Решение № 2240 от 07.10.2026, Районен съд - Бургас
- Съд
- Районен съд - Бургас
- Дело
- Гражданско дело 6556/2025
- Вид
- Решение № 2240
- Подписан
- 07.10.2026
- Състав
- ПАНАЙОТ СТОЯНОВ АТАНАСОВ
Цитирани разпоредби
- чл. 235 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 236, ал. 1, т. 7 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 47, ал. 6 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 78, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 12, ал. 1 · Закон за въвеждане на еврото в Република България
- чл. 4 · Закон за въвеждане на еврото в Република България
- чл. 110 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 45 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 86 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 410 · Кодекс за застраховането
- чл. 410, ал. 1, т. 1 · Кодекс за застраховането
- чл. 411 · Кодекс за застраховането
РЕШЕНИЕ
№ 2240 гр. Бургас, 07.10.2026 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – БУРГАС, VII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на шести октомври през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:
Председател: ПАНАЙОТ СТ. АТАНАСОВ при участието на секретаря СВЕТЛАНА П. ТОНЕВА като разгледа докладваното от ПАНАЙОТ СТ. АТАНАСОВ Гражданско дело № 20252120106556 по описа за 2025 година
Делото е образувано въз основа на исковата молба на „ДЗИ – Общо застраховане“ ЕАД, ЕИК ***, със седалище гр. София, с която претендира осъждане на ответника В. Д. В., с настоящ и постоянен адрес в гр. Ш., да заплати на ищеца сума в общ размер от 642,10 евро, представляваща сбор от 634,43 евро – изплатено от ищеца в полза на трето лице застрахователно обезщетение по Щета № 44010212005734, образувана за непозволено увреждане на лек автомобил марка „БМВ“, рег. ***, извършено от ответника на 08.10.2020 год. във в. з. ***, Община ***, и 7,67 евро – обичайни ликвидационни разноски, ведно със законната лихва за забава върху сборната главница, начиная от подаване на исковата молба до окончателното й изплащане.
Правните основания на предявените обективно съединени главен и акцесорен осъдителни искове са чл. 410, ал. 1, т. 1, КЗ и 86, ЗЗД.
В исковата молба са изложени следните фактически и правни твърдения: на 08.10.2020 год., около 23.30 часа, във в. з. ***, Община ***, м.
„***“, на паркинга пред к-с „***“, ответникът В. В. умишлено – чрез удари с 1 крак, нанесъл материални щети върху лек автомобил марка „БМВ“, peг. № ***, собственост на „***“ ЕООД; този лек автомобил е бил застрахован при ищеца с договор за застраховка „Каско+”, с валидност от 30.01.2020 год. до 29.01.2021 год., за застрахователна сума от 45 000 лева; във връзка с настъпилото застрахователно събитие е образувана Щета № 44010212005734; увредени са следните части по автомобила – предни врати, задна дясна врата, страничните огледала – ляво и дясно, предна колона – дясна, стъклото на предната дясна врата; за ремонт на нанесените щети ищецът е изплатил на „***“ ЕООД сума в размер на 1240,83 лева, като е направил и 15 лева ликвидационни разноски; с изплащане на застрахователното обезщетение, на основание чл. 410, КЗ, ищецът е встъпил в правата на застрахования срещу причинителя на вредите до размера на платеното обезщетение и обичайните разноски.
Ищецът е ангажирал доказателства, моли за присъждане на деловодните разноски.
Ответникът В. В., чрез процесуалния си представител по чл. 47, ал. 6, ГПК, е депозирал писмен отговор, с който е признал допустимостта на исковете, но ги е оспорил като неоснователни; изложил е следните фактически и правни твърдения: вземането на ищеца е погасено поради изтичане на петгодишна давност по чл. 110, ЗЗД; не са посочени фактите и обстоятелствата относно начина на нанасяне на твърдените щети от ответника, поради това е невъзможно да се ангажират доказателства в негова полза и се нарушава правото му на защита; исковата претенция е основана само на прекратеното досъдебно производство и заведената от ищеца щета; ответникът не е извършител на твърдяното непозволено увреждане.
