Решение № 273 от 26.06.2024, Окръжен съд - Хасково

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 273 гр. ХАСКОВО, 25.06.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ХАСКОВО, I-ВИ СЪСТАВ, в публично заседание на седемнадесети април през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: МИЛЕНА Д. ДЕЧЕВА

Членове:

ЖУЛИЕТА КР. СЕРАФИМОВАДИМИТРОВА

ГЕОРГИ К. МИЛКОТЕВ при участието на секретаря С.Г. Д. като разгледа докладваното от ЖУЛИЕТА КР. СЕРАФИМОВАДИМИТРОВА Въззивно гражданско дело № 20245600500131 по описа за 2024 година

Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.

Образувано е по въззивна жалба с вх.№ 7241/20.09.2023 г. от И. Г. К., чрез процесуалния й представител адв. Г. Г., АК-Хасково против Решение № 151/17.08.2023 г. на Районен съд- Свиленград по гр.д. № 72/2022 г. по описа на съда, в частите в които съдът се е произнесъл по предявените от съделителя А. Г. М. против съделителя И. Г. К. по реда на чл.346 ГПК искания за сметки в делбеното производство, като е уважил предявените осъдителни искове с правно основание чл.31, ал.2 ЗС и е осъдил И. Г. К. да заплати на А. Г. М. сумата 1376,95 лв. - главница, представляваща обезщетение за лишаване от ползването на съсобственото жилище - самостоятелен обект в сграда с идентификатор ***, за периода от 21.01.2020г. до 30.04.2020г., ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 24.01.2023г. до окончателното й изплащане, сумата 395, 33 лв. мораторна лихва върху главницата за периода от 21.01.2020г. до 23.01.2023г., сумата 16433,39 лв. - главница, представляваща обезщетение за лишаване от ползването на съсобствения лек автомобил „Мицубиши Аутлендър”, с рег.*** за периода от 21.01.2020г. до 23.01.2023г., ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 24.01.2023г. до окончателното й изплащане, сумата 2 303,71 лв. - мораторна лихва върху главницата за периода от 21.01.2020г. до 23.01.2023г., сумата 2 990, 89 лв. - половината от общия размер на вноските по договор за потребителски кредит *** от ***г., сключен по време на брака на страните, заплатени от А. Г. М. след прекратяването на брака - в периода от 27.12.2019г. до 20.05.2021г., ведно със законната лихва върху сумата, считано от 24.01.2023г. до окончателното й изплащане, сумата 7 210, 33 лв. - половината от общия размер на вноските 1 по договор за потребителски кредит № ***г., сключен по време на брака на страните, заплатени от А. Г. М. след прекратяването на брака - в периода от 27.12.2019г. до 23.01.2023г., ведно със законната лихва върху сумата, считано от 24.01.2023г. до окончателното й изплащане.

Недоволна от решението в посочените части е останала въззивницата И. Г. К., която чрез пълномощника си обжалвала решението в законоустановения срок, с оплакване за неправилност и незаконосъобразност. Излагат се оплаквания за постановяване на решението в посочените части в противоречие със закона и необоснованост. Във въззивната жалба е направен анализ на събраните по делото доказателства във връзка с предявените искания по сметки от един от съделителите, който анализ според въззивницата сочи на извод различен от този, който е направил първоинстанционният съд. По всяка една от уважените претенции по сметки са изложени подробни съоръжения и съответно са посочени доказателствата, които опровергават тезата на съделителя предявил исканията за сметки, във връзка с установената по делото фактическа обстановка.

Прави се искане въззивната инстанция да отмени решението на Районен съд Свиленград в обжалваната част и вместо него да постанови ново по съществото на спора, с което да отхвърли изцяло предявените от съделителя А. Г. М. искания за сметки в делбеното производство. Претендират се и разноски според изхода от спора.

В срока по чл. 263, ал.1 ГПК е депозиран писмен отговор на въззивната жалба от А. Г. М., с който се оспорва въззивната жалба и се излагат подробни съображения за нейната неоснователност. Направен е анализ на доказателствата, които според въззиваемата страна подкрепят правните изводите, които е направил първоинстанционния съд при постановяване на решението в обжалваната му част. Прави се искане въззивната инстанция да потвърди решението на Районен съд - Свиленград в частта, в която е обжалвано.

Постъпила е и частна жалба вх.№ 8184/26.10.2023 г. от адв. Г. Г. като пълномощник на И. Г. К. срещу определение № 595/13.10.2023 г. по гр.дело № 72/2022 г. по опис а на РС-Свиленград. С Определение № 595/13.10.2023 г. първоинстанционният съд е отхвърлил молба с вх.№ 7226/20.09.2023г. от И. Г. К., чрез пълномощника й адв.Г. Г. за допълване на постановеното по делото решение № 154/17.08.2023 г., в частта му за разноските.

Недоволна от определението е останала частната жалбоподателка И. Г. К., която чрез пълномощника си го обжалва в законоустановения срок с оплаквания за неправилност.

Счита, че е обжалвала първоинстанционното решение изцяло и в същото липсвало изцяло произнасяне по претенция на ищцата за разноски. В съдебно заседание съдът е прекратил частично производството по делото по отношение на част от претенциите на ответника по сметки, поради което и в тази връзка по делото от пълномощника на страната е било направено изрично искане за присъждане на разноски по делото, в частта в която производството е прекратено, по което съдът не се е произнасял, поради което съдът неправилно е отхвърлил претенцията на ищцата за разноски по отношение на прекратената част от исковете. Моли съда да отмени обжалваното определение и да уважи претенцията за възлагане на разноски по делото съответно на прекратената част от претенциите по сметки.

С определение № 1145/01.11.2023 г. по в.гр.дело № 748/2023 г. по описа на съда ОС-Хасково е прекратил производството по в.гр.дело № 748/2023 г. и е върнал делото на РС-Свиленград за администриране на частна жалба вх.№ 8184/26.10.2023 г. от адв. Г. като пълномощник на И. Г. К. срещу определение № 595/13.10.2023 г. по гр. дело № 72/2022 г. по описа на РС- Свиленград.

Не е постъпил отговор на частната жалба.

По делото е постъпила частна жалба с вх.№ 9680/18.12.2023 г. от адв. Г. Г. като пълномощник на И. Г. К. срещу определение № 696/06.12.2023 г. по гр.дело № 2

72/2022 г. по описа на съда.

С Определение № 696/06.12.2023 г. първоинстанционният съд е отхвърлил искането на И. Г. К. за изменението на постановеното решение в частта на разноските, обективирано в т. 5 от въззивната жалба. По отношение на това определение отново частната жалбоподателка И. Г. К. е останала недоволна и чрез пълномощника си го обжалва в законоустановения срок с оплакване за неправилност и незаконосъобразност. Изложени са съображения за неправилността на изводите на съда и се прави искане въззивната инстанция да отмени това определение.

В срока за отговор на частната жалба такъв не е бил депозиран.

С разпореждане № 284/02.02.2024 г. РС-Свиленград е изпратил на ОС-Хасково гр.дело № 72/2022 г. по описа на съда за произнасяне по въззивната жалба и по двете частни жалби.

След образуване на делото във въззивната инстанция до Окръжен съд - Хасково е изпратено писмо вх. № 2672/18.03.2024 г. от Районен съд – Свиленград, с което на въззивната инстанция е изпратена частна жалба входирана по регистъра на РС- Свиленград с №1174/12.02.2024 г., ведно с приложенията - разписка от съобщението и отговор на частна жалба.

С Определение № 31/16.01.2024 г. по гр.дело № 72/2022 г. съдът е допуснал обезпечение на предявените от А. М. срещу И. К. четири иска във връзка с които са предявени искания за сметки между съделителите. В частната жалба са изложени съображения за неправилност на определението.

В срок по тази частна жалба е депозиран писмен отговор от въззиваемата страна А. Г. М., чрез пълномощника му.

С протоколно определение № 222/20.03.2024 г. по в.гр.дело № 131/2024г. разглеждането на частната жалба подадена от И. Г. К. срещу определение № 31/16.01.2024 г. по гр.дело № 72/2022 г. на РС- Свиленград е отделено в отделно въззивно частно производство.

Видно от приетото като доказателство в.ч.гр.дело № 249/2024 г. по описа на ОС-Хасково с определение № 298/27.03.2024 г. по в.ч.гр.дело № 249/2024г., ОС-Хасково е потвърдил определение № 31/16.01.2024 г. по гр.дело № 72/2022 г. на Районен съд Свиленград.

