Решение № 114 от 27.04.2023, Окръжен съд - Шумен

РЕШЕНИЕ

№ 114 гр. Шумен, 27.04.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ШУМЕН, СЪСТАВ I, в публично заседание на двадесет и осми март през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Мирослав Г. Маринов

Членове:

Ралица Ив. Хаджииванова

Йордан В. Димов при участието на секретаря Татяна Св. Тодорова като разгледа докладваното от Ралица Ив. Хаджииванова Въззивно гражданско дело № 20233600500037 по описа за 2023 година

Производство по реда на чл.258 и сл. от ГПК.

С решение №723/06.10.2022г. по гр.д.№380/2022г. Р айонен съд-Шумен е отхвърлил предявения от „Юробанк България” АД- гр. София, представлявано от изп. директор Д.Ш. и прокуриста М.В., срещу Е. К. Г. установителен иск с правно основание чл.422 от ГПК, за установяване дължимостта на сумите по заповед за незабавно изпълнение на парично задължение № 376 от 26.05.2021 г. по ч.гр.д. № 1412/2021 г. на ШРС: 1084,25 лв. – главница по договор за издаване на кредитна карта Euroline от 29.07.2005 г.; 257,24лв. – договорна лихва за периода от 14.05.2019 г. до 05.04.2021 г.; 55,21лв. – мораторна лихва от 14.05.2019 г. до 12.03.2020 г.; 30,55лв. – мораторна лихва от 14.05.2020 г. до 02.03.2021 г.; ведно със законната лихва върху главницата, считано от 26.05.2021 г. до окончателното погасяване на вземането, като неоснователен и недоказан, а производството е прекратено по предявеният иск с правно основание чл. 422 от ГПК за установяване дължимостта на сумата по заповед за незабавно изпълнение на парично задължение № 376 от 26.05.2021 г. по ч.гр.д. № 1412/2021 г. на ШРС - 205,32 лв., представляваща такси по договор за издаване на кредитна карта Euroline от 29.07.2005 г., поради недопустимост на иска.

Решението е обжалвано от ищцовата страна в отхвърлителната част. Сочи, че същото се явявало незаконосъобразно и неправилно, поради нарушение на материалния закон, допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост.

Неправилен се явявал изводът на съда, че имало неяснота относно приложимия лихвен процент., което водело до нищожност на клаузите на чл.4-6 от общите условия към 1 процесния договор. В общите условия изрично било посочено, че дължимата лихва , както при покупки с кредитна карта, така и при теглене на пари в брой, била една и съща-18.5%.

Неправилен бил и изводът на съда, че възможността за промяна на кредитния лимит, представлявала неравноправна клауза, съответно че по процесния договр нямало уговорки относно дължимото възнаграждение за ползването на кредита. Такива били ясно уговорени в чл.10 и чл.11 от общите условия. Съществувала неяснота и защо първоинстанционният съд счита , че целият процесен договор за банков кредит се явявал нищожен. В чл.37 от ЗЗПТ се съдържали пет отделни алинеи, като нито една от тях не ураждала състав на нищожност на договора в цялост. Липсвали и указания относно съмненията на съда за наличие на неравноправни клаузи по процесния договор за банков кредит. Моли, решението да бъде отменено в обжалваната част и вместо него постановено друго, с което заявените претенции с правно осонавниечл.422 ат ГПК, бъдат уважени.

Въззиваемата страна взема становище по неоснователността на жалбата.

Въззивната жалба е подадена в срока по чл.259 от ГПК, от надлежна страна, поради което се явява процесуално допустима.

Шуменският окръжен съд, след като обсъди доводите, изложени в жалбата и прецени поотделно и в съвкупност събраните по делото доказателства, приема за установено следното:

Въз основа на депозирано от „Юробанк България“АД-гр.София заявление, по реда на чл.417 от ГПК, е издадена заповед за незабавно изпълнение №376/26.05.2021г./ведно с изпълнителен лист/ по ч.гр.д.№1412/2021г. на ШРС , по силата на която е разпоредено ответницата Г. да заплати на ищцовото дружество: 1084,25 лв. – главница по договор за издаване на кредитна карта Euroline от 29.07.2005 г.; 257,24лв. – договорна лихва за периода от 14.05.2019 г. до 05.04.2021 г.; 55,21лв. – мораторна лихва от 14.05.2019 г. до 12.03.2020 г.;

30,55лв. – мораторна лихва от 14.05.2020 г. до 02.03.2021г.; ведно със законната лихва върху главницата, считано от 26.05.2021 г. до окончателното погасяване на вземането, както и деловодните разноски по заповедното производство. Съдът е пропуснал да се произнесе относно искането на заявителя да издаде заповед за изпълнение относно 205,32 лв. такси.

