Решение № 187 от 26.10.2021, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 187 гр. София, 22.10.2021 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, НО XII ВЪЗЗ. СЪСТАВ, в публично заседание на единадесети октомври през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател: Ани Захариева

Членове:

Доротея Кехайова

Любомир Игнатов при участието на секретаря Гергана П. Цветкова в присъствието на прокурора Любомир Тодоров Мирчев (СГП-София) като разгледа докладваното от Ани Захариева Въззивно наказателно дело от общ характер № 20211100602102 по описа за 2021 година

Производството е по реда на глава XXI от НПК.

С присъда от 30.03.2021 г. по НОХД № 4582/2020 г. на СРС, НО, 7 състав, подсъдимият Д. В. Т. е признат за виновен за извършено престъпление по чл.343б, ал.1 от НК и е осъден на наказания „Лишаване от свобода“ за срок от една година, изтърпяването на което на основание чл.66,ал.1 от НК е отложено за срок от три години и глоба в размерна 200 /двеста/лв.

С присъдата подсъдимият Т. е лишен на основание чл.343г от НК да управлява МПС за срок от една година, като е приспаднато времето, през което е бил лишен от това право по административен ред.

Срещу присъдата е постъпила въззивна жалба, с която се твърди неправилност, незаконосъобразност, необоснованост на атакувания съдебен акт, иска отмяната му и постановяване на нова присъда , с която подсъдимият Т. да бъде признат за невиновен и оправдан по повдигнатото му обвинение. В жалбата алтернативно се прави искане за намаляване на наложеното наказания на подсъдимия. В жалбата не се прави искане за събиране на доказателства пред въззивната инстанция.

В разпоредително заседание въззивният съд по реда на чл. 327 от НПК, прецени, че за изясняване на обстоятелствата по делото не се налагат разпити на подсъдимия, свидетели и/ или изслушване на експертизи.

В съдебно заседание пред настоящата инстанция защитникът на подсъдимия – адв.

К., поддържа жалбата и допълнението към нея. Счита изводите на първоинстанционния съд 1 за неправилни, а приетата фактическа обстановка – за изградена върху недостоверни доказателствени средства. Изразява несъгласие с мотивите на СРС да не разгледа приложеното административно дело, от което счита, че се установяват обстоятелства, свързани със заговор да бъде опетнен подсъдимият. Моли съда да отмени осъдителната присъда и да постанови нова такава, с която да оправдае подсъдимия. Алтернативно моли за изменение на присъдата в частта за наложеното наказание.

Представителят на СГП счита, че жалбата е неоснователна, а присъдата на СРС е правилна, обоснована, законосъобразна и постановена въз основа на събраните по делото доказателства. Приема, че наказанието е съобразено както с тежестта на деянието, така и с личността на извършителя, поради което моли съда да потвърди присъдата на СРС във всичките й части.

Подсъдимият Т., в лична защита, поддържа казаното от защитника си. В предоставеното му право на последна дума моли да бъде оправдан, тъй като не е управлявал автомобила.

Софийски градски съд, след като обсъди доводите в жалбата и допълнението към нея, както и тези, изложени от страните в съдебно заседание и след като в съответствие с чл. 314 НПК провери изцяло правилността на атакуваната присъда, намери за установено следното:

За да постанови обжалваната присъда, СРС е провел прецизно съдебно следствие, при гарантиране на правото на страните да участват, да сочат доказателства, а на подсъдимия – да се защитава. Първоинстанционният съд е положил необходимите усилия за изясняване на обективната истина по делото, като е направил своите доказателствени изводи въз основа на всестранно и пълно изследване на всички обстоятелства по делото. Въззивният съд, след като подложи на анализ доказателствената съвкупност, не установи възможност въз основа на нея да бъдат направени съществено различни изводи относно фактите по делото, поради което, споделя в цялост фактическите констатации на СРС. Въз основа на извършения собствен анализ на събраните доказателства, СГС приема за установено от фактическа страна следното:

Подсъдимият Д. В. Т., с ЕГН **********, е роден на **** г. в гр. София, българин, български гражданин, със средно образование, неженен, неосъждан, с настоящ адрес гр.

София, ж. к. „****.

Към датата 13.09.2018 г. подсъдимият Д.Т. работил като старши полицай в група „Охрана на обществения ред“ на сектор „Охранителна полиция“ към 02 РУ-СДВР.

