Решение № 7 от 26.02.2026, Районен съд - Мадан

РЕШЕНИЕ

№7 гр. гр.Мадан, 26.02.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – МАДАН в публично заседание на двадесет и шести февруари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Димитър Ив. Стратиев при участието на секретаря Милка Ас. Митева като разгледа докладваното от Димитър Ив. Стратиев Административно наказателно дело № 20265430200002 по описа за 2026 година за да се произнесе, взе предвид следното:

С Наказателно постановление № *******/*****., издадено от началник ГПУ Р. към РДГП – С., на Б. Е. Д. с ЕГН **********, са наложени административни наказания: глоба в размер 200 лв. /102.26 евро/ и лишаване от право да управлява МПС за 6 /шест/ месеца на основание чл. 175, ал. 3, предл. 1-во от Закона за движение по пътищата /ЗДвП/ за нарушение на чл.

140, ал. 1 от ЗДвП.

Срещу издаденото наказателно постановление в срок е постъпила жалба от Б. Д., чрез адв. Г. Д., с която моли издаденото наказателно постановление да бъде отменено като издадено в нарушение на материалния закон и при допуснати съществени нарушения на процесуалните правила.

В съдебно заседание жалбоподателя не е участва лично и не се представлява. От пълномощника му адв. Д. е постъпило становище, с което се поддържа искането за отмяна на НП по изложените в жалбата съображения, както и се претендира присъждане на направените от жалбоподателя разноски в производството за заплатено адвокатско възнаграждение.

Административнонаказващият орган се явява лично в съдебно заседание, като чрез пълномощника си юрк. М. Х. изразява становище за неоснователност на жалбата. Моли наказателното постановление да бъде потвърдено като издадено при спазване на процесуалните правила и в съответствие с материалния закон. В представени писмени бележки излага подробни съображения за потвърждаване на наказателното постановление.

Прави възражение за прекомерност на размера на адвокатското възнаграждение.

1

Съдът, като съобрази доказателствата по делото поотделно и в тяхната съвкупност, прие за установено следното:

Жалбата е подадена в законоустановения срок (НП е издадено на 17.10.2025 г., а жалбата е подадена на 28.10.2025 г.), от процесуално легитимирана страна, против акт, подлежащ на обжалване по съдебен ред, поради което се явява процесуално допустима и подлежи на разглеждане по същество.

Съдът, като се запозна с приложените по делото доказателства, обсъди доводите, изложени в жалбата и служебно провери правилността на атакуваното наказателно постановление, намери следното:

От фактическа страна се установява, че на *****., около *******часа, в гр. М., ул. „******“ до производствена база на фирма „******“ ****, свидетелите Д. К. М. и Б. Х. М. – гранични полицаи в ГПУ Р. към РДГП – С., спрели за проверка, водач на лек автомобил "*******", рег. № ****** движещ се в посока от гр. Златоград към гр. М.. След преглед на документите представени от него полицейските служители установили самоличността му – Б. Е. Д. с ЕГН **********. Служителите на ГПУ Р. от представените документи и от извършена справка в информационните масиви на МВР, установили, че собственик на превозното средство е водача Д., както и че регистрацията на автомобила е прекратена служебно на 19.08.2025 г. на основание чл. 143, ал. 10 от Закона за движение по пътищата, с оглед това че не е изпълнил задължението си да сключи задължителна застраховка "гражданска отговорност".

Във връзка с тези констатации срещу Б. Д. било образувано административнонаказателно производство със съставяне на Акт за установяване на административно нарушение серия ** № **, бл. № ****** от *****5 г., като актосъставителят приел, че виновно са нарушени разпоредбите на чл. 140, ал. 1 от ЗДвП. Непосредствено след съставянето актът бил предявен на жалбоподателя, същият го подписал и приел връчения му препис.

В съдържанието на акта били вписани обяснения и възражения от жалбоподателя, че не е знаел и не е уведомен че му е изтекла застраховката на автомобила, както и че не е знаел че е била прекратена регистрацията на автомобила. Писмени възражения не били депозирани в срока по чл. 44, ал. 1 от ЗАНН.

