Решение № 17318 от 27.09.2024, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 17318 гр. София, 27.09.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 162 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и трети април през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: РУМЯНА З. ЗАПРЯНОВА при участието на секретаря АНЕЛИЯ Н. ГЕОРГИЕВА като разгледа докладваното от РУМЯНА З. ЗАПРЯНОВА Гражданско дело № 20221110153806 по описа за 2022 година

Производството по делото е образувано по искова молба, подадена от „УниКредит Булбанк“ АД, ЕИК 831919536, седалище и адрес на управление в гр. София, район „Възраждане“, пл. „Света Неделя“ № 7, представлявано от изпълнителните директори Ц.М. и Д.В., чрез пълномощника адв. Г. С., със съдебен адрес гр. София, ул. „Св. Св. Кирил и Методий“ № 84, ет. 4, против Ф. М., ЕГН .., с адрес .. ..., с която са предявени обективно съединени искове с правно основание чл. 79, ал. 1 от ЗЗД, вр. чл. 288 от ТЗ и чл. 86, ал. 1 З З Д за осъждане на ответника да заплати следните суми- сумата от 179,98 евро, представляваща главница по Договор за кредитна карта на физическо лице № CCIR-20100631-2018 от 04.04.2018 г., ведно със законна лихва от 04.10.2022 г. до окончателното й изплащане, и сумата от 43,98 евро, представляваща мораторна лихва за периода от 21.02.2020 г. до 29.09.2022 г.

Ищецът твърди, че с ответника са сключили Договор за кредитна карта на физическо лице № CCIR-201-00631-2018 от 04.04.2018 г., по силата на който ищецът, в качеството си на кредитодател, е отпуснал банков кредит в размер на 1000 евро в полза на ответника, в качеството му на кредитополучател, с краен срок за погасяване на 31.03.2020 г. С Анекс № 1 към договора страните предоговорили условията по договора. На основание чл. 6.1 от договора срокът му бил продължен автоматично. Сочи се, че ответникът преустановил плащанията си по кредита на 17.12.2019 г., в резултат на което е изпаднал в забава. Сочи се, че към момента на подаване на исковата молба ответникът все още не е погасил вземанията по кредита, с оглед което ищецът банката ищец упражнява правото си да обяви кредита за предсрочно изискуем с подаване на исковата молба. Моли за уважаване на исковите претенции. Претендира присъждане на разноски.

С исковата молба ищецът представя писмени документи, които моли да бъдат приобщени към доказателствения материал по делото. Моли за допускането и назначаването на съдебно-счетоводна експертиза, която да даде заключение по въпросите, формулирани в исковата молба.

С молба с вх. № 96462/25.03.2024 г. ищецът, чрез процесуалния си представител, моли да бъде отложено съдебното заседание поради липсата на депозирани експертизи.

1

В открито съдебно заседание от 26.03.2024 г. ищецът не изпраща законен или договорен представител.

С молба с вх. № 127023/17.04.2024 г. ищецът, чрез процесуалния си представител, моли да бъде даден ход на делото. Моли да бъде прието заключението по изготвената съдебно-счетоводна експертиза. Претендира разноски.

В открито съдебно заседание от 23.04.2024 г. ищецът не изпраща законен или договорен представител.

В срока по чл. 131 от ГПК ответникът, чрез назначения му особен представител, депозира отговор, с който изразява становище за допустимост, но неоснователност на предявените искове. Сочи, че претендираните суми са недължими, тъй като ищецът не е уведомил картодържателя за предсрочната изискуемост на вземането. Прави възражение за изтекла погасителна давност. Моли за отхвърляне на исковете.

С отговора особеният представител на ответника не ангажира доказателства. Не се противопоставя на доказателствените искания, направени в исковата молба.

В открито съдебно заседание от 26.03.2024 г. ответникът, чрез назначения за особен представител адв. Р., поддържа отговора на исковата молба и направените с него възражения, като не сочи нови доказателства. Моли да бъде отложено съдебното заседание поради липсата на депозирана съдебно-счетоводна експертиза.

В открито съдебно заседание от 23.04.2024 г. ответникът, чрез назначения за особен представител адв. Р., не прави нови доказателствени искания. Моли да се приеме заключението по изготвената съдебно-счетоводна експертиза. Моли за отхвърляне на исковите претенции.

Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства и обсъди доводите на страните, с оглед разпоредбата на чл. 235, ал. 2 от ГПК, приема за установено от фактическа и правна страна страна следното:

Предявени са осъдителни искове с правно основание чл. 79, ал. 1 от ЗЗД, вр. чл. 288 от ТЗ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД.

Съгласно правилата за разпределение на доказателствената тежест за уважаване на исковата претенция ищецът следва да установи следните обстоятелства- сключването на Договор за кредитна карта на физическо лице № CCIR-201-00631-2018 от 04.04.2018 г., по силата на който ищецът, в качеството си на кредитодател, е отпуснал банков кредит в размер на 1000 евро в полза на ответника; размера на ползваната част от кредитния лимит; размера и падежите на вноските, на които ответникът следва да върне предоставената му в заем парична сума и заплати договорна лихва; каква част от тези вноски представлява главница и каква част- договорна лихва; датата на обявяване на предрочната изискуемост на задължението на ответника, размера на наказателната лихва. В тежест на ищеца е да установи евентуално спиране/ прекъсване на давностния срок по отношение процесните вземания.

В тежест на ответника е да докаже изтичането на погасителна давност по отношение на процесните вземания за главница и лихва.

Установява се от събраните по делото писмени доказателства, че на 07.11.2018 г. между ищеца, в качеството на кредитодател, и ответника, в качеството на кредитополучател, е сключен Договор за кредитна карта на физическо лице № CCIR-201-00631-2018. Съгласно раздел I от договора, банката предоставя на кредитополучателя, който е и ползвател на картата, да използва по време на срока за плащане на клиента и съгласно условията на договора кредитен лимит от 1000 евро, като кредитополучателят се задължава да погасява усвоените суми или минималната погасителна вноска по т. 3.1 или минималната дължима сума. Уговорено е, че месечният лихвен процент върху усвоената от периода на действие на договора сума е 1,35 %. В т. 3.1 е посочено, че минималната погасителна вноска възлиза на 30 евро, сума равна на 3 % от кредитния лимит. В т. 3.1а е предвидено, че минималната дължима сума включва минималната погасителна вноска за съответния период за плащане 2 на клиента плюс сумата на непогасени дължими суми от предходни периоди и неизплатени лихвени плащания и превишен кредитен лимит. Т. 3.1.1 предвижда, че срокът за плащане на клиента е всеки календарен месец от първия до последния ден на месеца, с изключение на първия месец след сключване на договора и последния месец при изтичането му. В т. 3.1.2 е уговорен срок за погасяване- от 1-ви до 15-ти ден на всеки текущ месец, следващ СПК. В т.

3.2 е уговорен краен срок за ползване на отпуснатия кредитен лимит- 31.03.2020 г., а в т. 3.3 датата на блокиране ползването на кредитиния лимит- на 31-вия ден след настъпване на неизпълнение. В т. 3.4 е предвиден срок на действие на договора до 31.03.2020 г., като това е и крайният срок за окончателното погасяване на всички дължими суми по кредита. В т. 6.1 е предвидена възможността банката едностранно и многократно по свое усмотрение да разширява правото на ползване и подновяване на кредитния лимит за следващ период от 24 месеца при запазване на другите условия на договора, при условие че кредитополучателят не е отправил изрично искане за прекратяването му с изтичане срока на действие и че кредитополучателят не е неизправна страна. В т. 7.2.1 е уредено, когато до датата на издължаване кредитополучателят не е погасил в пълен размер ползваната част от кредитния лимит през предходнив ПКП, той дължи лихва от датата на съответната транзакция до окончателното погасяване.

