Определение № 624 от 24.10.2025, Окръжен съд - Монтана

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 624 гр. Монтана, 24.10.2025 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – МОНТАНА в закрито заседание на двадесет и четвърти октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Аделина Троева

Членове:

Елизабета Кралева

Таня Живкова като разгледа докладваното от Таня Живкова Въззивно частно гражданско дело № 20251600500437 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл. 274 -278 от ГПК.

Делото е образувано по частна жалба на ЕАД Е. И., пълномощник на ищцата М. И., ЕГН ********** от с. *срещу Определение № 1158/13.08.2025г . постановено по гр. дело № 3091/2024 г. по описа на РС Монтана, с което производството по делото е спряно до приключване на дело № С-744/2023 г. на СЕС. Поддържа се в жалбата, че определението е неправилно с доводи, че разпоредбата на чл. 631,ал.1 ГПК е неприложима от съд, който не е отправил преюдициално запитване, съответно не са налице основания за спиране производството на това основание, а предвидените в чл. 229,ал.1,т.4 ГПК предпоставки за спиране не са налице. Иска се отмяна на обжалваното определение.

Ответните по спора страни „К.“ ЕАД и „А.Т.“ ЕООД при надлежно връчен препис от изразява становище за нейната неоснователност.

Окръжен съд Монтана, като взе предвид твърденията на жалбоподателя, приложеното гр.дело и въз основа на закона приема следното:

Жалбата е недопустима за разглеждане като подадена срещу определение на РС Монтана, което не подлежи на обжалване предвид изричната разпоредба на чл. 631,ал.1, изр.второ ГПК, според която определението, с което съдът спира производството по делото с отправяне на преюдициално запитване не подлежи на обжалване. Делото , по което е постановеното обжалваното разпореждане е приключило с влязло в сила като необжалвано Решение № 286/15.06.2025г., с което по искове на М. И., ЕГН **********, представлявана от адвокат Е. И., съдът е признал за установено по отношение на „К.“ ЕАД и „А.Т.“ ЕООД , че сключените между страните договори за потребителски кредит и за поръчителство са нищожни .С решението ответниците са осъдени да заплатят на ЕАД Е. И. на основание чл. 38,ал.2 ЗА адвокатско възнаграждение в размер на 600 лева.

