Решение № 246 от 04.07.2019, Районен съд - Карлово

Р Е Ш Е Н И Е

Номер Година 04.07.2019 Град КАРЛОВО

В ИМЕТО НА НАРОДА

Карловски

Районен съд първи граждански състав

На двадесет и шести юни две хиляди и деветнадесета година В публично заседание в следния състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: Асима

Вангелова-Петрова

Секретар:

Петя ВАСИЛЕВА като разгледа докладваното от съдията гражданско дело № 299 по описа за 2019 година и за да се произнесе, взе предвид:

Производството е по иск с правно основание член 226 от

КТ.

Ищцата - М.А.Ч. твърди, че на 07.12.2018г. (петък) й била връчена заповед за уволнение от бившия й работодател - А.ООД, на основание чл. 71, подписана от двамата ръководители - Ц.И.и В.М., като „свидетели“. На 10.12.2018г. (понеделник) занесла трудовата си книжка на представяната от фирмата за администратор - Н.К., за да й нанесат стажа и каквото още трябва. Тя казала, че нямат счетоводител, а ползват счетоводна фирма в П.. Поискала й някаква декларация като гаранция, че няма да загуби книжката й, но тя отказала и била принудена да се довери и да чака известие, че стажа й е нанесен. Едва на 19.12.2018г., получила писмо-покана от А., че може да отиде да си вземе книжката. На следващия ден отишла да си я вземе и когато поискала дневника на фирмата за издадени трудови книжки, за да се подпише за получена книжка, К. й подала екземпляр от подписаната й вече заповед за уволнение, но с нов надпис отгоре, че е получила трудовата си книжка. На въпроса й - не вижда ли, че тази заповед е вече подписана, тя отговорила, че няма да й даде книжката, докато не се подпише върху заповедта. Грубо издърпала от ръцете й собствената й трудова книжка и пред очите на приятеля й, който я придружавал, извикала управителя на фирмата - С. Д.., за да ги изгони и да я изнуди да подпише заповедта. При появата на Д., тя му връчила трудовата й книжка, която той започнал да размахва пред тях и пред хората от завода и грубо да я заплашва, че никога няма да си я получи и, че дори да се опита да търси правата си съдебно, той бил приятел с прокурора на П.. Много разстроена, че се опитват да я изнудват и задържат насилствено личен документ, си тръгнала. На другия ден от непознат за нея телефонен номер се обадил мъж, който се представил за главен управител на А.- И.О.. Опитал се да я заплашва и тормози с грубиянски словоизлияния, че създава проблеми на фирмата му с получаването на книжката си. На третото му позвъняване, спряла да вдига телефона си.

Твърди, че Коледа, Нова Година и известно време след тях прекарала със семейството си в С., където живеели възрастните й родители. Докато си преглеждала електронната поща, случайно видяла съобщение от Еконт - куриерска служба, че имала пратка от А.ООД и на 05.01.2019г. ще й бъде доставена в град С.. Веднага се обадила в Еконт – К. и разбрала, че А. изпраща трудовата й книжка по куриер, без да е била информирана предварително за това, без да е дала писменото си съгласие книжката й да се изпрати чрез куриер. Съответно и нямало как да я получи и посъветвала куриера да я върне в завода, защото носят отговорност за нея. Скоро след това, отново без предупреждение, без писмено нейно съгласие, книжката й била изпратена по пощата, за което разбрала от телефонно обаждане на служител в Български Пощи - град С. До този момент трудовата й книжка била неправомерно задържана от А. ООД, с опит за изнудване от тяхна страна да подпише вече подписана от техни служители заповед за уволнение на основание чл. 71, разпращана и препращана безотговорно от служителите им, без нейно писмено съгласие за това. През цялото това време на всички нови предложени й позиции за работно място била принудена да обяснява, че няма трудова книжка и очаква по съдебен път законово да си я получи. Това създавало проблеми с всички евентуални работодатели, при които отиде.

МОЛИ съда, да постанови решение, с което на основание чл. 226, ал. 2 КТ, чл. 6, ал. 3 от НТКТС, на ищцата й бъде изплатено обезщетение от А. ООД Б. ***, в размер на 2000 лева, дължимо за периода от 07.12.2018г. до датата на подаване на съдебния иск, определено в съответствие с чл. 226, ал. 3 КТ, изчислено на база брутното й трудово възнаграждение от деня на прекратяване на трудовия договор до датата на подаване на съдебния иск, както и законната лихва от предявяване на иска до изплащането на вземането. Моли съда да присъди и обезщетение в размер на 500 лева, което да й бъде изплатено от А.ООД за безотговорно отношение към личните й документи и изпращането им по куриери без нейно писмено разрешение, на основание чл. 6, ал. 3 НТКТС.