Отговорът на ответника и обхватът на оспорването са пояснени устно в първото по делото открито заседание – авторството на деянието и изтеклата погасителна давност; не се спори относно вида на нанесените щети и стойността за ремонт на автомобила.
Ответникът не е ангажирал доказателства.
Съдът, след запознаване със становищата на страните, при съвкупна преценка на събрания по делото доказателствен материал, като съобрази приложимите нормативни разпоредби, намира за установено:
2
Видно от приложената преписка по ДП 830/2020 год. на РУ – *** към ОД на МВР – Бургас, с договор от 20.01.2020 год. купувачът „***“ ЕООД, представлявано от управителя М. А., е придобил правото на собственост върху лек автомобил марка „БМВ“, модел 118Д, рег. № ***. В хода на същото ДП са събрани сведения, че на 08.10.2020 год. във в. з. ***, Община ***, местност „***“, ответникът В. В. нанесъл щети на паркирания описан лек автомобил – по предните му врати, двете външни огледала, регистрационните табели и стъклата.
Видно от представената полица, към момента на описаното непозволено увреждане за описания лек автомобил „БМВ“ е била сключена имуществена застраховка, с клауза „Пълно каско“ с ищеца-АД.
За вида и стойностите на щетите по увредения паркиран автомобил е съставена Щета № 44010212005734/2020 год. на „ДЗИ – Общо застраховане“ АД, определено е застрахователно обезщетение от 634,43 евро. Сумата е платена на 22.01.2021 год. оторизиран автосервиз – „***“ ЕООД, който е отстранил уврежданията по автомобила.
Платилият сумата застраховател-ищец е насочил претенцията си към дееца-ответник – за обезщетението от 634,43 евро и за ликвидационни разходи от 7,67 евро, на основание чл. 410, КЗ.
В подкрепа на твърденията си ищецът е ангажирал показанията на двама свидетели, без родство с ответника.
Свидетелят М. А. сочи, че при процесния инцидент от 08.10.2020 год. видяла, че ответникът В. В. нанася удари с ръце и крака по лек автомобил – марка „БМВ“, собственост на дружество, на което свидетелят е управител, като счупил двете огледала за обратно виждане, много силно увредил стъклата на предните две врати на автомобила, както и задната броня, капака на двигателя и ламарините по вратите на колата.
В показанията си свидетелят Я. П. твърди, че на 08.10.2020 год. видял ответника В. В. да нанася удари – с камъни, ръце и ритници – по лекия автомобил, марка „БМВ“, вследствие на което били надраскани стъклата му, счупени страничните огледала, имало изкривените ламарини на предните врати, както и повреди на задните десни врати – в долната им част.
Ответникът оспорва исковете с възраженията, че не е извършил процесното непозволено увреждане, а и претендираните вземания са погасени 3 по давност.
При така изложената фактическа и правна обстановка съдът намира главния иск за основателен. Представените по делото документи сочат, че към датата на ПТП – 08.10.2020 год., за собственика на увредения л. а. „БМВ”, рег.
№ ***, е съществувало застрахователно правоотношение по имуществена застраховка „Каско”. Щетите по този автомобил, собственост на трето за делото лице, са резултат от непозволено увреждане, извършено от ответника В. В. – чрез удари с ръце и крака по паркираната вещ. Авторството на деянието се установява от събраните по настоящото дело и по ДП доказателства, в т. ч. показанията на разпитаните двама свидетели, срещу които не е проведено насрещно непълно доказване от ответника.
