Решение № 50 от 05.03.2026, Окръжен съд - Сливен

РЕШЕНИЕ

№ 50 гр. С., 05.03.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – С., ВТОРИ ВЪЗЗИВЕН НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на четвърти март през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Надежда Н. Янакиева

Членове:

Мартин Цв. Сандулов

Стефка Т. Михайлова Маринова при участието на секретаря Илка Й. Илиева като разгледа докладваното от Мартин Цв. Сандулов Въззивно наказателно дело от частен характер № 20262200600080 по описа за 2026 година Производството пред въззивната инстанция е образувано по въззивна жалба на тъжителя - подсъдим против присъда № 177 от 03.11.2025г. постановена по НЧХД № 561/2024г. по описа на Районен съд С..

С атакуваната присъда е признат подсъдимият З. П. С., роден на 01.02.1959г. в гр. С., живущ в гр. С., ул. „Д.Д.“ № 58, българин, български гражданин,средно образование, вдовец, работи,неосъждан, с ЕГН ********** за невиновен в това, че на 30.04.2022г. около 10:00 часа в град С., местност „Х.“ причинил на И. М. М. лека телесна повреда изразяваща се в „разстройство на здравето, извън случаите на чл. 128 и чл. 129 от НК“, като го оправдал по повдигнатото му обвинение за извършено престъпление по чл. 130, ал. 1 от НК. Признат е подсъдимият З. П. С., за невиновен в това, че на 30.04.2022г. около 10:00 часа в град С., местност „Х.“ казал нещо унизително за честта и достойнството на другиго („Ей майка ти да еба, помияр, дебелак“) в негово присъствие (на И.

М. М.), като го оправдал по повдигнатото му обвинение за извършено престъпление по чл. 146, ал. 1 от

НК.

1

С присъдата е признат подсъдимият И. М. М., роден на 22.02.1986г. в гр. С., живущ в гр. С., ул. „Г. С. Р.“ № 80, ет. 10, ап. 53, българин, български гражданин, средно образование, неженен, работи, неосъждан, ЕГН **********, за виновен в това, че на 30.04.2022г. около 10:00 часа в град С., местност „Х.“ причинил на З. П. С. лека телесна повреда, изразяваща се в контузия на лицето в областта на долните половини на двете очници и двете скулни области на лявото слепоочие с наличие на кръвонасядане и болезнен травматичен отток на тъканите, както и болки в лявата поясна област и лявата половина на кръста и на седалищната област и представляваща „разстройство на здравето, извън случаите на чл. 128 и чл. 129 от НК“ - престъпление по чл.

130, ал. 1 от НК. На основание чл. 78а от НК за извършеното престъпление по чл. 130, ал. 1 от НК е освободен подсъдимият И. М. М. от наказателна отговорност, като му е наложено административно наказание „ГЛОБА“ в размер на 1000 (хиляда) лева в полза на държавата по бюджета на съдебната власт.

Осъден е подсъдимият И. М. М. да заплати на З. П. С., направените разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 800 (осемстотин) лева, както и разноски в размер на 12 (дванадесет) лева, представляващи държавна такса за образуване на НЧХД.

Във въззивната жалба, подадена от повереник и защитник на частният тъжител и подсъдим И. М. М., се поддържа, че по същество се прави искане да се отмени така произнесената присъда в осъдителната и част относно наложеното наказание и присъдено обезщетение като неправилна и необоснована и като бъде разгледано делото по същество да се отмени същата.

По делото не са събрани доказателства за извършването на деянието, за което подсъдимият М. е осъден, както и не са събрани многобройни доказателства, от които по безспорен начин се доказвало, че подсъдимият С. е извършил от обективна и субективна страна деянията по чл.130 ал.1 от НК и по чл.146 ал.1 от НК. В случая следвало да се приложи чл.130 ал.3 от НК, при което подсъдимият да бъде освободен от наказателна отговорност, но това не било сторено от първоинстанционния съд. В случая причината за пререканието между двамата е в следствие на управляваните от тях МПС, при което производството следвало да бъде прекратено и да се изпрати на РП-Спивен за извършване на проверка по чл.325 ал.3 от НК. В допълнителна жалба се 2 поддържа, че постановената присъда почива на предположение, което е в противоречие на чл. 303 от НПК. Първоинстанционния съд не се е аргументирал убедително защо кредитира определени доказателства, защо на други не им дава вяра като тези на единствения присъстващ- М. М.а и на която част от тях. Неизлагането на съображения в мотивите на присъда по въпроса защо съдът възприема като достоверни определени доказателства, а други не възприема, е приравнено на липса на мотиви. Гласните доказателства, на които се обосновавал пъроинстанционния съд, не са дадени от очевидци и не следвало да се кредитират, т.к. силно се разминават относно състоянието на тъжителя след инцидента. В обобщение се иска да се постанови присъда, с която да се отмени присъдата на СлРС и вместо нея да се признае осъденият подсъдим за невиновен за извършено престъпление по чл.130 ал.1 от НК и за виновен подсъдимият С. за престъпленията по чл. 130, ал. 1 от НК и чл. 146, ал. 1 от НК, или алтернатинвно да се върне делото за ново разглеждане от друг състав.

