Решение № 261395 от 21.04.2021, Районен съд - Варна

Р Е Ш Е Н И Е

№….........../21.04.2021 г. гр. Варна

В ИМЕТО НА НАРОДА

ВАРНЕНСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО

ОТДЕЛЕНИЕ, 51-ви състав, в открито съдебно заседание, проведено на двадесет и девети март през две хиляди двадесет и първа година, в състав:

РАЙОНЕН СЪДИЯ: АНТОНИЯ СВЕТЛИНОВА при участието на секретаря Дияна Димитрова, като разгледа докладваното от съдията гражданско дело № 266 по описа на съда за 2020 година, за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на Глава XIII от ГПК.

Образувано е по предявени по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК от „А.з.с.н.в.”

ЕАД, ЕИК *** със седалище и адрес на управление:***, офис сграда Лабиринт, ет. 2, офис 4, срещу М.М.М., ЕГН **********, с настоящ адрес: ***, обективно кумулативно съединени положителни установителни искове с правно основание чл.

9, ал. 1 ЗПК и чл. 33, ал. 1 ЗПК във вр. чл. 99 ЗЗД за приемане за установено в отношенията между страните, че ответникът дължи на ищеца следните суми: сумата от 16583,91 лв., представляваща незаплатена предсрочно изискуема главница за периода от 21.07.2018 г. до 21.08.2022 г. по договор за потребителски паричен кредит № 2961847 от 15.11.2017 г., сключен между „У.К.Ф.“ ЕАД и ответника, вземанията по който са прехвърлени в полза на ищеца с индивидуален договор за продажба и прехвърляне на вземания (цесия) от 18.02.2019 г. към рамков договор за продажба и прехвърляне на вземания (цесия) от 02.11.2018 г., ведно със законната лихва, считано от датата на заявлението в съда – 31.10.2019 г., до окончателното изплащане на задължението, сумата от 1486,67 лв., представляваща договорна възнаградителна лихва, начислена за периода от 21.07.2018 г. до 18.02.2019 г., както и сумата от 1062,14 лв., представляваща обезщетение за забава, начислено за периода от 21.07.2018 г. до 31.10.2019 г., за които суми е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д. № 17905/2019 г. по описа на Районен съд – Варна, както и евентуално съединени с тях осъдителни искове с правно основание чл. 9, ал. 1 ЗПК и чл. 33, ал. 1 ЗПК във вр. чл. 99 ЗЗД за осъждане на ответника да заплати на ищеца същите суми, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на исковата молба в съда – 13.01.2020 г., до окончателното изплащане на задължението.

По твърдения в исковата молба, на

15.11.2017 г. между „У.К.Ф.“ ЕАД, в качеството му на кредитор, и М.М.М. – кредитополучател, бил подписан договор за потребителски паричен кредит № 2961847 при Общи условия, по силата на който кредиторът предоставил на ответника сумата от 40 000 лв. срещу насрещното негово задължение да върне предоставените парични средства заедно с фиксирана възнаградителна лихва от общо 11 931,40 лв.

Задължил се да заплати още и такса за разглеждане на кредита в размер на 400 лв. и застрахователна премия от 1543,32 лв. по сключена групова застраховка, в която изразил съгласие да бъде включен чрез подписване на нарочна декларация за приемане на застраховане. Общо дължимата сума възлизала на 53874,72 лв., платима на 108 анюитетни месечни погасителни вноски, включващи главница, лихва, такса и застраховка, всяка от които в размер на 498,84 лв. с падеж на първата вноска на 21.11.2017 г. и краен срок за издължаване до 21.10.2026 г., съобразно изготвения погасителен план. Кредитът бил изцяло усвоен на 15.11.2017 г. Длъжникът извършил частични плащания по него в общ размер на 4071,26 лв., които били отнесени за погасяване на главница от 2453,29 лв., възнаградителна лихва от 1419,44 лв., застрахователна премия от 171,48 лв. и лихва за забава от 27,05 лв. Последното плащане било извършено на 21.08.2018 г. и със същото били погасени дължимите вноски за главница и договорна лихва с падеж 21.06.2018 г.

Следващите две погасителни вноски с падежи 21.07.2018 г. и 21.08.2018 г. били просрочени, поради което кредитът бил обявен за предсрочно изискуем на основание чл. 13, ал. 2, б. „а“ от Общите условия, за което длъжникът бил уведомен на 12.08.2019 г. по реда на чл. 18, ал. 5 ЗЧСИ във вр. чл. 47, ал. 5 ГПК.

