Определение № 441 от 02.05.2025, Окръжен съд - Ловеч

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 441 гр. Ловеч, 02.05.2025 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ЛОВЕЧ, I СЪСТАВ, в закрито заседание на втори май през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: МАГДАЛЕНА СТАНЧЕВСКА

Членове:

ТАТЯНА МИТЕВА

ПЛАМЕН ПЕНОВ като разгледа докладваното от ПЛАМЕН ПЕНОВ Въззивно частно гражданско дело № 20254300500311 по описа за 2025 година Производството е по чл. 274 и сл. ГПК.

Образувано е по частна жалба от К. Г. Т. против определение № 96/05.03.2025 г., по гр.д. № 107/2025 г. на РС Никопол, с което съдът е прекратил производството по делото, като недопустимо.

В частната жалба се излагат оплаквания за неправилност на атакувания съдебен акт, с множество позовавания на съдебна практика на национални съдилища и на Съда в Страсбург, като е изведено искане за отмяна на обжалваното определение и връщане на делото за разглеждането му в открито съдебно заседание.

В срока по чл. 276, ал. 1 ГПК от ответника Окръжен съд Плевен е подаден писмен отговор на частната жалба, в който се дава становище за нейната неоснователност и е направено искане за потвърждаване на атакуваното определение.

Частната жалба е допустима, тъй като същата е подадена в срок, против подлежащ на обжалване съдебен акт и от лице, за което е налице правен интерес от обжалване (чл. 274, т. 1 ГПК). Едноседмичния срок за обжалване по чл. 275, ал. 1 ГПК е спазен, защото частната жалба е подадена на 05.03.2025 г., в който ден обжалваното определение е обявено връчено на частния жалбоподател, видно от разпечатката за връчването й.

От фактическа страна се установява следното:

Производството по гр.д. № 107/2025 г. на РС Никопол е продължение на това, по гр.д. № 715/2025 г. на РС Плевен. Същото е образувано по искова молба вх. № 3711/03.02.2025 г. на РС Плевен, подадена от К. Г. Т. против Районен съд Плевен и Окръжен съд Плевен, с която е предявен иск по чл. 2б, ал. 3 ЗОДОВ за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди в размер на 6 000 лв. С определение от 10.02.2025 г. по гр.д. № 715/2025 г. на РС Плевен състав на същия съд на основание чл. 7, ал. 2 ЗОДОВ прекратил производството по делото и изпратил същото на Районен съд Никопол.

С разпореждане от 24.02.2025 г. по гр.д. № 107/2025 г. на РС Никопол, съдът оставил без движение исковата молба, указал на К. Г. Т. да внесе по 1 сметката на съда държавна такса по предявения иск в размер на 240 лв., предупредил ищеца че при неизпълнение на дадените у указания в срок, производството по делото ще бъде прекратено, респ. исковата молба – върната. С разпореждането съдът указал на ищеца възможността да поиска освобождаване от задължението за заплащане на държавна такса, представяйки доказателства за обстоятелствата по чл. 83, ал. 2 ГПК, както и възможността да му бъде предоставена правна помощ. С разпореждането съдът е разпоредил да се изиска справка за производството по в.гр.д. № 854/2024 г., вкл. за евентуално постановен по него съдебен акт по същество и данни за обжалването му.

В представеното по делото писмо изх. № 178/27.02.2025 г. на ОС Плевен се посочва, че в.гр.д. № 854/2024 г. е обявено за решаване и предстои постановяване на съдебен акт.

С определение № 96/05.03.2025 г., по гр.д. № 107/2025 г. на РС Никопол, съдът освободил К. Г. Т. от задължението за внасяне на държавна такса по делото и прекратил производството гр.д. № 107/2025 г. на РС Никопол, поради недопустимост на иска.

От правна страна съдът приема следното:

Определението е неправилно.

