Решение № 62 от 23.06.2025, Апелативен съд - Велико Търново

РЕШЕНИЕ

№ 62 гр. Велико Търново, 23.06.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО, ТРЕТИ (А)

ГРАЖДАНСКИ И ТЪРГОВСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на дванадесети март през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: ГАЛЯ МАРИНОВА

Членове:

МАЯ ПЕЕВА

ИРЕНА КОЛЕВА при участието на секретаря ВИЛЯНА ПЛ. ЦАЛОВА като разгледа докладваното от ИРЕНА КОЛЕВА Въззивно търговско дело № 20224001000287 по описа за 2022 година за да се произнесе, съобрази следното:

Производството е по реда на чл.258 и сл. от ГПК.

С Решение № 260009/10.05.2022г. по т.д. № 151/2019г. по описа на Окръжен съд-Ловеч са уважени предявените от ищците Т. В. В. с ЕГН **********, Б. С. с ЕГН ********** и М.

С. с ЕГН **********, последните две чрез своята майка и законен представител Т. В. В., срещу Сдружение „НАЦИОНАЛНО БЮРО НА БЪЛГАРСКИТЕ АВТОМОБИЛНИ

ЗАСТРАХОВАТЕЛИ“, ЕИК 13764706, със седалище и адрес на управление град София, ул.“Граф Игнатиев“ № 2, ет.2, искове с правно основание чл.511 ал.1 т.2 вр. ал.3 от КЗ, като ответното сдружение е осъдено да заплати на първата от тях сума в размер на 130 000 лв., представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди вследствие смъртта на сина й А. С., настъпила на 13.07.2018г. при ПТП и сумата от 5 000 лв. – обезщетение за претърпени от нея неимуществени вреди вследствие получени при същото произшествие телесни увреждания, ведно със законната лихва върху тези суми от 01.08.2019г. до окончателното им изплащане; на Б. С., представлявана от своята майка и законен представител Т. В. В., сумата от 5 000 лв., представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди вследствие получени телесни увреждания при ПТП, настъпило на 13.07.2018г., ведно със законната лихва върху тази сума от 01.08.2019г. до окончателното й изплащане и на М. С., представлявана от своята майка и законен представител Т. В. В., сумата от 5 000 лв., представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди вследствие получени телесни увреждания при ПТП, настъпило на 13.07.2018г., ведно със законната лихва върху тази сума от 01.08.2019г. до окончателното й изплащане. Със същото решение са отхвърлени предявените от Т. В. В. срещу Сдружение „НАЦИОНАЛНО БЮРО 1

НА БЪЛГАРСКИТЕ АВТОМОБИЛНИ ЗАСТРАХОВАТЕЛИ“ искове по чл.511 ал.1 т.2 вр. ал.3 от КЗ за сумата над 130 000 лв. до пълния претендиран размер от 300 000 лв. обезщетение за претърпени неимуществени вреди вследствие смъртта на сина й А. С., настъпила при ПТП на 13.07.2018г. и за сумата над 5 000 лв. до пълния предявен размер от 20 000 лв. – обезщетение за претърпени от нея при същото произшествие неимуществени вреди – телесни увреждания, както и за присъждане на законната лихва върху посочените обезщетения за времето от 13.07.2018г. до 01.08.2019г.; отхвърлен е предявеният от Б. С. срещу ответното сдружение иск по чл.511 ал.1 т.2 вр. ал.3 от КЗ за присъждане на обезщетение за претърпени от същото произшествие неимуществени вреди – причинени й телесни увреждания, за сумата над 5 000 лв. до пълния предявен размер от 100 000 лв. и за присъждане на законна лихва за времето от 13.07.2018г. до 01.08.2019г. и е отхвърлен предявеният от М. С. срещу ответното сдружение иск по чл.511 ал.1 т.2 вр. ал.3 от КЗ за присъждане на обезщетение за претърпени от същото произшествие неимуществени вреди – причинени й телесни увреждания, за сумата над 5 000 лв. до пълния предявен размер от 30 000 лв. и за присъждане на законна лихва за времето от 13.07.2018г. до 01.08.2019г. С първоинстанционното решение са отхвърлени и предявените от Б. С. и М. С. срещу Сдружение

„НАЦИОНАЛНО

БЮРО

НА

БЪЛГАРСКИТЕ

АВТОМОБИЛНИ

ЗАСТРАХОВАТЕЛИ“ искове по чл.511 ал.1 т.2 вр. ал.3 от КЗ за присъждане на обезщетение за неимуществени вреди вследствие смъртта на техния брат А. С., настъпила при процесното произшествие, в размер на по 50 000 лв. на всяка от тях.

