Решение № 75 от 12.01.2024, Софийски градски съд

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 75 гр. С., 12.01.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ТО VI-16, в публично заседание на дванадесети декември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Валерия Братоева при участието на секретаря Елеонора Анг. Георгиева като разгледа докладваното от Валерия Братоева Търговско дело № 20231100901341 по описа за 2023 година

РЕШИ:

РЕШЕНИЕ№ гр. С., 12.01.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ТО, VI-16 състав, в открито съдебно заседание на дванадесети декември две хиляди двадесет и трета година, в състав:

СЪДИЯ: ВАЛЕРИЯ БРАТОЕВА при участието на секретар Елеонора Георгиева, като разгледа търг. дело № 1341 по описа за 2023 година, взе предвид следното.

Производството е по реда на чл. 365 и сл. от Гражданския процесуален кодекс (ГПК).

Образувано е по предявени от „Ц. ЗА П.З.-С.“ ЕООД, ЕИК ****, със седалище гр. С. и адрес на управление: гр. С., бул. ****, срещу „П.Г.“ ЕООД, ЕИК ****, със седалище гр. С. и адрес на управление: гр. С., ул. ****, искове с правна квалификация чл. 92, ал. 1 и чл. 86 ЗЗД, за заплащане на сумата 50000 лева – частично вземане за неустойка в размер на 1099500 лева, дължима съгласно чл. 44 от договор № 24/24.06.2022 г. за проектиране, основен ремонт и оборудване на сграда с идентификатор *** за разваляне на 1 договора поради неизпълнение, представляваща 25 % от стойността му, заедно с обезщетение за забава върху главницата в размер на 10000 лева – частично от вземане в размер на 113196,59 лева, дължимо за периода 15.08.2022 г. – 19.07.2023 г..

В исковата молба се твърди, че на 24.06.2022 г., след проведена обществена поръчка, вписана в АОП, с рег. № 01518-2022-0002 и с предмет „Проектиране, основен ремонт и оборудване на страда с идентификатор ***“, бил сключен договор между страните, който включвал изготвяне на инвестиционен проект в две фази: „Идеен проект" и „Работен проект", с авторски надзор за проектирането и изпълнение на строителномонтажни работи „Основен ремонт и оборудване на сграда с идентификатор ***", с включен авторски надзор по реализиране на строителството. Идейният и работният проект следвало да бъдат разработени в рамките на 20 календарни дни от възлагането, което било осъществено на 24.06.2022 г.. Ищецът получил уведомление от изпълнителя на 12.08.2022 г., че е прехвърлил на трето лице вземането си за възнаграждение по сключения договор в размер на 4398000 лева, като било получено и запорно съобщение за наложен запор върху това вземане. Това мотивирало ищеца с едностранно волеизявление да развали сключения договор поради неизпълнение на задължението да бъде изготвен идеен проект, което управителят на „П.Г.“ ЕООД отказал да получи и затова изявлението било изпратено на изпълнителя чрез системата на АОП на 15.08.2022 г.. В договора била уговорена дължимост на неустойка от 25 % от стойността на възложените работи при разваляне на договора в резултат на неизпълнение от страна на изпълнителя, която възлизала на сумата 1099500 лева, от която неустойка ищецът претендира част в размер на 50000 лева, заедно с мораторно обезщетение от 10000 лева от общо дължимото такова в размер на 113196,59 лева за периода 15.08.2022 г. – 19.07.2023 г..

В отговор на исковата молба „П.Г.“ ЕООД оспорва исковете, като твърди, че договор № 24/24.06.2022 г. бил нищожен, тъй като при подписването му не била представена гаранция за изпълнение, в нарушение на чл. 111 ЗОП. Застрахователната полица, издадена от ЗК „ЕЗК“ АД следвало да влезе в сила след заплащането на застрахователната премия, а доказателства такава да е заплатена не били налице. Допуснатото нарушение водело до абсолютна нищожност на договора и правилото на чл. 293, ал. 3 ТЗ не се прилагало.

