Решение № 1313 от 21.12.2023, Окръжен съд - Бургас

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 1313 гр. Бургас, 20.12.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС, II ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на седемнадесети октомври през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Росица Ж. Темелкова

Членове:

Таня Т. Русева Маркова

Елеонора С. Кралева при участието на секретаря Стойка Д. Вълкова като разгледа докладваното от Елеонора С. Кралева Въззивно гражданско дело № 20232100501458 по описа за 2023 година

Производството по делото е по реда на чл.258 и сл. ГПК.

Постъпила е въззивна жалба вх.№ 4938/23.05.2023 г. по регистъра на РСНесебър, подадена от Р. Н. Ч. от гр.Н., ул.“В. Л.“ № *, против решение № 182 от 27.04.2023 г., постановено по гр.д.№ 904/2021 г. по описа на РС-Несебър, с което на основание чл.32, ал.2 ЗС е разпределено ползването на дворното място, съставляващо незастроената част от поземлен имот с идентификатор *** по КККР на гр.Несебър, с адрес в гр.Н., ул.“И.“ № *-*, обща площ 984 кв. м., трайно предназначение на територията: „Урбанизирана“, начин на трайно ползване: за ниско застрояване (до 10 м), съседи: ***, ***, ***,

***, ***, ***, ***, между Р. Н. Ч., Н. А. К.,

А. А. К., Р. Ж. К., Х. А. К. и С. Х. С., съобразно дадения вариант от вещото лице Таня Пашова по съдебно-техническата експертиза – „Скица на разпределение на свободните площи от 453 кв. м.“, приложение № 5 към гр.д. № 904/2021г. на РС-Несебър (на л. 122 от делото), като дяловете за ползване са определени по скицата като „дял 1 – 124 кв. м.“, „дял 2 – 100 кв. м.“, „дял 3 – 115 кв. м.“ и „дял 4 – 115 кв. м.“ и са защриховани със съответните цветове и следва да се ползват както следва: „дял 1 – 124 кв. м.“ – от Р. Н. Ч., „дял 2 – 100 кв. м.“ – общо от Н. А. К. и Р. Ж. К., „дял 3 – 115 кв. м.“ – от С. Х.

С., и „дял 4 – 115 кв. м.“ – общо от Н. А. К., А. А. К. и Х. А. К., съобразно скицата на 1 л. 122 от делото, която е приподписана от настоящия състав на съда и следва да се счита за неразделна част от решението.

С определение № 2280/14.09.2023 г., постановено по настоящото дело, на основание чл.227 ГПК съд е конституирал на мястото на починалата въззивница Р. Н. Ч., поч. на 04.06.2023 г., нейния наследник Е. Е. Ч., която изрично е заявила в допълнителна молба, че поддържа въззивната жалба.

Във въззивната жалба се изразява недоволство от първоинстанционното решение, като същото се счита за незаконосъобразно, постановено при допуснати процесуални нарушения, предвид несъобразяване с релевантните по делото факти и неправилно приложение на материалния закон. Според въззивницата, причина за постановяване на незаконосъобразното решение от съда е несъобразяването от една страна на квотите от правото на собственост, притежавани от съсобствениците върху целия имот, а от друга, че застроената площ сградите на отделните собственици е различна, като съдът е пренебрегнал факта, че обща част е не само незастроената, но и застроената площ от поземления имот, от която също всеки от съсобствениците притежава квота и че тази застроена част в действителност се ползва от съответния собственик на сградата. При това се счита, че когато е прието, че застроената площ е общо 304 кв.м., се получава, че незастроената площ е 681 кв.м., но е разпределена само част от нея, а именно 454 кв.м.( общата площ на четирите дяла), по който начин е останала извън разпределението незастроена площ от 227 кв.м. Според въззивницата, това е довело до незачитане правата на собственост, в частност на ищцата и на участието й в собствеността, като е било необходимо съдът да вземе предвид конкретната застроена площ, която всеки от собствениците ползва и тя да се приспадне от незастроената, т.е. на съсобственика, който ползва по-голяма застроена площ, да му се предостави за ползване по-малка незастроена площ. Счита се, че в резултат на това незачитане на правото на собственост и разпределянето само на част от незастроената площ се е стигнало до там, че ищцата е лишена от правото да ползва имота не само съобразно притежаваната от нея ¼ ид.ч., която отговаря на 246 кв.м.