Срещу посоченото решение е постъпила въззивна жалба от Т. В. В., чрез пълномощник – адвокат Р. Р., в частта, в която е отхвърлен предявеният от нея срещу ответното сдружение иск за присъждане на обезщетение за претърпени неимуществени вреди вследствие смъртта на сина й А. С., настъпила при ПТП на 13.07.2018г., за сумата над 130 000 лв. до сумата от 220 000 лв. и в частта в която е отхвърлена претенцията й за законна лихва за забава за периода от 06.02.2019г. до 01.08.2019г. Излагат се доводи за неправилност на решението в обжалваните части поради нарушение на материалния закон, като се счита, че досежно размера на присъденото й обезщетение то е в нарушение на разпоредбата на чл.52 от ЗЗД и не кореспондира със събраните по делото доказателства. Намира, че ответникът дължи законна лихва от момента, в който срокът на представителя на чуждестранния застраховател е изтекъл, доколкото Сдружение „НАЦИОНАЛНО БЮРО НА БЪЛГАРСКИТЕ АВТОМОБИЛНИ ЗАСТРАХОВАТЕЛИ“ отговаря вместо него в качеството си на компенсаторен орган. Прави искане за отмяна на решението в обжалваните части и вместо това постановяване на друго, с което предявеният от нея иск за присъждане на обезщетение за претърпени неимуществени вреди вследствие смъртта на детето й А. С. бъде уважен до размера от 220 000 лв., ведно със законната лихва, считано от 06.02.2019г. до 01.08.2019г., както и й бъде присъдена законна лихва върху обезщетението за неимуществени вреди вследствие получени от нея при произшествието телесни увреждания за времето от 06.02.2019г. до 01.08.2019г.

Срещу първоинстанционното решение е подадена въззивна жалба от Б. С. и М. С., двете действащи чрез своята майка и законен представител Т. В. В., чрез пълномощник адвокат Р. Р., в частта, в която са отхвърлени претенциите им за присъждане на законна лихва върху присъдените на всяка от тях обезщетения за неимуществени вреди вследствие получени при произшествието телесни увреждания за времето от 06.02.2019г. до 01.08.2019г.

Излагат се доводи за неправилност на решението в тези му части, като противоречащо на материалния закон. Считат, че законна лихва за забава се дължи от момента, в който срокът на представителя на чуждестранния застраховател е изтекъл, доколкото Сдружение „НАЦИОНАЛНО БЮРО НА БЪЛГАРСКИТЕ АВТОМОБИЛНИ ЗАСТРАХОВАТЕЛИ“ отговаря вместо него в качеството си на компенсаторен орган. Правят искане за отмяна на решението в обжалваните от тях части и вместо това постановяване на друго, с което на всяка от тях бъде присъдена законна лихва върху обезщетението за неимуществени вреди 2 вследствие получени при произшествието телесни увреждания за времето от 06.02.2019г. до 01.08.2019г.

В законоустановения срок по чл.263 ал.1 ГПК е постъпил отговор на въззивните жалби на ищците от насрещната страна – Сдружение „НАЦИОНАЛНО БЮРО НА БЪЛГАРСКИТЕ АВТОМОБИЛНИ ЗАСТРАХОВАТЕЛИ“, представлявано от АД „Б., А., Д.“, чрез адвокат Д.

Д., в който е заето становище за тяхната неоснователност. Излага, че разпоредбата на чл.52 от ЗЗД не намира приложение в случая, тъй като приложимо е белгийското материално право, евентуално, че присъденият размер на обезщетението на ищцата Т. В. за претърпени от нея неимуществени вреди от смъртта на сина й не е занижен по българското право.

Развива съображения, че НББАЗ не е отговаря в качеството си на компенсационен орган, а като представително национално бюро по смисъла на Вътрешните правила на Съвета на Бюрата и по отношение началния момент на законната лихва за забава приложение следва да намерят разпоредбите на чл.496 и чл.497 от КЗ.

