Решение № 4539 от 21.08.2023, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 4539 гр. София, 17.08.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. IV-Б СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и четвърти ноември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Станимира Иванова

Членове:

Райна Мартинова

Георги Стоев при участието на секретаря Надежда Св. Масова като разгледа докладваното от Райна Мартинова Въззивно гражданско дело № 20221100506043 по описа за 2022 година

Производството е по реда на чл. 258 - 273 ГПК.

С Решение № 20202819/26.10.2021 г., поправено с Решение №

20000991/06.01.2022 г. по гр. д. № 63952/2018 г. по описа на СРС, 128 състав са отхвърлени исковете на С. С. К., насочени срещу Столична община за прогласяване за нищожен на договор за прехвърляне на имот срещу издръжка и гледане, сключен под формата на нотариален акт № 120, т. В I, рег. № 1463, нот.д. № 104/2015 г., съставен от нотариус С.П., рег. № 045 от РНК, с предмет урегулиран поземлен имот IХ-486 по плана на гр. София, местността ж.к. ******* с площ от 296 кв.м, ведно с построената в имота едноетажна къща с площ от 64 кв.м., с административен адрес гр. София, район Подуяне, ул. *******, както и за унищожаване на договора като сключен при измама, като на основание чл. 87, ал. 1, вр. ал. 3 от ЗЗД е развален договор, сключен нотариален акт № 120, т. В I, рег. № 1463, нот. д. № 104/2015 г., съставен от нотариус С.П., рег. № 045 от РНК, за прехвърляне на имот срещу задължение за издръжка и гледане, с който Б.Г.Н., починал на 02.10.2018 г., е прехвърлил на М.Б. Б., починал на 24.12.2017 г. своя недвижим имот, представляващ урегулиран поземлен имот IХ-486 по плана на гр. София, местността ж.к. ******* с площ от 296 кв.м., ведно с построената в имота едноетажна къща с площ от 64 кв.м., с административен адрес гр. София, район Подуяне, ул. *******, срещу задължение на последния да поеме издръжката и гледането на прехвърлителя Б.Г.Н., както и Столична община е осъдена да заплати на 1

С. С. К. сумата от 7200 евро, представляваща получени без основание средства от наследодателя на Столична община – М.Б. Б. чрез банкови предови от 20.07.2017 и от 07.08.2017 г. от наследодателя на С. С. К. – Б.Г.Н.. С Решението Столична община е осъдена да заплати на С. С. К. сумата от 1291,14 лева, представляваща направени от последната разноски по делото, както и С. Стафенова К. е осъдена да заплати но сметка на Софийски районен съд сумата от 258 лева, представляваща дължима, но невнесена дължима държавна такса то делото, както и 5 лева за служебно издаване на изпълнителен лист.

Против решението, в частта, с която е уважен иска на С. К. за разваляне на Договор за прехвърляне на имот срещу гледане и издръжка, сключен във формата на Нотариален акт № 120, т. ВI, рег. № 1463, д. № 104/2015 г. и в частта, с която е уважен иска за заплащане на сумата от 7200 евро, е подадена въззивна жалба вх. № 25162415/09.11.2021 г., от Столична община, в която са изложени съображения за недопустимост и неправилност на първоинстанционното решение. Въззивникът поддържа, че неправилно е разгледан предявения от Б.Н. иск, тъй като след смъртта му С. К. е престанала да бъде негов пълномощник и е придобила качеството универсален наследник. Следвало първоинстационният съд да прекрати делото и да даде възможност на С. К. да предяви иск за разваляне на договора в качеството си на наследник, т.е. допуснато било изменение на иска в нарушение на чл. 214 от ГПК.

Поддържа, че със смъртта на приобретателя не се прекратявал договорът за гледане и издръжка, като прехвърлителят можел да поиска изпълнение от наследниците на М.Б.

Б.. В конкретния случай, обаче, Столична община нямала качеството наследник на приобретателя и този извод се налагал от разпоредбата на чл. 11 от Закона за наследството и не може да бъде страна по договора за гледане и издръжка. Поради това посочва, че не е пасивно легитимиран да отговаря по предявените искове. Моли да бъде постановен съдебен акт, с който обжалваното решение да бъде отменено.

В срока по чл. 263, ал. 1 от ГПК е постъпил отговор вх. № 25178316/20.12.2021 г. от С. С. К., с който заявява, че оспорва въззивната жалба. Поддържа, че решението е правилно и моли да бъде потвърдено.

