Решение № 1165 от 27.02.2025, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 1165 гр. София, 27.02.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. IV-Г СЪСТАВ, в публично заседание на пети ноември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Албена Александрова

Членове:

Нели С. Маринова

Анна Кофинова при участието на секретаря Емилия Ц. Кривачкова като разгледа докладваното от Албена Александрова Въззивно гражданско дело № 20231100506935 по описа за 2023 година

Производството е по реда на чл.258-273 ГПК.

С решение № 5568 от 07.04.2023 г. СРС, 55 с-в, по гр.д.№ 38517/22 г. е осъдил „Топлофикация София“ ЕАД да заплати на „Кодена“ ООД сумата от 7 038,00 лв., представляваща обезщетение-цената за ползване за периода от 18.07.2017 г. до 18.07.2022 г. на съоръжения за присъединяване, изградени за захранване с топлинна енергия и отопление за битово горещо водоснабдяване на жилищна сграда с адрес: гр.София, ул. ****, находяща се в УПИ XIII-15, кв.45 по плана на гр.София, м. „ГГЦ“, зона Б-15 със законната лихва от датата на подаване на исковата молба-01.08.2022 г. до окончателното плащане на вземането.

Срещу постановеното решение от 07.09.2021 г. е постъпила въззивна жалба от ответника-„Топлофикация София” ЕАД.Въззивникът твърди, че решението е необосновано и постановено при неизяснена фактическа обстановка.Твърди, че от представените доказателства не може да се извлече извод, че ищецът е собственик на движимата вещ, за която се твърди, че се ползва неоснователно от ответника.Излага доводи, че представеното 1 разрешение за ползване не представлява документ, от който да се направи извод за принадлежността на правото на собственост.Договорите за присъединяване също не са титул за собственост, тъй като с тях се поема задължение от топлопреносното предприятие да присъедини клиента към топлопреносната мрежа, ако се изгради съоръжението законно, като се спазват техническите правила и указания на дружеството, а не се уреждат правоотношения, свързани с правото на собственост.Поддържа, че собствеността върху процесната движима вещ може да премине в патримониума на топлопреносното предприятие само при наличие на валиден договор за покупко-продажба.Твърди, че ищецът не е депозирал необходимите документи за извършване на процедура по изкупуване в „Топлофикация София“ ЕАД.Твърди, че дружеството не е отказало изкупуването на обекта и че не са представени счетоводни документи за заприходяване на абонатната станция като материален актив на дружеството-ищец.Излага твърдения, че ищецът злоупотребява с права и че симулира желание за изкупуване на съоръженията, като подава формални покани или представя непълен комплект документи с цел воденето на искови производства за различни периоди, като по този начин уврежда дружеството.Позовава се на придобивна давност по чл.80 ЗС като твърди, че е във владение на съоръжението от 05.11.2007 г.Прави и възражение за изтекла 3-годишна погасителна давност.Моли съда да отмени решението и да отхвърли иска.Претендира разноски.Прави възражение за прекомерност по чл.78, ал.5 ГПК.

Ответникът по въззивната жалба-„Кодена“ ООД оспорва същата.Твърди, че в първоинстанционното производство са представени всички документи, удостоверяващи изпълнение на задължението на ищеца да изгради и предаде процесните съоръжения на ответника.Излага твърдения, че задължението за изграждане със собствени средства и за собствена сметка е възникнало за ищеца въз основа на сключен с ответника индивидуален договор за присъединяване на потребители, ползващи топлинна енергия за битови нужди, като в договора се съдържа клауза, че до предаването на собствеността на строежа на ответника ищецът е негов собственик.Твърди, че е канил ответника да изкупи процесното съоръжение през 2015 г. и през 2021 г.Оспорва възражението на ответника за придобивна давност, както и за кратката 3-годишна погасителна давност.Моли съда да потвърди обжалваното решение.Претендира разноски.Прави възражение по чл.78, ал.5 ГПК.