Срещу първоинстанционното решение е подадена въззивна жалба от Сдружение „НАЦИОНАЛНО БЮРО НА БЪЛГАРСКИТЕ АВТОМОБИЛНИ ЗАСТРАХОВАТЕЛИ“, представлявано от АД „Б., А., Д.“, чрез адвокат А. Д., в частта, в която същото е осъдено да заплати на Т. В. В. сумата от 130 000 лв., представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди вследствие смъртта на сина й А. С., настъпила на 13.07.2018г. при ПТП и сумата от 5 000 лв. – обезщетение за претърпени от нея неимуществени вреди вследствие получени при същото произшествие телесни увреждания, ведно със законната лихва върху тези суми от 01.08.2019г. до окончателното им изплащане; в частта, в която е осъдено да заплати на Б. С. сумата от 5 000 лв. – обезщетение за претърпени от нея неимуществени вреди вследствие получени при ПТП телесни увреждания, ведно със законната лихва върху тази сума от 01.08.2019г. до окончателното изплащане; в частта, в която е осъдено да заплати на М. С. сумата от 5 000 лв. – обезщетение за претърпени от нея неимуществени вреди вследствие получени при ПТП телесни увреждания, ведно със законната лихва върху тази сума от 01.08.2019г. до окончателното изплащане, както и в частта относно началния момент на присъдената законна лихва върху главниците по всички уважени части на исковете от 01.08.2019г. Жалбоподателят излага съображения за неправилност на обжалваното решение поради това, че първоинстанционният съд неправилно е определил приложимото към спора материално право, като е приел за приложим българския закон и е уважил частично предявените искове въз основа на него, а не приложимия в случая белгийски закон. Счита, че решението е постановено при съществено процесуално нарушение – отказ на съда да установи приложимото белгийско право, както и относимата съдебна практика на белгийските съдилища за обезщетения за неимуществени вреди вследствие на ПТП. Моли съда да съобрази, че с предявените искове се иска ангажиране на отговорността на НББАЗ, в качеството му на представително национално бюро по смисъла на Вътрешните правила на Съвета на Бюрата, съгласно чл.506 ал.2 от КЗ и освен специфичните предпоставки на чл.511 ал.1 от КЗ, следва да са налице и всички кумулативни предпоставки от фактическия състав на чл.45 от ЗЗД, пораждащ основание за отговорност на прекия причинител на вредите, който е застрахован по задължителна застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите“ в държава-членка.

В условията на евентуалност се обжалва размера на всяко едно от присъдените обезщетения за неимуществени вреди съобразно българския закон с доводи за несъответствието им с действително установените вреди и принципа за справедливост по чл.52 ЗЗД. Развиват се оплаквания срещу изводите на съда за неоснователност на възражението за съпричиняване на вредоносния резултат от пострадалите, като се твърди наличието на принос по съображения, подробно изложени в представената пред първата инстанция писмена защита.

Счита, че решението е неправилно и в частта относно присъдената законна лихва за забава върху обезщетенията за неимуществени вреди на всяка от ищците по съображенията срещу основателността на главните претенции, евентуално счита, че решението е неправилно 3 относно началната дата, от която са присъдените обезщетенията на ищците. Прави искане за постановяване на ново решение в обжалваните части съобразно установените разпоредби на белгийското право, евентуално при съобразяване на принципа за справедливост и отчитайки приноса на пострадалите лица за причинените им вреди. Претендират се разноски за въззивното производство.

В срока по чл.263 ал.1 от ГПК е постъпил отговор на въззивната жалба от Т. В. В., Б. С. и М. С. с ЕГН **********, последните две чрез своята майка и законен представител Т. В.

В., всички чрез пълномощник – адвокат Р. Р., в който се заема становище за нейната неоснователност. Излагат се подробни аргументи срещу оплакванията на ответното сдружение за неправилност на решението в обжалваните части и се моли в същите то да бъде оставено в сила. Прави се искане за присъждане на разноски във въззивното производство, изразяващи се в адвокатско възнаграждение за оказаната безплатна правна помощ на ищците.

С Определение № 260265/19.08.2022г. по т.д. № 151/2019г. по описа на Окръжен съдЛовеч, постановено в производство по чл.248 ГПК, е постъпила частна жалба от Т. В. В., Б.

С. и М. С. с ЕГН **********, последните две чрез своята майка и законен представител Т. В.

В., всички чрез пълномощник – адвокат Р. Р., в частта, в която съдът е увеличил присъдените в полза на НББАЗ разноски по съразмерност със сумата от 6 976.32 лв. Излагат доводи за неправилност на обжалвания акт. Считат, че доколкото по делото не е представен договор за правна защита между ответника и представляващото го адвокатско дружество, разноски за адвокатско възнаграждение не се дължат, а и липсва документ, удостоверяващ заплащането му. Считат за неправилен извода на първостепенния съд, че тъй като в приложеното пълномощно не било уговорено представителството по делото да е безплатно, то от това следвало, че същото е срещу заплащане. Правят искане за отмяна на определението в обжалваната част.