(застроена и незастроена площ), като са й отредени за ползване едва 124 кв.м. (а със застроената площ от 33 кв.м. – общо 157 кв.м.), но и каквато и да е част според предназначението на имота, тъй като й е позволено само да преминава в него по ивица с широчина 1,5 метра и то покрай границата/оградата на съседния имот. Счита се също, че от съда не е изследван въпроса дали е било възможно ищцата да получи в дял на разпределението такава част от поземления имот, който да има лице съобразно квотата й в съсобствеността, а именно около 10 метра, дали по този начин биха се засегнали входовете за останалите съсобственици, а оттам налага ли се да се намали по тази причина лицето на имота, което да се предостави на ищцата. Според въззивницата, такава възможност съществува, като се сочи, че може да се обособи площ от 213 кв.м., след като се приспадне застроената й площ от 33 кв.м., която да се 2 ползва от нея, без да пречи и да засяга собствеността на другите съсобственици и по който начин лицето на имота ще бъде правилно разпределено, което обаче не е било сторено от районния съд, тъй като не е била разпределена цялата част на незастроената площ. В заключение, моли въззивния съд да отмени първоинстанционното решение и да постанови друго, с което да приложи такъв вариант на разпределение, който да отговаря на правото на собственост и на правото на ползване на общата вещ съобразно изискванията на закона. Не са направени нови доказателствени искания.

В срока по чл.263, ал.1 ГПК е постъпил писмен отговор от въззиваемите Н. А.

К. и Р. Ж. К., в който се взема становище за неоснователност на жалбата и се изразява съгласие с изводите на районния съд, за което са изложени съображения. Не се правят нови доказателствени искания. Претендират се разноските по делото.

Не са постъпили писмени отговори от въззиваемите Х. А. К., А. А. К. и С. Х.

С..

Въззивната жалба е подадена в законоустановения срок чл.259 ГПК от лице, което има правен интерес от обжалването, поради което съдът я намира за допустима.

С оглед изложените във въззивната жалба доводи и становищата на страните, след преценка на събраните по делото доказателства и предвид разпоредбите на закона, Бургаският окръжен съд приема за установено от фактическа и правна страна следното:

Производството пред БРС е образувано по исковата молба на Р. Н. Ч. против Н. А.

К., Р. Ж. К., А. А. К., Х. А. К. и С. Х. С., с която е предявен иск с правно основание чл.32, ал.2 ЗС, за разпределение на реалното ползване на съсобствен между страните недвижим имот – поземлен имот с идентификатор *** по КККР на гр.Несебър, с площ от 985 кв.м., находящ се в гр.Н., ул.“И.“ № *-*, трайно предназначение на територията:

„Урбанизирана“, начин на трайно ползване: за ниско застрояване (до 10 м), при граници: ***, ***, ***, ***, ***,

***, ***.

В исковата молба са изложени твърдения, че страните са съсобственици на ПИ с идентификатор *** по КККР на гр.Несебър, като ищцата Ч. е собственик на ¼ ид.ч., ответницата С. С. – на ¼ ид.ч., ответниците Х. К., Н. К. и А. К. – на 246.75/985 кв.м. ид.ч., т.е. ¼ ид.ч., а ответниците Н. К. и Р. К. са придобили в режим на СИО собствеността върху ¼ ид.ч. от поземления имот. Изложени са и твърдения, че страните са индивидуални собственици на отделни самостоятелни обекти, респ. сгради, построени в същия поземлен имот, както следва: ищцата Ч. е собственик на Сграда с идентификатор ***; С. С. – на Сграда с идентификатор *** и СОС с идентификатор ***; ответниците Х. К., Н. К. и

А. К. – на СОС с идентификатор *** и СОС с идентификатор

***, както и на Сгради с идентификатори *** и

3

***; а ответниците Н. К. и Р. К. са собственици в режим на СИО на Сграда с идентификатор ***. Твърди се, че поради влошените междуличностни отношения между съсобствениците, не е възможно да бъде постигнато съгласие относно начина на ползване на незастроената част от поземления имот, като в резултат на обтегнатите им отношения са били подавани редица сигнали и жалби пред надлежните органи. Твърди се също, че между страните е било образувано гр.д.№ 716/2018 г. на НРС за извършване на съдебна делба на съсобствения имот, но делбата не е била допусната от съда с решение от 24.01.2020 г., поради недопустимост на същата. По горните съображения, отправеното до съда искане е да бъде разпределено ползването върху ПИ с идентификатор *** по КККР на гр. Несебър, между всички съсобственици, при вариант на вещо лице.

