Решение № 2449 от 30.06.2026, Софийски районен съд
- Съд
- Софийски районен съд
- Дело
- Административно наказателно дело 18468/2025
- Вид
- Решение № 2449
- Подписан
- 30.06.2026
- В сила
- 04.08.2026
- Състав
- ХРИСТИНА БОРИСЛАВОВА НИКОЛОВА
Цитирани разпоредби
- чл. 12 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 28 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл.34, ал.1 и ал.3 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл.34, ал.1 и ал.3 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 42, ал. 1, т. 4 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 42, т. 4 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 57 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 57, ал. 1, т. 5 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл.59, ал.2 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл.63д, ал.4 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 14, ал. 1 · Закон за здравословни и безопасни условия на труд
- чл. 55 · Закон за здравословни и безопасни условия на труд
- чл. 275 · Кодекс на труда
- чл. 275, ал. 1 · Кодекс на труда
- чл. 404, ал. 1, т. 3 · Кодекс на труда
- чл. 413, ал. 2 · Кодекс на труда
- чл.415в · Кодекс на труда
- чл. 415в, ал. 1 · Кодекс на труда
- чл. 415в, ал.2 · Кодекс на труда
- чл.416 · Кодекс на труда
- чл. 283 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл. 27е · Наредба за заплащането на правната помощ
Личните данни в текста са заличени.
РЕШЕНИЕ
№ 2449 гр. София, 30.06.2026 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 97 СЪСТАВ, в публично заседание на единадесети май през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:
Председател: ХРИСТИНА Б. НИКОЛОВА при участието на секретаря ДИЛЯ. ЦВ. АНДРЕЕВА-ГЕОРГИЕВА като разгледа докладваното от ХРИСТИНА Б. НИКОЛОВА
Административно наказателно дело № 20251110218468 по описа за 2025 година
Производството е образувано по жалба на „*****“ ООД, ЕИК ***********, против наказателно постановление (НП) № 222500563/24.11.2025 г., издадено от директор на Дирекция „Инспекция по труда“ - София, с което на дружеството е наложена имуществена санкция в размер на 2 000 (две хиляди) лева на основание чл. 416, ал. 5, вр. чл. 413, ал. 2 от Кодекса на труда (КТ) за нарушение на чл. 14, ал. 1 от Закона за здравословни и безопасни условия на труд (ЗЗБУТ), вр. чл. 60, ал. 1 и чл. 61 от Наредба № 2 от 22.03.2004 г. за минималните изисквания за здравословни и безопасни условия на труд при извършване на строителни и монтажни работи и чл. 275 от КТ.
В жалбата се излагат доводи за незаконосъобразност и необоснованост на обжалваното наказателно постановление. Твърди се, че АУАН и НП не съдържат императивно предвидените в нормите на чл. 42, ал. 1, т. 4 и чл. 57, ал. 1, т. 5 от ЗАНН реквизити, тъй като в тях липсва описание на нарушението и обстоятелствата, при които е било извършено, тъй като не било посочено конкретно действие или бездействие на жалбоподателя, чрез което да е нарушено вмененото му задължение, нито е било посочено в какво качество възложител, работодател или лице, което организира и ръководи трудовия процес, същият се приема за субект на нарушението. Излагат се и доводи за 1 недоказаност на административното нарушение. В тази връзка се твърди, че към момента на извършване на проверката за процесния строителен обект е бил налице сключен договор за строително-монтажни работи от 02.06.2025 г., както и анекс към него от 04.06.2025 г., по силата на които организацията и изпълнението на строителните дейности, включително непосредствените мерки по обезопасяване на изкопи и строителни зони, са били възложени на изпълнителя „*****“ ЕООД. Сочи се, че дружеството-жалбоподател „*****“ ООД има качеството на възложител, а не на изпълнител/организатор на строителните работи на обекта, като не ставало ясно защо е ангажирана именно неговата административнонаказателна отговорност. Изтъква се и че в наказателното постановление не било посочено кой конкретно е бил длъжен да извърши обезопасяването, по какъв начин и в какъв обем жалбоподателят е бил длъжен да упражнява контрол и каква е причинно-следствената връзка между неговото поведение и констатираното състояние на обекта. Възразява се срещу определянето на размера на имуществената санкция. Изложени са и съображения за наличие на основания за квалифициране на нарушението като маловажно и прилагане на чл. 28 от ЗАНН. С оглед на изложените аргументи се иска НП да бъде отменено и се претендират направените по делото разноски.