В с.з. жалбоподателят се явява лично и със защитника си, който поддържа жалбата. Подсъдимият моли да бъде оправдан.

Насрещният тъжител и подсъдим се явява лично и със защитника си, който оспорва основателността на подадената жалба, иска да се потвърди присъдата и претендира разноски.

С.ския окръжен съд, като прецени събраните по делото доказателства, обжалвания съдебен акт, изложеното във въззивните жалби, както и доводите и възраженията, направени в съдебното заседание и след като въз основа на императивно вмененото му задължение извърши цялостна служебна проверка на обжалвания съдебен акт, по отношение на неговата законосъобразност, обоснованост и справедливост, съобразно изискванията на чл. 314 от НПК, намира за установено следното :

Въззивната жалба е подадена в срока по чл. 319 от НПК и от легитимирано лице, отговаря на изискванията на чл. 320 от НПК, поради което е процесуално допустима и следва да бъде разгледана.

Пред настоящата съдебна инстанция не бе проведено съдебно следствие, респективно не бяха представени и събрани нови доказателства и доказателствени средства. Въззивният съд изгради своите фактически и правни изводи изцяло на база на доказателствата, събрани в хода на съдебното 3 следствие пред първата съдебна инстанция.

Въззивният съд намира, че вътрешното убеждение на районния съд по съставомерните факти е формирано въз основата на правилен анализ на събраните по делото доказателствени материали, като изцяло споделя доводите и съображенията му относно обясненията на подсъдимите, показанията на разпитаните свидетели и приложените писмени доказателства и доказателствени средства.

С оглед на изложеното, въззивният съдебен състав намира, че не са налице основания за промяна на установената от районния съд фактическа обстановка, тъй като, от една страна, пред настоящата инстанция не се установиха нови факти и обстоятелства, а от друга, същата е правилно установена, на база вярна и точна преценка на доказателствения материал.

Анализът на същия сочи на следното :

На 30.04.2022г., сутринта С. отишъл на гости в дома на братовчедка си свид.

С.Г.П., която живеела във вилната зона на гр. С., м. “Х.“. Двамата пили кафе като тъжителят й споделил за здравословното си състояние. Двамата били много близки и той често гостувал в дома й. Около 10:00 часа тръгнал да се прибира с личния си автомобил марка „О.А.“ с рег. № ...... към дома си, находящ се в гр. С., кв. „Н.С.“. Движел се по път, който минавал през м. “Х.“ и водел в посока ул. „Л.Ч.“ и бензиностанция „Ш.“. Когато приближил участък от пътя, който бил по-тесен и обрасъл с храсти, срещу него се появил лек автомобил марка „С.“ с рег. № ...., който се движили по същия път.

Автомобилът се управлявал от подс. М. и в него се возела неговата майка свид. М. М.а, която била седнала на предната дясна седалка. Докато се движели един срещу друг в по стеснения пътен участък, двата автомобила не могли да се разминат безпроблемно, поради което подс. М. свил рязко в дясно, като още при разминаването на двете коли подс. М. напсувал тъжителя С. на майка. Това било чуто от С., който се ядосал. Двамата шофьори спрели автомобилите, слезли от тях и се приближили един към друг. Тъжителят С., чиято майка била починала наскоро и с която имал много силна връзка, се почувствал обиден от думите и поискал веднага обяснение от подсъдимия защо го псува на майка, но вместо да му отговори подсъдимият му нанесъл удари с юмрук в областта на лявата половина на лицето, както и удар в областта на дясната половина на лицето. От ударите и нападението тъжителят 4

