Определение № 204 от 12.03.2026, Окръжен съд - Хасково

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 204 гр. ХАСКОВО, 12.03.2026 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ХАСКОВО, III-ТИ СЪСТАВ, в закрито заседание на единадесети март през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: ТОШКА ИВ. ТОТЕВА

Членове:

АННА ВЛ. ПЕТКОВА

ЙОНКО Г. ГЕОРГИЕВ като разгледа докладваното от АННА ВЛ. ПЕТКОВА Въззивно частно гражданско дело № 20265600500098 по описа за 2026 година Производството е по реда на чл. 274, ал. 1, т. 2, във връзка с чл. 248, ал. 3 от ГПК.

Образувано е по частна жалба с вх. № 497/13.01.2026 г., подадена от Е. С. М., ЕГН **********, чрез процесуалния му представител адв. Д. М., против Определение № 2809/14.12.2025 г., постановено по гр. д. № 1868/2024 г. по описа на Районен съд – Хасково. С атакувания съдебен акт е оставена без уважение молба с вх. № 19478/30.10.2025 г., депозирана от жалбоподателя, с правно основание чл. 248 ГПК за изменение на Решение № 754/03.10.2025 г. в частта за разноските.

В жалбата се твърди, че в изпълнение на указанията на съда, макар и след приключване на съдебното дирене в първата инстанция, ищецът е довнесъл дължимата държавна такса в размер на 50 лева. Поддържа се, че след като таксата е внесена в предписания срок, същата на основание чл. 77 от ГПК и с оглед изхода на спора следва да бъде възстановена на ищеца от ответника.

Моли за отмяна на определението и уважаване на молбата.

В срока по чл. 276, ал. 1 ГПК е постъпил писмен отговор от „Вивус.БГ“ ЕООД, в който се излагат доводи за недопустимост и неоснователност на жалбата. Твърди се, че молбата по чл. 248 ГПК е преклудирана, а по същество – че на възмездяване подлежат само разноски, платени до приключване на производството.

СЪДЪТ, за да се произнесе по направеното искане и въз основа на доказателствата по делото, намира за установено следното:

Частната жалба е подадена в срок и от легитимирана страна, поради 1 което е процесуално допустима. При преценка допустимостта на подадената от ищеца Е. М. молба по чл. 248 ГПК, съдът взе предвид молба с вх. № 19056/24.10.2025 година, с която се сочи нов съдебен адрес, различен от преди посочения съдебен адресат, както и разписката за връчване на препис от решението. От тях се установява наличие на обективна неяснота по отношение на адреса, на който е следвало да бъдат изпращани книжата до жалбоподателя. Поради нередовност на връчването, преклузивният срок за искане на изменение на решението не е изтекъл. Ето защо доводът на ответника за недопустимост на молба по чл. 248 от ГПК е неоснователен.

Разгледана по същество, жалбата се явява основателна, по следни съображения: Видно от материалите по делото, районен съд – Хасково е бил сезиран с установителен иск (за прогласяване недействителност на договор за кредит) и осъдителен иск (за връщане на сума, платена без основание), предявени в условията на обективно кумулативно съединяване. С Решение № 754/03.10.2025 г. съдът е уважил и двете претенции изцяло. Установено е обаче, че към момента на постановяване на съдебния акт ищецът е внесъл държавна такса само по установителния иск, но не и по предявения кумулативно осъдителен иск по чл. 55, ал. 1 от ЗЗД.

Настоящият състав намира, че при администриране на исковата молба първоинстанционният съд е допуснал съществено процесуално нарушение. Съгласно императивната разпоредба на чл. 128, т. 2 от ГПК, внасянето на дължимата държавна такса за всеки един от обективно съединените искове е абсолютно условие за редовност на исковата молба. В изпълнение на принципа на служебното начало (чл. 7 от ГПК) и задълженията си по чл. 129, ал. 1 и ал. 2 от ГПК, съдът е бил длъжен още във фазата по проверка на исковата молба да констатира липсата на такса за втория иск и да даде на ищеца конкретни указания за нейното довнасяне в преклузивен срок.

Вместо това, съдът е разгледал спора по същество, като е констатирал нередовността едва в мотивите на самото решение.

Пропускът на съда да укаже на страната необходимостта от довнасяне на такса не може да води до неблагоприятни последици за нея, нито да я лишава от правото на пълно възмездяване на разноските при положителен изход на спора. Както правилно е отбелязал районният съд, неплащането на таксата не опорочава извършените действия, но съгласно чл.

77 от ГПК съдът остава длъжен да събере тези суми принудително. Когато страната доброволно внесе сумата (макар и след решението), тя изпълнява свое законово задължение, пряко произтичащо от процесуалните изисквания към предявения от нея иск.

Тъй като предявеният в условията на кумулативно съединяване осъдителен иск е изцяло уважен, заплатената за него държавна такса 2 представлява разход, който на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК следва да бъде възложен изцяло в тежест на загубилата делото страна. Отговорността за разноски е обективна и се обуславя единствено от изхода на делото.

Обстоятелството, че плащането е извършено след приключване на съдебното производство, не променя характера на сумата като „разноски по делото“, тъй като тя е била дължима още при депозиране на исковата молба. Като е отказал да измени решението в частта за разноските, районният съд е постановил неправилен акт, който следва да бъде отменен.

Водим от горното, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ОТМЕНЯ Определение № 2809/14.12.2025 г. по гр. д. № 1868/2024 г. по описа на Районен съд Хасково, с което е оставена без уважение молба с вх. №19478/30.10.2025г. от жалбоподателя Е. М. с правно основание чл. 248 ГПК за изменение на Решение № 754/03.10.2025 г. по гр.д. № 1868/2024 г. по описа на РС – Хасково в частта за разноските, вместо което:

ИЗМЕНЯ Решение № 754/03.10.2025 г. по гр.д. № 1868/2024 г. по описа на РС – Хасково, в частта за разноските, като на основание чл. 77 ГПК ОСЪЖДА „Вивус.БГ“ ЕООД, с ЕИК 202393458 (с предходно търговско наименование „4финанс“ ЕООД), да заплати на Е. С. М., с ЕГН **********, с постоянен адрес: ***, сумата 50 лева (равняваща се на 25,56 евро) – заплатена държавна такса за иска по чл. 55, ал. 1 ЗЗД .

Определението не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3