На горепосочената дата 13.09.2018 г., около 23:50 ч., в гр.София, подс.Д.Т. управлявал лек автомобил марка „Фолксваген”, модел „Бора“ с per. № ****. Същият се движил в ж.к.„Свобода“, по улица без име до бл.13, с посока на движение от ул.„Петко Д.

Петков“ към ул. „Ген. Никола Жеков“. В автомобила като пътник на предната дясна седалка се возила св. Я.М.. Преди да се качат в автомобила подсъдимият консумирал бира в компанията на св. М., след което тя го поканила да отидат до дома й.

В близост до горепосочения бл. 13, поради проблем с използването на светлините, автомобилът на подсъдимия бил спрян за проверка от свидетелите И.Ф. и К.Г. - полицейски служители във 02 РУ - СДВР, които давали дежурство като АП-455 за времето от 19:00 часа на 13.09.2018 г. до 07:00 часа на 14.09.2018 г. Посочените свидетели със служебния си автомобил приближили отзад автомобила на подсъдимия и му дали светлинен сигнал да спре. При спирането полицейските служители осветили през задното стъкло автомобила на подсъдимия и установили две лица на предните две седалки, като по силуетите определили, че на шофьорското място е лице от мъжки пол. Без да изпускат поглед от спрения пред тях автомобил, двамата свидетели излезли от служебния си автомобил, веднага се приближили 2 до л.а. „Фолксваген”, модел „Бора“ с per. № **** и установили, че водач на автомобила е именно лице от мъжки пол, а на предната седалка до него седи лице от женски пол. Св. Ф. взел документите на двамата и заедно със своя колега установили самоличността на водача като подс. Т., а на път ника до него - като св. Я.М.. След установяване самоличността на последните двама, св.Ф. изместил служебния полицейски автомобил пред този на подсъдимия, а последният излязъл от своя. Тъй като подс. Т. миришел на алкохол и се държал неадекватно, полицейските служители докладвали за същото на дежурния във 02 РУ - СДВР, като поискали съдействие от Отдел „ПП“ - СДВР, тъй като не разполагали с техническо средство за проверка употреба на алкохол.

На място бил изпратен екип на Отдел „ПП“ - СДВР, в състава на който били свидетелите Г.Г. и Е.В. - младши автоконтрольори в Отдел „ПП“ - СДВР. Последните също възприели, че на предната дясна седалка в автомобила на подсъдимия се намира лице от женски пол. Същите извършили проверка на подсъдимия с техническо средство „Алкотест Дрегер 7410+“ със сериен № 0003, проба № 1676, което отчело положителен резултат 1,41 на хиляда, поради което св. Г. съставил акт за установяване на административно нарушение серия Д, бл. № 0686495/14.09.2018 г., а св. В. издал талон за медицинско изследване № 0026681, които били връчени на подсъдимия срещу подпис. Актът бил подписан от подсъдимия без същия да изложи възражения в него, а в талона за медицинско изследване, връчен му на 14.09.2019 г. в 01:20 часа, подс.Т. собственоръчно вписал, че приема показанията на техническото средство. По време на проверката подсъдимият не е правил устни възражения пред общо четиримата полицаи, освен че изтъквал, че бил полицай, а св.

М. не е споделяла пред четиримата полицейски служители, че не подсъдимия, а тя е управлявала горепосочения л.а. „Фолксваген”, модел „Бора“ с per. № ****.

Съгласно приобщена писмена справка за лабораторна проверка рег. № 3286р40324/28.08.2018 г., на техническо средство „Алкотест Дрегер 7410+“ със сериен № 0003 е била извършена успешна последваща проверка за техническа изправност на 21.08.2018 г., като резултатът от проверката е с валидност шест месеца.

Свидетелите Ф. и Г. съпроводили подсъдимия до УМБАЛ „Св. Анна“ - гр. София, където бил вписан в медицинския журнал на 14.09.2018 г. в 01:30 часа. В болничното заведение подсъдимият отказал да даде кръвна проба за изследване, което се удостоверява от отбелязване в самия медицински журнал, изрично отразяване на отказа в лист за преглед на пациент № 32959 от 14.09.2018 г., издаден от д-р Т.Н. от болничното заведение и в декларация (неподписана) от името на подс. Т..

На подсъдимия Т. впоследствие било прекратено служебното му правоотношение, като му било наложено дисциплинарно наказание „Уволнение“ със заповед № 513з10076/28.12.2018 г. на директора на СДВР, считано от 16.01.2019 г.