С. паднал на земята, при което подсъдимият М. му нанесъл още няколко удара с крак в лявата половина на тялото, в областта на кръста. В следствие от това тениската на тъжителя С. била разкъсана, а очилата му счупени. Той не успял да се защити по никакъв начин, а подсъдимият като видял, че тъжителят продължава да лежи на земята решил да спре боя с думите: „Няма смисъл да те бия повече, защото си прекалено дърт“. След това се качил в автомобила си и потеглил като оставил тъжителя да лежи на земята. Пострадалият останал там още няколко минути и като се почувствал по-добре позвънил на спешен телефон 112, за да съобщи за побоя, който му бил нанесен. След това се качил на автомобила си и се върнал в дома на свид. П.. Когато пристигнал в дома й бил силно зачервен, притеснен и обиден. Разказал подробно какво му се е случило по пътя и за нанесения му побой, споделил също, че се чувства много обиден и унизен. Тъжителят си тръгнал и отишъл в РУ - С., за да подаде жалба. Там го посъветвали да посети съдебен лекар. Междувременно той се обадил на свид. С.С., близък негов приятел, който бил юрист и го помолил да му помогне. Последният пристигнал в РУ - С., около 11:00-11:30 часа, като тъжителят му разказал за случилото се във връзка с нанесения му побой. На същия ден в 11.50 часа, тъжителят С. посетил ЦСМП - С., където бил прегледан от д-р Д.Х.. Направени му били рентгенови изследвания на главата и тялото, като резултатите били отразени в Лист за преглед на пациент № 005426/30.04.22г. По-късно на същия ден тъжителят С. посетил отново РУ С., където пред дежурния полицай свид. М.Г. дал обяснения по случая.

На следващия ден - 01.05.2022г., тъжителят С. посетил съдебен лекар, като след извършения преглед д-р Ч. издал Съдебномедицинско удостоверение изх.

№ 141/01.05.2022г., в което отразил установените увреждания, а именно: моравочервеникави кръвонасядания в двете скулни области с болезнен оток на тъканите, като в областта на лявата половина на лицето и лявото слепоочие са установени и умерено изразени синкавоморави кръвонасядания с болезнен оток на тъканите, като е посочено, че болките се засилвали при опипване с ръка и при функционална активност на челюстите. В съдебномедицинското удостоверение е посочил също, че установява масивен оперативен белег в лявата поясна област. В тази област и надолу в областта на кръста и лявата седалищна област се установявали болки, които се засилвали при опипване с ръка и при раздвижване на левия долен крайник и снагата. Д-р Ч. е посочил в съдебномедицинското удостоверение, че така установените увреждания са 5 причинили на освидетелствания „временно разстройство на здравето, неопасно за живота“, т.е разстройство на здравето, извън случаите на чл. 128 и чл. 129 от НК.

На същия ден тъжителят С. подал заявление пред РУ - С., въз основа на което била образувана преписка с вх. № 2421/2022г. по описа на РП- С., приключила с Постановление за отказ да се образува досъдебно производство от 19.05.2022г., поради липса на данни за извършено престъпление от общ характер.

На 04.05.2022г. тъжителят С. подал жалба и до РП-С., въз основа на която била образувана преписка с вх. № 2207/2022г. по описа на РП- С., която също приключила с Постановление за отказ да се образува досъдебно производство от 25.05.2022г., поради липса на данни за извършено престъпление от общ характер.

Така възприетата от въззивния съд фактическа обстановка по делото по съществото си кореспондира изцяло с установената и от първата инстанция.

Фактическите констатации на първоинстанционния съд са обосновани и почиват на прецизен и правилен анализ на доказателствения материал, като изводите му в тази насока се споделят изцяло и от въззивния състав. Оценката на доказателствата, по отношение на фактическите обстоятелства, включени в предмета на доказване, съобразно очертаните от в тъжбата рамки, е направена в съответствие с правилата на формалната логика. При изграждане на фактическата обстановка от районния съд не са допуснати процесуални нарушения при формиране на вътрешното му убеждение, тъй като са обсъдени всички доказателствени материали, без някои от тях да са били подценени или игнорирани за сметка на други. Решаващият съд по ясен и убедителен начин е обективирал процеса на формиране на вътрешното си убеждение, като е извършил правилен анализ на доказателствата и средствата за тяхното установяване.