СОФИЙСКИЯТ ГРАДСКИ СЪД, след като прецени събраните по делото доказателства и обсъди доводите на страните, с оглед разпоредбата на чл. 235, ал. 2 от ГПК, приема за установено от фактическа и правна страна следното:

Производството по гр.д. № 63952/2018 г. по описа на СРС, 128 състав е образувано по искова молба, подадена от Б.Г.Н. против наследници на М.Б. Б., с която са предявени искове с правно основание чл. 26, 27 и чл. 87, ал. 3 от ЗЗД и чл. 55, ал. 1 от ЗЗД.

Ищецът твърди, че с договор за прехвърляне на договор за издръжка и гледане, сключен под формата на нотариален акт № 120, т. В І, рег. № 1463, д. № 104/2015 г. по 2 описа на Нотариус С.П., рег. № 045 на Нотариалната камара е прехвърлил на М.Б. Б. собствения си недвижим имот, получен по наследство, находящ се в гр. София, район Подуяне, ул. „*******, представляващ УПИ ІХ-486 по плана на гр. София, местността ******* с площ от 296 кв.м., ведно с построената в имота едноетажна къща с площ от 64 кв.м. срещу грижите, които приобретателят е полагал „от м. юни 2014 г. и задължението му да полага грижи и да дава издръжка за в бъдеще за прехвърлителя и неговата съпруга, а при болест на прехвърлителя и съпругата му да им осигури лекарства, средства и необходимото обслужване, като им осигури спокоен живот, какъвто са имали дотогава“. Поддържа, че договорът бил сключен в противоречие със закона и при измама. Освен това, посочва, че М. Б. е бил инвалид и сам се нуждаел от грижи. Не предоставял издръжка. Принудил ищеца да му даде сумата от 7200 евро.

Приобретателят М.Б. Б. починал на 24.12.2017 г., като след смъртта му ищецът загубил възможността да получава грижи и издръжка. Настъпила била и невиновна невъзможност за изпълнение на договора. Моли да бъде развален договора като сключен при условията на измама и противоречие със закона, както и поради неизпълнение, както и наследниците на М.Б. Б. да бъдат осъдени да платят сумата от 7200 евро, прехвърлена без основание по сметката на М.Б. Б. от Б.Г.Н..

С Определение № 515853/25.10.2018 г. на основание чл. 227 от ГПК като ищец е констиуирана С. С. К. вместо починалия в хода на производството – на 02.10.2018 г.

Б.Г.Н..

С молба вх. № 5193460/26.11.2018 г. ищцата С. С. К. е направила искане като ответник в производството по предявените искове да бъде конституирана Г.Б.М..

В срока по чл. 131 от ГПК е постъпил отговор от Г.Б.М., с който заявява, че предявеният по отношение на нея иск е недопустим, тъй като със заявление вх. № 2006926/16.03.2018 г. се е отказала от наследството на наследодателя й М.Б. Б., като отказът е вписан в особената книга на Софийски районен съд под № 374/21.03.2018 г., за което е представено и Удостоверение № 27409/20.03.2018 г., издадено по гр.д. № 17843/2018 г. по описа на СРС, 149 състав.

Във връзка с направено искане от ищцата С. С. К. е постъпило писмо изх. № АО6М от 17.01.2020 г. от Община Попово, към което са представени удостоверения за родствени връзки на М.Б. Б.. От удостоверенията е видно, че М.Б. Б. е с баща Б.М. Б., майка А.М. Б.а и сестра Г.Б.М. (отказала се от наследството му. От представеното удостоверение за родствени връзки на Б.М. Б. се установява, че има брат А.М. Б., чийто син е М. А.М.. Към писмото не е представена информация относно родствени връзки на А.М. Б.а – майка на приобретателя по процесния договор - М.Б. Б..

С молба вх. № 5079752/24.06.2020 г. ищцата С. С. К. е направила искане като ответник по предявените искове да бъде конституиран М. А.М.. В срока по чл. 131 от ГПК М. А.М. е представил отговор, към който е представил заявление вх. № 3

2014595/31.07.2020 г. на Софийски районен съд, с което е заявил, че се отказва от наследството на М.Б. Б..

