания и съображения. Допълнително развива съображения, че наложеното наказание не съответства на целите на генералната и индивидуалната превенция предвидена в закона.

В последната си дума подсъдимата К. П. заявява съжаление за извършеното.

Русенски окръжен съд, след като обсъди доводите в жалбата‚ както и тези, изложени в съдебно заседание от страните и след като в съответствие с 3 чл. 314 от НПК провери изцяло правилността на атакуваната присъда констатира следното:

Настоящият състав намира, че по делото фактическата обстановка е правилно установена.

Подсъдимата К. Г. П. живеела в гр. Русе и по време на инкриминираните събития била ученичка в Професионална гимназия по облекло „Недка Иван Лазарова“. В началото на месец ноември 2020 г. тя се запознала със свидетелката Р.Е.И. от същия град, която била с около шест години повъзрастна от нея. Между двете момичета се установили приятелски отношения и на 10.11.2020 г. решили да посетят казино в гр. Русе. Тъй като подсъдимата била непълнолетна и не можела да влезе самостоятелно, свидетелката И. предоставила своята лична карта, за да може охраната да я допусне в обекта. След като напуснали казиното, свидетелката поканила подсъдимата у дома си на кафе. Подсъдимата не върнала личната карта, а решила да я задържи и да я използва за извършване на покупка от името на И..

На следващия ден – 11.11.2020 г., подсъдимата посетила офис на „Теленор България“ ЕАД (впоследствие „Йеттел България“ ЕАД), намиращ се в гр.

Русе, бул. „Липник“ №121. На гишето обслужвал свидетелят И.Е.Л., служител на дружеството на длъжност „консултант продажби“. Пред свидетеля Любенов подсъдимата се представила като Р. И., като му предоставила оригиналната лична карта на свидетелката, заявявайки, че желае да закупи мобилен телефон марка „Samsung“, модел „Galaxy S20 Ultra 128 GB Grey“, на обща стойност 2 466,37 лева. С оглед представената лична карта, свидетелят бил въведен в заблуждение относно самоличността на лицето, с което сключва договора.

Служителят подготвил договор за мобилни услуги, договор за лизинг и ценова листа за абонаментен план, като останал с убеждението, че сделката се извършва с действителната собственичка на личната карта – свидетелката И..

Подсъдимата подписала документите, като изписала имената на И. и получила мобилния телефон.

В ранните часове на 12.11.2020 г. (около 00:30 часа) подсъдимата заложила телефона в заложна къща „Свежи пари“ ЕООД, намираща се в гр.

Русе. На работа бил свидетелят А.П.Н., изпълняващ длъжността „касиер“.

Подсъдимата представила личната карта на И. и заложила противозаконно придобития мобилен телефон, за което бил издаден Заложен билет № 18409/12.11.2020 г.

В придружаващата декларация по чл. 14, ал. 3 от Наредбата за дейността на заложните къщи, подсъдимата невярно удостоверила, че е собственик на посочената вещ, като изписала имената и се подписала. В същото денонощие подсъдимата още два пъти презаложила същия мобилен телефон, за което били издадени Заложни билети № 18409/12.11.2020 г., № 18433/12.11.2020 г. и № 18441/12.11.2020 г. подписани също от нея.

Общата сума, изплатена на подсъдимата от заложната къща, възлизала на 480 лева, които тя изразходвала за лични нужди.

4

Няколко дни след инцидента свидетелката Р.Е.И. установила, че месечната сметка е значително по-висока от обичайното. Тя посетила офис на „Теленор България“ ЕАД, гр. Русе, бул. „Липник“ №121, където била обслужена от свидетеля И.Е.Л.. Свидетелят обяснил, че е сключен договор за лизинг с лице от женски пол, което се е представило с нейната лична карта, като приликата между подсъдимата и свидетелката била очевидна. Свидетелят не е могъл да разпознае, че лицето не е действителният собственик на документа.

Свидетелката И. обяснила, че е предоставила личната си карта на непълнолетната К. П., за да може да влезе с нея в казино. По време на разговор с подсъдимата, последната признала, че е използвала личната карта за закупуване на мобилен телефон и последващо залагане на вещта в заложна къща

От заключението на назначената по делото графологично-почеркова експертиза се установява, че подписите, положени от името на Р.Е.И. в представените за изследване документи – Декларация към заложен билет № 18409/12.11.2020 г., Договор за мобилни услуги № 623910285/11.11.2020 г. и прилежащите приложения – са изпълнени от едно и също лице.

Сравнението с подписите на действителната собственичка на личната карта, свидетелката Р. И., и на подсъдимата К. П., показва разлики по общ вид и съдържание на транскрипцията, като между тях е налице графическа несъпоставимост. Експертният доклад посочва, че не може да се установи с категорична сигурност дали подписите са или не са изпълнени от конкретно лице, различно от подсъдимата. От експертизата се установява също, че ръкописният текст: „Р. И.“ в Декларацията по чл. 14, ал. 3 от НДЗК, към заложен билет № 18409/12.11.2020 г.; „Р. Е. И.“ в Договор за мобилни услуги № 623910285/11.11.2020 г., сключен с „Теленор България“ ЕАД; „Р. Е. И.“ в Договор за лизинг на „Теленор България“ ЕАД от 11.11.2020 г.; „Р. И.“ в Декларация-съгласие на „Теленор България“ ЕАД от 11.11.2020 г. е изпълнен от подсъдимата К. Г. П..

Доказателственият анализ на РРС е формиран на основата на признанието на фактите по обвинителния акт от страна на подс. П., подкрепящите ги показания на свидетелите и писмените доказателства и доказателствени средства.

Изброената доказателствена съвкупност, ведно с признанието по чл.371, т. 2 от НПК от страна на подсъдимата, въззивният съд преценява като достатъчна за пълноценното изясняване на значимите за процеса обстоятелства.

Въззивният съд споделя изцяло фактическите и правни изводи на първоинстанционния съд, че обвиняемията е осъществила от обективна страна състава на престъпление по чл. 209 ал.1 вр.чл.63 ал.1 т.3 от НК тъй като, съдът 5 е направил извод, че при получаването на вещта лицето не е използвало договора за лизинг като основание, а е злоупотребило с чужд официален документ (лична карта на друго лице), за да получи имуществото.

От субективна страна законосъобразно РРС е приел че престъплението по чл. 209, ал. 1 от НК е извършено при пряк умисъл. Подсъдимата е съзнавала общественоопасния характер на деянието, предвиждала е общественоопасните последици от своето поведение и е искала настъпването на тези последици. Към момента на извършване на деянието подсъдимата е била непълнолетна, но е разбирала свойството и значението на извършеното и е могла да ръководи постъпките си, поради което е наказателноотговорна съгласно чл. 31, ал. 2 от НК, което налага извода, че подсъдимата е действала с пряк умисъл, при напълно оформено съзнание за противоправния характер на деянието и с конкретна цел – да се облагодетелства имотно за сметка на друго лице, като резултатът от деянието съответства на нейното намерение.