На

18.02.2019 г. бил сключен индивидуален договор за продажба и прехвърляне на вземания (цесия) към рамков договор за продажба и прехвърляне на вземания (цесия) от 20.12.2016 г., сключен между „У.К.Ф.“ ЕАД и „А.з.с.н.в.” ЕАД, по силата на който в полза на ищеца било прехвърлено вземането по процесния договор за потребителски кредит, ведно с всички привилегии, обезпечения и принадлежности, включително и всички лихви, такси и комисионни, каквато възможност била предвидена в ОУ към договора. За цесията ответникът бил уведомен с връчването на препис от исковата молба.

В полза на цесионера (ищец) била издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК за процесните суми по договора за потребителски кредит, връчена на длъжника (ответник) по реда на чл. 47, ал. 5 ГПК.

По изложените съображения по същество ищецът моли да бъде установено в отношенията между страните, че ответникът му дължи сумите по заповедта за изпълнение, ведно със законната лихва от датата на заявлението. В условията на евентуалност формулира искане за осъждане на ответника за същите суми, ведно със законната лихва от датата на исковата молба. Претендира и присъждането на съдебно-деловодни разноски.

В открито съдебно заседание ищецът не изпраща представител. Предварително депозира писмена молба, с която поддържа предявените искове и формулираното искане по същество, и представя списък на разноските по чл. 80 ГПК.

В срока по чл. 131 ГПК ответникът, чрез назначения му особен представител адв. Г.Т., депозира отговор на исковата молба, в които изразява становище за неоснователност на предявените искове. Оспорва активната материалноправна легитимация на ищеца с твърдения, че длъжникът не е редовно уведомен за прехвърлянето на вземанията. Оспорва също наличието на валидно възникнало облигационно правоотношение по договора за потребителски кредит, като поддържа, че същият не е подписан от ответника и той не е изписал собственоръчно трите си имена. В тази връзка оспорва автентичността на представените документи, носещи неговия подпис. Оспорва също и размера на вземанията.

В открито съдебно особеният представител поддържа отговора и моли за прекратяване на делото, евентуално – за отхвърляне на предявените искове.

След като съобрази доводите на страните и събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съдът намира за установено от фактическа страна следното:

От съдържанието на представения договор за потребителски паричен кредит № 2961847 от 15.11.2017 г. (л. 7) се изяснява, че същият е сключен между „У.К.Ф.“ ЕАД и ответника М.М.М.. Съгласно договора чистата стойност на кредита възлиза на 40000 лв., а общото задължение на ответника е в размер на 53875,25 лв., включваща предоставената му главница, такса за разглеждане на кредита от 400 лв., застрахователна премия и възнаградителна лихва, при уговорен годишен лихвен процент (ГЛП) от 5,99 % и годишен процент на разходите (ГПР) от 7,17 %, платимо на 108 равни месечни вноски, всяка от които в размер на 498,84 лв. с падежна дата 21-во число на съответния месец и падеж на първата погасителна вноска на 21.11.2017 г.

Договорът е сключен при Общи условия, които са приобщени към доказателствения материал и са подписани от потребителя на всяка страница (л. 9 и сл.). Съобразно посочените в договора параметри, включени в методиката по чл. 6, ал. 1 от ОУ за определяне на лихвата, ГЛП е формиран като сбор от тримесечния СОФИБОР (0,08 % към датата на сключване на договора) и фиксирана надбавка от 5,91 %. Предвидена е и възможност за промяна в лихвения процент при изменение на приложимия пазарен лихвен индекс и съобразно условията, регламентирани в чл. 6, ал. 2 от ОУ.

Съгласно чл.

3, ал. 2 от ОУ посоченият в договора размер на месечна погасителна вноска включва предвидената в договора съответна част от главницата, лихвата върху нея към момента на предоставяне на кредита, комисионната/таксата и съответна част от застрахователната премия, в случай че има сключен договор за застраховка.

Според чл.

12, ал. 1 от ОУ при забава в плащанията на дължимите от потребителя суми същият дължи обезщетение в размер на годишната законна лихва, разделена на 360 дни, за всеки ден забава, изчислена върху просрочената главница, като начисляването на това обезщетение не изключва заплащането на договорената лихва, която се дължи и начислява ежедневно върху просрочената главница за всеки ден забава.

