Акт от 17.02.2021, Окръжен съд - Бургас

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ І-260380 17.02.2021 година, гр.Бургас

Бургаският окръжен съд, гражданско отделение, на седемнадесети февруари през две хиляди двадесет и първа година, в закрито заседание в състав:

Председател: Мариана Карастанчева

Членове:1. Пламена Върбанова

2 .мл.с.Детелина Димова като разгледа докладваното от съдия Пламена Върбанова частно въззивно гражданско дело № 101 по описа за 2021 година на Окръжен съд-Бургас , за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е с правно основание чл.413,ал.2 ГПК и е образувано по частна жалба на “ПРОФИ КРЕДИТ БЪЛГАРИЯ” ЕООД, ЕИК:

********* ,седалище и адрес на управление: гр.София, бул.“България” № 49, бл.53Е, вх.В, представлявано от Светослав Николаев Николов, Цветелина Георгиева Станева и Ярослав Кжищоф Чулак – управители, чрез пълномощник – юрисконсулт Радина Иванова Илиева, против Разпореждане от 21.12.2020г., постановено по ч.гр.д.№8125/2020г. по описа на РС-Бургас, в частта, с която е отхвърлено заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК срещу С.Я.Н., ЕГН **********, за вземания, произтичащи от Договор за потребителски кредит № 30037954937/08.07.2019г., както следва: за договорна лихва/в размер на 441.55лева за периода от 25.09.2019г.- 02.10.2019г./; за сумата от 213,52 лева, представляваща мораторна лихва за периода от 26.08.2019г./датата на изпадане на длъжника в забава/ до 02.10.2020г./ датата на предсрочната изискуемост/; и за сумата от 12.17 лв.- мораторна лихва за периода от 02.10.2020г./датата на предсрочната изискуемост на заявлението/ до 14.12.2020г./датата на входиране на заявлението в съда/. Моли се отмяна на обжалваното разпореждане и издаване на заповед за изпълнение относно обжалваните вземания на „ПРОФИ КРЕДИТ БЪЛГАРИЯ“ ЕООД, претендирани със заявлението за издаване на заповед за изпълнение.

В останалите части срещу Разпореждането на районния съд, с които е постановен отказ за издаване на Заповед за изпълнение , а именно: за възнаграждение за допълнителна услуга "Фаст" в размер на 363,17 лв.;за възнаграждение за закупена и използвана допълнителна услуга "Флекси" – 1113,74лв. и за такса в размер на 30 лв. по Тарифа за извънсъдебно събиране на вземането,частна жалба не е предявена,т.е. Разпореждането на

БРС в тези му части не е обжалвано и по тази причина е влязло в законна сила.

В частната жалба се заявява становище за неправилност и незаконосъобразност на обжалвания съдебен акт. Оспорват се изводите на съда, че уговореният годишен лихвен процент противоречал на добрите нрави. Излага се становище във връзка с приложение принципа за свободно договаряне(чл.9 от ЗЗД).

В подкрепа на изложеното се цитира съдебна практика. Жалбоподателят поддържа, че заповедният съд не разполагал с правомощия на този етап от производството да се произнася по валидността на сделката, от която заявителят черпи права, в т.ч. и след промените в чл. 411, ал. 2, т. 3 от ГПК (ДВ, бр. 100 от 2019 г.), доколкото в случая не се касае за преценка на съда дали искането се основава на неравноправна клауза в договор, сключен с потребител или е налице обоснована вероятност за това, а за излизане извън обхвата на проверката по чл. 411, ал.

2, т. 2 от ГПК, уреждаща хипотезата, при която самото искане на заявителя е незаконно или неморално. Сочи, че неравноправността на клауза от договора следва да бъде обявена по предвидения процесуален ред, а за да е налице обоснована вероятност клаузата да е неравноправна, следва да се направи сигурен извод за това от събраните доказателства съобразно нормата на чл. 143 от ЗЗП. Подчертава се, че в предоставения стандартен европейски формуляр се съдържала информация относно параметрите на договора за кредит.Посочва се, че кредиторът не следвало да представя методика на формиране на ГПР, тъй като бил уговорен фиксиран лихвен процент.Развиват се подробни съображения. Моли се отмяна на обжалваното разпореждане и издаване на заповед за изпълнение за вземанията,претендирани със заявлението и предмет на обжалване с настоящата частна жалба.

