Решение № 3338 от 06.06.2024, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 3338 гр. София, 06.06.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-Ж СЪСТАВ, в публично заседА.е на петнадесети май през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Калина Анастасова

Членове:

Темислав М. Димитров

Михаела Касабова при участието на секретаря Мария Б. Тошева като разгледа докладваното от Калина Анастасова Въззивно гражданско дело № 20241100502057 по описа за 2024 година

Производството е по чл. 258 – чл. 273 ГПК.

С Решение № 20104498 от 03.10.2023 г. по гр.д. № 25333/2020 г. по описа на СРС, 90 с-в е:

Осъдена В. М. М. с ЕГН **********, с адрес: община Ловеч, с. Тодоричене, ул.

«******* да заплати на „ТОПЛОФИКАЦИЯ СОФИЯ” ЕАД, ЕИК *******, със седалище и адрес на управление: гр.София, ул.”*******, сумите в общ размер на 221.25 лв., от които 200.71 лв. - главница, представляваща стойност на незаплатена топлинна енергия /ТЕ/ за периода м.05.2016 г. - м.04.2019 г., и 17.91 лв. - законна лихва за забава от 15.09.2017 г. до 03.06.2020 г., както и сума за дялово разпределение за периода м.05.2016 г. - м.04.2019г., в общ размер на 2.21 лв.- главница 0.40 лв. лихва, за период 15.09.2017 г. до 03.06.2020г., ведно със законната лихва от датата на депозиране на исковата молба 18.06.2020 г. до окончателното изплащане на сумите, за топлоснабден имот в с адрес: гр. София, ж.к. *******, аб. № *******;

Осъден е И. М. Н. с ЕГН **********, със съд. адрес гр. София, бул. Патриарх *******, чрез адв. И., особен представител, да заплати на „ТОПЛОФИКАЦИЯ СОФИЯ” ЕАД, ЕИК *******, със седалище и адрес на управление: гр.София, ул.”*******, 416.96 лв. - главница, представляваща стойност на незаплатена топлинна енергия /ТЕ/ за периода 18.06.2017 г. - м.04.2019 г., като ОТХВЪРЛЯ иска до пълния предявен размер от 1672.61 лв. и за периода м.05.2016 г. - 17.06.2017 г., да заплати

1

27.08 лв. - законна лихва за забава от 15.09.2017 г. до 03.06.2020 г., като е отхвърлен иска до пълния предявен размер от 149.25 лв., както и да заплати сума за дялово разпределение за периода м.05.2016 г. - м.04.2019г., в общ размер на 18.49 лв.главница и 3.40 лв. лихва, за период 15.09.2017 г. до 03.06.2020г., ведно със законната лихва от датата на депозиране на исковата молба 18.06.2020 г. до окончателното изплащане на сумите;

Осъдена е Ц. С. С. с ЕГН **********, със съд. адрес гр. София, бул. Патриарх *******, чрез адв. И., особен представител, да заплати на „ТОПЛОФИКАЦИЯ СОФИЯ” ЕАД, ЕИК *******, със седалище и адрес на управление: гр.София, ул.”*******, 238.26 лв. - главница, представляваща стойност на незаплатена топлинна енергия /ТЕ/ за периода 18.06.2017 г. - м.04.2019 г., като е отхвърлен иска до пълния предявен размер от 267.61 лв. и за периода м.05.2016 г. - 17.06.2017 г., да заплати 15.47 лв. - законна лихва за забава от 15.09.2017 г. до 03.06.2020 г., като е отхвърлен иска до пълния предявен размер от 23.88 лв., както и да заплати сума за дялово разпределение за периода м.05.2016 г. - м.04.2019г., в общ размер на 2.95 лв.- главница и 0.54 лв. лихва, за период 15.09.2017 г. до 03.06.2020г., ведно със законната лихва от датата на депозиране на исковата молба 18.06.2020 г. до окончателното изплащане на сумите;

Отхвърлени са исковете на „ТОПЛОФИКАЦИЯ СОФИЯ” ЕАД, ЕИК *******, със седалище и адрес на управление: гр.София, ул.”*******, срещу А. С. П. с ЕГН **********, с адрес: гр. София, (ул. *******) №10 за заплащане на сума в общ размер на 295.00 лв., от които 267.61 лв. главница, представляваща стойност на незаплатена топлинна енергия /ТЕ/ за периода м.05.2016 г. - м.04.2019 г., и 23.88 лв. - законна лихва за забава от 15.09.2017 г. до 03.06.2020 г., както и сума за дялово разпределение за периода м.05.2016 г. - м.04.2019г., в общ размер на 2.95 лв.- главница и 0,54 лв. лихва, за период 15.09.2017 г. до 03.06.2020г., ведно със законната лихва от датата на депозиране на исковата молба 18.06.2020 г. до окончателното изплащане на сумите за топлоснабден имот в с адрес: гр. София, ж.к. *******, аб. № *******;

Осъдени са В. М. М. с ЕГН **********, с адрес: община Ловеч, с. Тодоричене, ул. «******* Ц. С. С. с ЕГН ********** и И. М. Н. с ЕГН **********, и двамата със съд. адрес гр. София, бул. Патриарх *******, чрез адв. И., особен представител, да заплатят на „ТОПЛОФИКАЦИЯ СОФИЯ” ЕАД, ЕЖ *******, със седалище и адрес на управление: гр.София, ул.”*******, разноски в размер на 450.48 лв.

