Решение № 163 от 26.06.2025, Върховен касационен съд

РЕШЕНИЕ

№ 163 гр. София, 26.06.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, 2-РО ТО 4-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и седми май през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Тотка Калчева

Членове:

Галина Иванова

Диляна Господинова при участието на секретаря Валерия Г. Методиева като разгледа докладваното от Диляна Господинова Касационно търговско дело № 20248002902447 по описа за 2024 година

Производството е по реда на чл. 290 ГПК.

Образувано е по касационна жалба, подадена от И. И. К. срещу решение № 804 от 08.07.2024 г., постановено по в.гр.д. № 21/ 2024 г. по описа на Софийски апелативен съд, Гражданско отделение, 10 състав, която се разглежда само в частта, в която това решение е допуснато до касационно обжалване, която е тази, с която е потвърдено решение № 901365 от 13.01.2022 г., постановено по т.д. № 33/2020 г. по описа на Окръжен съд – Благоевград, в частта, с която И. И. К. е осъден да заплати на Гаранционен фонд сумата над 352 584, 14 лв. до 370 111, 74 лв., представляваща регресно вземане за платените от Гаранционен фонд суми във връзка с обезщетяването на лицата Мария Картулева, И. Картулев, Валери Картулев и Николай Картулев за причинените им неимуществени вреди в резултат от настъпило по вина на И. И. К.

ПТП, ведно със законната лихва върху сумата от датата на депозиране на исковата молба до окончателното изплащане.

В касационната жалба се сочи, че решението на въззивния съд в допуснатата му до обжалване част е неправилно поради нарушение на материалния закон и необоснованост. Касаторът поддържа, че съдът не е отчел, че в претендираните по делото суми се включват и такива за заплатени от Гаранционен фонд разноски по изпълнението, начислени в хода на изпълнително производство, образувано от увредените лица за принудително събиране на присъдените им с влязло в сила 1 решение обезщетения за вреди, които са 11 997, 60 лв. – платена такса по Тарифата за таксите и разноските към ЗЧСИ /ТТР към ЗЧСИ/ и 5 531 лв. – платен адвокатски хонорар, събрани по изп.д. № 66/2015 г. по описа на ЧСИ Делибизов. Тези разноски не представляват необходими разходи за определяне на обезщетението и са извън обхвата на регресното право, което възниква за Гаранционен фонд. В касационната жалба се прави оплакване и за неправилност на извода на въззивния съд за началния момент, от който започва да тече давността за погасяване на регресния иск на Гаранционен фонд, който не е от плащането на обезщетението за вреди на пострадалите, а от датата на извършване на деянието, от което са причинени вредите, подлежащи на обезщетяване, защото от този момент започва да тече и погасителната давност за вземането на пострадалите лица към виновния водач за получаване на обезщетение по чл. 45 ЗЗД, в което фондът встъпва.

Ответникът по касация Гаранционен фонд оспорва касационната жалба. Счита, че в обжалваното решение въззивният съд се е произнесъл изцяло в съответствие с практиката на ВКС, като е счел, че разноските по изпълнението не са такива за определяне и изплащане на обезщетението по чл. 288, ал. 8 КЗ /отм./, поради което те са извън обхвата на регресното му вземане към ищеца И. И. К.. С оглед на това намира за правилен извода му за размера, до който е възникнало предявеното вземане и съответно до който следва да бъде уважен осъдителният иск за него. Претендира присъждане на направените в производството разноски.

Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, след като разгледа касационната жалба и прецени данните по делото, в съответствие с правомощията си по чл. 290, ал. 2 ГПК намира следното:

Предмет на разглеждане в настоящото исково производство е предявен осъдителен иск с правна квалификация чл. 288, ал. 12 КЗ /отм./, с който Гаранционнен фонд претендира от делинквента И. И. К. да му възстанови сумите, изплатени във връзка с обезщетяването на вредите, причинени на Мария Картулева, И. Картулев, Валери Картулев и Николай Картулев при пътно-транспортно произшествие /ПТП/, настъпило на 11.10.2010 г. в резултат на противоправното поведение на И. К. при управление на моторно-превозно средство /МПС/.