Ответното дружество – „А.Б.“

ООД *** счита предявените обективно съединени искове за неоснователни.

Оспорва същите по основание и размер, поради което моли съда да не ги уважава.

Оспорва твърденията на ищцата в исковата молба по отношение на развилите се отношения с ответника след връчване на Заповедта за уволнение, като аргументите за това са следните: представената хронология на взаимоотношенията между ищцата и ответното дружество е частично невярна. Ищцата сключила трудов договор с ответното дружество № 788/31.07.2018г. На 07.12.2018г. на г-жа М. Ч. била връчена заповед № 774/05.12.2018г. за прекратяване на трудовото правоотношение, считано от 10.12.2018г. Същата отказала да подпише заповедта, поради което била подписана от присъстващите свидетели - Ц.И.и В.М.. На 10.12.2018г. предвид законовото изискване трудовата книжка да се съхранява от работника/служителя, ищцата представила трудовата си книжка за оформяне в „А.Б.” ООД. С оглед на обстоятелството, че обслужващата счетоводна фирма се намирала в град П. и, че при оформяне на трудовата книжка се ползва счетоводна информация и на основание чл. 6, ал. 1 от НТКТС се подписва от главен счетоводител, на 11.12.2018г. била изпратена в обслужващата счетоводната фирма „Т.А.“ ООД град П.. На 12.12.2018г. трудовата книжка била оформена и подписана от главния счетоводител. На 13.12.2018г. била върната в ответното дружество, където същия ден била подписана от изпълнителния директор - инж. С. Д.. и подпечатана с печата на дружеството. На 13.12.2018г., веднага след получаване на трудовата книжка и заверяването й от изпълнителния директор, г-жа Н.К. - администратор в ответното дружество се е обадила от GSM с № *** на посочения от г-жа Ч. GSM с № *** и я е уведомила че трудовата книжка е оформена и може да си я получи от офиса на дружеството.

На 14.12.2018г. ищцата е посетила офиса на ответника и в присъствие на свидетелите – М.В. и М.Б., в нарушение на разпоредбата на чл.6, ал.2 от НТКТС, отказала на администратора - Н.К. да постави подпис и дата, че е получила трудовата си книжка вследствие на което трудовата книжка не й била предадена. Трудовата книжка на ищцата не била издадена от „А.Б. ” ООД, а от друг работодател - ЕТ „Г. **-Г.М.“ на

20.12.2004г., поради което нямало как датата на предаването и да бъде отразена в дневника за издаване на трудови книжки воден от ответника, съгласно чл.6, ал.2. Тази норма определяла единствено, че трудовата книжка следва да се върне срещу подпис. Няма норма, регламентираща къде трябва да се положи подписа на получаващия. Обичайна практика в предприятието била подписа и датата на получаване на трудовата книжка да се полагат върху заповедта за прекратяване на трудовото правоотношение.

На 14.12.2018г., веднага след отказа на Ищцата да се подпише, че е получила трудовата книжка върху заповедта за прекратяване на трудовото правоотношение, от изпълнителния директор г-н Д.. била изготвена Декларация за получаване на трудовата книжка и същата била представена на ищцата на паркинга пред предприятието, където била излязла в присъствието на М.В.и М.Б., но същата отказала да подпише какъвто и да е документ за получаването й.

На 18.12.2018г., управителят на дружеството - инж. И.О., в телефонен разговор с М.Ч. й предложил ако не желае да се подписва на какъвто и да е документ, да си получи трудовата книжка в присъствие на свидетели, което е отказано от ищцата.

Разговора бил проведен от телефон на управителя с номер - ****, на телефона на ищцата с номер ***, за което представя разпечатка.

На 18.12.2018г. след консултация с ДИТ-П., на ищцата й било изпратено по пощата препоръчано писмо, с обратна разписка, с покана да си получи трудовата книжка. Поканата била получена от М.Ч. на 19.12.2018г. На 20.12.2018г. ищцата противно на твърденията и в исковата молба не е посещавала дружеството и всичко представено от нея за този ден било неистина. На 04.01.2019г. чрез ЕКОНТ била изпратена отново поканата от 18.12.2018г. По информация от куриерската служба ищцата отказала да получи пратката и същата била върната в дружеството на 07.01.2019г. На 07.01.2019г. на ищцата отново било изпратено по пощата препоръчано писмо, с обратна разписка, с покана да си получи трудовата книжка. Писмото било върнато на 31.01.2019г. като непотърсено от М.Ч.. От 09.01.2018г. до 26.01.2019г. в ответното дружество била извършена проверка от ДИТ-П. относно спазване на трудовото законодателство, образувана по жалби от ищцата, която не установи нарушения на трудовото законодателство по отношение на М.Ч..

