Решение № 2984 от 23.12.2022, Районен съд - Бургас

РЕШЕНИЕ

№ 2984 гр. Бургас, 23.12.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – БУРГАС, LXII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и девети ноември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: ДЕТЕЛИНА К. ДИМОВА при участието на секретаря СТАНКА Д. ДОБРЕВА като разгледа докладваното от ДЕТЕЛИНА К. ДИМОВА Гражданско дело № 20212120108687 по описа за 2021 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е образувано по искова молба на „АПС Бета България“ ЕООД с ЕИК *, със седалище и адрес на управление: *, представлявано от Д.М. и Х.М.М., чрез упълномощения от тях представител адв. В. А., против П. С. Т., ЕГН: **********, с адрес *, с която се претендира установяването дължимостта на сумите по заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК № 1731/12.07.2021 г. по ч.гр.д. № 4984/2021 г. по описа на Бургаския районен съд, а именно: 1000.00 лева - главница на основание сключен Договор за потребителски кредит № 529801 от 17.09.2015г.; 198.60 лева - договорна лихва за периода 20.10.2015г. до 20.07.2016г., 591.97лв - законна лихва за забава за периода от 20.10.2015г. до 23.02.2021г., ведно със законната лихва за забава върху главницата, считано от 09.07.2021г. – датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение до окончателното заплащане на главницата.

В исковата молба се излагат твърдения относно основанието, от което произтича претендираното вземане. Твърди се, че на 17.09.2015г. ответникът е сключил с “Кредисимо” АД договор за потребителски кредит № 529801, по силата на който е получил сумата от 1 000 лв. Заемната сума ответникът се задължил да върне на 10 бр. вноски по 119, 86 лева в срок до 20.07.2016г. съгласно Приложение № 1 към Договор за потребителски кредит, съдържащ погасителен план, неразделна част от Договора за кредит. Уговорен бил и фиксиран лихвен процент в размер на 41,24 %, както и годишен процент на разходите по кредита в размер на 50 %. Излага се, че договорът е действителен, сключен при спазване 1 изискванията на ЗПК, ЗЕДЕУ, ЗПФУР. Съгласно Раздел X, чл.2 от ОУ за предоставяне на кредити на заемодателя, ответникът поел задължение за заплащане на обезщетение за забава в размер на действащата законна лихва върху всяка забавена погасителна вноска, ведно с всички разноски за извънсъдебното и/или съдебно събиране на вземането, направени от заемодателя. В Раздел VI, чл.8 и Раздел X, чл.5 от ОУ страните постигнали съгласие ответникът да заплаща всички разноски, свързани с неизпълнението му. В раздел VIII, чл.2.6 от ОУ била уговорено правомощие на “Кредисимо” АД, да уведомява длъжника за забавата му, чрез водене, включително чрез трети лица на всякаква кореспонденция с кредитополучателя, да провежда с него телефонни разговори, да му изпраща телефонни съобщения, писма и стикери. Твърди се, че с договор за продажба и прехвърляне на вземания /цесия/ от 02.03.2021г. “Кредисимо” АД като цедент, прехвърлило своите вземания към длъжника по описания договор за потребителски кредит на цесионера “АПС БЕТА БЪЛГАРИЯ” ЕООД, за коетодлъжникът бил уведомен с имейл от 01.04.2021г. Ищецът обосновава правния си интерес от предявяване на настоящия иск, с оглед указанията на съда по ч.гр.д. № 4984/2021г. по реда на чл.415 ГПК. Представя писмени доказателства.

Моли за уважаване на иска. Претендира за сторените в заповедното и в настоящото производство разноски.

В срока по чл. 131 ГПК ответната страна е депозирала отговор на исковата молба чрез назначения от съда особен представител адв. Е. Т.. Прави възражение, че не е налице валидно облигационно правоотношение, поради неспазване изискванията на ЗПФУР, ЗПК и ЗЕДЕУУ за сключване на договора. Възразява, че липсва съгласие за сключване на договора от ответницата. В тази връзка заявява, че нито договорът, нито Общите условия, нито Приложението към него са подписани от Т.. Твърди, че същата не е потвърждавала съдържанието на договора, нито е полагала електронен подпис. Възразява, че е налице неизпълнение на кредитора на задължението му да представи преддоговорна информация.