Договорът бил прекратен от възложителя без да са налице предпоставките за това – забавата в изработването на идеен проект обуславяла дължимост на мораторна неустойка, но не представлявала основание за разваляне на договора. Проектите били изпратени на възложителя на 16.08.2022 г., който обаче отказал да подпише приемно-предавателен протокол. Уведомление било изпратено и чрез Централизираната автоматизирана информационна система „Електронни обществени поръчки“. Ищецът потвърдил в писмо от 22.08.2022 г. получаването на проекта, който бил квалифициран като непълен, но не били направени бележки по съдържанието му. Така ищецът бил неизправна по договора страна и нямал право да получи неустойка за развалянето на същия.

В допълнение твърди, че договорът влизал в сила от подписването му, при условие, че било осигурено финансиране, а доказателства за това не били налице. Развалянето на договора било извършено и без предоставяне на допълнителен срок за изпълнение, като възложителят все още имал интерес от изпълнението, тъй като обявил и нова обществена поръчка, т.е. допълнителен срок за изпълнение следвало да бъде даден. Оспорва и възможността да се присъжда обезщетение за забава върху неустойка. Сама по себе си уговорената неустойка била и нищожна поради противоречие с добрите нрави, а при 2 условията на евентуалност – прекомерна.

В допълнителната искова молба, назована становище, ищецът не сочи нови факти и не допълва съдържанието на вече депозираната искова молба.

В допълнителния отговор „П.Г.“ ЕООД поддържа оспорванията, обективирани в основния отговор и акцентира върху факта, че възложителят е обявил и съответно прекратил три обществени поръчки със същия предмет, което сочело, че имал интерес от изпълнението и нямало причина да прекратява договора без предоставяне на подходящ срок за изпълнение, което манифестирало тенденциозното му отношение към този изпълнител.

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства по свое убеждение, намира от фактическа и правна страна следното:

Страните не спорят по осъществените в правната действителност факти, а единствено относно породените от тях правни последици. С определение № 3993/15.11.2022 г. като безспорни, на основание чл. 146, ал. 1, т. 3 ГПК и поради това ненуждаещи се от доказване в отношенията между страните са отделени фактите, че на 24.06.2022 г., след проведена обществена поръчка, същите сключили договор с предмет проектиране, основен ремонт и оборудване на сграда с идентификатор ***, срещу възнаграждение в размер на 4398000 лева, по който договор на изпълнителя „П.Г.“ ЕООД било връчено възлагателно писмо на 24.06.2022 г. и с изявление от 15.08.2022 г. договорът бил развален от възложителя „Ц. ЗА П.З.-С.“ ЕООД поради забавеното изготвяне на идеен проект, без да бъде предоставен допълнителен срок за изпълнение.

Видно от представения договор, в чл. 4 на същия страните уговорили срокът за изпълнение на възложените работи да е до 12 месеца от сключването му, но при условие, че е осигурено финансиране. При неосигурено финансиране срокът следвало да тече от писменото уведомяване на изпълнителя с възлагателно писмо. Изпълнението на отделните дейности страните скрепили и с нарочни срокове, като срокът за изготвяне на инвестиционен проект във фазата на идеен проект бил 20 дни от получаването на възлагателно писмо, съответно за изготвяне на работните проекти – 20 дни и за изпълнение на предвидените СМР – до 330 дни – чл. 4, ал. 3 от договора.

В чл. 44 от договора страните предвидили при неизпълнение на изпълнителя, довело до прекратяването на договора, същият да дължи неустойка в размер на 25 % от общата му стойност, т. е. определена върху възнаграждението за изпълнение на всички дейности.

Акцесорни задължения за неустойки, които да се пораждат в тежест на възложителя договорът не предвижда.

В разпоредбата на чл. 55, ал. 3, т. 2 от договора страните се съгласили възложителят да има право едностранно да прекрати договора без предизвестие, ако изпълнителят не започне работа по изпълнението му в срок до 10 дни след влизането му в сила. Останалите хипотези, които пораждат право на едностранно прекратяване не са относими към настоящия случай.