Исковата молба (вх. № 3711/03.02.2025 г. на РС Плевен), по която е образувано гр.д. № 107/2025 г. на РС Никопол, е редовна, а предявеният с нея иск – допустим. Тя е редовна, защото нейния текст би могло да се изведе съществено съдържание за правно релевантните факти, свеждащи се до основанието на предявения иск, въпреки преобладаващата част на правния анализ. От ищеца се посочва, че по повод подадена от него искова молба е образувано гр.д. № 4558/2024 г. на Районен съд Плевен, че въззивното производство се развива по в.гр.д. № 854/2024 г. на Окръжен съд Плевен и същото не е приключило. С оглед на това се поддържа, че от ответниците Районен съд Плевен и Окръжен съд Плевен е нарушен принципа на разумна продължителност на производството и че от това К. Г. Т. е претърпял и продължава да търпи душевни болки и страдания, загубил доверие в правосъдието. От ищеца е изведено искане за осъждане на ответниците да му заплатят солидарно обезщетение за преживените от него неимуществени вреди, причинени от нарушеното му право на разглеждане на делото му в разумен срок в размер на сумата от 6 000 лв., ведно със законната лихва от подаване на исковата молба до окончателното изплащане. Тези твърдения и изведеното от тях искане позволяват на съда да даде правна квалификация на предявения иск, от една страна, а от друга, да посочи фактическите рамки на спора и да разпредели доказателствената тежест между страните.

Предявеният иск е по чл. 2б ЗОДОВ. Същият е допустим. Възможността за неговото водене е изрично установена, при това както по висящо производство, така и при приключило такова (чл. 2б, ал. 3 ЗОДОВ). С този иск се урежда специален фактически състав на отговорност на държавата в лицето на съответния правораздавателен орган за заплащане на обезщетение за вреди от нарушение на правото на разглеждане и решаване на делото в разумен срок съгласно чл. 6, § 1 от Конвенцията. След като присъждането на такова обезщетеше е свързано с установяване на елементите на този фактически състав, вкл. с преценка за допуснато от правораздавателния орган на нарушение на правото на разглеждане и решаване на делото в разумен срок съгласно чл. 6, § 1 от Конвенцията, съдът, сезиран с иска по чл. 2б ЗОДОВ, по 2 необходимост следва да изясни движението на съответното производство и причините за конкретната му продължителност, считана от ищеца като неразумна. В този смисъл са неправилни съображенията за недопустимост на иска, изложени в обожаваното определение – че е недопустимо по повод иск за вреди от правораздавателна дейност, районен съдът да се произнася по движението на соченото дело (в.гр.д. № 854/2024 г. на Окръжен съд Плевен), доколкото ищецът разполагал с възможността да подаде молба по чл. 255 ГПК, респ. с възможност за инстанционен контрол на постановения по делото краен съдебен акт. При разглеждане на иска по чл. 2б ЗОДОВ съдът не се занимава с правилността на постановените по него актове, а с неговата продължителност и причините конкретната й времева реализация.

Съществуващата в чл. 255 ГПК възможност не изключва исковата защита по чл. 2б ЗОДОВ именно защото възможността за неговото водене е установена и при висящо производство (чл. 2б, ал. 1 и 3 ЗОДОВ). Неоснователен е и последният довод на районния съд – че ищецът следва да е спазил и изискването на чл. 8, ал. 2 ЗОДОВ, а в исковата молба нито се твърдяло, нито се представяли доказателства за проведена административна процедура за обезщетение за вреди по реда на Глава трета “а“ ЗСВ, по която не е постигнато споразумение. Изчерпването на административната процедура за обезщетение за вреди по реда на глава трета „а“ от ЗСВ, по която няма постигнато споразумение, е установено като изискване за допустимост на иска по чл. 2б ЗОДОВ по приключили производства (чл. 8, ал. 2 ЗОДОВ). В случая от ищеца се твърди, а и това се установява от представената от ОС Плевен писмена справка, че производството по в.гр.д. № 854/2024 г. на Окръжен съд Плевен не е приключило - обявено е за решаване, от което следва, че то е висящо и след предявяване на иска, по който е образувано гр.д. № 107/2025 г. на РС Никопол.

По изложените съображения съдът счита, че обжалваното определение е неправилно. Същото следва да се отменени, а делото да се върне на районния съд за продължаване на съдопоризводствните действия, при съобразяване на дадените в мотивите разяснения.

Водим от гореизложеното и на основание чл. 278, ал. 1 ГПК, съдът ОПРЕДЕЛИ:

ОТМЕНЯ определение № 96/05.03.2025 г., по гр.д. № 107/2025 г. на РС Никопол, с което съдът е прекратил производството по делото, като недопустимо.

ВРЪЩА делото на същия съд за продължаване на съдопроизводствните действия, при съобразяване на дадените в мотивите разяснения.

Определението не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3

4