Решението е постановено при участието на трето лице-помагач на страната на ищеца „Топлофикация София” ЕАД - „МХ Е.” ООД.

Решението, в частта на уважаване на исковете е обжалвано от ответниците Ц. С.

С. и И. М. Н., чрез особения представител адв.Д. П. И. от САК, с изложени доводи, че е недопустимо, тъй като съдът не е отчел възражението им, че ищецът с уточнителна молба е посочил, че е насочил срещу тях претенцията си не само като наследници на 2

И.К. Н.а, а и като наследници на М.В. Н.. Доколкото последния е починал на 22.01.2015 г., т.е. преди началото на исковия период, то спрямо него не е било налице облигационно правоотношение във връзка с доставяне на ТЕ. Освен това по този начин ищецът е изменил по недопустим начин предявения иск, което не е било обсъдено от съда при постановяване на решението.

Поддържат, че в посочената част постановеното решение е неправилно, поради нарушение на процесуалния закон и неправилно приложение на материалния закон, както и поради необоснованост.

Поддържат, че неправилно съдът е приел, че в случая е налице потребление на ТЕ възлизащо на исковата стойност. ПоддържА.те от ищеца фактически доводи, че имота е бил обитаван и ТЕ е била потребявана за исковия период намира за неоснователни и недоказА.. Поради това излагат, че не следва да бъде ангажирана отговорността им за заплащане на дължими суми към ищеца. При постановяване на решението си съдът не е съобразил възраженията, че ищецът не е доказал, че за посочените отоплителни сезони не е бил осигурен достъп за отчет на уредите в имота.

Жалбоподателите отправят искане за отмяна на решението в частта на уважаване на исковете срещу тях, като молят за отхвърляне на исковете в цялост, като неоснователни.

В срока по чл.263, ал. 3 ГПК не е депозиран писмен отговор на въззивната жалба от ищеца „Топлофикация София“ ЕАД. В подадената молба от 14.05.2024 г. изразява становище за неоснователност на подадената въззивна жалба. Отправя искане за потвърждаване на решението в обжалваната част, като правилно. Претендира разноски.

В срока по чл.263, ал. 3 ГПК не е депозиран писмен отговор на въззивната жалба от подпомагащата страна „МХ Е.” ООД.

Съдът, като обсъди доводите във въззивната жалба относно атакувА.я съдебен акт и събрА.те по делото доказателства, достигна до следните фактически и правни изводи:

Въззивната жалба е депозирана в срока по чл. 259, ал. 1 ГПК, от легитимирана страна, като същата е процесуално допустима. Разгледана по същество, съдът намира същата за основателна в една част.

Съгласно разпоредбата на чл.269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта - в обжалваната му част, като по останалите въпроси е огрА.чен от посоченото в жалбата с изключение на случаите, когато следва да приложи императивна материалноправна норма, както и когато следи служебно за интереса на някоя от стрА.те - т. 1 от ТР № 1/09.12.2013 г. по тълк. д. № 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС.

3

Съдът приема, че обжалваното решение е валидно, допустимо и неправилно в една част. Във връзка с доводите във въззивната жалба, съдът намира следното:

За да постанови решение в обжалвА.я смисъл, СРС е приел, че процесния имот е топлоснабден; че ответниците Ц. С. С. и И. М. Н., като наследници по закон на И.К. Н.а са съсобственици на топлоснабдения имот- с адрес: гр. София, ж.к. *******, аб. № *******, съответно на квоти - 25/36 части за И. М. Н. като наследник по закон на И.К.