По отношение размера на главното вземане съдът основава решението си на изготвената застрахователна щета, в което стойността за отстраняване на уврежданията по автомобила е определена на 634,43 евро. Видът и броят на уврежданията по автомобила, констатирани в съставената щета, не е оспорено от ответника обстоятелство. С факта на плащане на тази сума, извършено по банков път на 22.01.2021 год., ищецът-застраховател е встъпил в правата на собственика на застрахованата вещ до размера на дължимата сума, вкл. и на обичайните ликвидационни разноски от 7,67 евро – чл. 411, КЗ. По отношение размера на главното вземане съдът се съобразява и с изявлението на процесуалния представител на ответника за неоспорване на вида и броя на щетите по автомобила и стойността за отстраняването им.
Съдът намира за неоснователно възражението на ответника за погасяване на паричните вземания по давност. По делото не се спори, а и се установява от доказателствата по приложеното ДП, че непозволеното увреждане е извършено на 08.10.2020 год., т. е. до датата на предявяване на иска – 01.10.2025 год. не е изтекъл 5-годишният срок по чл. 110, ЗЗД. Делото не съдържа доказателства за извършване на деянието преди 01.10.2020 год., поради което към момента на предявяване на иска, с който давността е спряна, 5-годишният срок не е бил изтекъл. За пълнота на изложението следва да се има предвид и обстоятелството, че при вреди от деликт – чл. 45, ЗЗД, давността тече от откриване на дееца, съгласно императива на чл. 114, ал. 3, ЗЗД.
Делото не съдържа данни за извършено от ответника частично или 4 пълно плащане на сборна главница, поради което съдът намира иска за основателен. Върху дължимата сума ответникът следва да заплати и обезщетение за забава в размер на законната лихва, начиная от подаване на исковата молба – 01.10.2025 год. – до окончателното изплащане.
Уважаването на предявените обективно съединени осъдителни искове налага в полза на ищеца да бъдат присъдени и направените в настоящия процес деловодни разноски от общо 497,25 евро (чл. 78, ал. 1 във вр. с чл. 80, ГПК), представляваща сбор от платените държавна такса, адвокатско възнаграждение и депозит за процесуален представител на ответника по чл.
47, ал. 6, ГПК.
Всички суми по делото следва да бъдат посочени в евро, на основание чл. 4 във вр. с чл. 12, ал. 1, ЗВЕРБ.
Мотивиран от изложеното, на основание чл. 235, ГПК,
Районен съд – Бургас
РЕШИ:
ОСЪЖДА В. Д. В., ЕГН **********, с настоящ и постоянен адрес гр.
Ш., ул. ***“ № ***, на основание чл. 410, КЗ и чл. 86, ЗЗД, да заплати на ищеца „ДЗИ – Общо застраховане” ЕАД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление ***, сума в общ размер от 642,10 евро, представляваща сбор от 634,43 евро – изплатено от ищеца в полза на трето лице застрахователно обезщетение по Щета № 44010212005734/2020 год., образувана за непозволено увреждане на лек автомобил марка „БМВ“, рег. ***, извършено от ответника на 08.10.2020 год. във в. з. ***, Община ***, местност „***“, и 7,67 евро – обичайни ликвидационни разноски, ведно с обезщетение в размер на законната лихва за забава върху сборната главница от 642,10 евро, начиная от подаване на исковата молба – 01.10.2025 год., до окончателното изплащане на вземането.
ОСЪЖДА В. Д. В., ЕГН **********, с настоящ и постоянен адрес гр.
Ш., ул. ***“ № ***, на основание чл. 78, ал. 1, ГПК, да заплати на „ДЗИ – Общо застраховане” ЕАД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление ***, деловодни разноски в размер от 497,25 евро.
5
ОБЯВЯВА, на основание чл. 236, ал. 1, т. 7, ГПК, че присъдените суми могат да бъдат превени по банковата сметка на ищеца-ЕАД с IBAN: ***.
Решението може да бъде обжалвано от страните по въззивен ред пред Окръжен съд – Бургас в 2-седмичен срок от връчване на препис от съдебния акт.
Съдия при Районен съд – Бургас: ________(П)_______
6