Решение № 14 от 22.07.2024, Военно-апелативен съд

РЕШЕНИЕ

№ 14 гр. София, 22.07.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ВОЕННО-АПЕЛАТИВЕН СЪД в публично заседание на двадесет и осми май през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: бриг. генерал РУМЕН ЛЮБ.

ПЕТКОВ

Членове: полк.ЛИДИЯ П. ЕВЛОГИЕВА полк. ПЕТЬО СЛ. ПЕТКОВ при участието на секретаря ВЕСЕЛИНА ИВ. ХРИСТОВА в присъствието на прокурора п. Т. К. като разгледа докладваното от бриг. генерал РУМЕН ЛЮБ. ПЕТКОВ

Въззивно наказателно дело от общ характер № 20246000600017 по описа за 2024 година образувано по въззивни жалби и допълнение към въззивните жалби от адв. С. С. от АК – Д. и адв. С. С. от АК - Д., защитници на обвиняемия ..... Н. Г. Г. - ..... във Факултет „.....“ - Ш. и протест от полк. Станимир Чернев – прокурор при ВОП – С., против Присъда № 3 от 26.01.2024 г. по НОХД № 100/2023 г. по описа на Военен съд - С..

С Присъда № 3 от 26.01.2024 г. по НОХД № 100/2024 г. по описа на Военен съд – С., подсъдимият ..... Н. Г. Г., ..... във Факултет „.....“ – Ш., е признат за виновен в това, че:

1. През периода от 19.12.2022 г. до 20.12.2022 г. във Факултет „.....“ – Ш., при условията на продължавано престъпление, (шесткратно) не изпълнил заповеди на началника си ..... М.П.Д. на длъжност „.......“, ..... В.Д.Д. на длъжност „.......“ и на ...... М.И.Т., на длъжност „...........“, поради което и на основание чл.372, ал. 1, предл. 1 вр. чл. 26 от НК и чл. 54 от НК е осъден на наказание „Лишаване от свобода“ в размер на четири месеца, като е признат за невиновен да е извършил деянията поотделно по отношение на ..... Д. и ..... Д., при условията на чл. 26 от НК и по отношение на ...... Т. и го оправдава по тези обвинения.

1

2. 2. През периода от 21.00 ч. на 18.12.2022 г. до 17.30 ч. на 21.12.2022 г., във Факултет „.....“ – Ш., не се явил на служба от отпуск, за срок от едно до три денонощия, поради което и на основание чл. 380, ал. 1 от НК и чл. 54 от НК е осъден на наказание „Лишаване от свобода“ в размер на три месеца.

На основание чл. 23 от НК е определен на подсъдимия Г. наказание по съвкупност „Лишаване от свобода“ в размер на четири месеца.

На основание чл. 66 от НК е отложено изпълнението на наложеното наказание „Лишаване от свобода“ с изпитателен срок от три години, считано от датата на влизане на присъдата в сила.

Подсъдимият ..... ..... Н. Г. Г. е осъден да заплати в полза на държавата по бюджета на съдебната власт, в сметка на Военен съд - С. направените разноски по делото в размер на 653.20 (шестстотин петдесет и три лева и двадесет стотинки) лева деловодни разноски.

Постъпили са въззивни жалби и допълнения към тях от адв. С. С. и адв. С. С., защитници на подсъдимия ..... ..... Н. Г. Г.. Жалбите са подадени в законоустановения срок от лица, имащи право на това.

Сочи се, че постановената присъда е неправилна, необоснована и незаконосъобразна, постановена при допуснати съществени нарушения на процесуалните правила и неправилно приложение на материалния закон. Твърди се също така, че присъдата е явно несправедлива.

Прави се искане първоинстанционната присъда да бъде отменена и подсъдимият ..... ..... Г. да бъде признат за невинен и оправдан по повдигнатите обвинения, като алтернативно се иска да му се намали наказанието или наложи по-леко наказание при условията на чл. 55, ал. 1, т.

2, б. „б“ от НК - пробация за всяко едно от деянията.

