Решение № 1063 от 11.03.2024, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 1063 гр. Пловдив, 11.03.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, VII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на дванадесети февруари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Катя Р. Боева при участието на секретаря Елена Ат. Неделчева като разгледа докладваното от Катя Р. Боева Гражданско дело № 20235330103734 по описа за 2023 година

„Водоснабдяване и канализация” ЕООД – гр. Пловдив е предявило установителни искове с правно основание чл.422, ал.1 ГПК, във вр. чл.79, ал.1 ЗЗД и чл.86, ал.1 ЗЗД за признаване за установено по отношение на ответника В. В. М., че последният дължи на ищеца сумата от 936,52 лева, представляваща неплатени задължения за консумиране на питейна и отведена канална вода за периода от 06.06.2019 г. – 04.11.2022 г. за обект, находящ се в гр. П., ул. „В.“ № **, ап. **, както и мораторна лихва в размер на 119,95 лева за периода 31.08.2019 г. – 31.10.2022 г., ведно със законната лихва върху главницата от датата на депозиране на заявлението в съда – ***г. до окончателното изплащане на вземането, за които суми е издадена заповед за изпълнение на парично задължение № **** г. по ч. гр. д. № ****по описа за *** г. на Районен съд Пловдив.

Ищецът твърди, че ответникът е потребител на ВиК услуги с № *** в качеството си на наемател на ОП „Жилфонд“ на недвижим имот, находящ се в гр. П., ул. „В.“ № **, ап. **. Отчетът в имота бил извършван при липсващо измервателно устройство, като съобразно чл. 25, ал. 8 и чл. 23, ал.5 от ОУ на КЕВР били начислявани по 5 куб. вода за обитател, в случая – общо 10 куб. за 1 двама обитатели. Посочва се, че ищецът депозирал заявление за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК за процесните суми, въз основа на което било образувано ч. гр. д. № *** по описа за ***г. на Районен съд Пловдив. Заповедта за изпълнение била връчена на длъжника при условията на чл. 47, ал. 5 ГПК, поради което се обосновава правен интерес от предявяване на претенции по реда на чл. 422, ал.1 ГПК.

Претендират се разноски.

В срока по чл. 131 ГПК е постъпил отговор на искова молба от особения представител на ответника В. В. М. – адв. К., с който се излагат съображения за неоснователност на предявените искове. Признава се, че ищцовото дружество предоставя ВиК услуги срещу заплащане, но се оспорва качеството на потребител на ответника, доколкото липсват същият да е наемател на ОП „Жилфонд“. Възразява се също така, че не е изпълнена процедурата по чл. 32 от Наредба № 4 за уведомяване за извършване на проверка чрез залепване. Оспорва се отчетът в имота да е извършван при липсващо измервателно устройство, доколкото не са ангажирани доказателства в тази насока. Посочва се, че не е установено и жилището да се обитава от двама души. При условията на евентуалност, ако се установят вземания в полза на ищцовото дружество, се възразява за изтекла давност за събиране на вземанията. Поради изложеното се претендира предявените искове да бъдат отхвърлени.

Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните по делото писмени и гласни доказателства и доказателствени средства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл.235, ал.2 ГПК, намира за установено следното от фактическа и правна страна:

По допустимостта на предявените искове :

Видно от приложеното ч. гр. д. № *** по описа за *** г. на Районен съд Пловдив, образувано по депозирано от „Водоснабдяване и канализация” ЕООД – гр. Пловдив заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 ГПК, за сумите, предмет на настоящото дело е издадена заповед от *** г. Заповедта е била връчена на длъжника на основание чл. 47 ал.5 ГПК, поради което с разпореждане съдът е указал на заявителя да предяви иск за установяване на вземанията си на основание чл.415, ал.1, т.2 ГПК. В законовия едномесечен срок е предявен настоящият иск. Налице е пълен 2 идентитет между претенциите, за които е издадена заповедта за изпълнение, и тези, предмет на производството по делото. Затова предявените искове са допустими.