В срока за обжалване на решението е подадена молба от адвокат Е. И. с правно основание чл. 248 ГПК с искане за изменение решението в частта за разноските с присъждане справедлив размер на адвокатското възнаграждение и ДДС върху същото. След връчване молбата на насрещната страна съдът е постановил обжалваното определение 1158/13.08.2025г , с което е спрял 1 производството по делото. Приел е, че е образувано пред Съда на ЕС дело № С-744/2023 г. по отправено с определение № 42767/29.11.2023 г. по гр. д. № 42769/22 год. на СРС преюдициално запитване по следните въпроси: 1.“Доставка на услуги" на смисъла чл. 2, пap. 1 , буква „[в]", чл. 24, пap. 1 , чл. 26, [пар.]. 1 , буква „б" и чл. 28 от Директива 2006/112/ЕО [2] на Съвета от 28.11.2006 г. относно общата система на ДДС следва ли да се тълкува в смисъл, че включва: 1. предоставяне на безплатна правна помощ (pro bono) от адвокат на страна по съдебно дело.2. предоставяне на безплатна правна помощ (pro bono) от адвокат на страна, която е спечелила дело и на адвоката му се присъжда възнаграждението, което би получил, ако е договорено възнаграждение по договор за правна помощ. 2. „Безвъзмездна услуга" по смисъла чл. 26, [пар.] 1 , буква „б" от Директива 2006/112/ЕО на Съвета от 28.11.2006 г. относно общата система на ДДС, следва ли да се тълкува в смисъл, че представлява:1. предоставянето на безплатна правна помощ (pro bono) от адвокат на страна по съдебно дело.2. предоставяне на безплатна правна помощ (pro bono) от адвокат на страна, която е спечелила дело и на адвоката му се присъжда възнаграждението, което би получил, ако е договорено възнаграждение по договор за правна помощ. 3. „Възмездна услуга" по смисъла на чл.2, пap. 1, буква „[в]", чл. 24, пap. 1 26, [пар.] 1 , буква „б" от Директива 2006/112/ЕО и чл. на Съвета от 28.11.2006 г. относно общата система на ДДС, следва ли да се тълкува в смисъл, че представлява предоставяне на безплатна правна помощ (pro bono) от адвокат на страна, която е спечелила дело и на адвоката му се присъжда възнаграждението, което би получил, ако е договорено възнаграждение по договор за правна помощ. 4. „Данъчно задължено лице" по смисъла на чл. 28 2006/112/ЕО и чл. 75 от Директива на Съвета от 28.11.2006 г. относно общата система на ДДС, следва [ли] да се тълкува в смисъл, че представлява 1. адвокат (еднолично адвокатско дружество), което е предоставило безплатна правна помощ (pro bono) на страна по съдебно дело.2. адвокат (еднолично адвокатско дружество), което е предоставило безплатна правна помощ (pro bono) на страна, която е спечелила дело и на адвоката (еднолично адвокатско дружество) му се присъжда възнаграждението, което би получил, ако е договорено възнаграждение по договор за правна помощ. Приел е, че тъй като решението на СЕС е задължително не само за съда, който е отправил запитването, но също така за всички съдилища и учреждения в страната /чл. 633 ,ал. 2 ГПК/ , това означава, че когато е отправено преюдициално запитване на национален съд на държава членка на ЕС и пред друг съд на същата държава се поставят за разрешаване същите въпроси, за решаването на които е необходимо тълкуване на разпоредби от правото на ЕС, вторият съд трябва да спре производството по делото пред себе си на основание чл. 633 във връзка с чл.

631,ал.1 ГПК. В случая с обжалваното определение е спряно единствено производството по чл. 248 ГПК, доколкото основния спор между страните е разрешен с влязло в сила решение и дело № 3091/24 г. е висящо пред РС Монтана единствено по молба с правно основание чл. 248 ГПК за изменение решението в частта за разноските.

Въззивният съд приема, че така постановеното определение не подлежи на съдебен контрол съгласно изричната разпоредба на чл. 631,ал.1,изр. второ ГПК.

Основанието за спиране на производството в случая не е разпоредбата на чл. 229, ал. 1, т. 4 ГПК, а разпоредбата на чл. 229, ал. 1, т. 7, вр. чл. 631, ал. 1 и чл. 633 от ГПК. Без значение е обстоятелството, че преюдициалното запитване е отправено от друг национален съд по друго дело, а не от настоящия съд по настоящето дело, доколкото последният ще следва да се съобрази при решаване на спора с даденото задължително за него разрешение на СЕС по въпросите, имащи значение за конкретния правен спор, в случая такъв е останал висящ по делото единствено за дължимостта на адвокатско възнаграждение и ДДС върху същото при предоставено безплатно процесуално представителство, съответно е спряно производството по чл. 248 ГПК с предмет налице ли са основания за изменение решението в частта за разноските относно дължимото на основание чл. 38,ал.2 ЗА адвокатско възнаграждение.

Както се посочва в наложилата се касационна практика, която се споделя и от настоящия 2 съд, невъзможността за инстанционен контрол на определението за спиране на делото на основание чл. 631, ал. 1 от ГПК е изрично регламентирана в изр. 2 на същата разпоредба, без в нея да се прави разграничаване на хипотезата, в която вече е отправено преюдициално запитване от друг национален съд или запитване от съда по висящото дело по въпроси, за правилното разрешаване на които е необходимо тълкуване разпоредби от правото на ЕС (в тази връзка напр. Определение № 55/10.02.2022 г. по ч. гр. д. № 155/2022 г., ВКС, III ГО, както и определенията на ВКС, цитирани в същото, Определение № 535 От 8.03.2024 г., по ч. т. д. № 205/2024 г., ВКС II ТО , Определение № 16 от 16.01.2025 г. на ВКС по ч. т. д. № 16/2025 г., II т. о. Определение № 2590 от 22.05.2025 г. на ВКС по к. ч. гр. д. № 1666/2025 г..