За да постанови обжалваното решение, Софийски апелативен съд е приел, че от събраните по делото доказателства се установяват всички елементи от фактическия състав, при който възниква деликтната отговорност на ответника И. И. К., като водач на МПС, за причинените в резултат на настъпилото на 11.10.2010 г. ПТП вреди на лицата Мария Картулева, И. Картулев, Валери Картулев и Николай Картулев, както и че между страните не е спорно и като такова е установено обстоятелството, че към датата на произшествието за управляваното от виновния водач МПС не е имало 2 сключена задължителна застраховка „Гражданска отговорност“. За доказано в производството е счетено и обстоятелството, че ищецът Гаранционен фонд е осъден с влязло в сила решение да заплати на увредените лица обезщетение за претърпени неимуществени вреди, което е в общ размер от 252 000 лв. за всички тях. Установено е още, че ищецът е заплатил присъденото с решението обезщетение, заедно с лихвата за забава върху него, разноските за водене на исковото производство, както и разноските по принудителното изпълнение на влязлото в сила решение, направени в хода на образувано изпълнително дело. Въззивният съд е изложил съображения, че разноските по изпълнението не са такива за определяне и изплащане на обезщетението на увредените лица, поради което за Гаранционен фонд не е възникнало регресно право да получи от виновния водач възстановяване на сумите, платени за разноски по изп.д.

№ 334/2015 г. по описа на ЧСИ Румяна Манджурова, които са в общ размер на 1 254, 53 лв., от които 480 лв. - адвокатско възнаграждение и 774, 53 лв. - такси, дължими на ЧСИ. С оглед на това е счел, че предявеният в процеса иск е неоснователен за сумата над 370 111, 74 лв. до пълния размер от 371 366, 27 лв. В решението апелативният съд е посочил, че платени такси и разноски по друго изпълнително дело, което се установява, че е образувано от увредените лица срещу Гаранционен фонд, не са включени в регресната претенция, която е предмет на предявения иск. Приел е, че давността за погасяване на регресния иск на Гаранционен фонд към виновния водач за получаване на това, което е заплатил на пострадалите лица, е петгодишна и започва да тече от датата, на която е извършено плащането, а не от датата на деликта, поради което тя не е изтекла до датата на подаване на исковата молба в съда. Предвид това въззивният съд е заключил, че първоинстанционното решение трябва да бъде отменено в частта, с която И. И. К. е осъден да заплати на Гаранционен фонд сумата над 370 111, 74 лв. до 371 366, 27 лв., за която регресно вземане не е възникнало, и вместо него да бъде постановено друго за отхвърляне на иска в тази му част, като в останалата част решението на първоинстанционния съд следва да бъде потвърдено.

С определение № 779/ 12.03.2025 г., постановено по настоящото дело е допуснато частично касационното обжалване на въззивното решение на основание чл.

280, ал. 2, предл. 3 ГПК, поради установено от изложените в него мотиви грубо нарушаване на правилата на формалната логика от въззивния съд при достигане до извода за това каква част от общо претендираното в процеса регресно вземане на Гаранционен фонд към причинителя на вредата представляват платените разноски по изпълнителните производства, водени срещу фонда от увредените лица, за които предявеният иск трябва да се отхвърли, тъй като този извод е в пълно противоречие с твърденията на ищеца и заявения от него петитум.

В производството по разглеждане на касационната жалба настоящият съдебен състав следва да извърши проверка дали посоченият извод на въззивния съд е необоснован, като изхожда вече не само от мотивите на акта, въз основа на които се 3 прави заключението за очевидна неправилност в производството по чл. 288 ГПК, а като съобрази и извършените от ищеца процесуални действия, които имат отношение към определяне на предмета на иска, с който съдът е сезиран.

За да се прецени какви суми, които са изплатени от Гаранционен фонд във връзка с обезщетяване на увредените лица Мария Картулева, И. Картулев, Валери Картулев и Николай Картулев, се включват в предявеното с осъдителния иск по чл.

288, ал. 12 КЗ /отм./ регресно право към причинителя на вредата, трябва да се вземат предвид изричните твърдения на ищеца, които са заявени при предявяване на иска. Те се съдържат в подадената по делото от Гаранционен фонд допълнителна искова молба, в която са уточнени фактите, на които тази страна основава претенцията си, като е конкретизирано, че в общата стойност на спорното регресно вземане към виновния водач от 371 366, 27 лв. се включват следните суми, които са изплатени от Гаранционен фонд: 1) сумата от 252 000 лв., представляваща общия размер на платени обезщетения за неимуществени вреди на увредените лица Мария Картулева, И.

