Решение № 96 от 02.10.2023, Районен съд - Дряново

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 96 гр. Дряново, 02.10.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ДРЯНОВО в публично заседание на единадесети септември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Мариета Спасова при участието на секретаря Гергана Генева като разгледа докладваното от Мариета Спасова Гражданско дело № 20234220100010 по описа за 2023 година за да се произнесе взе предвид :

Предявени са субективно и обективно свързани искове с правно основание чл.

26, ал. 1 от ЗЗД и иск с правно основание чл. 55, ал. 1, пр. 1 от ЗЗД.

Ищцата Ю. Д. чрез пълномощника си Еднолично адвокатско дружество „Д. М.“, представлявано от Д. М. - управител основава исковата си претенция на обстоятелството, че сключила потребителски договор за кредит № 500016114 с ответното дружество „Би Енд Джи кредит“ ООД за сумата от 500 лв., като погасяването на задължението било договорено за срок от 6 месеца. Годишният лихвен процент бил определен на 32,55 %, а годишният процент на разходите по кредита (ГПР) възлизал на 37,50 %. В договора било посочено, че искането за кредит ще бъде разгледано бързо, за което се дължала сума в размер на 88,05 лв. или 17,6 % от главницата. Допълнително в договора било разписано, че клиентът ще се възползва и от още една услуга - т. нар. „динамично плащане по кредита", за което също се дължало възнаграждение в размер на 131,10 лв. или 26 % от главницата. Цената на двете допълнителни услуги била 219,15 лв. или 43,6 % от главницата. Заплащането на двете допълнителни такси било включено към месечните погасителни вноски по договора за кредит № 500016114. За срок от 29.04.2019г. до 31.05.2019г. ищцата заплатила на ответното дружество сумата в размер на 757,18 лв.

Счита, че клаузите по чл. 9, ал. 1 и чл. 9, ал. 2, с които били договорени допълнителни плащания към кредитора, били неравноправни, следователно и 1 нищожни на основание чл. 143, ал. 2, т. 5 от ЗЗП, тъй като задължавали потребителя да заплати суми в размер на над 80% за услуги, които не били извършени. Също така тези клаузи не били индивидуално уговорени съгласно чл. 146 от ЗЗП, тъй като фигурирали в общите условия към договора, публикувани на интернет страницата на ответното дружество.

Твърдят нищожност на клаузите по чл. 9, ал. 1 и чл. 9, ал. 2 от договора поради противоречие с добрите нрави. Така договореното заплащане на суми и такси водело до оскъпяване на кредита, за което не били предоставени каквато и да било услуга, а се целяла допълнителна печалба.

Съгласно чл. 10а, ал. 2 от ЗПК кредиторът не можел да изисква заплащане на такси и комисионни за действия, свързани с усвояването и управлението на кредита.

Уговорената в чл. 9, ал. 1 от договора такса била в противоречие с императивните разпоредби на ЗПК. Освен това горепосоченото възнаграждение представлявало печалба на кредитора и с уговарянето му се заобикаляло императивното изискване, установено в разпоредбата на чл. 19, ал. 4 от ЗПК. Съпоставянето в частност на общия уговорен размер на процесното възнаграждение и начислената договорна лихва с размера на главницата по договора 38,03 лв. обуславяло извод, че посоченото ограничение био превишено. Следователно клаузите на чл. 9, ал. 1 и чл. 9, ал. 2 от договора били нищожни и поради нарушение на закона – чл. 26, ал. 1, пр. 2 ЗЗД, като накърняват и добрите нрави, респективно на основание чл. 146 от ЗЗП поради неравноправност.

Поради което моли съда да приеме, че са налице пороци, обуславящи нищожността на клаузата по чл. 9, ал. 1 от договора, предвиждаща заплащането на такса за бързо разглеждане в размер на 88,05 лв. от договор за паричен заем № 500016114, сключен между страните, нищожността на клаузата по чл. 9, ал. 2 от договор за паричен заем № 500016114, сключен между страните, представляваща услугата „динамично плащане" в размер на 131,10 лв., като нищожни на основание чл.26, ал.1 ЗЗД вр. чл. 22, вр. с чл. 10 и чл. 19 ЗПК, както и по чл. 143, ал. 1 от ЗЗП да прогласи тяхната невалидност. Да осъди на основание чл. 55, ал. 1 от ЗЗД „Би Енд Джи кредит" ООД да заплати на Ю. И. Д. сумата в размер на 50 лв., частичен иск от общо 219,15 лв., представляваща недължимо платени суми по договор за потребителски кредит № 500016114, ведно със законната лихва върху нея, считано от датата на депозиране на настоящата искова молба до окончателното й изплащане. Претендира разноски.