2

Съдът, като прецени становищата на страните и обсъди представените по делото доказателства, приема за установено от фактическа страна следното:

Районният съд е бил сезиран с иск с правно основание чл.59, ал.1, пр.1 ЗЗД.Ищецът -„Кодена“ ООД твърди, че е собственик като възложител и изпълнител на съоръжения за присъединяване, изградени с цел да бъде захранена с топлинна енергия за отопление и за битово горещо водоснабдяване жилищната сграда, находящ се на адрес-гр.София, ул. ****, Зона Б-15, УПИ XIII-15, кв.45, ГГЦ.Съоръженията за присъединяване включват присъединителен топлопровод и съответната дължина по трасе и абонатна станция, като присъединителният проект по договор за присъединяване е положен по ул. „Родопи“ № 54.Изграждането на съоръженията е извършено изцяло от и със средства на ищеца по предписание на ответника, проектът е съгласуван от дружеството, което е присъединило съоръженията към външните топлофикационни мрежи.Впоследствие към процесното съоръжение са присъединени етажните собственици на сградата, вкл. и ищеца като такъв.Владението на съоръжението е предадено на ответника, който е открил абонатни номера на отделните етажни собственици и се облагодетелства от стойността на продадената чрез процесното съоръжение топлинна енергия.Въпреки че ищецът е изпълнил точно дадените му от ответника предписания относно топлозахранването на жилищната сграда и е изпълнил строежа на съоръжението за присъединяване на тази сграда съобразено с одобрените проекти за своя сметка, ответникът отказва да изкупи същото и го ползва от момента на издаване на разрешение за ползване05.11.2007 г. за целите на търговската си дейност-топлоснабдяване.Съгласно чл.137, ал.2 ЗЕ ответникът дължи цена за ползването на съоръжението за присъединяване, изградени и собствени на ищеца по методиката на ДКЕВР съгласно чл.36, ал.3 ЗЕ.Ищецът твърди, че е канил ответника да изкупи собствеността на топлосъоръжението, но няма отговор на отправените покани, нито е сключен договор за заплащане на стойността на ползването и така същият се облагодетелства за негова сметка.Моли съда да постанови решение, с което да осъди ответника да му заплати сумата от 7 038,00 лв.

/след допуснато изменение на иска в о.с.з. на 04.04.2023 г./, представляваща обезщетение за ползването на съоръжението за присъединяване на жилищна сграда, построена в УПИ XIII-15, кв.45, ГГЦ Зона Б15 с адрес-гр.София, ул.

3

**** за периода от 18.07.2017 г. до 18.07.2022 г. със законната лихва от датата на подаване на исковата молба до окончателното изплащане на сумата.

Ответникът-„Топлофикация-София” АД е оспорил иска с твърдения, че ищецът не е представил всички необходими документи и че не е налице необоснован отказ от ответника да изкупи присъединителния топлопровод.Липсват и доказателства, че съоръжението е заприходено като ДМА на дружеството на ищеца.Изложил е доводи за злоупотреба с право от страна на ищеца.Направил е възражение, че е придобил процесното съоръжение по давност съгласно чл.80 ЗС, както и че вземането е погасено с кратката 3-годишна погасителна давност.

Първоинстанционният съд е обявил за безспорни и ненуждаещи се от доказване обстоятелствата, че процесните съоръжения са изградени след съгласуване с топлопреносното предприятие по силата на сключен между страните договор; че са въведени в експлоатация с разрешение за ползване от 15.11.2007 г.; че на ответника през процесния период е предоставен достъп за целите на преноса на топлинна енергия до самостоятелни обекти в жилищна сграда на процесния адрес; че съоръженията за присъединяване не са изкупени от ответното дружество.

На 01.06.2006 г. между страните по делото е сключен предварителен договор № 192 за присъединяване на потребители, ползващи топлинна енергия за битови нужди.В чл.7 от договора е посочено, че потребителят /„Кодена“ ООД/ се задължава да изгради за своя сметка строежа /топлопровод по ул. „Родопи“ за присъединяване на процесната сграда към топлопреносната мрежа до сключване на договор за присъединяване/ съгласно техническите условия и изисквания, посочени в предварителното проучване за присъединяване на дружеството.До прехвърляне на правото на собственост върху строежа на дружеството, потребителят е негов собственик.Ответникът се е задължил правата на собственост върху изградените съоръжения да му бъде прехвърлено от потребителя при условията на чл.137, ал.2 ЗЕ с договора за присъединяване /чл.23/.