След запознаване с материалите по административнонаказателната преписка АНО констатирал признаци на извършено престъпление по чл. 345, ал. 2 от НК, поради което на основание чл. 54, ал. 1, т. 9 от ЗАНН прекратил административнонаказателното производство, образувано с акта по-горе и изпратил материалите на съответния прокурор.

Въз основа на тях в Районна прокуратура – С. била образувана преписка с № ****/** г. След анализ на съдържащите се в нея данни, с Постановление от 23.09.2025 г. прокурор при РП – С. отказал образуване на наказателно производство за извършено престъпление от общ характер и прекратил преписката. Приел, че извършеното от Б. Д. деяние е несъставомерно по чл. 345, ал. 2 вр. ал. 1 от НК от субективна страна, тъй като не са събрани доказателства деянието да е извършено виновно, с пряк умисъл, което изключва приложение на наказателна репресия срещу дееца. Приел, че 2 макар деянието да не е престъпно, то същото би могло да се окачестви като административно нарушение по Закона за движение по пътищата, преценката за което е в компетентност на съответния административнонаказващ орган.

Ето защо, постановил препис от постановлението, ведно с преписката да се изпрати на АНО – началник ГПУ Р. при РДГП – С., с оглед преценка реализиране административнонаказателна отговорност на дееца за нарушение по ЗДвП.

На 17.10.2025 г., след получаване на препис от постановлението за отказ за образуване на досъдебно производство, наказващият орган приел, че са налице основанията по чл. 53 от ЗАНН и въз основа на прокурорския акт по преписка № ****/**** г. по описа на Районна прокуратура - С. издал наказателно постановление, с което на основание чл. 175, ал. 3, пр. 1 - во от ЗДвП ангажирал административнонаказателна отговорност на Б. Д. за установеното нарушение по чл. 140, ал. 1 от ЗДвП.

Изложената фактическа обстановка съдът прие за установена като взе предвид: показанията на свидетелите Д. М. и Б. М., писмените доказателства – заверено копие на АУАН серия ** № **, бл. №***** от ****г., Постановление на РП – С. от ***** г. за отказ да се образува досъдебно производство и материалите по пр. пр. № ****/**** г. на РП - С.

Съдът дава вяра на показанията на свидетелите М. и М.. От тях се установяват обстоятелствата по извършената проверка и по съставянето на акта за установяване на нарушението. Свидетелите изясняват, че в хода на проверката са извършили справка, от която се е изяснил статусът на автомобила и липсата на надлежна регистрация към момента на управлението му. Описаното от свидетелите, че автомобилът е бил с прекратена регистрация, се потвърждава и от представената справка от Гаранционен фонд от база данни на Информационен център към ГФ, на база на подадени данни от застрахователните компании за застраховка „ГО“ на автомобилистите /ГОА/ по рег. № ******. Видно от справката от ГФ /в материалите по пр. пр.

№ ****/**** г. на РП Смолян, ****/**** г. на ГПУ Р./ на 25.07.2025 г. е изпратено уведомително писмо до собственика на автомобила с горепосочения рег. номер за прекратяване на регистрацията му, но липсват доказателства за връчване на уведомлението на собственика на автомобила.

На 21.08.2025 г. автомобила е автоматично регистриран с полица от 21.08.2025 г. в 09.32 часа.

Видно от справка от МВР по история за ПС с рег. № ****** /в материалите по пр. пр. № ****/**** г. на РП – С., съдържаща******/****** г. на ГПУ Р.) се установява, че е изпратено уведомление на собственика на МПС с горепосочения номер за служебно прекратяване на регистрацията на автомобила по чл. 143, ал. 10 ЗДвП от 19.08.2025 г., като от известие за доставяне на Български пощи е видно, че същото е получено от Е. Д. - баща на жалбоподателя, на 27.08.2025 г., т. е. след установяване на нарушението 21.08.2025 г. и след като автомобила отново е бил с възстановена регистрация от същия ден.

По делото не са налице каквито и да е данни, че Гаранционен фонд и Сектор "Пътна полиция" при ОД на МВР С. са уведомили жалбоподателя преди проверката, че регистрацията на автомобила му е прекратена служебно.

3

Табелите с регистрационния номер на процесното МПС и част 2 на свидетелството за регистрация на ППС, не са отнемани по реда на ЗДвП до извършване на процесната проверка.