Изложената фактическа обстановка се подкрепя изцяло от събраните от първата инстанция по делото доказателства и доказателствени средства, а именно: показанията на свидетелите И.Ф., К.Г., Г.Г., Е.В., В.З. и Я.М. /частично/; АУАН серия Д, бл. № 0686495/14.09.2018 г., ЗППАМ № 6151/14.09.2018 г., копие на талон за медицинско изследване № 0026681, разпечатка от показателите на „Алкотест Дрегер 7410+“ със сериен № 0003, проба № 1676, кадрова справка за подсъдимия, справка за лабораторна проверка рег. №3286р-40324/28.08.2018г., на техническо средство „Алкотест Дрегер 7410+“ със сериен № 0003, писмена справка от УМБАЛ „Св.Анна“, ведно с извлечение от медицинския журнал, лист за преглед на пациент № 32959 от 14.09.2018 г. и декларация и справката за съдимост на подсъдимия.

Фактическите констатации на първоинстанционния съд са обосновани и почиват на прецизен и правилен анализ на доказателствения материал. Установени са по безспорен начин извършването на деянието, авторството, механизмът на осъществяването му, 3 субективната страна на престъплението, както и обстоятелствата, при които е било извършено. При съвкупната оценка на събраните по делото доказателства не са допуснати логически грешки. Районният съдия прецизно и в съответствие с изискванията на процесуалния закон е анализирал доказателствените източници, като е обосновал съображенията си, въз основа на които е дал вяра на едни от тях и не е кредитирал други.

Въззивната съдебна инстанция изцяло споделя подробния доказателствен анализ на първостепенния съд, въз основа на който контролирания съдебен състав е изградил фактическите си изводи. В тази връзка е необходимо да се отчете, че когато изразява съгласие с доказателствения анализ, направен от предходната инстанция, въззивният съд не е длъжен да обсъжда отново подробно доказателствата по делото, а може да анализира само тези, които се оспорват, за да отговори изчерпателно на наведените доводи в жалбата или протеста /р.372/01.10.2012г. по н.д. № 1158/2012г., ВКС, Н.К., ІІІ Н.О/.

Липсват съществени противоречия в доказателствените материали, касаещи датата, часа, мястото на деянието, резултатите от тестването на подсъдимия с техническо средство алкотест „Дрегер“ и последвалото му отвеждане до болничното заведение. Не се спори и относно това, че подсъдимият е бил правоспособен водач на МПС. За тези обстоятелства показанията на разпитаните свидетели и писмените доказателства по делото са еднопосочни и взаимнодопълващи се, като в пълнота установяват фактите, за които се отнасят и не се налага да бъдат обсъждани поотделно.

По делото липсва спор, а и категорично се установява от извлечение от „Алкотест дрегер 7410+“ с фабричен номер ARSM 0003, че към момента на изследване на подсъдимия, техническото средство е отчело резултат над 1,2 на хиляда, и по-точно 1,41 на хиляда, както и че изследването е реализирано съгласно изискванията на Наредба № 1 от 19.07.2017 г. за реда за установяване на употребата на алкохол и/или наркотични вещества или техните аналози, с технически изправно средство за измерване, обективирано в писмен документ, удостоверяващ, че е отчетена положителна проба за алкохол, както и нейната стойност.

Доколкото от приложения лист за преглед на пациент в КДБ/СО се установява, че подсъдимият е отказал да даде кръв за химически анализ, законосъобразно районният съд е установил точното количество концентрация на алкохол въз основа на показанията от техническото средство.

Основното спорно обстоятелство в случая касае авторството на деянието от подсъдимия Т., като въззивният съд намира възраженията на защитата, насочени към това, че не той е управлявал автомобила, за неоснователни. Не се установява твърдяната от защитника пристрастност на свидетелите Ф. и Г.. Независимо от обстоятелството, че и тримата са били служители на 02 РУ-СДВР, липсват доказателства да са се познавали или да са имали предходни конфликти, както и за целенасочено предприемани от техните ръководители действия, насочени към уволнението на подсъдимия. Показанията на двамата свидетели са логични и еднопосочни относно причината за извършената проверка на процесния автомобил, намиращите се в него лица и усетеният силен мирис на алкохол у водача, който е станал повод да бъде извикан екип на Пътна полиция. Същите изцяло кореспондират със заявеното от свидетелите Г. и В. относно употребата на алкохол от Т., присъствието на лице от женски пол до него в автомобила, с което не са провеждали разговор, както и за това, че тестваното лице е било колега полицай, поради което показанията на тези четирима свидетели основателно са приети като достоверен източник на информация.

Разпечатката съдържа 37 от 64 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/a7393929-5e02-4381-b7ae-9862d3fe875f