Решение № 194 от 14.08.2026, Окръжен съд - Бургас

РЕШЕНИЕ

№ 194 гр. Бургас, 14.08.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС, III ВЪЗЗИВЕН НАКАЗАТЕЛЕН

СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и четвърти юли през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Даниел Н. Марков

Членове:

Цвета Ж. Попова

Димитър Г. Христов при участието на секретаря Лена Р. Димитрова в присъствието на прокурора Зоя М. Милтиядова като разгледа докладваното от Цвета Ж. Попова Въззивно частно наказателно дело № 20262100600194 по описа за 2026 година

С протоколно определение от 16.01.2026 г. по НОХД № 24/2026 г.

Районен съд - Бургас на основание чл. 383, ал. 2 вр. 306, ал. 1, т. 1 НПК вр. чл.

53 НК отнел в полза на държавата на основание чл. 343б, ал. 5 вр. ал. 1 НК моторното превозно средство, послужило за извършване на престъпление по чл. 343б, ал. 1 НК, а именно лек автомобил, марка „Тойота“, модел „Авенсис“, с рег.№ ****, собственост на осъдения Г. Г. С., ЕГН **********.

Срещу това определение е постъпила жалба от осъдения Г. Г. С., чрез защитника адв. Кирил Нешев от Адвокатска колегия - Бургас. Изложени са подробни съображения в подкрепа на направеното искане за спиране на производството до решаване на въпроса от СЕС по отправеното преюдициално запитване на Районен съд-Велики Преслав, въз основа на което е образувано дело № С-655/24 г.

С определение № 429 от 20.04.2026 г. съдът на основание чл. 25, ал. 1, т.

4 НПК постанови спиране на наказателното производство по ВЧНД № 194/2026 г., като с определение № 732 от 11.06.2026 г. възобнови 1 производството по делото.

В съдебно заседание на въззивната инстанция представителят на Окръжна прокуратура - Бургас моли да бъде потвърдено изцяло определението на Районен съд – Бургас като правилно и законосъобразно.

Заявява, че са били налице предпоставките за отнемане в полза на държавата на моторното превозно средство, послужило за извършване на престъплението. Посочва, че разпоредбата на чл. 343б, ал. 5 НК не е противоконституционна, както вече се е произнесъл Конституционният съд.

Защитникът адв. Кирил Нешев заявява, че мерките по чл. 53 НК са със санкционен наказателноправен характер и тъй като не предоставят възможност за индивидуализация, същите противоречат на чл. 49, § 3 и чл. 52 от Хартата на основните права на Европейския съюз. Посочва, че равностойността на процесното моторно превозно средство надхвърля няколкократно наложеното имуществено наказание глоба и в този смисъл отнемането в полза на държавата на автомобила е непропорционално и несъразмерно съобразно правото на Европейския съюз. Твърди, че автомобилът следва да се приеме като предмет на престъплението, а към момента на извършване на процесното деяние не е била предвидена възможност да се отнеме предмета на престъплението в полза на държавата, поради което прилагането на мерките по чл. 53 НК в конкретния случай противоречи и на материалния закон. Пледира за отмяна на обжалваното определение и връщане на моторното превозно средство, по отношение на което е постановено отнемане в полза на държавата.

Осъденият Г. С. изразява желание да му бъде върнат автомобила.

Бургаският окръжен съд, след като обсъди доводите на страните и съобрази закона, прие следното:

С протоколно определение № 17 от 16.01.2026 г., постановено по НОХД № 24/2026 г. по описа на Районен съд - Бергас, Г. Г. С., ЕГН ********** е признат за виновен за извършено на 16.12.2025 г. в гр. Бургас престъпление по чл. 343б, ал. 1 НК, за което му е наложено наказание лишаване от свобода за срок от четири месеца, с приложение на чл. 66, ал. 1 НК за срок от 3 години, глоба в размер на 260 евро с левова равностойност 508.52 лева и лишаване от право да управлява моторно превозно средство за срок от 16 месеца. В тежест на осъдения са възложени направените по делото разноски.

2

По делото е безспорно установено, че на 16.12.2025 г. в гр. Бургас осъденият Г. С. е управлявал лек автомобил марка „Тойота“, модел „Авенсис“, с рег.№ *** с концентрация на алкохол в кръвта си 1,24 на хиляда, установено по надлежния ред. Пробата за употреба на алкохол е била извършена с техническо средство Алкотест Дрегер 7510 с фабричен номер ARРМ-0791, на водача е бил издаден талон за изследване, но г-н С. отказал да даде кръвна проба за анализ. Видно от приложената по делото Справка в централна базаКАТ (л. 48 от ДП), лекият автомобил марка „Тойота“, модел „Авенсис“ с рег.