С молба вх. № 25128092/15.09.2020 г. процесуалният представител на ищцата е направил искане като ответник да бъде конституирана държавата, представлявана от Министъра на регионалното развитие и благоустройството. Препис от исковата молба е изпратен на посочения от ищцата ответник, като в срока по чл. 131 от ГПК е постъпил отговор, в който Държавата чрез министъра на финансите е заявил, че не е легитимирана да отговаря по предявените искове, като посочва, че е установено, че всички наследници са направили отказ от наследството на починалия М.Б. Б., както и че с оглед разпоредбата на чл. 11 от Закона за наследството ответник може да бъде Столична община.

С Разпореждане № 20285049/30.12.2020 г. съдът е оставил исковата молба без движение като е указал на ищцата да насочи иска си срещу надлежния ответник като съобрази предмета на спора и обстоятелството, че съобразно чл. 11 от ЗН, когато няма лица, които могат да наследяват или когато всички наследници се откажат от наследството или изгубят правото да го приемат, наследството се получава от държавата, с изключение на движимите вещи, жилищата, ателиетата и гаражите, както и на парцелите и имотите, предназначени предимно за жилищно строителство, които стават собственост на общината, на чиято територия се намират. В изпълнение на дадените указания ищцата чрез процесуалния си представител с молба вх. № 25008024/18.01.2021 г. е заявила, че насочва иска си към Столична община.

С Разпореждане от 20.01.2021 г. е постановено да бъде изпратен препис от исковата молба на Столична община, като в законоустановения срок е постъпил отговор. В отговора е посочено, че предявеният иск е недопустим, тъй като след завеждане на исковата молба ищецът Б.Г.Н. е починал, с което се било погасило правото му на иск, а наследникът му не може да иска изпълнение на договора за издръжка и гледане. За С. К. се пораждало друго право на иск – за възстановяване на запазена част от наследството, с която нейният наследодател се е разпоредил в полза на трето лице. Заявява, че оспорва предявените искове за нищожност, унищожаване и разваляне на договора за гледане и издръжка. По отношение на претенцията за заплащане на сумата от 7200 евро поддържа, че не е материално правно легитимиран да отговаря по нея с оглед разпоредбата на чл. 11 от Закона за задълженията и договорите. Моли предявените искове да бъдат отхвърлени.

С обжалваното решение първоинстанционният съд е приел, че предявените искове за нищожност и унищожаване на процесния договор са неоснователни. Приел е, че по делото не се е установило изпълнение на задълженията за гледане и издръжка, както и не се е установило основанието, на което е преведена сумата от 7200 евро, поради което е постановил разваляне на договора за издръжка и гледане, както и е 4 осъдил Столична община да заплати исковата сума.

В частта, с която са отхвърлени исковете на С. С. К. срещу Столична община с искане да бъде признат за нищожен договор за издръжка и гледане, сключен с Нотариален акт № 120, т. ВІ, рег. № 1463, н.д. № 104/2015 г. на Нотариус С.П. поради противоречие със закона, както и да бъде унищожен поради измама Решение № 20202819/26.10.2021 г. по гр.д. № 63952/2018 г. по описа на СРС, 128 състав е влязло в сила.

Съгласно чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта - в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата с изключение на случаите, когато следва да приложи императивна материалноправна норма, както и когато следи служебно за интереса на някоя от страните. При извършена проверка съдът намира, че обжалваното решение е валидно, но е недопустимо.

Процесуалната недопустимост на съдебното решение се обуславя от ненадлежно упражняване правото на иск, липсата на процесуална легитимация на страните.

Съгласно чл. 26 ал.1 ГПК главни страни в процеса са лицата от чието име се търси защита и лицата, срещу които се търси защита. В случаите, когато съдът констатира, че искът не е насочен срещу лицата, които са страни в спорното правоотношение, на ищеца следва да бъдат дадени указания за отстраняване на констатираната нередовност.

В конкретния случай, при предявяване на исковете си първоначалният ищец е посочил, че ги насочва срещу „наследниците на М.Б. Б.“, починал преди образуване на делото, поради което е загубил и процесуалната си правоспособност и дееспособност към този момент. Със свое разпореждане първоинстанционният съд е дал указания на ищеца да посочи ответниците като ги индивидуализира с техните имена и адреси. В изпълнение на тези указания процесуалният представител на ищеца е проявил активност и е представил удостоверения за наследници и за родствени връзки на М.Б.