Определение № 155 от 27.02.2024, Апелативен съд - Варна

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 155 гр. Варна, 27.02.2024 г.

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВАРНА, I СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и седми февруари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Милен П. Славов

Членове:

Петя Ив. Петрова

Мария Кр. Маринова като разгледа докладваното от Мария Кр. Маринова Въззивно частно гражданско дело № 20243000500060 по описа за 2024 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.274 и сл. от ГПК.Образувано по подадена частна жалба от Комисия за отнемане на незаконно придобитото имущество, чрез процесуалния й представител главен инспектор А.И., против определение №260274/11.12.2023г., постановено по гр.д.№97/17г. по описа на ВОС, гр.о., с което по реда на чл.248 от ГПК е изменено определение №260209/13.10.2023г., постановено по гр.д.№97/17г. по описа на ВОС, с което е оставено без уважение искането на М. М., Д. Д. М., Р. М. и „Донмаре“ООД за присъждане на разноски за прекратената част от производството по гр.д.

№97/17г., като Комисия за отнемане на незаконно придобитото имущество е осъдена да заплати на М. М. сумата от 1 034, 77лв., на Д. Д. М. сумата от 1 034, 77лв., на Р. М. сумата от 2 793, 92лв. и „Донмаре“ООД сумата от 635, 19лв., на осн. чл.78, ал.4 от ГПК.В жалбата се твърди, че определението е неправилно, като постановено в нарушение на материалния закон и поради необоснованост по изложените в същата подробни съображения.Претендира се да бъде отменено и вместо него постановено друго, с което подадената молба с пр.осн. чл.248 от ГПК за изменение на посоченото определение в частта за разноските бъде оставена без уважение, евент. се претендира да бъде редуциран размерът на присъдените адв.възнаграждения, така щото да бъдат съразмерни на осъществената правна услуга.

В депозирания отговор по жалбата в срока по чл.276, ал.1 от ГПК въззиваемите М. М., Д. Д. М., Р. М. и „Донмаре“ООД, всички чрез процесуалния си представител адв.П.Б., поддържат становище за нейната неоснователност и молят обжалваното определение да бъде потвърдено.

Производството по гр.д.№97/17г. по описа на ВОС, гр.о. е образувано по 1 предявени от КОНПИ против М. М., Д. Д. М., Р. М. и „Донмаре“ООД искове с правно основание чл.153 от ЗОНПИ, вр. §5, ал.2 на ЗОНПИ за отнемане от всеки от ответниците в полза на държавата на посоченото в исковата молба незаконно придобито имущество - недвижими имоти, движими вещи и парични суми, общо на стойност 536 049, 42лв., с цена на исковете против конкретните ответници: М. М. - 14 900лв., Д. Д. М. - 14 900лв., Р. М. - 92 251, 50лв. и „Донмаре“ООД -413 997, 92лв.

Поради извършен от ищеца частичен отказ от исковете с молба вх.

№264837/27.09.2023г./в съответствие с постановеното от него решение №981/26.09.2023г./, с протоколно определение от 04.10.2023г., постановено по гр.д.№97/17г. по описа на ВОС, производството е прекратено по отношение на искове, както следва: за М. М. за стойност над 4 000лв. до 14 900лв., за Д. Д. М. за стойност над 4 000лв. до 14 900лв., за Р. М. за стойност над 28 461, 50лв. до 92 251, 50лв. и за „Донмаре“ООД за стойност над 27 077, 92лв. до 413 997, 92лв.