С електронно писмо от 24.06.2022 г. възложителят „Ц. ЗА П.З.-С.“ ЕООД изпратило на „П.Г.“ ЕООД възлагателно писмо за изготвяне на идеен и работен проект, което поставило началото на срока за изпълнение на задълженията по договора. На 16.08.2022 г. изпълнителят чрез пощенска пратка изпратил изработен идеен инвестиционен проект, който възложителят от една страна квалифицирал като несъответен на възложеното и от друга страна - като изготвен по развален, считано от 15.08.2022 г., договор. В обявлението за прекратяване на договора е отразено, че основание за прекратяване на договора е 3 непредаването за съгласуване на идеен проект, което представлявало неизпълнение на договора.

Не е спорно, че ищецът обявил след развалянето на договора следващи обществени поръчки с напълно идентичен предмет, последната от които на 30.06.2023 г..

Други доказателства от значение за спора не са ангажирани.

По отношение на иска с правна квалификация чл. 92 ЗЗД.

Неустойката е акцесорно съглашение, с предмет задължението на неизправна страна по правна сделка да престира определена (глобално или в процент) парична сума в обезщетение на вредите от неизпълнението на породено главно задължение, без да е необходимо същите да бъдат доказвани. Следователно, за да възникне вземането на „Ц. ЗА П.З.-С.“ ЕООД за компенсаторна неустойка (неустойка за разваляне) е необходимо да са осъществени предпоставките: наличие на валидно главно задължение, договорено акцесорно задължение за неустойка, обезпечаваща вредите от развалянето на договора поради неизпълнение, породено и надлежно упражнено потестативно право на разваляне на договора от страна на възложителя.

Страните не спорят, че са сключили договор № 24/24.06.2022 г. в чл. 44 на който е уговорено при неизпълнение на задължения на изпълнителя, което неизпълнение е довело до прекратяване на договора, същият да дължи неустойка в размер на 25 % от общата му стойност по чл. 2, ал. 1, която е в размер на 4398000 лева с ДДС, съответно неустойката за разваляне на договора би възлязла на сумата 1099500 лева.

Доводите на „П.Г.“ ЕООД за нищожност на договора поради неизпълнение на собственото му задължение да предостави гаранция за изпълнение на договора, са неоснователни по дефиниция, тъй като е недопустимо страната да черпи права от собственото си противоправно поведение. Съвсем отделен е въпросът, че съгласно чл. 111, ал. 5 ЗОП (действаща към сключване на договора редакция), гаранциите за изпълнение се предоставят в една от следните форми: 1. парична сума; 2. банкова гаранция; 3. застраховка, която обезпечава изпълнението чрез покритие на отговорността на изпълнителя.

Изпълнителят е предоставил именно застраховка, обективирана в полица „Разни финансови загуби“ № 6122000282/22.06.2022 г., сключена с „Европейска застрахователна и Осигурителна Компания“ ЗАД, поради което от формална страна, условията за сключване на договора, визирани в чл. 112, ал. 1 ЗОП са били налице и възложителят не е имал основание да откаже сключването му.

Съдебно предявеното вземане за сумата 50000 лева, представляващо част от дължимата неустойка за разваляне на договора поради неизпълнение, предполага да е налице валидна (действителна) клауза, която да поражда задължение за престирането на това предварително определено обезщетение на вредите и да е налице виновно неизпълнение от страна на задълженото лице, което да е породило правото на възложителя да развали договора без предизвестие (с незабавен ефект) и това право да е надлежно упражнено.

Уговорената неустойката за разваляне в размер на 25 % (предвидена да обезщети вредите от пълното неизпълнение), не е нищожна, по следните съображения.

В решение № 228 от 21.01.2013 г. по т. д. № 995/2011 г., Т. К., ІІ Т. О. на ВКС, постановено по реда на чл. 290 ГПК, е прието, че неустойката освен обезпечителна и обезщетителна функция, има и наказателна функция, тъй като е предназначена да санкционира неизправния длъжник в случай на виновно неизпълнение на договора. За да 4 възникне правото на неустойка обаче, уговорката за дължимостта й не трябва да противоречи на императивните правни норми на закона и на добрите нрави, разглеждани като неписани морални норми, израз на принципите за справедливост и добросъвестност в гражданските и търговските правоотношения. Противоречието със закона и/или с добрите нрави прави уговорката за неустойка нищожна по силата на чл. 26, ал. 1, пр. 1 и пр. 3 ЗЗД и препятства възникването на вземането и на задължението за неустойка.