Намира за несъстоятелни и неверни твърденията на ищцата, че трудовата и книжка била пращана по пощата. Видно от представеното от ищцата с исковата молба - писмо от ДИТ П. с № 19002759/18.01.2019г., трудовата книжка се е намирала в офиса на дружеството, което било установено при проверката. На 18.02.2019г. ищцата изпратила до ответното дружество покана за извънсъдебно плащане на обезщетение за задържана трудова книжка. На 19.02.2019г. с писмо, с обратна разписка изх. № 87/19.02.2019г., получено от ищцата било отказано извънсъдебно плащане. Още с отказа на ищцата да се подпише на Заповедта за уволнение в ръководството на дружеството възникнало опасение за бъдещо усложнение на отношенията с М.Ч.. Това била и причина всички последващи действия по отношение на нея да бъдат надлежно документирани и извършвани в присъствие на свидетели.

Сочи, че не били налице предпоставките на чл.226, ал.2 във вр. с ал. 3 от КТ, за да възникне правото на ищцата на обезщетение за причинени имуществени вреди, вследствие незаконно задържане на трудовата книжка, след като трудовото правоотношение е било прекратено. Заповедта за прекратяване на трудовото правоотношение била предявена на ищцата на 07.12.2018г., а то е прекратено считано от 10.12.2018г.

- именно с цел да има три дни, достатъчно време за оформяне на трудовата книжка, с оглед на обстоятелството, че обслужващата счетоводна фирма се намира в гр. П.. Ищцата, видно от представените доказателства, в това число и твърденията й в исковата молба е предоставила за оформяне трудовата книжка не при връчване на заповедта за уволнение, а на 10.12.2018г., когато прекратяването на трудовото правоотношение е влязло в сила, от което изводът бил, че за периода от 10.12.2018г. до 13.12.2018г. работодателят не е бил в забава по отношение на ищцата и е бил добросъвестен. По отношение на последващия период от приложените доказателства било видно, че били използвани всички възможни начини за комуникация с ищцата и били положени всички възможни усилия тя да си получи трудовата книжка.

Обстоятелството, че това не се е случило било по нейна изключителна вина.

Житейски нелогично било, с оглед на положените усилия от представители на ответното дружество за връчване на трудовата книжка, предприятието нарочно да я задържа и само да се подлага на риск от бъдещо плащане на обезщетение по чл.226, ал.2 във вр. с ал. 3 от КТ. Напротив, поведението на ищцата в развилите се отношения след връчване на заповедта за уволнение била косвена индиция, че нарочно е създавала условия, с цел именно да получи обезщетение, която цел е обективирана с изпратената покана за извънсъдебно плащане до ответника и подадените жалби срещу него до ДИТ-П.. Работодателят не е изпаднал забава по отношение връщането на трудовата книжка, след като е изпратил многократно на ищцата съобщения съгласно чл. 6, ал. 3 от НТКТС. Закона и съдебната практика приемат, че поканата може да бъде и устна, както и да бъде отправена с всякакви комуникационни средства. В разглеждания случай, ответното дружество се е освободило от последиците на забавата, тъй като ищцата многократно била уведомявана, че следва да получи трудовата си книжка в офиса на дружеството, а местоизпълнението на задължението на работодателя да предаде на работника надлежно оформената трудова книжка след прекратяване на трудовото правоотношение не е определено в закона. То било близко до задължението да се предаде определена вещ, поради което следва да се приеме, че когато с трудовия договор не е уредено друго, според естеството му то е търсимо, т.е. в местонахождението на трудовата книжка при прекратяване на трудовия договор, когато за работодателя възниква задължението да я оформи надлежно и предаде на работника. Ако работодателят не върне веднага надлежно оформената трудова книжка и не посочи кога работникът може да си я вземе, добросъвестността изисква той да покани работникът за получаването и съгласно чл.6 ал.3 от НТКТС, което многократно било сторено. В Този смисъл сочи съдебната практика, която е без противоречива, а именно - Решения № 553 от 15.07.10г. по гр.д. № 206/2009г. на IV г.о. на ВКС, Решение № 444 от 15.06.2010г. по гр.д. № 827/2009г. на ВКС, Определение № 440 от 17.05.2018г. по гр.д. № 1386/2018г. на ВКС, IV г.о.