№ *** е собственост на Г. Г. С.. Превозното средство е било придобито от осъдения през 2024 г., а разводът му датира дълги години преди това (през 2014 г.), поради което автомобилът е изключителна собственост на извършителя.

Одобреното споразумението съдържа съгласие между страните по всички въпроси, посочени в чл. 381, ал. 5 НПК. Наред с наказанията лишаване от свобода, глоба и лишаване от право да се управлява моторно превозно средство, законодателят в разпоредбата на чл. 343б, ал. 5 НК е предвидил и отнемане в полза на държавата на моторното превозно средство, послужило за извършване на престъплението и е собственост на дееца. Отнемането е предвидено като абсолютно определена санкция. По своята правна същност то не е наказание, тъй като не е включено в системата на наказанията по чл. 37 НК. Затова при отнемането не се прилагат правилата за индивидуализацията на наказанието съобразно конкретните особености на извършеното деяние.

Достатъчно е наличието на двете кумулативни предпоставки – да е извършено престъпление по чл. 343б НК и моторното превозно средство, послужило за извършване на престъплението, да е собственост на дееца. В този смисъл мярката „отнемане“ по своята наказателноправна същност следва да се приеме като такава по чл. 53, ал. 1 НК, която не изисква съпоставка нито със стойността на предмета на престъплението, нито с имущественото състояние на дееца. Вярно е, че лекият автомобил, който е бил управляван от осъдения след употреба на алкохол, е предмет на престъплението по чл. 343б, ал. 1 НК, а не е средство - послужил за извършването на умишленото престъпление.

Въпреки неточната формулировка на разпоредбата на чл. 343б, ал. 5 НК, съдът намира, че волята на законодателя е ясна – задължително отнемане в полза на държавата на превозното средство от водача, употребил алкохол или наркотични вещества. Посочената разпоредба не противоречи на 3

Конституцията, а е съответстваща на Основния закон, като по този въпрос изрично се произнесе Конституционният съд с Решение № 8 от 17.07.2025 г. по к.д. № 15/2024 г. В него е отбелязано, че мярката по отнемане на МПС представлява легитимен и предвидим инструмент на държавната наказателна политика, насочен към постигане на висша конституционна ценност – безопасността и опазването на живота и здравето на гражданите при движението по пътищата.

Настоящият съдебен състав не споделя тезата на защитника, че разпоредбата на чл. 343б, ал. 5 НК противоречи на правото на Европейския съюз. Посочената разпоредба пряко кореспондира с ценностите, залегнали в чл. 2 от Хартата на основните права на ЕС, съгласно който всеки има право на живот. Предвидената от българския законодател мярка преследва легитимна цел от обществен интерес – осигуряване на безопасността на движението по пътищата, което е приоритетна политика и на самия Европейски съюз. Наред с това приетата с чл. 343б, ал. 5 НК мярка съответства с принципа на пропорционалност, съгласно който тежестта на наказанията не трябва да бъде несъразмерна спрямо престъплението (чл. 49, § 3 от Хартата). Управлението на моторно превозно средство след употреба на алкохол създава непосредствена и изключително висока опасност за живота на неограничен кръг лица, поради което отнемането му се явява подходящо средство за постигане на възпиращ и превантивен ефект. В случая от съществено значение е обстоятелството, че лекият автомобил „Тойота“ е изключителна собственост на извършителя на престъплението, което означава, че с отнемането му не се стига до неоправдано увреждане на правата на добросъвестни трети лица. По този начин имущественото засягане е насочено единствено срещу извършителя на престъплението, което съответства на принципа на личната отговорност.

При доказано извършено престъпление по чл. 343б, ал. 1 НК (одобреното от съда споразумение за решаване на делото има последиците на влязла в сила присъда – чл. 383, ал. 1 НПК) и идентичност между дееца и собственика на лекия автомобил, районният съд с протоколно определение от 16.01.2026 г. законосъобразно е отнел в полза на държавата процесното моторно превозно средство. Ето защо обжалваният съдебен акт следва да бъде потвърден.

4

Мотивиран от изложените съображения, съдът

РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА протоколно определение от 16.01.2026 г., постановено по НОХД № 24/2026 г. по описа на Районен съд - Бургас, с което на основание чл. 343б, ал. 5 НК е отнет в полза на държавата лек автомобил марка „Тойота“, модел „Авенсис“ с рег.№ ****, собственост на Г. Г. С., ЕГН **********.

Решението е окончателно.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

5