В чл. 12, ал. 2 от ОУ са предвидени предпоставките, при които кредиторът има право да обяви кредита за предсрочно изискуем, сред които и допуснато просрочие на две последователни месечни погасителни вноски, които не бъдат погасени в двуседмичен срок от падежа (чл. 12, ал. 2, б. „а“). Клаузата на чл. 12, ал. 6 от ОУ предвижда възможност за кредитора да прехвърли правата си по договора на трети лица.

От приложения погасителен план

(л. 10) се изяснява, че уговорените 108 месечни погасителни вноски са анюитетни и включват част от главницата, част от начислената такса за разглеждане на кредита (включена към главницата по вноските), възнаградителна лихва, както и сумата от 14,29 лв., представляваща част от дължимата застрахователна премия в общ размер на 1543,32 лв. Установява се още, че крайният срок за погасяване на кредита е 21.10.2026 г., когато е падежът на последната погасителна вноска.

От съдържанието на представения рамков договор за продажба и прехвърляне на вземания от 02.11.2018 г. (л. 99 и сл.) се установява, че цедентът - „УниКредит Консюмър Файненсинг“ ЕАД, се задължава ежемесечно, чрез отделни договори за цесия, да прехвърля възмездно в полза на цесионера - „А.з.с.н.в.” ЕАД портфейл от свои просрочени и изискуеми вземания, произхождащи от договори за потребителски кредити, сключени с физически лица, които не се погасяват редовно и са необслужвани от длъжниците за период от над 180 дни просрочие, заедно със съпътстващите гаранции, привилегии, обезпечения и други принадлежности, индивидуализирани в приложение № 1 към всеки отделен месечен договор за цесия (арг. от чл. 2.1. във вр. чл. 2.2. от договора).

Такъв индивидуален договор за цесия е сключен между „УниКредит Консюмър Файненсинг“ ЕАД и

„А.з.с.н.в.” ЕАД н. 18.02.2019 г. (л. 21 и сл.), ведно с приложение № 1 – неразделна негова част (л. 24 и сл.), в което под № 192 е посочен договор № 2961847, одобрен на 08.11.2017 г., с длъжник М.М.М. и отразена общо дължима сума по договора към датата на цесията в размер на 39539,32 лв., от която 37946,71 лв. главница и 1592,61 лв. лихви.

Видно от приобщеното пълномощно (л. 28-29), „УниКредит Консюмър Файненсинг“ ЕАД е упълномощило „А.з.с.н.в.” ЕАД да го представлява, като уведоми от негово име всички длъжници по цедирани вземания за сключения договор за цесия от 18.02.2019 г., в който изрично са посочени подлежащите на уведомяване длъжници, сред които и ответникът М.М.М..

По делото са приложени два броя уведомителни писма, съответно от 27.02.2019 г. (л. 30) и 15.07.2019 г. (л. 32), изпратени до М.М.М. от „А.з.с.н.в.” ЕАД, в качеството му на пълномощник на „УниКредит Консюмър Файненсинг“ ЕАД, за извършеното прехвърляне на вземанията със съответния рамков договор и последваща индивидуална цесия. На гърба на всяко от тях е обективирано изявление на новия кредитор, че поради допуснато просрочие в плащанията по договора всички вземания по същия са станали изискуеми в пълен размер, считано от датата на получаване на уведомлението.

Във връзка с връчването на първото писмо е приложено известие за доставяне, ведно с отбелязване „преместен“ (л. 31). Второто уведомително писмо е възложено за връчване по реда на чл. 18 ЗЧСИ на ЧСИ П.И.с рег. № *** на НК и район на действия ОС-Варна. Извършените действия по повод възлагането са обективирани в съставен за целта от съдебния изпълнител нарочен протокол от 03.09.2019 г. (л. 35), в който е отразено, че призовкарят е направил три посещения на адреса на длъжника в гр. Варна, ж.к. „***, ет. 8, ап. 157, в рамките на един месец – на 12.07.2019 г., 27.07.2019 г. (събота) и на 12.08.2019 г., като при посещенията не е установен никой на адреса и са събрани данни от четирима съседи, че адресатът е бил наемател и от години не живее там, поради което при последното посещение на 12.08.2019 г. е залепено уведомление по чл. 47 ГПК на входната врата и е пуснат екземпляр от него в пощенската кутия на ап. 157 – П.. Отразено е още, че в двуседмичния срок от залепване на уведомлението, изтекъл на 27.08.2019 г., книжата не са потърсени в кантората на съдебния изпълнител.