Оспорва предаването на заемната сума. При условията на евентуалност, в случай, че съдът приема, че е налице електронно подписан документ, обективиращ съгласието на ответницата за сключване на договора и получаване на заемната сума, навежда доводи, че договорът е недействителен съгласно ЗПК, поради нарушаване разпоредбите на чл.11, ал.1, т.9, чл.11, ал.1, т.11 и чл.11, ал.1, т.12 ЗПК. Въвежда възражение за неравноправност на клаузата за наказателна лихва, предвидена в ОУ като надбавка, тъй като същата надхвърляла близо 8 пъти законна лихва и се намира в противоречие с чл.33 от ЗПК. На следващо място оспорва наличието на валидно извършена цесия между “Кредисимо” АД и ищеца, както и надлежно уведомяване на длъжника за извършената цесия. Релевира и възражение за погасяване по давност на претендираните вземания. С горните мотиви се моли за отхвърлянето на исковете.

Бургаският районен съд, като взе предвид исковата молба и изложените в същата факти и обстоятелства, становището на насрещните страни по нея и събраните по делото доказателства, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Предявени са искове с правна квалификация чл. 79, ал. 1, предл. първо ЗЗД, чл.

2

240, ал. 2 ЗЗД във вр. чл. 9 ЗПК, във връзка с чл. 99 от ЗЗД и чл. 86 ЗЗД във вр. с чл. 422 ГПК във вр. чл. 415 ГПК.

Със заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК № 1731/12.07.2021 г. по ч.гр.д. № 4984/2021 г. по описа на Бургаския районен съд е разпоредено ответницата П. С. Т. да заплати на ищцовото дружество търсените в настоящото производство суми. Издадената заповед била връчена на длъжника по реда на чл. 47, ал. 5 от ГПК, поради което заповедният съд указал на заявителя на основание чл. 415, ал. 1, т. 2 от ГПК да предяви иск за установяване на вземанията по заповедта, което обосновава правния интерес на ищеца от водене на установителния иск по настоящето производство.

По делото е представен неподписан от кредитополучателя договор за предоставяне на потребителски кредит № 529801 от 17.09.2015г., сключен между "КРЕДИСИМО" ЕАД, като кредитор, и П. С. Т., като кредитополучател. Неразделна част от договора представлява Приложение № 1, в което се съдържат основните условия по договора за кредит, а именно сумата на предоставения кредит - 1 000 лв., броя на погасителните вноски – общо 10 броя, всяка от която в размер на 119,86 лв.; лихвения процент по кредита – 41.25 %, годишния процент на разходите – 50 %; общият размер на всички плащания – 1198.60 лева. В приложението се съдържа и погасителен план.

С исковата молба като доказателства са представени общите условия на кредитора "КРЕДИСИМО" ЕАД и стандартен европейски формуляр, които също не носят подписа на ответницата.

От приетия като доказателство договор за продажба и прехвърляния на вземания /цесия/ от 02.03.2021 г. и приложение към него (приложено в заповедното производство), се установява, че кредитора "КРЕДИСИМО" ЕАД, в качеството му на цедент е прехвърлил на ищеца по делото – "АПС БЕТА БЪЛГАРИЯ" ЕООД, в качеството му на цесионер, процесното вземане към ответника П. Т..

При така установените от представените писмени доказателства факти, и с оглед въведените с отговора на исковата молба възражения, с доклада по делото съдът е указал на ищеца доказателствената му тежест да установи следните обстоятелства от значение за решаване на делото, a именно: наличието на валидно договорно отношение между ответника и „Кредисимо“ АД по сключен между тях договор за потребителски кредит № 529801 от 17.09.2015 г., изпълнение на задълженията на кредитора по него т.е. предоставянето на ответника на сумата от 1 000 лева, дължимостта на търсените от ответника суми, ведно с техния размер на соченото основание. На ответника е указана тежестта му да установи въведените с отговора на исковата молба правоунищожаващи, правопогасяващи и правоизключващи юридически факти, в това число възражението си за недействителност на договора.