В съдебното заседание жалбоподателят, редовно уведомен, не се представлява. По делото е постъпила молба от адв. Я. И. - процесуален представител на жалбоподателя, в която се изразява отношение по същество, като в допълнение към доводите в жалбата се посочва, че в АУАН и в НП липсвали твърдения, че по време на проверката са били извършвани СМР и че е имало работници. Твърди се също така, че административното нарушение е отстранено веднага и не са настъпили вредни последици за работници и служители, поради което се иска да бъде приложена нормата на чл.415в от КТ.
Алтернативно се прави искане за намаляване размера на наложената имуществена санкция.
Въззиваемата страна, чрез процесуалния си представител юрк. К., моли НП да бъде потвърдено. Счита, че нарушението е надлежно описано и му е дадена съответстваща правна квалификация. Намира за установено, че дружеството-жалбоподател в качеството му на работодател не е осигурило комплексни здравословни и безопасни условия на труд, като е допуснало до работа работници до необезопасен обект. Поддържа, че жалбоподателят е 2 годен субект на административнонаказателната отговорност съгласно разпоредбите на чл. 413, ал. 2 от КТ и на чл. 55 от ЗЗБУТ. Намира, че не са налице предпоставките на чл. 415в, ал. 1 от КТ, тъй като нарушението застрашава в голяма степен обществените отношения при осигуряване на здравословни и безопасни условия на труд, доколкото създава опасност от увреждане на множество лица, които се намират на строителния обект. Моли за присъждане на юрисконсултско възнаграждение и релевира възражение за прекомерност на евентуално претендирано от жалбоподателя адвокатско възнаграждение.
Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установено следното:
Жалбата се явява процесуално допустима, доколкото е подадена в предвидения в чл.59, ал.2 ЗАНН срок, от легитимирана страна, срещу акт, подлежащ на обжалване.
От фактическа страна съдът установи следното:
На 06.08.2025 г. от служители на ДИТ-София, сред които и свидетелката Е. Н. Г., била извършена проверка по спазване на трудовото законодателство в строителен обект „Многофамилна жилищна сграда с подземни гаражи“ в гр.
*******, УПИ **-***, *** в ПИ ***, кв. ************, ул.
********, изграждан от „*****“ ЕООД с ЕИК ********. Проверяващите установили, че на строителния обект, който бил на етап изкоп, се извършвали строително-монтажни работи (СМР) от работници както на „*****“ ЕООД, така и на „*****“ ООД, без да са обезопасени срещу падане от височина на хора и предмети три от страните на изкопа около строителния обект чрез съоръжения, които да са достатъчно високи и да са изградени най-малко от бордова лента за краката, средно и главно перило за ръцете или еквивалентно алтернативно решение. Сред заварените на място работници били А. И. К., на длъжност „общ работник строителство на сгради“, който полагал труд по силата на трудов договор № 93/14.07.2025 г. с работодател „*****“ ООД, като К. попълнил декларация, в която посочил, че има сключен трудов договор с дружеството-жалбоподател, както и П. И. Д., на длъжност „машинист еднокофов багер“, който полагал труд по силата на трудов договор № 87/02.06.2025 г. – също с работодател „*****“ ООД. Работниците на дружеството-жалбоподател извършвали СМР на обекта на основание договор 3 от 02.06.2025 г., сключен с възложителя „*****“ ЕООД.
На 06.08.2025 г. на основание чл. 404, ал. 1, т. 3 от КТ СМР на обекта, с изключение на дейностите свързани с обезопасяването му, били спрени строителните работи с Акт за спиране, който бил връчен на представител на „*****“ ЕООД.
На 07.08.2024 г. в ДИТ-София били представени протокол за отстраняване на нарушението и снимков материал, от които е видно, че незабавно след извършване на проверката на място е бил обезопасен изкопът около проверявания строителен обект.
Освен това от дружеството-жалбоподател били изискани и представени трудовите договори на А. И. К. и на П. И. Д..
Резултатите от проверката на място и на представените от дружеството документи пред ДИТ-София били обективирани в протокол за извършена проверка № ПР2531566 от 25.09.2025 г., като в него били констатирани и други нарушения на трудовото законодателство.
Въз основа на посочените констатации свидетелката Е. Н. Г. – заемаща длъжността главен инспектор в ДИТ-София, съставила акт за установяване на административно нарушение (АУАН) № 22-2500563/25.09.2025 г. срещу „*****“ ООД в качеството му на работодател за извършено нарушение на чл.