Бургаският окръжен съд, като взе предвид, че частната жалба е предявена от правно-легитимирано лице в законоустановения срок и срещу обжалваем съдебен акт и като съобрази разпоредбите на закона, исканията и твърденията на частния жалбоподател и приложените по делото доказателства, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Производството по делото е образувано въз основа на депозирано заявление от “ПРОФИ КРЕДИТ БЪЛГАРИЯ” ЕООД, с което се претендира по реда на чл. 410 от ГПК, да бъде разпоредено длъжникът С.Я.Н., ЕГН ********* да му заплати следните суми, дължими по Договор за потребителски кредит № 30037954937/08.07.2019г., а именно: 3448.85 лева, от които: 1249.03 лева,представляваща неплатена главница; неплатено договорно възнаграждение в размер на 441.55 лева, дължимо за периода от 25.09.2019г. до 02.10.2020г.; неплатено възнаграждение за закупени и използвани услуги ,,Фаст“ в размер на 363.17 лева; 1113.74 лева-възнаграждение за закупена услуга ,,Флекси; неплатени такси по Тарифа за извънсъдебно събиране, начислени на 09.09.2019г.- 30 лева; лихва за забава в размер на 213.52 лева от 26.08.2019г.(датата на изпадане на длъжника в забава) до 02.10.2020г.(датата на предсрочна изискуемост).; законна лихва в размер на 37.84 лева, дължима от 02.10.2020г.

Към заявлението са приложени: Договор за потребителски кредит № 30037954937/08.07.2019г ; Погасителен план ; Общи условия на “ПРОФИ КРЕДИТ БЪЛГАРИЯ” ЕООД към договора за потребителски кредит; Пълномощно.

Районният съд е уважил заявлението в частта досежно претендираните вземания за главница в размер на 1249.03 лева, ведно със законната лихва, считано от 15.12.2020г. до окончателното плащане; сумата от 25.67 лева-обезщетение за забавено плащане за периода от 02.10.2020г. до 14.12.2020г., както и сумата от 25.49 лева- разноски за държавна такса и 50 лева- юрисконсултско възнаграждение.

С Разпореждане от 21.12.2020г. районният съд е оставил без уважение заявлението за издаване на заповед по чл.410 ГПК за възнаграждение за допълнителна услуга "Фаст" в размер на 363,17 лв.;за възнаграждение за закупена и използвана допълнителна услуга

"Флекси" – 1113,74лв. и за такса в размер на 30 лв. по Тарифа за извънсъдебно събиране на вземането, в които части обаче разпореждането не е обжалвано и по тази причина е влязло в законна сила.

С

Разпореждане от 21.12.2020г. /в обжалваната пред настоящата инстанция част/ първоинстанционният съд е оставил без уважение искането в частта за договорна лихва

/претендирана в размер на

441.55лева за периода от 25.09.2019г.- 02.10.2019г./; за сумата от 213,52 лева, представляваща мораторна лихва за периода от 26.08.2019г. /датата на изпадане на длъжника в забава/ до

02.10.2020г./ датата на предсрочната изискуемост/; и за сумата от 12.17 лв.- мораторна лихва за периода от 02.10.2020г./датата на предсрочната изискуемост на заявлението/ до

14.12.2020г./датата на входиране на заявлението в съда , предмет на частната жалба, като се е позовал на разпоредбата на чл. 411, ал. 2, т. 2 и т. 3 от ГПК.

В мотивите си заповедният съд е приел, че уговореният в договора за кредит ГЛП от 41% надвишавал значително трикратния размер на законната лихва, поради което е счел съглашението за недействително по смисъла на чл. 19, ал.5 от ЗПК и е оставил без уважение искането в частта за договорна лихва /претендирана в размер на 441.55лева за периода от

25.09.2019г.- 02.10.2019г./. Изложил е подробни и обстоятелствени съображения,поради които счита, че макар ГПР да е в законовите рамки, това обстоятелство не може да доведе до извода, че уговорката за възнаградителна лихва не е нищожна поради противоречие с добрите нрави.Извършил е изчисления относно претенциите за лихви за забавено плащане и е приложил справки от тях , с оглед на които справки е оставил без уважение заявлението за сумата от 213,52 лева, представляваща мораторна лихва за периода от 26.08.2019г. /датата на изпадане на длъжника в забава/ до 02.10.2020г./ датата на предсрочната изискуемост/ и за сумата от 12.17 лв.- мораторна лихва за периода от 02.10.2020г./датата на предсрочната изискуемост на заявлението/ до

14.12.2020г./датата на входиране на заявлението в съда/.

При установената фактическа обстановка, настоящата съдебна инстанция намира от правна страна следното:

Правилно районният съд е приел, че спрямо договора за потребителски кредит СТАНДАРТ, във връзка с който са възникнали процесните вземания, обект на заявлението по чл.410 ГПК, е приложим Законът за потребителския кредит /ЗПК/.