При така изложеното от фактическа страна, съдът намери от правна страна следното:

НП е издадено от надлежно оправомощено лице. НП освен това е издадено по реда на чл. 36, ал. 2 от ЗАНН, след отказ на РП-С. да образува наказателно производство и връщане на преписката на административнонаказващия орган.

При провеждането на административно-наказателното производство, не са допуснати съществени процесуални нарушения. АУАН и издаденото въз основа на него НП, са съставени /издадени в сроковете по чл. 34, ал. 1 и 3 от ЗАНН, като АУАН е съставен в присъствието на жалбоподателя и на двама свидетели.

Независимо от горното, обаче, настоящият съдебен състав приема, че в случая няма извършено нарушение от субективна страна по текста от ЗДвП, посочен в АУАН и в НП.

Съгласно чл. 140, ал. 1 ЗДвП, по пътищата, отворени за обществено ползване, се допускат само моторни превозни средства и ремаркета, които са регистрирани и са с табели с регистрационен номер, поставени на определените за това места. По пътищата, включени в обхвата на платената пътна мрежа, се допускат само пътни превозни средства, за които са изпълнени задълженията по установяване на размера и заплащане на пътните такси по чл. 10, ал. 1 от Закона за движение по пътищата. Следва да се приеме, че когато собственикът на моторното превозно средство не е бил уведомен, че е прекратена служебно регистрацията на автомобила му, администрацията не е изпълнила своето задължение по чл. 143, ал. 10, изречение първо, предложение последно от ЗДвП и водачът на автомобила не би могъл да знае за прекратената регистрация, съответно, при неуведомяване, липсва субективна съставомерност на деянието по чл. 175, ал. 3 от ЗДвП.

Извършването на неправомерно деяние под формата на непредпазливост, изисква знание за прекратената регистрация на управлявания от водача автомобил, а в случая не е налице надлежен юридически факт за узнаване на служебната дерегистрация на моторното превозното средство. В тази насока е и ТР № 2/05.04.2023 г. на ОСС от НК на ВКС по т. д. № 3/2022 г., Първа и Втора колегия на ВАС.

Действително, уведомяването на собственика на моторно превозно средство за служебно прекратената регистрация, не е елемент от фактическия състав на прекратяването на регистрацията, а е последващо, но има пряко отношение към субективния елемент на административното нарушение, защото законът е възложил на административния орган задължението да уведоми собственика за извършеното служебно прекратяване на регистрацията на моторно превозно средство. Прекратяването на регистрацията не настъпва по силата на закона при непредставяне на доказателства за сключена застраховка "ГО", а се извършва след автоматизирано уведомление от Гаранционния фонд по чл. 24 от Наредба № 54/30.12.2016 г. за регистрите на Гаранционния фонд за обмена и защитата на 4 информацията и за издаването и отчитането на задължителните застраховки по чл. 461, т. 1 и т. 2 от КЗ. Собственикът на моторно превозно средство обективно няма как да знае кога точно е била прекратена служебно регистрацията на моторното превозно средство, както е в процесния случай.

Знанието за точната дата на дерегистрацията е от значение за субективната съставомерност на деянието. Обратното би довело до отговорност въз основа на предположение за знание. Едва след момента на узнаването на факта на прекратяването на регистрацията, собственикът е длъжен да съобрази поведението си с дерегистрацията на моторното превозно средство и с породените от нея правни последици, както и да уведоми лицето, на което предоставя за ползване МПС или изобщо да не го предоставя, още повече, че табелите с регистрационния номер на МПС и част 2 на свидетелството за регистрация на МПС е трябвало да бъдат отнети от контролните органи.

Действително, собственикът на моторно превозно средство е длъжен да знае, че за моторното превозно средство няма валидна застраховка "ГО", което води и до служебно прекратяване на регистрацията на моторното превозно средство, и незнанието на закона не е обстоятелство, изключващо административно-наказателната отговорност. Но в случая се касае за незнание на факт от обективната действителност - за извършеното служебно прекратяване на регистрацията на моторно превозно средство на основание чл. 143, ал. 10 от ЗДвП , тоест на фактическо обстоятелство, което принадлежи към състава на административното нарушение по чл. 175, ал. 3, пр. 1 от ЗДвП.