В дадения от съда срок по чл. 131 от ГПК е постъпил отговор от ответното дружество, в който се посочва, че всички твърдения, изложени от ищеца, не отговаряли на обективната истина и били неоснователни.

С тази клаузи не се накърнявали добрите нрави. Те не били в противоречие с 2 общоприети житейски норми на справедливост и добросъвестност, както и с правилата за поведение установени в обществото. Нямало и как да бъдело обратното, тъй като дейността на финансовите институции се осъществявала при регулаторен режим, строг контрол и договор при общи условия, необходими за да се гарантира пазарната дисциплина и сигурността на клиентите.

Принципите за доброволност при договарянето в рамките на установената от чл.

9 ЗЗД договорна свобода и за еквивалентност на насрещните престации на договарящите при двустранните договори не били етични, а правни принципи, които били скрепени с правни норми, и евентуалното противоречие с тези принципи би могло да доведе до нищожност на договора поради противоречие със закона или липса на съгласие, но не и до нищожност поради накърняване на добрите нрави по смисъла на чл. 26, ал. 1, предл. 3 от ЗЗД. В практиката съществували решения, които аргументирано приемали изложената по-горе постановка (напр. решение № 272/ 31.03.2009г. по гр. дело № 1115/2008 г. на Апелативен съд - София, ГК, I състав).

В решенията, които приемали, че нееквивалентността на престациите противоречала на добрите нрави, никъде не се откривало на кои добри нрави, на кои разбирания в обществото, на кои морално-етични правила подобна сделка противоречи. Просто лаконично се посочвало, че сделката била нищожна, като се обяснявали теоретичните конструкции за добрите нрави или пък се преценявала еквивалентността въз основа на критерии, които се определяли за всеки конкретен случай.

Неоснователно се твърдяло, че предлаганите от кредитора доброволни действия „Бързо разглеждане" и „Динамично плащане" представлявали скрита възнаградителна лихва и по този начин се заобикалял закона. Изискването на чл. 11, т. 10 от ЗПК било да бъдел наличен Годишния процент на разходите (ГПР), което било сторено в договора. Твърдението на жалбоподателя, че този процент не отговарял на истината и не бил изчислен съгласно методиката, посочена в закона, било неоснователно. Съвсем неправилно се приемало, че заявените от жалбоподателя, в ролята му на страна по процесния договор за кредит допълнителни действия били част от ГПР. Те не се калкулирали в ГПР, защото в допълнителните разпоредби на ЗПК много ясно и еднозначно била дадена дефиницията за общ разход по кредита.

Следвало да се отбележи, че ищецът, като страна по договор за потребителски кредит, сам пожелал допълнителните действия. Всяко действие, които кредитора предоставил, било по желание на потребителя. Никога допълнителното действие не било задължителна предпоставка за отпускане на кредит от страна на „Би енд Джи Кредит" ООД, т.е договорът за кредит можел да се сключи и без него. Пакетът от действия присъствал в Стандартния европейски формуляр (СЕФ) като цена, т.е не можело да се твърди, че ищеца не бил разбрал за него. Присъствайки в 3 преддоговорната информация и факта, че ищецът сам пожелал да го ползва, отхвърляло твърдението, че клаузата била уговорена индивидуално от кредитора и била неравноправна по смисъла на чл. 144, т. 9 от ЗЗП. Предвид гореизложеното молят съда да отхвърли като неоснователно твърдението на ищеца, както и да присъди в полза на дружеството направените разноски, включително юрисконсултско възнаграждение.

С протоколно определение от 11.09.2023г. на основание чл. 214, ал. 1 от ГПК съдът допусна изменение на предявения иск, като същият да се счита предявен за сумата 219,15 лв. вместо за 50 лв. частично от 219,15 лв.

Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установено следното:

От събраните по делото доказателства се установява, че между страните е сключен потребителски договор за кредит № 5000114/ 29.03.2019г., по силата на който ответното дружество предоставило на ищцата сумата 500 лв. срещу насрещното задължение на ищцата – кредитополучател да върне сумата на 6 месечни вноски.

Годишният лихвен процент бил определен на 32,55%, а годишният процент на разходите на 37,50 %.

В чл. 9, ал. 1 от договора е уговорено, че искането за кредит ще бъде разгледано бързо, за което се дължала сумата 105,66 лв За услугата „динамично плащане по кредита“, предвидена в чл. 9, ал. 2 от договора се дължало възнаграждение в размер на 157,32 лв. Заплащането на двете допълнителни такси били включено към погасителните вноски по кредита, посочени в чл. 9, ал. 3 от договора, като за срок от 20.04.2019г. до 20.09.2019г. ищцата заплатила по договора сума в общ размер на 757,18 лв.

С молба от 11.09.2023г. управителят на ответното дружество не оспорва направените плащания по двете клаузи от договора за кредит в размер на 219,15 лв. общо. Предвид непредставянето на изисканото кредитно досие съдът на основание чл.

161 от ГПК приема за установени фактите, посочени в исковата молба относно сключването на договор за кредит между страните, за които ответната страна е създала пречки за събиране на доказателства.

По своята правна същност договорът за потребителски кредит представлява формален (изискуемата форма за действителност е писмена – аргумент от чл. 10, ал. 1 ЗПК); реален или консенсуален, в зависимост от това дали той се сключва с предаването на паричните средства, предмет на кредита или с постигането на съгласието за предоставяне на конкретна парична сума – аргумент от чл. 9, ал. 1 ЗПК; едностранен или двустранен в зависимост от обстоятелството, дали сключването на договора предпоставя предаване на паричните средства или само постигане на съгласие по основните негови уговорки; възмезден и комутативен, като за заемодателя 4 възниква притезателното право да иска от заемателя връщане на дадената сума – в същата валута и размер. Ищцата има качеството на потребител по смисъла на чл. 9, ал.

2 от ЗПК, а именно – физическо лице, което при сключване на договора за потребителски кредит действа извън рамките на своята професионална или търговска дейност. Като потребител ищцата разполага със защита по глава шеста от ЗЗП, за която съдът следи служебно.

В исковата молба се твърди, че клаузите, предвиждащи заплащане на такса за бързо разглеждане и такса за динамично плащане по кредита са нищожни на основание чл. 143, ал. 2 от Закона за защита на потребителите, тъй като са неравноправни. В достъпните на сайта на ответното дружество общи условия на адрес https://www.maxcredit.bg/terms в т. 7.3 е посочено, че при ползване на бързо разглеждане на искането то се разглежда от кредитора в срок до 2 (два) часа, в рамките на неговото работно време, считано от момента, в който при него постъпи искането за отпускане на кредит. В случаи, когато искането за отпускане на кредит постъпи извън работното време на кредитора, в неработен ден или неофициален празник се допуска забавяне в обработката извън посочения в настоящата точка срок, но при всички случаи се гарантира приоритетно разглеждане на искането за отпускане на кредит в срок до 2 (два) часа от началото на първия следващ работен ден. В т. 7.4. е посочено, че при ползването услугата динамично плащане по кредита кредиторът осигурява свой представител, който ще посещава настоящия адрес на кредитополучателя или друго предварително уговорено с него място, при условие, че то се намира в квартала по настоящия адрес на кредитополучателя, в рамките на работното време на кредитора, за да извърши кредитополучателят редовно плащане (плащане не по-късно от датата на падежа), съобразно следните условия, които кредитополучателят трябва да спазва: в случай, че няма предварителна уговорка с представителя на кредитора при предходно плащане на вноска, да уведоми кредитора, че желае да извърши плащане на настоящ адрес или на друго място, различно от настоящия му адрес, не по-късно от 1 (един) работен ден преди настъпване на падежа, като се обади на националния номер на кредитора – *** и ако желае да извърши плащане на друго място, различно от настоящия му адрес, да посочи точен адрес на това място, съобразявайки се и спазвайки условието – мястото да се намира в квартала по настоящия му адрес, който е декларирал.