На първо място и с оглед възражението на ответната страна за недействителност на сключения договор, поради липса на съгласие от страна на длъжника, както и поради 3 противоречието му с императивни разпоредби от ЗПФУР, ЗПК и ЗЕДЕУУ, съдът намира следното.

С Определението си за насрочване на делото, съдът е дал изрични указания на ищеца, че следва да изложи конкретни обстоятелства от значение за разрешаване на правнорелевантния по делото въпрос за действителността на договорното правоотношение.

В тази на връзка ищецът следваше да посочи ясно и точно по какъв начин е подписан договора от страна на ответницата, респективно по какъв начин е получено съгласието й за сключване на договора при посочените условия; по какъв начин и кога е предадена (усвоена) заемната сума по договора. Указано е на ищеца също така, че ако твърди, че договорът е сключен от разстояние, същият трябва да докаже, че съгласно чл. 18 от ЗПФУР е предоставил на кредитополучателя преддоговорната информация, както и извършените електронни изявления, чрез които е получил съгласието на потребителя за сключване на договора при твърдените условия.

В депозираното от ищеца становище на 24.08.2022 г., същият е взел становище по възраженията на ответника, но не е изложил никакви уточнения в изпълнение на дадените от съда указания. Предвид това, с протоколно определение от 15.09.2022 г., съдът, след констатиране, че липсата на твърдения за обстоятелствата по сключване на процесния договор съставляват нередовност на исковата молба, остави същата без движение. На ищеца отново бяха дадени подробни указания за това какви обстоятелства следва да посочи по делото, доколкото същите са свързани с установяването на релевантните по делото факти, от които се претендира спорното право. В изпълнение на указанията, ищецът е депозирал писмено становище, но в същото така и не са изложени обстоятелствата, за които съдът бе дал указания, с единствено са преповторени твърденията от исковата молба.

Посочено е единствено, че на дата 17.09.2015 г., ответницата П. Т. е получила на подадения от нея при сключване на договор за задължение с № 529801 електронен адрес следните документи: общи условия, договор за потребителски кредит, ведно с приложение 1, стандартен европейски формуляр. Отново не са изложени обстоятелства относно това по какъв начин е дала съгласието си ответницата за сключване на договора при посочените условия, както и дали в действителност заемната сума е била реално предадена на заемателя.

При това процесуално поведение на ищеца, на който въпреки дадените от съда конкретни указания за уточняване на обстоятелствата, свързани с установяването наличие на валидно облигационно правоотношение, такива така и не бяха въведени, а още по – малко доказани, съдът намира исковата претенция за недоказана.

В случая дори да се приеме, че договорът за кредит е сключен от разстояние, което обстоятелство с оглед възраженията на ответника не може да се приеме за безспорно, то ищецът не ангажира никакви доказателства за установяване на направените от страните по договора електронни изявления, по реда и условията на Закона за предоставяне на финансови услуги от разстояние и Закона за електронния документ и електронния подпис.

Изявленията, направени чрез телефон, друго средство за гласова комуникация от 4 разстояние, видеовръзка или електронна поща, се записват със съгласието на другата страна и имат доказателствена сила за установяване на обстоятелствата, съдържащи се в тях.

Поради което, ищецът, при наличието на изрично въведени от ответника възражения, следваше да докаже изпращането на електронно съобщение до електронната поща на ответника и приемането на условията по договора, а така също и получаване на сумата от 1000 лева от страна на ответника.

В допълнение следва да се посочи, че съобразно разпоредбата на чл.6 ЗПФУР, договор за предоставяне на финансови услуги от разстояние, е всеки договор, сключен между доставчик и потребител като част от система за предоставяне на финансови услуги от разстояние, организирана от доставчика, при която от отправянето на предложението до сключването на договора страните използват изключително средства за комуникация от разстояние - едно или повече. Съгласно дефинитивната разпоредба на §1, т.2 от ДР на ЗПФУР, „средство за комуникация от разстояние“ е всяко средство, което може да се използва за предоставяне на услуги от разстояние, без да е налице едновременното физическо присъствие на доставчика и на потребителя.

Разпечатката съдържа 29 от 45 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/a73436c7-c4a4-476c-9ba8-264b310af79d