С разрешение за ползване № ДК-07-526/05.11.2007 г. Столична РДНСК е разрешила ползването на строеж: жилищна сграда на пет етажа с офиси и подземен гараж, външно ел.захранване с кабели НН 1КV, външен топлопровод и АС, външни ВК връзки /сградни отклонения/, находящ се в гр.София, ул. ****.

4

С писмо вх.№ П 10151/09.09.2021 г. „Кодена“ ООД е поканил ответното дружество за заплащане в 7-дневен срок на цената на съоръжението и да му заплати обезщетение за ползването му от 2008 г. до момента.

От заключението на приетата по делото техническа експертиза на вещото лице В.Тенева е установено, че всички технически изисквания за изграждане на съоръжението са изпълнени и е издадено разрешение за ползване № ДК-07526/05.11.2007 г.Процесната АС се ползва от ответника.Размерът на цената за ползване на съоръжението за периода 18.07.2017 г.-18.07.2022 г. по определените цени на КЕВР е 7 038 лв.В съдебно заседание вещото лице е заявило, че цялото съоръжение е изградено за сметка на ищеца.

Останалите доказателства не установяват относими към предмета на спора факти.

При така установената фактическа обстановка съдът приема от правна страна следното:

Съгласно разпоредбата на чл.59, ал.1 ЗЗД всеки, който се е обогатил без основание за сметка на другиго, дължи да му върне онова, с което се е обогатил, до размера на обедняването.

Първоинстанционният съд е приел, че ищецът е собственик на процесното съоръжение, изградено за негова сметка и снабдено с разрешение за ползване, ответникът е ползвал през процесния период обекта и на основание чл.137, ал.2 ЗЕ дължи обезщетение за ползването на инсталацията в размер на 7 038,00 лв., определен от приетата по делото техническа експертиза.Съдът е приел за неоснователно възражението на ответника за погасяване на вземането с кратката 3-годишна погасителна давност, като е изложил мотиви, че същото няма характер на периодично такова.Като неоснователно е отхвърлено и възражението за злоупотреба с право.Приел е, че изискванията за изкупуване на съоръжението са налице и че ответникът няма основание да откаже сключването на договор за присъединяване.

Настоящият съдебен състав споделя мотивите на първоинстанционния съд и на основание чл.272 ГПК препраща към тях.

Съгласно разпоредбата на чл.137, ал.1 и ал.2 ЗЕ при присъединяване на клиенти на топлинна енергия за битови нужди присъединителният топлопровод, съоръженията към него и абонатната станция се изграждат от топлопреносното предприятие и са негова собственост.Изграждането на съоръженията по ал. 1 може да се извършва от клиентите след съгласуване с 5 топлопреносното предприятие.В този случай топлопреносното предприятие заплаща цена за ползване на съоръженията по ал. 1, изградени от клиентите.Съгласно изричната разпоредба на чл. 33 от Наредбата за топлоснабдяването /отм./, съответно чл.33 от НТ от 2007 г., в случаите по чл.137, ал.2 ЗЕ собствеността върху изградените от собствениците или титулярите на вещно право на ползване съоръжения се прехвърля на топлопреносното предприятие с договора за присъединяване.

Съгласно пар.4, ал.1 ПЗР на ЗЕ /изм. ДВ бр.52/2012 г., в сила от 17.07.2012 г. енергийните обекти и съоръжения, представляващи елементи от съответната преносна или разпределителна мрежа, които към момента на влизането в сила на този закон трябва да бъдат собственост на лицензираните енергийни предприятия, но са собственост на трети лица, се изкупуват от преносното или от съответното разпределително предприятие в зависимост от принадлежността на обекта към мрежите в 12-годишен срок от влизането в сила на този закон.Съгласно пар.4, ал.4 от цитираните ПЗР енергийните предприятия и собствениците по ал. 1 не могат необосновано да отказват да изкупят или съответно да продадат енергийните обекти.

Съгласно разпоредбата на чл. 77 ЗС правото на собственост се придобива чрез правна сделка, по давност или по други начини, определени в закона.От събраните доказателства се установи, че ищецът е изградил процесните съоръжения за присъединяване със собствени средства след съгласуване с ответното топлопреносно предприятие, че същите са въведени в експлоатация, поради което същите са негова собственост на основание чл.137, ал.1 и ал.2 ЗЕ.Няма спор по делото, че процесните съоръжения се ползват от ответника за захранване на битовите абонати в процесната сграда с топлинна енергия.