По основателността на предявените искове:

За основателността на заявената главна искова претенция с правно основание чл.422, ал.1 ГПК, във вр. чл.79, ал.1 ЗЗД, ищцовото дружество следва да докаже при условията на пълно и главно доказване на основание чл.154, ал.1 ГПК наличието на валидно облигационно правоотношение с ответника по доставка на питейна вода и отвеждане на канална вода, че ответникът е потребител на услугите за исковия период на обекта, находящ се в гр. П., ул. „В.“ № **, ап. **, че ищецът е изправна страна по договора, както и да установи размера на претенциите.

Възникването на облигационно правоотношение между страните по спора се основава на това дали ответникът има качеството на „потребител” по смисъла на § 1, т.2 от ДР към Закона за регулиране на водоснабдителните и канализационните услуги (ЗРВКУ). За да възникне посоченото качество, ответната страна следва да е собственик или ползвател на имот, за който се предоставят В и К услуги. В тази насока по делото е представена Заповед № **** г., издадена от кмета на Район Източен при Община Пловдив /л. 61/, от която се установява, че в самостоятелен обект в сграда с идентификатор ****, находящ се в гр. П., район „И.“, ул. „В.“ № **, бл. **, вх. *, ет. *, ап. *** е настанен ответникът В. В. М., заедно с неговото семейство, състоящо се и от неговата съпруга – Л. К. А., и двете им деца – Е. В. М. и Б. В. М.. На база на издадената заповед между Община Пловдив в качеството си на наемодател и ответникът В. М. в качеството му на наемател е сключен договор за наем на общинско жилище № ****г. за процесния недвижим имот със срок на действие съобразно чл.2 от договора от **** г. до **** г.

С оглед изложеното, съдът приема, че ответникът е наемател на процесния недвижим имот, за който се твърди да е доставена вода, респ. има качеството на потребител на процесния имот, който има задължението да заплаща потребените В и К услуги на оператора, какъвто е ищцовото дружество по смисъла на чл.2, ал.1 ЗРВКУ, по цени, одобрени от ДКЕВР.

На следващо място, по делото се установи, че ищцовото дружество е доставяло питейна вода и е отвеждало канална вода за процесния период, 3 поради което е изправна страна по договора. По отношение на количеството доставена и отчетена услуга следва да се има предвид следното: Начинът за отчитане на изразходваното от потребителите количество вода е регламентиран в Глава шеста от Наредба № 4 от 14.09.2004 г. на МРРБ за условията и реда за присъединяване на потребителите и за ползване на водоснабдителни и канализационни системи (обн., ДВ, бр. 88 от 2004 г.).

Принципното положение е, че изразходваната вода се отчита по водомера на водопроводното отклонение – така чл.30 от Наредба № 4 от 14.09.2004 г. В този смисъл е и чл.20 от Общите условия за предоставяне на В и К услуги на потребителите на „Водоснабдяване и канализация” ЕООД – гр. Пловдив. От приложените по делото карнети /л. 9 – л. 11/ се установи, че в обекта има разположен водомер с № ****. В тази насока ответникът е бил уведомен, че водомерът му е нередовен с известие от ****г., което му е връчено, видно от положения подпис в графата абонат от него /л. 8/. Посоченото се потвърждава и от показанията на свидетеля М. К., лично връчила известието за нередовен водемер.

В този случай, при който монтираният в обекта водомер не измерва изобщо количеството доставена вода, няма как същото да се отчита по общия принцип, залегнал, както в Общите условия на В и К - гр. Пловдив, така и в наредбата, а именно - чрез водомера, който бива отчитан от инкасатор.

Поради изложеното начисляването на потребеното количество вода се извършва по правилата на чл. 25 ал. 8 от ОУ, а именно по 6 куб. месечно при топлофицирано жилище и по 5 куб. месечно – при нетоплифицирано жилище, за всеки обитател. От приобщените по делото карнети се установява, че на ответника е начислявано консумирано количество вода за двама потребители при нетоплофицирано жилище в размер на 5 куб. месечно. Както бе посочено, от заповедта за настаняване на ответника в процесния недвижим имот, се установи, че същият се обитава освен от него, и от неговото семейство, което се състои от четири души. С оглед изложеното, по делото дори се установи по-малко от дължимото количество начислена доставена питейна и отведена вода, доколкото начисленията по презумпцията на чл. 25, ал. 8 ОУ са за двама човека, а обекта се обитава от четирима.