Съображенията в подкрепа на това становище са в насока на това, че поначало отправянето на преюдициално запитване е въпрос на суверенна преценка на националния съд, поради което и разпоредбата на чл. 631, ал. 1 ГПК изрично посочва, че определението му не подлежи на обжалване, но също толкова суверенна е и преценката на националния съд, когато решава да спре производството по делото поради отправено преюдициално запитване по друго дело в очакване на произнасянето на СЕС по въпрос, който той би задал и който той на практика "припознава" за свой, а процесуалноправните предпоставки за спирането на производството по делото в крайна сметка са едни и същи - гарантиране еднаквото тълкуване и прилагане на правото на ЕС. Приемането на обратното би могло да доведе и до нарушаване на принципа за процесуална икономия, доколкото не е оправдано отправянето на последващи преюдициални запитвания с идентично съдържание, като вече отправено такова - от друг съд и по друго дело, но по същия въпрос. В този смисъл е Определение № 1616 от 17.06.2024 г. постановено по ч. т. д. № 1153/2024 г.

ІІ ТО на ВКС.

Към настоящия момент вече има постановено решение на СЕС по дело № С-744/2023 г.,т.е. поради което и РС Монтана следва да възобнови производството и да се произнесе по искането по чл.248 ГПК на ЕАД Е. И..

Водим от горното, Окръжен съд Монтана

ОПРЕДЕЛИ:

ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ като недопустима жалбата на адвокат Е. И., в качеството й на ЕАД Е. И. , пълномощник на ищцата М. И., ЕГН ********** от с. *срещу Определение № 1158/13.08.2025г . постановено по гр. дело № 3091/2024 г. по описа на РС Монтана и

ПРЕКРАТЯВА производството по в.ч.гр.дело № 437/2025г. по описа на МОС.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Апелативен съд гр. София с частна жалба в едноседмичен срок от връчване на страните.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3

----- следващ документ -----

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 624 гр. Монтана, 24.10.2025 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – МОНТАНА в закрито заседание на двадесет и четвърти октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Аделина Троева

Членове:

Елизабета Кралева

Таня Живкова като разгледа докладваното от Таня Живкова Въззивно частно гражданско дело № 20251600500437 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл. 274 -278 от ГПК.

Делото е образувано по частна жалба на ЕАД Е. И., пълномощник на ищцата М. И., ЕГН ********** от с. *срещу Определение № 1158/13.08.2025г . постановено по гр. дело № 3091/2024 г. по описа на РС Монтана, с което производството по делото е спряно до приключване на дело № С-744/2023 г. на СЕС. Поддържа се в жалбата, че определението е неправилно с доводи, че разпоредбата на чл. 631,ал.1 ГПК е неприложима от съд, който не е отправил преюдициално запитване, съответно не са налице основания за спиране производството на това основание, а предвидените в чл. 229,ал.1,т.4 ГПК предпоставки за спиране не са налице. Иска се отмяна на обжалваното определение.

Ответните по спора страни „К.“ ЕАД и „А.Т.“ ЕООД при надлежно връчен препис от изразява становище за нейната неоснователност.

Окръжен съд Монтана, като взе предвид твърденията на жалбоподателя, приложеното гр.дело и въз основа на закона приема следното:

Жалбата е недопустима за разглеждане като подадена срещу определение на РС Монтана, което не подлежи на обжалване предвид изричната разпоредба на чл. 631,ал.1, изр.второ ГПК, според която определението, с което съдът спира производството по делото с отправяне на преюдициално запитване не подлежи на обжалване. Делото , по което е постановеното обжалваното разпореждане е приключило с влязло в сила като необжалвано Решение № 286/15.06.2025г., с което по искове на М. И., ЕГН **********, представлявана от адвокат Е. И., съдът е признал за установено по отношение на „К.“ ЕАД и „А.Т.“ ЕООД , че сключените между страните договори за потребителски кредит и за поръчителство са нищожни .С решението ответниците са осъдени да заплатят на ЕАД Е. И. на основание чл. 38,ал.2 ЗА адвокатско възнаграждение в размер на 600 лева.