В о.с.з. на 04.10.2023г. след докладване на депозираната от ищеца молба с пр.осн. чл.233 от ГПК и преди постановяване на определение по нея, ответниците, чрез процесуалния си представител адв.П.Б., са поискали присъждане на разноски по подлежащата на прекратяване част от производството/адв.възнаграждения и възнаграждения за в.л./, както и са представили списъци по чл.80 от ГПК.По искането ищецът, чрез процесуалния си представител, е направил възражение за прекомерност на претендираното адв.възнаграждение.След изявленията на процесуалните представители, съдът е приел, че следва да постанови прекратително определение по извършения отказ, а касателно искането на ответниците за присъждане на разноски е отложил произнасянето си за закрито заседание.По цитираното искане на ответниците за присъждане на разноски се е произнесъл впоследствие в з.з. с определение №260209/13.10.2023г., с което го е оставил без уважение.Против това определение, в срока за обжалването му, ответниците са подали частна жалба вх.№265247/20.10.2023г.По същество така подадената частна жалба съставлява молба с пр.осн. чл.248 от ГПК с искане за изменение на определение №260209/13.10.2023г., представляващо отложеното за з.з. произнасяне на ВОС по искането на ответниците за присъждане на разноски, което произнасяне съдът е счел, че дължи на осн. чл.81 от ГПК към прекратителното си определение от 04.10.2023г.Така тълкувайки подадената частна жалба като молба с пр.осн. чл.248 от ГПК съдът е връчил препис на насрещната страна с възможност за отговор в срока по чл.248, ал.2 от ГПК.В депозирания отговор КОНПИ е поддържала становище за неоснователност на молбата.С обжалваното определение №260274/11.12.2023г. съдът е изменил определение №260209/13.10.2023г., като е присъдил на ответниците разноски, съразмерно на прекратените части от исковете, без да редуцира претендираните възнаграждения.

Спорно между страните на първо място е дали отказът от исковете е 2 породен от факти, настъпили след предявяване на исковете, по независещи от ищеца причини.За да бъде освободен ищецът от общото си, предвидено в чл.78, ал.4 от ГПК, задължение за заплащане на разноски при прекратяване на производството/вкл. и поради отказ от иска/, е необходимо с поведението си ответникът да е дал повод за завеждане на делото и отказът да е предприет поради новонастъпили, т.е. настъпили след предявяването му, и независещи от ищеца, а от ответника обстоятелства/обикновено такива, погасяващи заявеното спорно право/.Посочените предпоставки не са налице в настоящото производството.Обстоятелството, че ответниците са били обвинени в извършване на престъпление, попадащо в предметния обхват на чл.108, ал.1, т.10 от ЗОНПИ/съответно чл.22, ал.1, т.10 от действалия към момента на образуване на проверката ЗОПДНПИ/отм./, за което ищецът е бил уведомен на 12.05.2015г. и 01.06.2015г., само по себе си не е повод за предявяване против тях и свързаните им лица на искове с пр.осн. чл.74 от ЗОПДНПИ/отм./, сега чл.153 от ЗОНПИ, за отнемане на незаконно придобито имущество.Ищецът е този, който образува против лица, на които е повдигнато съответно обвинение, производство за отнемане на незаконно придобито имущество, тогава, когато може да се направи обосновано предположение, че дадено имущество е незаконно придобито, а обосновано предположение е налице, когато след проверка се установи значително несъответствие в имуществото на проверяваното лице.Разпоредбите на ЗОПДНПИ/отм./, уреждащи тези предпоставки, приложими към периода на извършване на проверка на имуществото на ответниците, вземане на решения за образуване на производство на 21.09.2016г. и за предявяване на исковете на 11.01.2017г., не са били променени, и са с идентично съдържание и в разпоредбите на ЗОНПИ, приложими по делото след изменението на §5 от ПЗР на ЗОНПИ с ДВ, бр.1/19г.Постановеното ТР №4/2021 от 18.05.2023г. на ОСГК на ВКС не дава ново тълкуване на закона - предходно тълкувателно решение по тези въпроси не е било постановявано.Решението е постановено поради съществуваща противоречива съдебна практика по смисъла на чл.124, ал.1, предл. първо от ЗСВ по посочените в него въпроси, поради което и не може да се приеме, че поради поведението на ответниците са настъпили нови обстоятелства, погасяващи спорното материално право, веднага след което ищецът се е отказал от претенцията си.При липсата на посочените предпоставки, искането за възлагане на разноските по прекратената поради отказ от исковете част от производството в тежест на ответниците се явява неоснователно.

По представените списъци ответниците са претендирали всички сторени от всеки от тях разноски, както следва:

1/ М. М./цена на иска 14 900лв./ - 1 414, 50лв., от тях 977лв. заплатено по банков път адв.възнаграждение/представени фактура и вносна бележка, последната приложена на л.588 от делото на ВОС/ и 437, 50лв. възнаграждения за в.л.