В хода на съдебното дирене е приета ССчЕ, изготвена от вещото лице Й. П. /л. 119 – л. 121/. Съобразно заключението на вещото лице, дължимата главница за процесния период възлиза на сумата в размер на 893,66 лева, а на 4 обезщетение за забава – на сумата в размер на 114,04 лева, като от ответника е извършено плащане на сумата в размер на 50,00 лева на 01.08.2023 г. За процесния период счетоводството на ищеца е водено редовно. Според вещото лице, изчислените суми по отделните главници съвпадат с данните от приложените по делото карнети. За периода 25.11.2019 г. – 04.11.2022 г. дължимата главница е в размер на 803,68 лева, а обезщетението за забава за периода 29.02.2020 г. – 04.11.2022 г. е в размер на 86,83 лева.

Съдът кредитира заключението на вещото лице като компетентно изготвено, с необходимите знания и умения и обосновано. Същото не се оспорва и от страните в производство.

От всичко изложено следва, че са налице всички материалноправни предпоставки за уважаване предявената претенция на ищеца, а именно: ответникът, в качеството му на потребител на услугите на ищцовото дружество, да му заплати стойността на доставената питейна и канална вода по отвеждане.

Основателно се явява възражението на особения представител на ответника, че част от претендираните суми са погасени по давност. Касае се за възникнали повтарящи се задължения за предаване на пари, с единен правопорждащ факт, чийто падеж настъпва през предварително определени интервали от време, а размерите на плащанията са изначално определяеми, поради което несъмнено се обхващат от понятието „периодични плащания“ по смисъла на чл. 111 б. „в“ ЗЗД /в който смисъл е Тълкувателно решение № 3/18.05.2012 г. по тълкувателно дело № 3/2011 г. ОСГТК на ВКС/, респ. се погасяват с изтичане на тригодишен давностен срок. От приетото по делото заключение по допуснатата ССчЕ следва, че дължимите суми от ответницата за консумирана питейна вода и отведена канална вода за тригодишен период назад от датата на депозиране на заявлението по чл. 410 ГПК възлизат на 803,68 лева, а обезщетението за забава – на 86,83 лева. До този размер предявените искове следва да бъдат уважени, а над него – до пълните претенции, следва да бъдат отхвърлени като погасени по давност.

По отношение на разноските:

При този изход на спора право на разноски има ищецът на основание чл.78, ал.1 ГПК съразмерно с уважената част от исковите претенции.

Ищцовото дружество се представлява от юрисконсулт, поради което на 5 основание чл. 78, ал.8 ГПК има право на присъждане на разноски за юрисконсултско възнаграждение, определено от съда. Съгласно посочената разпоредба размерът на присъденото възнаграждение не може да надхвърля максималния размер за съответния вид дело, определен по реда на чл.37 от Закона за правната помощ. Съгласно чл.25, ал.1 от Наредбата за заплащането на правната помощ за защита по дела с определен материален интерес възнаграждението е от 100 лева до 300 лева. Съдът намира, че с оглед фактическата и правна сложност на делото, следва да се определи възнаграждение от 100 лева. Общият размер на сторените разноски от ищеца по делото е 745 лева, от които 100 лева за юрисконсултско възнаграждение;

75 лева – за държавна такса; 150 лева – депозит за вещо лице, и 20 лева – депозит за свидетел, и 400 лева – за особен представител. Съразмерно на уважената част от предявените искове, разноски на ищеца следва да бъдат заплатени в размер на 627,97 лева.

Следва да се присъдят и сторените разноски в заповедното производство съразмерно на уважената част от исковите претенции, а именно – сумата от 358,24 лева, като на основание т.12 от ТР № 4/2013 г. на ОСГТК на ВКС за тях съдът дължи изрично произнасяне с осъдителен диспозитив.