Заявителя е направил искане за допълване на заповедта, но същото е оставено без разглеждане като просрочено.

Заповедта е връчена на длъжника при условията на чл.47, ал.5 от ГПК, поради което на заявителя е указана възможността да предяви иск. Последният в дадения срок е сторил това и е предявил настоящите установителни искове срещу Г..

На 29.07.2005г. Е. К. Г. е подала до Пощенска банка“АД/сегашно наименование „Юробанк България“ АД/ заявление за издаване на кредитна карта Euroline, което съдържа лични данни на ответницата, данни за трудова заетост на същата, месечен доход, притежавано недвижимо имущество . Част от заявлението е и декларация, с която заявителят е декларирал, че е запознат с Общите условия за издаване и използване на кредитна карта EUROLINE, приема ги и разбира, че банката може да отхвърли 2 депозираното заявление, без да посочи причина за това. Заявлението е подписано от служетил М.Карова в поле "Сверил копията на предоставените документи с оригиналите".

По делото са приети като доказателство Общи условия (ОУ) за издаване и използване на карта EUROLINE. Съгласно чл. 7 от същите, кредитния лимит се определя от банката при издаването на картата и се съобщава на картодържателя при предаването на картата.

Издателят има право да определя и лимит на дневните сделки, който се съобщава на потребителя по същия начин. Кредитният лимит може да се променя според финансовите възможности на потребителя. Актуалният кредитен лимит се посочва в месечните извлечения. Съгласно чл. 9 от Общите условия на банката за издаване и използване на кредитна карта Euroline всеки месец се издава месечно извлечение, което посочва общия размер на кредита и всички задължения, както и определя минималната вноска, която следва да бъде заплатена. Посочено е, че потребителят може да заплати цялата стойност на кредита, но не по-малко от минималната вноска, която е посочена в приложението (чл. 10).

В т. 21. 1 от ОУ е прието, че при неизпълнение на изискуемите задължения на картодържателя към дружеството, последното може да пристъпи към принудително изпълнение, съгласно действащото законодателство, а правата на дружеството по договора с картодържателя могат да бъдат прехвърлени на трето лице по свободна преценка на дружеството, за което картодържателят изрично се съгласява с подписване на заявлението.

Сочените общи условия за издаване и използване на кредитни карти "EUROLINE", не са подписани от ответника или ищеца и не е ясно към коя дата са били валидни, съответно действали ли са към датата на подписване на заявлението.

По делото е представено и уведомление от "ЮРОБАНК БЪЛГАРИЯ"АД до ответницата, че цялото й задължение по договор за кредитна карта EUROLINЕ към 28.02.2019 г. в размер на 1632.57лв. е обявено за незабавно предсрочно изискуемо и дължимо, като съгласно известие за доставяне, същото е връчено на Г. чрез нейната дъщеря, на 05.04.2021г..

Представено е и Приложение № 1 към Общи условия на „Юробанк България” АД за издаване и използване на кредитни карти Visa, Mastercard и American express, не и кредитни карти "EUROLINE, поради което и същото се явява неотносимо към настоящия спор.

Съгласно заключението на назначената по делото ССЕ, усвоените суми по картата през периода 17.10.2005г. – 05.04.2021г. възлизат на 2610лв., а банката е начислила 1032лв. такси, 4035,38лв. лихви (възнаградителни и за просрочие) и 79,67 лв. застраховки.

Платените суми по кредитната карта за целия перидо са в размер на 6124,48 лв., с които са погасени 1525,75 лв. главница, 826,68 лв. такси, всички застраховки и 3692,38 лв. лихви. В счетоводството на банката били начислени следните задължения на Е. К. Г. към датата на изготвяне на заключението: 1084,25лв. – главница, 257,24лв – договорна лихва, 55,21лв – мораторна лихва от 14.05.2019 г. до 12.03.2020 г.; 30,55лв. – мораторна лихва от 14.05.2020 г. до 02.03.2021 г. и 205,32 лв. такси. Вещото лице е посочило, че счетоводните книги на банката, касаещи процесният кредит, са водени редовно.

При така установената по-горе фактическа обстановка съдът достигна до следните изводи:

3

Заявени си претенции с правно основание чл.422 от ГПК - за установяване същестуването на вземания – неиздължена главница по договор за издаване на кредитна карта..

Съобразно правилата за разпределение на доказателствената тежест /чл.154, ал.1 от ГПК/, ищецът следва да установи при условията на пълно главно доказване следните правопораждащи факти, а именно: че спорното главно право е възникнало, в случая това са обстоятелствата, свързани със съществуването на твърдяното облигационно правоотношение между дружеството-кредитор и ответника, настъпване изискуемостта на паричното задължение на последния, изпълнение на задължението на кредитора по конкретния договор за издаване на кредитна карта. Ответната страна следва да установи факта на заплащане на дължимите суми по договора.

В настоящия случай се твърди наличие на сключен на 29.07.2005г. между „Пощенска банка“ АД/„Юробанк България“АД/ и Е. К. Г. договор за издаване на кредитна карта. По естеството си същият представлява договор за банков кредит и към правнорелевантния период се урежда от разпоредбата на чл. 430, ал.1 от ТЗ. Съглсано същата, с договора за банков кредит банката се задължава да отпусне на заемателя парична сума за определена цел и при уговорени условия и срок, а заемателят се задължава да ползва сумата съобразно уговореното и да я върне след изтичане на срока. Заемателят плаща лихва по кредита, уговорена с банката, съгласно чл. 430, ал. 2 ТЗ, като съгласно чл. 430, ал. 3 ТЗ договорът за банков кредит се сключва в писмена форма . Или, следва да има облечени в писмена форма насрещни съвпадащи си волеизявления на двете страни..

По делото не бе представен сключен писмен договор между банката и ответника договор за издаване и използване на кредитна карта "EUROLINE" от 29.07.2005г., от който според твърденията в исковата молба произтичат претендираните от ищеца вземания срещу ответника. Наличието на такъв договор не би могло да се извлече и от представеното по делото заявление за издаване на кредитна карта "EUROLINE" от 29.07.2005г., тъй като в него не са отразени задълженията на страните по договора, не е посочен кредитния лимит.

Не са ангажирани доказателства за одобряване на заявлението от страна на банката, нито за издаването на самата кредитна карта, за която е кандидатствала ответницата, а в последното изрично е отрацено, че банката може да отхвърли заявлението без да посочи причина за това.

Не би могло да се приеме и че с подписването на заявлението на практика е възникнало соченото облигационно правоотношение между страните. На първо място липсва подпис на представител на банката. Налице е подпис само на служител, който е удостоверил сверяването на предоставените документи с оригиналните, поради което и не би могъл да се направи извод, че ищцовата страна е поела договорни задължения. Самата ответница е положила подпис под текст, с който декларира лични данни, работодател, семейно положение, месечни доходи, притежавано недвижимо имущество, т.е., несъдържащ волеизявление за поемане на конкретни задължения по договор за издаване на кредитна карта.

Не би могло да се приеме, че представените общи условия за издаване и използване 4 на карта "EUROLINE" се явяват източник на соченото правоотношение. Общите условия се явяват отнапред установена от една от страните по сделката типизирана за конкретния вид договор клауза, която по силата на чл. 298, ал. 1 ТЗ е задължителна за другата страна, при спазване на въведените от законодателя изрични условия и разграничение, свързани с притежаване или не на качеството и на "търговец". Т.е., сключената при общи условия сделка също предполага постигане на изрично съгласие между съконтрахентите относно съществените елементи на договора, или в случая сумата, която банката се задължава да отпусне, каквото съгласие липсва в представените от банката общи условия. Същите са и с почти нечетлив и неразбираем шрифт. Не са и подписани от ответницата, поради което и не би могъл да бъде направен извод, че са й били предадени при сключването, че именно с посочените общи условия е била запозната и е приела при изгтовяне на зайвлението.