Картулев, Валери Картулев и Николай Картулев, които са присъдени с влязло в сила решение; 2) сумата от 83 916, 14 лв., представляваща платени законни лихви върху присъдените обезщетения за неимуществени вреди; 3) сумата от 17 527, 60 лв., представляваща платени разноски и такси по изп.д. № 66/15 г. по описа на ЧСИ Михаил Делибозов, образувано от увредените лица за събиране на присъдените им суми, от които разноски в размер на 5 531 лв. и такса по чл. 26 ТТР към ЗЧСИ в размер на 11 996, 60 лв.; 4) сумата от 10 080 лв., представляваща платени разноски за държавна такса, които Гаранционнен фонд е осъден да заплати по сметка на съда с влязлото в сила решение, постановено по воденото от увредените лица исково производство за установяване на вземанията им за получаване на обезщетение за неимуществени вреди; 5) сумата от 6 588 лв., представляваща заплатени съдебни разноски, присъдени с влязлото в сила решение, постановено по воденото от увредените лица срещу Гаранционнен фонд исково производство за установяване на вземанията им за получаване на обезщетение за неимуществени вреди; 6) сумата от 1 254, 53 лв., представляваща платени разноски по изпълнението за такси и адвокатско възнаграждение, дължими по още едно изпълнително дело, образувано за събиране на част от съдебните разноски, присъдени с влязлото в сила решение - изп.д. № 334/15 г. по описа на ЧСИ Румяна Манджурова. При съобразяване на тези твърдения на ищеца, определящи претенцията, с която съдът е сезиран, е видно, че в сумата, до която той твърди, че в негова полза е възникнало регресно право по чл. 288, ал. 12 КЗ /отм./ към ответника и до която го заявява в процеса, се включват и суми за заплатени от него разноски по изпълнението, направени по две изпълнителни дела – разноски за провеждане на изп.д. № 334/15 г. по описа на ЧСИ Румяна Манджурова, които са в общ размер на 1 254, 53 лв. и разноски за провеждане на изп.д. № 66/15 г. по описа на ЧСИ Михаил Делибозов, които са в общ размер на 17 527, 60 лв. С оглед на това 4 изводът на апелативния съд, направен в обжалваното решение, че в исковата сума се включват само разноски по изпълнението, направени по едното от образуваните срещу Гаранционен фонд две изпълнителни дела, което е изп.д. № 334/15 г. по описа на ЧСИ Румяна Манджурова, но не и по другото, не отговаря на твърденията на ищеца за правопораждащите предявеното спорно право факти, както и на формулирания от него петитум, от които се определя какъв е предметът на предявения иск. Следователно при достигане до този извод въззивният съд е нарушил правилата на формалната логика, които изискват той да определи предмета на иска, с който е сезиран, по начин, отговарящ на заявените от ищеца основание и петитум.

Този необоснован извод на въззивния съд е довел и до неправилно определяне от него на размера, до който е възникнало конкретното предявено в процеса регресно вземане на Гаранционен фонд към ответника и съответно до който е основателен предявеният осъдителен иск, въпреки че в решението са изложени правилни съображения за обхвата на регресното право по чл. 288, ал. 12 КЗ /отм./.

Обхватът на регресното право, което възниква за Гаранционен фонд към причинителя на вредата за възстановяване на сумите, заплатени за обезщетяване на вредите, причинени на пострадалите от ПТП лица, се определя от нормата на чл. 288, ал. 12 КЗ /отм./, която е приложима към спорното правоотношение, доколкото всички факти, от които се твърди, че е възникнало предявеното с иска право са осъществени при нейното действие. В чл. 288, ал. 12 КЗ /отм./ е предвидено, че след изплащане на обезщетението на увреденото лице фондът встъпва в правата му до размера на платеното и разходите по чл. 288, ал. 8 КЗ /отм./, които са тези за определяне и изплащане на обезщетението. Нормите на чл. 288, ал. 8 и ал. 12 КЗ /отм./ са тълкувани в практиката на ВКС, постановена по реда на чл. 290 ГПК - Решение № 8 от 22.06.2022 г., постановено по т.д. № 2144/2020 г. по описа на ВКС, I т.о. и Решение № 127 от 18.10.2019 г., постановено по т.д. № 2835/2018 г. по описа на ВКС, I т.о. В тези решения е прието, че разходите по чл. 288, ал. 8 КЗ /отм./, за които възниква регресното право на Гаранционния фонд към причинителя на вредата, са обичайните разходи, необходими за установяване механизма на ПТП, вида и обема на претърпените от увредените лица вреди, както и причинно-следствената връзка между ПТП-то и вредите. Разноските в изпълнителното производство /такси и разноски по Тарифата за таксите и разноските по ЗЧСИ, адвокатски възнаграждения и др./ са направени след влизане в сила на съдебните решения по исковете на увредените лица, т.е. след установяване със сила на пресъдено нещо на подлежащите на обезщетяване вреди и размера на дължимите от фонда обезщетения. С оглед на това тези разноски не представляват необходими разходи за определяне на обезщетението и са извън обхвата на регресното право на Гаранционния фонд.