В срока по чл.131 ГПК ответниците Н. К., Р. К., А. К. и Х. К. са депозирали писмен отговор, с който са оспорили иска като недопустим и неоснователен. На първо място са посочили, че сградите и самостоятелните обекти в имота са собственост на физически и юридически лица, някои от които не са страни по делото и не се явяват собственици на идеални части от поземления имот. В тази връзка е посочено, че сгради с идентификатор *** и *** са собственост на „К.“

ООД, а сграда с идентификатор *** – на Д. К., които лица не са конституирани като ответници по делото и с писмения отговор е направено искане за тяхното конституиране като страни. Отделно са изложени съображения, че разпределението на ползването на имота е недопустимо, тъй като земята представлява обща част.

Ответницата С. Х. С., не е подала отговор на исковата молба и не е взела становище.

Във връзка с направеното от ответниците в писмения им отговор възражение и искане за конституирането като ответници по делото и лицата, които са собственици само на сгради и обекти в сграда, с определението по чл.140 ГПК районният съд е приел, че не е необходимо да се конституират собствениците на сгради, които не са собственици на земята, тъй като предмет на делото е разпределение на ползването върху изрично посочен поземлен имот. НРС се е позовал на съдебна практика (решение № 120/07.08.2013 г. по гр.д.№ 936/2012 г. на ВКС, ІІ г.о.), съгласно която задължителни другари в производството по чл.32, ал.2 ЗС са собствениците на земята (или носители на вещно право на ползване), поради което е приел, че собствениците на сградите не притежават процесуална легитимация за конституирането им в настоящия процес.

По делото са събрани писмени доказателства и съдебно-техническа експертиза, ангажирани от страните за установяване на изложените от тях твърдения и възражения.

4

С обжалваното решение РС-Несебър е приел, че за разпределение на ползването е необходимо да се обособят четири дяла – един за ищцата Ч., един за С.

С., един за тримата братя К., придобили собственост в общ дял и един за Н. и Р. К., придобили собственост в режим на СИО. Съдът е съобразил, че непосредствено до сградата с идентификатор ***, собственост на ищцата, е долепена постройка, която не е заснета в кадастъра и за нея няма строителни книжа, т.е. представлява обект на незаконно строителство, поради което е формиран извод, че съответната незаконна сграда следва да попадне в дела за ползване на ищцата. При това, НРС е приел, че предложения от в.л.Пашова вариант на разпределение по приложение № 5 към експертизата (на л.122 от делото) отговаря в най-пълна степен на спецификите на имота и на квотите в съсобствеността, поради което е извършил разпределение на ползването по този вариант и скицата към него е приподписата от съда.

Съгласно разпоредбата на чл.269 ГПК, въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, по допустимостта му – в обжалвана част, а по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата.

При служебната проверка по чл.269 ГПК, Бургаският окръжен съд намира, че първоинстанционното решение е валиден съдебен акт, но същото е недопустимо.

Съображенията на съда са следните:

Съдебното решение по иск с правно основание чл.32, ал.2 ЗС е акт на съдебна администрация, целящ да даде съдействие на съсобствениците при уреждане на възникналия между тях спор относно това как следва да бъде ползван съсобствения имот. Предмет на извършвано по този ред разпределяне на ползването е конкретен обект на право на собственост, върху който всички участващи в производството лица имат вещни права, т.е. искането по чл.32, ал.2 ЗС определя не само спорния предмет, но и лицата, които следва да участват в производството. С оглед характера на иска за разпределяне ползването на съсобствената вещ, в производството по делото следва да вземат участие всички лица, за които се установи, че притежават дял от вещното право, предмет на разпределението. Естеството на спорното правоотношение – начина на ползване на съсобствената вещ, обуславя участието на всички носители на вещни права върху вещта и постановяване на еднакво решение спрямо всички, поради което те са задължителни необходими другари в производството по чл.32, ал.2 ЗС, като решението трябва да бъде еднакво за всички тях, тъй като почива на едни и същи факти и обстоятелства – общият предмет на притежаваните от тях вещни права (в горния смисъл – решение № 421/19.05.2010 г. по гр.д.№ 581/2009 г. на ВКС, І г.о.).