В законоустановения срок е депозиран и въззивен протест срещу присъдата, в който се прави искане да бъде увеличено наложеното наказание по чл. 372, ал. 1, пр. 1, вр. чл. 26 от НК - на една година лишаване от свобода и по чл. 380, ал. 1 от НК - на десет месеца лишаване от свобода и при условията на чл. 23 от НК по съвкупност да му бъде определено общо наказание „лишаване от свобода“ в размер на една година, изпълнението на което, на основание чл. 66, ал. 1 от НК, да бъде отложено с изпитателен срок от три години. Счита се, че съдът е проявил неоправдана снизходителност към подсъдимия, докато отегчаващите отговорността обстоятелства по своя обем и характеристики имат превес над смекчаващите.

Твърди се, че подсъдимият е проявил престъпна упоритост и наглост, и шесткратно в рамките на два дни не изпълнил заповеди на трима от началниците си във формированието, което сочи на висок интензитет на деянието „неизпълнение на заповед“. Сочи се, че за да попречи за разкриване на отклонението от военна служба, подсъдимият първоначално въвел в заблуждение командирите си, че е бил приет в болница за лечение, а впоследствие 2 подбудил лекар - свидетелката К. да издаде лъжливо свидетелство за неговото здравословно съС.ие, както и въвел в заблуждение и личния си лекар – свидетелката П. относно здравословното си съС.ие, за да му издаде болничен лист, който представил като доказателство. Твърди се, че деянията са станали доС.ие на колегите и началниците на подсъдимия и подкопават в значителна степен войсковата дисциплина и реда във факултета.

В съдебно заседание пред въззивната инстанция адв. С. - защитник на подсъдимия, поддържа депозираната въззивна жалбата и уточнението към нея. Намира постъпилия протест за неоснователен. Твърди, че присъдата е постановена при съществено нарушение на материалния закон – по чл. 384 ал. 1 т. 1 от НПК, което е обусловено от процесуални нарушения, свързани с проверката, оценката и анализа на всички налични доказателства по делото. Счита, че вътрешното убеждение на съда относно съставомерността на деянията почива на предположения, тъй като не са събрани категорични доказателства извършени ли са от подсъдимия престъпленията, за които му е повдигнато обвинение и намира, че в този смисъл присъдата се явява и явно несправедлива. Освен това счита, че постановената присъда е неправилна, тъй като наложеното наказание е несправедливо и несъразмерно тежко, като при определяне вида и размера на наказанието съдът не е преценил количественото съотношение между смекчаващите и отегчаващи вината на подсъдимия обстоятелства, неговата и на деянието степен на обществена опасност. Намира, че при наличието на посочените в мотивите към присъдата смекчаващи отговорността обстоятелства наказанието следва да бъде определено при условията на чл. 55 от НК, като наказанието „лишаване от свобода“ се замени с наказание „пробация“. Твърди, че в мотивите на първоинстанционната присъда липсват съображения по оценката на доказателствата, а правните съображения за взетото решение са декларативни и липсват каквито и да било доводи относно признаците от обективна и субективна страна на инкриминираните престъпни състави. Изтъква, че съдът не е коментирал направеното искане от защитата за прилагане на разпоредбата на чл. 9 ал. 2 от НК, приложима според защитника в настоящия случай. Счита, че случаят представлява нарушение на Устава за войскова служба на въоръжените сили на Република България и обуславя дисциплинарна отговорност, каквато е могло да бъде реализирана в случая. Прави искане подсъдимият .....

Н. Г. Г. да бъде признат за невинен и да бъде оправдан по повдигнатите му обвинения, поради недоказаност на деянията по чл. 372, ал. 1, предл. 1 от НК и по чл. 380 ал. 1 от НК.

Алтернативно се прави искане присъдата да бъде отменена и делото върнато на първоинстанционния съд за ново разглеждане, поради липса на мотиви. Също алтернативно в случай, че съдът приеме, че подсъдимият ..... Г. е извършил деянията, за които е осъден, се иска присъдата да бъде изменена, като бъде наложено наказание при условията на чл. 55 ал.

1 т. 2 б. „б“ от НК – „пробация“, с двете предвидени в текста пробационни мерки, за всяко едно от двете деяния.

В съдебно заседание пред въззивната инстанция адв. С. - защитник на подсъдимия, 3 поддържа депозираната въззивна жалбата и уточнението към нея. Посочва, че след запознаване с мотивите на първоинстанционния военен съд, намира същите за непълни, неточни и неясни.

