Определение № 34946 от 25.09.2026, Софийски районен съд
- Съд
- Софийски районен съд
- Дело
- Гражданско дело 26009/2026
- Вид
- Определение № 34946
- Подписан
- 25.09.2026
- Състав
- МАРИЯ ЕМИЛОВА МАЛОСЕЛСКА
Цитирани разпоредби
- чл. 105 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 113 · Граждански процесуален кодекс
- чл.119, ал.3 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 122 · Граждански процесуален кодекс
- § 13, т.1 · Закон за защита на потребителите
ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 34946 гр. София, 25.09.2026 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 41 СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и пети септември през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:
Председател: МАРИЯ ЕМ. МАЛОСЕЛСКА като разгледа докладваното от МАРИЯ ЕМ. МАЛОСЕЛСКА Гражданско дело № 20261110126009 по описа за 2026 година намери следното:
Производството е по реда на чл. 122 ГПК.
Пред Софийски районен съд делото е образувано след изпращането му по подсъдност от Районен съд - Белоградчик.
Производството пред Районен съд - Белоградчик е било образувано по искова молба на „Вива Кредит“ АД, с която са предявени искове във връзка с договор за потребителски кредит, сключен с ответника Н. Е. С..
В исковата молба ищецът е посочил, че настоящият адрес на ответника р на територията на Столична община, с оглед което и без да е извършил справка относно това обстоятелство, съдът е приел, че компетентен да разгледа спора по правилата на местната подсъдност е СРС.
Видно е обаче от съдържанието на служебно изготвената по разпореждане на настоящия съдия докладчик справка, че както настоящият, така и постоянният адрес на ответника са на територията на община Белоградчик, където и исковата молба е била надлежно подадена.
Съгласно разпоредбата на чл. 113 ГПК исковете на и срещу потребители се предявяват пред съда, в чийто район се намира настоящият адрес на потребителя, а при липса на настоящ адрес – по постоянния. Образуваните дела се разглеждат като граждански по реда на общия исков процес. Понятията „настоящ адрес“ и „постоянен адрес“ са легални (ЗГР), а дължимата от съда проверка във връзка с местната подсъдност на делата, по които страна е потребител, е формална, т.е. релевантно е обстоятелството в кой съдебен район попада регистрираният като настоящ адрес на лицето.
Следва да се има предвид, че след изменението на посочената разпоредба с ДВ, бр. 65 от 2018 г., в сила от 7.08.2018 г., тази подсъдност вече не е факултативна /изборна/ и не зависи от преценката на ищеца - дали да предяви иска си съгласно правилата на чл. 113 ГПК или да следва общата местна подсъдност. Всички искове, по които страна е потребител, се предявяват по неговия настоящ адрес, а при липса на такъв – по постоянния. При наличието на специална подсъдност по този вид дела, регламентирана в разпоредбата на чл. 113 ГПК, не се прилагат правилата за общата подсъдност, каквато е тази по чл. 105 ГПК.
1
Видно от изложените в исковата молба твърдения, спорът между страните е свързан с вземания, произтичащи от договор за потребителски кредит. Предявените искове притежават белезите на искове на потребител по смисъла на чл.113 ГПК, доколкото предмет на изследване в производството е наличието или липсата на основание за заплащане от кредитополучателя по договора за кредит на процесните вземания.
Последователна е практиката на ВКС по въпросите относно приложението на чл.
113 ГПК /напр. определение № 95/05.02.2010 г. по ч. т. д. № 70/2010 г. на ВКС, ІІ т. о., определение № 214/15.03.2010 г. по ч. т. д. № 173/2010 г. на ВКС, ІІ т. о., определение № 268/09.04.2010 г. по ч. т. д. № 148/2010 г. на ВКС, ІІ т. о., определение № 477/17.06.2010 г. по ч. т. д. № 283/2010 г. на ВКС, І т. о., и др./. Със същите е даден еднопосочен отговор на въпроса за съдържанието на понятието „иск на потребител” и предпоставките за приложението на местна подсъдност по чл.113 ГПК в смисъл, че местната подсъдност по чл.113 ГПК е приложима в случаите, когато ищецът има качеството „потребител” по смисъла на § 13, т.1 от ДР на ЗЗП. Понятието потребител е възприето в „широк смисъл” и особената подсъдност по чл.113 ГПК е отнесена към исковете на физически лица - потребители по редица специални закони.
Предвид изложеното, съдът приема, че не са налице обстоятелства, обуславящи подсъдност на спора пред Софийския районен съд – аргумент от чл.113 ГПК, за предпоставките на която съдът следи служебно - съгласно чл.119, ал.3 ГПК (нова – ДВ, бр.65 от 2018 г., в сила от 07.08.2018 г.) възражение за неподсъдност на делото по чл.
108, ал. 2, чл. 113 и чл. 115, ал. 2 може да се прави от ответника най-късно в срока за отговор на исковата молба и да се повдига служебно от съда до приключване на първото по делото заседание.
Налице е спор за подсъдност, който следва да бъде разрешен по реда на чл. 122 ГПК.
Така мотивиран, Софийски районен съд
ОПРЕДЕЛИ:
ПОВДИГА СПОР ЗА ПОДСЪДНОСТ пред Софийски градски съд по гр.д. № 26009/2026 г. по описа на Софийски районен съд, I Гражданско отделение, 41 състав, между Софийски районен съд и Районен съд – Белоградчик относно компетентността за разглеждане на подадената от „Вива Кредит“ АД срещу Н. Е. С. искова молба.
ИЗПРАЩА ДЕЛОТО на Софийски градски съд за разрешаване на повдигнатия спор за подсъдност.
Определението не подлежи на обжалване.
Препис от определението да се връчи за сведение на ищеца.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
2