2/ Д. Д. М./цена на иска 14 900лв./ - 1 414, 50лв., от тях 977лв. заплатено по 3 банков път адв.възнаграждение/представени фактура и вносна бележка, последната приложена на л.588 от делото на ВОС/ и 437, 50лв. възнаграждения за в.л.

3/ Р. М. /цена на иска 92 251, 50лв./ - 4 040, 50лв. от тях 3 603 заплатено по банков път адв.възнаграждение/представени фактура и вносна бележка, последната приложена на л.588 от делото на ВОС/ и 437, 50лв. възнаграждения за в.л.,

4/ „Донмаре“ООД/цена на иска 413 997, 92лв./ - 10 246, 50лв., от тях 9 809лв. адв.възнаграждение, от което представени доказателства за платени по банков път 9 274лв. /представени фактура и вносна бележка, последната приложена на л.221 от делото на ВОС/.

Неоснователни са оплакванията на жалбоподателя, че присъдените възнаграждения не съответстват на действително осъществената правна услуга.Процесуалният представител на ответниците е упълномощен през м.03.2017г., депозирани са чрез него в срок отговори на исковата молба от всеки от ответниците с представяне на множество писмени доказателства, по делото са провеждани до преди частичното му прекратяване през 2023г. 8 открити съдебни заседания с негово участие, в които са събирани доказателства /експертизи и гласни доказателства/, делото е прекратявано и по развилите се по повод горното частни производства представителят също е участвал.Извън изложеното следва да бъде посочено и, че договорените и изплатени през 2017г. възнаграждения за първите двама ответници са в точните минимални размери по чл.7, ал.2, т.4 от Наредба №1/04г. на ВАдвС/според цената на иска против всеки от ответниците/ в редакцията й, действала към договаряне на възнагражденията, за третия надвишава този минимален размер с 300лв., а за последния е под този минимален размер с 535, 96лв.При съобразяване на посочените обстоятелства и не би могло да се приеме, че обемът на оказаната от процесуалния представител на ответниците по прекратената част от исковите претенции правна услуга, налага редуциране на възнагражденията.При определяне размера на дължимата част от възнагражденията първоинстанционният съд е изчислил същите за всеки от ответниците съразмерно на стойността от претенциите, производството спрямо които се прекратява, спрямо общата първоначална цена на исковете против всеки от ответниците.Неправилно обаче в разноските са включени съразмерни суми от заплатените възнаграждения за в.л.Доколкото производството продължава по останалите непрекратени части от исковете против четиримата ответници, а експертизите са разноски, сторени по повод установяване основателността на исковите претенции, съдът приема, че разноските по тях ще са дължими с крайния акт по същество на спора и според неговия изход.С оглед горното и на ответниците се следват разноските, представляващи адв.възнаграждения, съразмерни на прекратените части, а именно за М. М. 714, 72лв., за Д. Д. М. 714, 72лв., за Р.

М. 2 491, 40лв. и за „Донмаре“ООД 606, 57лв.За разликите над посочените суми до присъдените обжалваното определение следва да бъде отменено и 4 искането за изменение на определението от 13.10.2023г. в тази му част оставено без уважение.В останалата му част обжалваното определение следва да бъде потвърдено.

Водим от горното, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ОТМЕНЯ определение №260274/11.12.2023г., постановено по гр.д.

№97/17г. по описа на ВОС, гр.о., с което по реда на чл.248 от ГПК е изменено определение №260209/13.10.2023г., постановено по гр.д.№97/17г. по описа на ВОС, с което е оставено без уважение искането на М. М., Д. Д. М., Р. М. и „Донмаре“ООД за присъждане на разноски за прекратената част от производството по гр.д.№97/17г., в частта му, с която Комисия за отнемане на незаконно придобитото имущество е осъдена да заплати на М. М. сумата, представляваща разликата над 714, 72лв. до 1 034, 77лв., на Д. Д. М. сумата, представляваща разликата над 714, 72лв. до 1 034, 77лв., на Р. М. сумата, представляваща разликата над 2 491, 40лв. до 2 793, 92лв. и „Донмаре“ООД сумата, представляваща разликата над 606, 57лв. до 635, 19лв., на осн. чл.78, ал.4 от ГПК, и вместо него ПОСТАНОВЯВА: