Решение № 3726 от 23.10.2024, Районен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 3726 гр. Варна, 23.10.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 46 СЪСТАВ, в публично заседание на шестнадесети октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Евгения Мечева при участието на секретаря Стоянка М. Георгиева като разгледа докладваното от Евгения Мечева Гражданско дело № 20243110105587 по описа за 2024 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 239 вр. чл. 238 ГПК.

Образувано е по предявени от „Т.А” ЕООД, ЕИК ******, със седалище и адрес на управление: гр. София, бул. ********, чрез процесуалния му представител – адв. А. С., срещу „А.А.” ООД, ЕИК *******, със седалище и адрес на управление: гр. Варна, ул. **********, обективно кумулативно съединени искове с правно основание чл. 327, ал. 1 ТЗ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД за осъждане на ответника да заплати на ищеца следните суми: сумата 4100 лв., представляваща дължимата продажна цена по сключения между страните неформален договор за покупко-продажба на селскостопанска продукция – преработен кориандър, за което са издадени фактури №№ **********2021 г. и **********/07.04.2022 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на исковата молба в съда – 10.05.2024 г. до окончателното й изплащане, както и сумата 1107.58 лв., представляваща обезщетение за забава върху главницата за периода 19.11.2021 г. – 07.05.2024 г.

В исковата си молба ищецът „Т.А” ЕООД излага, че страните са в търговски отношения във връзка с покупко-продажба на селскостопанска продукция – преработен кориандър. На два пъти е продал стока на ответника – на 12.11.2021 г. и на 07.04.2022 г., за което е издал и съответни данъчни фактури. Датата на падежа по първата фактура е 19.11.2021 г., а по втората – 13.04.2022 г. Уговорено било плащането да бъде извършено по банков път, но такова не последвало. Твърди, че е изпратил по имейл на ответника на 28.11.2023 г. покана за доброволно плащане, но до момента задълженията остават непогасени. Поддържа, че издадените в полза на ответника данъчни фактури са осчетоводени. Счита, че поради неплащане в срок ответната страна му дължи и съответно обезщетение за забава. По изложените съображения 1 моли предявените искове да бъдат уважени. Претендира разноски.

В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК ответникът „А.А.“ ООД, редовно уведомен, не е депозирал писмен отговор на исковата молба.

За да се произнесе, съдът взе предвид следното:

В проведено по делото на 16.10.2024 г. открито съдебно заседание редовно призованият ответник не се е явил и не е направил искане за разглеждане на делото в негово отсъствие. Ищецът от своя страна е направил искане за постановяване на неприсъствено решение, чрез представляващия го по делото процесуален представител – адв. А. С., в нарочна молба от 14.10.2024 г.

Видно от приложените по делото книжа, на ответника са били указани последиците от неспазване на сроковете за размяна на книжата и неявяване му в съдебно заседание.

В срока за отговор и в проведеното открито съдебно заседание ответникът не е оспорил твърденията на ищеца, а и същите се подкрепят от представените писмени доказателства, в това число издадените фактури от 19.11.2021 г. и 13.04.2022 г.

Следва да се отбележи още, че ответникът не е оспорил размера на претендираните суми.

По изложените съображения съдът приема, че предявените искове са вероятно основателни.

Предвид посоченото, съдът приема, че в случая е установено наличието на предпоставките за постановяване на неприсъствено решение по чл. 239, ал.

1, т. 1 и 2 ГПК, поради което исковата претенция следва да се уважи по този ред.

Предвид изхода на спора, разноски следва да бъдат присъдени в полза на ищеца. Същият представя списък на разноските по чл. 80 ГПК и доказателства за извършени такива в общ размер от 1818 лв. /държавна такса – 264 лв., адвокатско възнаграждение – 1000 лв., държавна такса по делото за допускане на обезпечение на бъдещ иск – 40 лв., адвокатско възнаграждение за защита в това производство – 400 лв. и платени такси при ЧСИ за образуване на изпълнително производство и запор на банкови сметки – 114 лв./, които следва да бъдат присъдени в полза на страната, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК.

Воден от горното и на основание чл. 239, ал. 2 ГПК, съдът РЕШИ:

ОСЪЖДА „А.А.” ООД, ЕИК *******, със седалище и адрес на управление: гр. Варна, ул. **********, да заплати на „Т.А” ЕООД, ЕИК ******, със седалище и адрес на управление: гр. София, бул. ********, следните суми: сумата 4100 лв. /четири хиляди и сто лева/, представляваща дължимата продажна цена по сключения между страните неформален договор за покупко-продажба на селскостопанска продукция – преработен кориандър, за което са издадени фактури №№ **********2021 г. и **********/07.04.2022 г. , ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на 2 подаване на исковата молба в съда – 10.05.2024 г. до окончателното й изплащане, на основание чл. 327, ал. 1 ТЗ, както и сумата 1107.58 лв. /хиляда сто и седем лева и петдесет и осем стотинки/, представляваща обезщетение за забава върху главницата за периода 19.11.2021 г. – 07.05.2024 г., на основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД.

ОСЪЖДА „А.А.” ООД, ЕИК *******, със седалище и адрес на управление: гр. Варна, ул. **********, да заплати на „Т.А” ЕООД, ЕИК ******, със седалище и адрес на управление: гр. София, бул. ********, сумата 1818 лв. /хиляда осемстотин и осемнадесет лева/, представляваща сторените в настоящото производство и производството по допускане на обезпечение на бъдещ иск – ч. гр. д. № 11404/2024 г. по описа на СРС, съдебно-деловодни разноски, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК.

Решението не подлежи на обжалване, на основание чл. 239, ал. 4 ГПК.

Съдия при Районен съд – Варна: _______________________ 3