Счита, че е налице процесуално нарушение, което е от категорията на съществените – непълни мотиви, което, само по себе си е достатъчно основание за отмяна на присъдата и връщане на делото за ново разглеждане от друг съдебен състав. Твърди, че съдът не е изследвал и анализирал доказателствения материал в неговата пълнота, цялост и съвкупност, за да достигне до правния извод, че деянията, за които подсъдимият е привлечен към наказателна отговорност са извършени точно от него и то виновно. Твърди, че в мотивите не е даден отговор на изложените от защитата доводи за липса на състав на престъпления и липсата на умисъл, в частност за неанулирания болничен лист, който е официален документ и изключва вината на подсъдимия за неявяването на военна служба.

В условията на алтернативност пледира подсъдимият да бъде оправдан и по двете повдигнати обвинения, тъй като предвид здравословното му съС.ие същият е бил в отпуск по болест с определен режим на лечение „домашен“, който е следвало да прекара на домашния си адрес в гр. К., и това обстоятелство е било докладвано от .....а на преките му командири, като е била издадена заповед за освобождаването му от учебни занятия. Прави се извод, че поради това .....ът е бил освободен от задължения по учебен план, а издадените заповеди да се върне във Факултет „.....“, където да проведе необходимото лечение са неправилни и незаконосъобразни.

Прави искане наложеното наказание, като явно несправедливо, да бъде определено при условията на чл. 55, ал. 1, т. 2, б. „б“ от НК, като бъде наложено общо наказание „пробация“, с двете основни пробационни мерки за срок от 6 месеца.

Подсъдимият ..... Н. Г., в съдебно заседание пред въззивната инстанция се присъединява към становището на защитниците си. Отправя молба да получи възможност да завърши университета и да стане офицер от Българската армия, и прави искане да бъде оправдан.

В съдебно заседание пред въззивната инстанция прокурорът поддържа протеста. Счита, че първоинстанционният съд правилно е оценил в съвкупност събраните доказателства по делото и е преценил, че подсъдимият е извършител на престъпления по чл. 372 ал. 1, предл.

1, вр. чл. 26 от НК и по чл. 380, ал. 1 от НК. Счита, че първоинстанционният съд е проявил неоправдана снизходителност, тъй като превес имат отегчаващите отговорността обстоятелства, като отправя искане за увеличаване на наказанието на подсъдимия. Прави анализ на събраните в хода на съдебното следствие пред първата инстанция доказателства и счита, че от тях по несъмнен начин се установяват конкретни факти и обстоятелства, свързани с противоправното поведение на подсъдимия. Намира, че по делото е доказано по безспорен и категоричен начин, че реално подсъдимият не е имал никакъв здравословен проблем, а дори и при наличието на такъв във факултета има създадена организация за 4 оказване на медицинска помощ на .....ите при необходимост.

Военно-апелативният съд, като прецени събраните по делото доказателства, доводите и възраженията на страните и след като извърши цялостна проверка на обжалвания съдебен акт, съобразно изискванията на чл. 314 от НПК намери за установено от фактическа и правна страна следното:

При собствена преценка на събраните в хода на съдебното следствие пред първата съдебна инстанция доказателства въвзивният съд приема за установена следната фактическа обстановка:

Подсъдимият ..... ..... ..... Н. Г. Г. постъпил във Факултет „.....“ - Ш. към НВУ „.....“ - гр. В.Т. на 22.08.2021 г., специалност „............“, военна специализация „..........“. По време на обучението си няма наложени наказания. Подсъдимият участвал активно в учебния процес, придобил трайни практически навици и умения, бил дисциплиниран и изпълнителен, с добри командно-организаторски качества.

За времето от 19.12.2022 г. до 27.12.2022 г., в спортна зала „..........“ в гр. К. се провел благотворителен футболен турнир, в който се състезавали осем отбора. В състава на отбор „……“ бил включен и подсъдимия ..... ..... Н. Г.. Седмица преди турнира ..... ..... Г. разговарял с командирите си ...... М. Т. и ........... И.И. за възможността да бъде освободен от учебни занятия за участие в състезанията, като те му обяснили, че това може да разреши само деканът на военното учебно заведение.

За времето от 16.12.2022 г. до 18.12.2022 г. подсъдимият Г. бил пуснат в гарнизонен отпуск и следвало да се завърне във факултета до 21.00 часа на 18.12.2022 г.