14, ал. 1 от ЗЗБУТ, вр. чл. 60, ал. 1 и чл. 61 от Наредба № 2 от 22.03.2004 г. за минималните изисквания за ЗБУТ при извършване на СМР и чл. 275 от КТ, за това, че не е осигурил здравословни и безопасни условия на труд на работниците, като не е обезопасил три от страните на изкопа около строителния обект срещу падане на хора и предмети от височина чрез съоръжения, които да са достатъчно високи и да са изградени най-малко от бордова лента за краката, средно и главно перило за ръцете или еквивалентно алтернативно решение. Актът бил съставен в присъствието на упълномощен представител на жалбоподателя. В законоустановения срок не било подадено писмено възражение срещу така съставения акт.
Въз основа на съставения АУАН директор на Дирекция „Инспекция по труда“ - София издал наказателно постановление № 22-0/24.11.2025 г., с което на „*****“ ООД, ЕИК ***********, била наложена имуществена санкция в размер на 2 000 (две хиляди) лева на основание чл. 416, ал. 5, вр. чл. 413, ал. 2 от КТ за нарушение на чл. 14, ал. 1 от ЗЗБУТ, вр. чл. 60, ал. 1, чл. 61 от 4
Наредба № 2 от 22.03.2004 г. за минималните изисквания за здравословни и безопасни условия на труд при извършване на строителни и монтажни работи и чл. 275 от КТ.
Описаната и възприета фактическа обстановка се установява от показанията на свидетелката Е. Н. Г., както и от писмените доказателства по делото, приобщени по реда на чл. 283 от НПК - заповед № З-0693 от 15.08.2022 г. на Изпълнителния директор на ИА „Главна инспекция по труда“ (ИД на ИА ГИТ), заповед № ЧР-1744/20.12.2022г. на ИД на ИА ГИТ за назначаване на директор на Дирекция „Инспекция по труда“ – София, ведно с длъжностна характеристика, заповед № ЧР-382/20.03.2024 г. на ИД на ИА ГИТ за назначаване на свид. Е. Г. на длъжността „главен инспектор“ в ДИТ – София, ведно с длъжностна характеристика, протокол за извършена проверка № ПР2531566 от 25.09.2025 г., пълномощно за Ж. Ж., акт за спиране от 06.08.2025 г., протокол за изпълнение на задължително предписание за поставяне на ограничителна ограда на изкоп, съставен от „*****“ ЕООД, договор за СМР от 02.06.2025 г. и анекс към него, декларация от А. И. К., извлечение от книга за проведен инструктаж, декларация от заварено на обекта лице - работник на „*****“ ЕООД, трудов договор № 93/14.07.2025 г., трудов договор № 87/02.06.2025 г. и трудов договор № 135/12.11.2024 г., копие на НП № 22-2500565/24.11.2025 г., с което е санкциониран строителят „*****“ ЕООД, както и веществените доказателства – снимков материал, включително на информационна табела на обекта и на обезопасяването на изкопа.
От показанията на свидетелката Г. се установяват обстоятелствата по осъществената спрямо дружеството-жалбоподател проверка по спазване на трудовото законодателство и направените при същата констатации. Съдът даде вяра на показанията й като логични, последователни и съответни на писмените доказателства по делото, а именно протокола за извършена проверка, декларациите от заварените на обекта лица и приложените трудови договори. Свидетелката Г. категорично заявява, че по време на проверката на обекта е имало работници на дружеството-жалбоподател, които извършвали СМР. Това обстоятелство е отразено и в протокола от извършената проверка, като се подкрепя от приобщената декларация от заварения на обекта А. И. К., в която същият е посочил, че работи по силата на сключен трудов договор с работодател „*****“ ООД, което кореспондира и с приложения трудов договор № 93/14.07.2025 г. Във връзка с доводите на жалбоподателя следва да 5 бъде посочено, че независимо от това, че свидетелката Г. не може да посочи какви точно СМР са извършвали работниците, с оглед предмета на доказване по делото, е достатъчно да бъде установено, че работодателят е допуснал своите работници да полагат труд в строителния обект, без да им е осигурил здравословни и безопасни условия на труд, а фактът, че са извършвали СМР е изводим от естеството на обекта и заеманите от лицата длъжности.
Съдът кредитира изцяло писмените доказателства, тъй като същите са непротиворечиви в своята цялост и изясняват фактическата обстановка по начина, възприет от съда. Съдът съобрази приложените по делото протокол от 07.08.2025 г. за изпълнение на задължително предписание за поставяне на ограничителна ограда на изкоп, съставен от „*****“ ЕООД, както и снимков материал, от които е видно, че незабавно след извършената проверка изкопът на процесния строителен обект е бил обезопасен против падане на лица и предмети. Този факт е отразен в съставения протокол за извършена проверка и не се оспорва от въззиваемата страна.
Разпечатката съдържа 28 от 111 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/a7385603-b9dc-41e8-8bf9-b5657e3561a0