Видно от депозираното пред съда заявление, вземанията на заявителя са индивидуализирани в достатъчна степен. Също така следва да бъде посочено, че съгласно чл. 411, ал. 2, т. 2 от ГПК съдът е задължен служебно да извърши проверка: дали искането не противоречи на закона и на добрите нрави, а съгласно т. 3, на чл. 411, ал. 2 /нова - ДВ бр. 100/2019 г. / заповедният съд е задължен да следи и за наличието на неравноправни клаузи, когато искането на заявителя произтича от потребителски договор, какъвто е настоящият случай. С оглед качеството на заемателя, е налице договор с потребител по смисъла на пар.

13 от ДР на ЗЗП, по отношение на който намират приложение съответно разпоредбите на ЗПК.

Съгласно чл.

24 ЗПК за договора за потребителски кредит се прилага и чл.

143-148 от ЗЗП, като неравноправна клауза в договор, сключван с потребител, е уговорка във вреда на потребителя, която не отговаря на изискването за добросъвестност и води до значително неравновесие между правата и задълженията на търговеца или доставчика и потребителя.

По отношение уговорената възнаградителна лихва в размер на 441,55 лв. настоящият съдебен състав счита, че заявлението е основателно и следва да бъде уважено. В разпоредбата на чл. 19,ал.4 ЗПК е предвидено, че: "Годишният процент на разходите не може да бъде по-висок от пет пъти размера на законната лихва по просрочени задължения в левове и във валута, определена с постановление на Министерския съвет на Република България".

Цитираният законов текст е насочен към избягване на възлагането на несъразмерни тежести върху икономически по-слабата страна, а именно потребителя, от страна на търговеца, който има възможност да се възползва от по-неблагоприятното положение на кредитополучателя. За да възприеме като законов критерий ГПР, законодателят е отчел, че размерът на договорената възнаградителна лихва за предоставяне на средства на потребителя, не винаги е меродавен, защото към него може да се насложат допълнителни разходи като такси, комисиони, други разноски и те на практика да увеличат кредитната тежест за кредитополучателя. Ето защо, за да бъде избегната подобна злоупотреба, законодателят е предвидил като критерий максимален размер на ГПР, до който може да се зачете като непротиворечащо на морала и добрите нрави общото оскъпяване на кредита. Законната лихва по реда на чл. 86, ал. 2 от ЗЗД се определя по следния начин: към основния лихвен процент на БНБ, плюс 10 пункта надбавка. Основният лихвен процент /ОЛП/ на БНБ от 01.08.2015 г. до 01.01.2016 г. е бил 0, 01%, след което и понастоящем е 0, 00%. С оглед нормата на чл. 19, ал. 4 ЗПК, съобразена с Постановление № 426 на МС от 18.12.2014 г. за определяне размера на законната лихва по просрочени парични задължения и размера на ОЛП на БНБ към датата на сключване на договора, се налага заключение, че договореният ГПР /48,71%/ не надвишава 50%, ето защо е в рамките на допустимата граница. Затова уговорената клауза за възнаградителна лихва не е нищожна, предвидена е в договора и искането за издаване за заповед за същата следва да бъде уважено.

На съда е известна съществуващата съдебна практика възприемаща извода, че възнаградителна лихва над посочения трикратен размер на законната лихва се явява нищожна уговорка, т. к. противоречи на чл. 26 от ЗЗД, но намира, че не е относима в настоящият случай. Подобни разрешения – за нищожност клаузата за възнаградителна лихва, надвишаваща трикратния размер на законната лихва са релевантни преди приемането на чл. 19, ал. 4 и ал. 5 от Закона за потребителския кредит (в сила от 23.07.2014 г.). Доколкото преди приемането на законоустановен размер на годишния процент на разходите по потребителски кредити, не съществуваше нормативен текст регулиращ оскъпяването на кредита, съдът следваше да изхожда от общите правни принципи и морални норми. Към настоящият момент е налице нормативен текст - чл. 19, ал. 4 и ал. 5 от Закона за потребителския кредит (в сила от 23.07.2014 г.), който точно и ясно определя предела на оскъпяване на кредита – годишният процент на разходите не може да бъде по-висок от пет пъти размера на законната лихва по просрочени задължения в левове и във валута, определена с постановление на Министерския съвет на Република България. Възнаградителната лихва е компонент от ГПР и размерът и подлежи на преценка от кредитодателя, като единственото условие, същата заедно с другите елементи на ГПР общо да не надвишава максимално допустимия размер. В случая ГПР е в размер на 45, 67 % т. е. не надхвърля размера предвиден в чл. 19, ал. 4 и ал. 5 от ЗПК.