СЪДЪТ след преценка доводите на страните по реда на въззивното обжалване, намира следното :

Въззивната жалба против Решение № 151/17.08.2023 г. на Районен съдСвиленград по гр.д. № 72/2022 г. е подадена в предвидения в чл. 259, ал.1 ГПК срок, от надлежна страна и против съдебен акт, подлежащ на обжалване, с оглед на което е процесуално допустима.

Съгласно чл. 269 от ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, по допустимостта му - в обжалваната част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото във въззивната жалба.

Обжалваното решение е валидно и допустимо, поради което следва да се обсъдят доводите относно неговата незаконосъобразност само в обжалваните части.

Решението е постановено по иск за делба във фазата на извършването й, включително по претенции по сметки заявени по реда на чл. 346 ГПК от единия съделител.

Решението не се оспорва относно способа за извършване на делбата, а единствено относно претенциите по сметки по чл. 346 ГПК.

СЪДЪТ като взе предвид становищата и доводите на страните и след като прецени събраните по делото доказателства намира следното:

3

Районен съд – Свиленград е сезиран с искова молба от И. Г. К. против А. Г. М., с която е предявен иск за делба на придобити в режим на СИО недвижим имот, движими вещи и лек автомобил.

С Решение № 151/17.08.2023 г. по гр.д. № 72/2002 г. по описа на съда Районен съд - Свиленград е извършил съдебна делба между И. Г. К., с ЕГН ********** и А. Г. М., с ЕГН **********, като е изнесъл на публична продан допуснатите до делба недвижими имоти, лек автомобил и движими вещи.

С решението съдът се е произнесъл и по исканията за сметки по чл.346 ГПК.

Предмет на въззивно обжалване е решението на Районен съд - Свиленград в частите, в които И. Г. К. е осъдена да заплати на А. Г. М. сумата от 1376,95 лв. – главница представляваща обезщетение за лишаване от ползването на съсобствено жилище – самостоятелен обект в сграда с идентификатор *** за периода от 21.01.2020 г. до 30.04.2020 г., ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 24.01.2023 г. до окончателното изплащане, сумата 395, 33 лв. – мораторна лихва върху главницата за период от 21.01.2020 г. до 23.01.2023 г., в частта в която ищцата И. К. е осъдена да заплати на А. М. сумата от 16433,39 лв. - главница представляваща обезщетение за лишаване от ползването на съсобственият им лек автомобил „Мицубиши Аутлендър“, с рег.

№ ***, за периода от 21.01.2020 г. до 23.01.2023 г., ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 24.01.2023 г. до окончателното изплащане на сумата 2 303,71 лв. – мораторна лихва върху главницата за периода от 21.01.2020 г. до 23.01.2023 г. , в частта в която И. К. е осъдена да заплати на А. М. сумата 2990, 89 лв. - половината от общия размер на вноските по договор за потребителски кредит ***г., сключен по време на брака на страните, заплатени от А. Г. М. след прекратяването на брака - в периода от 27.12.2019г. до 20.05.2021г., ведно със законната лихва върху сумата, считано от 24.01.2023г. до окончателното й изплащане, в частта в която ищцата И. К. е осъдена да заплати на А. М. сумата в размер на 7210,33 лв. - половината от общия размер на вноските по договор за потребителски кредит № ***г., сключен по време на брака на страните, заплатени от А. Г.

М. след прекратяването на брака - в периода от 27.12.2019г. до 23.01.2023г., ведно със законната лихва върху сумата, считано от 24.01.2023г. до окончателното й изплащане и в частта в която ищцата И. К. е осъдена да заплати на А. М. сумата 5400, 00 лв. – разноски по делото.

При разглеждане на спора между страните първоинстанционният съд е събрал относими към спора и посочени от страните писмени и гласни доказателства.

Пред въззивната инстанция по искане на страните, чрез техните процесуални представители се представиха нови доказателства. Като писмено доказателство по делото е прието надлежно заверено копие от сключен договор за спогодба от 12.04.2024 г., гр.

Свиленград между А. Г. М. и И. Г. К. по образувано ИД № 20238740401266 на ЧСИ Самуил Пеев с рег. № 874, гр. Хасково, по ИЛ № 113/12.10.2023 г., издаден по гр.д. № 72/2022 на РС- Свиленград.