Н.а и като собственик на самостоятелно основА.е и 4/36 ид.ч. за Ц. С. С., поради което са битови клиенти по смисъла на §1, т. 2а от ДР на ЗЕ, за процесните период и имот, за който са доставяни количества ТЕ; че между стрА.те е съществувало валидно облигационно правоотношение с предмет договор за продажба на топлинна енергия; че в качеството си на потребител на ТЕ в имота – жилищен обект ответниците дължат разходи за заплащане на цена на потребена топлинна енергия и на такса за дялово разпределение, чиято стойност възлиза на исковата стойност. За обосноваване на тези изводи, съдът е установил от фактическа страна, че собствеността върху топлоснабдения имот е установена, чрез представения по делото договор за покупка от 20.09.1998 г., с който имотът е бил закупен от И.К. Н.а и М.В. Н. с квота общо 1/2 ид.ч. и ответника И. М. Н. – ½ ид.ч. Освен това е приел, че законни наследници на И.К. Н.а, починала на 03.11.2018 г.са децата й А. С. П., Ц. С. С. и И. М. Н., като на 14.02.2019 г. е бил вписан отказ от наследството оставено от И. Н.а от страна на наследника по закон А. С. П.. С оглед това, съдът е приел, че отговорността на ответника И. М. Н. следва да бъде огрА.чена до наследствената му квота от И. Н.а - 7/36 ид.ч., а не и досежно притежаваната от него в лично качество квота от собствеността ½ ид.ч. По отношение на ответника Ц. С. С. е приел, че същата, като съсобственик на имота следва да отговаря за притежаваната от нея наследствена квота от И. Н.а - 4/36 ид.ч. С оглед това, при съобразяване констатациите на приетите по делото СТЕ и ССчЕ, както и установеното, че преди 18.06.2017 г. претенциите на ищеца за главница и мораторна лихва са погасени по давност, съдът е приел, че отговорността на И. М. Н. е за сумата 416.96 лв. - главница, представляваща стойност на незаплатена топлинна енергия /ТЕ/ за периода 18.06.2017 г. - м.04.2019 г., и за сумата 27.08 лв. - законна лихва за забава от 15.09.2017 г. до 03.06.2020 г. върху сумата за ТЕ /главница/, както и за сума за дялово разпределение за периода м.05.2016 г. - м.04.2019г., в общ размер на 18.49 лв.главница и 3.40 лв. лихва, за период 15.09.2017 г. до 03.06.2020г., ведно със законната лихва от датата на депозиране на исковата молба 18.06.2020 г. до окончателното изплащане на сумите. Съответно, по отношение на ответника Ц. С. С., съдът е приел че следва да бъде ангажирана отговорността й за сумите 238.26 лв. - главница, представляваща стойност на незаплатена топлинна енергия /ТЕ/ за периода 18.06.2017 г. - м.04.2019 г., сумата 15.47 лв. - законна лихва за забава от 15.09.2017 г. до 03.06.2020 г. върху сумата за ТЕ /главница/, сума за дялово разпределение за периода м.05.2016 г. - м.04.2019г., в общ размер на 2.95 лв.- главница и 0.54 лв. лихва, за период 4

15.09.2017 г. до 03.06.2020г., ведно със законната лихва от датата на депозиране на исковата молба 18.06.2020 г. до окончателното изплащане на сумите.

Решението е правилно в една част.

Както правилно е отбелязал в своето решение СРС, по предявените искове с правно основА.е чл. 79. ал. 1. пр. 1 ЗЗД, вр. чл.149 и чл.150 ЗЕ, в тежест на ищеца е да установи възникването на облигационно отношение по договор за продажба между него и ответниците, по силата на което е доставил топлинна енергия в твърдените количества и за ответниците е възникнало задължение за плащане на уговорената цена в претендирА.я размер. При установяване на тези обстоятелства в тежест на ответниците е да докажат, че са погасили претендирА.те задължения.

Чрез събрА.те пред първата инстанция доказателства са установени описА.те предпоставки за уважаване претенциите на ищеца за главните вземА.я за потребена ТЕ и за услугата дялово разпределение за част от исковия период спрямо ответниците И.

М. Н. и Ц. С. С..

Съгласно разпоредбата на чл. 153, ал. 1 ЗЕ и § 1, т. 2а от ДР на ЗЕ /приложима редакция след 17.07.2012 г. / потребител, респ. битов клиент на топлинна енергия през процесния период е физическо лице – ползвател или собственик на имот, който ползва електрическа или топлинна енергия с топлоносител гореща вода или пара за отопление, климатизация и горещо водоснабдяване или природен газ за домакинството си.

Така, в производството е установено, че ответникът И. М. Н. е собственик на част от топлоснабдения имот, която се равнява на 54/72 ид.ч. при спазване правилата на чл.5, ал.1 от ЗН и чл.53 от ЗН. От така посочената идеална част същият е придобил по наследство от И. Н.а 12/72 ид.ч. от имота при съобразяване, че другия наследник по закон на И. Н.а и ответник в производството А. С. П. е законен наследник на И.К. Н.а, който се е отказал от наследството й на 14.02.2019 г. /вписан отказ под № 240/14.02.2019 г./. От останалата част 42/72 ид.ч. И. е придобил, както следва: 6/72 ид.ч. по наследство от М.В. Н. и 36/72 ид.ч. на свое основА.е като закупил ½ ид.ч. от имота заедно с М.В. Н. и И. Н.а, които от своя страна са закупили останалата ½ ид.ч. от имота по време на брака си.