В срока за обжалване на решението е подадена молба от адвокат Е. И. с правно основание чл. 248 ГПК с искане за изменение решението в частта за разноските с присъждане справедлив размер на адвокатското възнаграждение и ДДС върху същото. След връчване молбата на насрещната страна съдът е постановил обжалваното определение 1158/13.08.2025г , с което е спрял 1 производството по делото. Приел е, че е образувано пред Съда на ЕС дело № С-744/2023 г. по отправено с определение № 42767/29.11.2023 г. по гр. д. № 42769/22 год. на СРС преюдициално запитване по следните въпроси: 1.“Доставка на услуги" на смисъла чл. 2, пap. 1 , буква „[в]", чл. 24, пap. 1 , чл. 26, [пар.]. 1 , буква „б" и чл. 28 от Директива 2006/112/ЕО [2] на Съвета от 28.11.2006 г. относно общата система на ДДС следва ли да се тълкува в смисъл, че включва: 1. предоставяне на безплатна правна помощ (pro bono) от адвокат на страна по съдебно дело.2. предоставяне на безплатна правна помощ (pro bono) от адвокат на страна, която е спечелила дело и на адвоката му се присъжда възнаграждението, което би получил, ако е договорено възнаграждение по договор за правна помощ. 2. „Безвъзмездна услуга" по смисъла чл. 26, [пар.] 1 , буква „б" от Директива 2006/112/ЕО на Съвета от 28.11.2006 г. относно общата система на ДДС, следва ли да се тълкува в смисъл, че представлява:1. предоставянето на безплатна правна помощ (pro bono) от адвокат на страна по съдебно дело.2. предоставяне на безплатна правна помощ (pro bono) от адвокат на страна, която е спечелила дело и на адвоката му се присъжда възнаграждението, което би получил, ако е договорено възнаграждение по договор за правна помощ. 3. „Възмездна услуга" по смисъла на чл.2, пap. 1, буква „[в]", чл. 24, пap. 1 26, [пар.] 1 , буква „б" от Директива 2006/112/ЕО и чл. на Съвета от 28.11.2006 г. относно общата система на ДДС, следва ли да се тълкува в смисъл, че представлява предоставяне на безплатна правна помощ (pro bono) от адвокат на страна, която е спечелила дело и на адвоката му се присъжда възнаграждението, което би получил, ако е договорено възнаграждение по договор за правна помощ. 4. „Данъчно задължено лице" по смисъла на чл. 28 2006/112/ЕО и чл. 75 от Директива на Съвета от 28.11.2006 г. относно общата система на ДДС, следва [ли] да се тълкува в смисъл, че представлява 1. адвокат (еднолично адвокатско дружество), което е предоставило безплатна правна помощ (pro bono) на страна по съдебно дело.2. адвокат (еднолично адвокатско дружество), което е предоставило безплатна правна помощ (pro bono) на страна, която е спечелила дело и на адвоката (еднолично адвокатско дружество) му се присъжда възнаграждението, което би получил, ако е договорено възнаграждение по договор за правна помощ. Приел е, че тъй като решението на СЕС е задължително не само за съда, който е отправил запитването, но също така за всички съдилища и учреждения в страната /чл. 633 ,ал. 2 ГПК/ , това означава, че когато е отправено преюдициално запитване на национален съд на държава членка на ЕС и пред друг съд на същата държава се поставят за разрешаване същите въпроси, за решаването на които е необходимо тълкуване на разпоредби от правото на ЕС, вторият съд трябва да спре производството по делото пред себе си на основание чл. 633 във връзка с чл.