За изясняване на релевантни за спора обстоятелства, по делото е допусната, изслушана и приета съдебно-счетоводна експертиза, която не е оспорена от страните и съдът кредитира. От нея се установява, че банката е предоставила на ответника кредитен лимит от 1000 евро, като са усвоени суми в общ размер от 3416,51 евро чрез покупки с ПОС терминал и чрез теглене в брой от АТМ. Били служебно усвоени суми за погасяване на лихви и такси в размер на 266 евро. Платените суми от ответника от 15.06.2018 г. до 24.01.2020 г. са в общ размер на 2476,17 евро. На 05.04.2021 г. са осчетоводени постъпили плащания от ответника в размер на 944,90 евро, отнесени за погасяване на главница в размер на 760,49 евро и договорна лихва в размер на 21,47 евро. Останала непогасена главница в размер на 179,98 евро, дължима за периода от 17.12.2019 г. до 29.09.2022 г., и мораторна лихва в размер на 43,98 евро, дължима за периода от 21.02.2020 г. до 29.09.2022 г. След 30.09.2022 г. не са извършвани погасявания от ответника на претендираните задължения.

От изложеното следва, че между страните по делото е сключен договор за потребителски кредит по смисъла на чл. 9 ЗПК, тъй като същият изпълва всички изисквания, заложени в легалната дефиниция- договор, въз основа на който кредиторът предоставя или се задължава да предостави на потребителя кредит под формата на заем, разсрочено плащане и всяка друга подобна форма на улеснение за плащане, с изключение на договорите за предоставяне на услуги или за доставяне на стоки от един и същи вид за продължителен период от време, при които потребителят заплаща стойността на услугите, съответно стоките, чрез извършването на периодични вноски през целия период на тяхното предоставяне. Страните по този договор са потребителят- физическо лице, и кредиторътюридическо лице. Договорът е сключен в предвидената в закона /чл. 10, ал. 1 ЗПК/ писмена форма, като съдържа всички необходими реквизити.

Не е необходимо договорът за кредит да съдържа извлечение под формата на погасителен план, съгласно съдебната практика по приложение на Директивата. Нещо повече- кредитодателят е длъжен да предостави само при поискване/т.12 на чл. 11, ал. 1 ЗПК/ извлечение под формата на погасителен план. В конкретния случай се касае за кредитна линия с минимални равни месечни вноски на определена дата. Отделно от това по първоначално усвоения кредитен лимит за покупка на стока е налице и погасителен план по смисъла на т. 11 на чл. 11, ал. 1 от ЗПК включващ всяка една погасителна вноска, инкорпориран в самия договор. Подробно извлечение съдържащо информация по смисъла на т. 12 на чл. 11, ал. 1 ЗПК / в т.ч. какъв размер от главницата и лихвата се погасява, както и техния остатъчен размер/ е наличен и по делото.

Клаузата от договора, определяща размера на годишния лихвен процент /възнаградителната лихва/ не е нищожна поради противоречие с добрите нрави. С оглед на прогласената свобода на договаряне в чл. 9 от ЗЗД страните са свободни да определят 3 съдържанието на облигационните отношения, в които влизат, като са ограничени единствено от повелителните норми на закона и добрите нрави. В случай че уговореният в договора годишен процент на разходите, който включва и годишния лихвен процент по кредита, не надвишава пет пъти законната лихва/ на годишна база/, както изисква чл. 19, ал. 4 от ЗПК, то не противоречи на добрите нрави клауза, с която страните да уговарят и по-голям от трикратния размер на законната лихва размер на възнаградителната лихва.

Съдът при служебно извършената проверка за неравноправни клаузи не намира такива в договора за кредит. Не са налице и предпоставките на чл. 22 ЗПК, за да бъде обявен процесния договор за потребителки кредит за недействителен.

В исковата молба се твърди настъпване на предсрочна изискуемост на кредита, като с предявяване на иска ищецът сочи, че упражнява правото си да обяви кредита за предсрочно изискуем. Съдът следва да отчете, че още на 31.03.2020 г. е настъпил крайният срок на договора и всички вземания са били изискуеми към тази дата, тоест преди подаване на исковата молба в съда.

Така при отчитането на извършените от кредитополучателя плащания съдът приема, че ответникът дължи именно претендираните с исковата молба суми. От страна на ответника своевременно е направено възражение за изтекла погасителна давност. Съгласно нормата на чл. 114, ал. 1 ЗЗД давностният срок започва да тече от момента, в който вземането е станало изискуемо. Последното усвояване на част от кредитния лимит от страна на ответника е на 24.01.2020 г., като съгласно правилата на т. 3.1.2 от договора минимална погасителна вноска се дължи от първо до петнадесето число на всеки текущ месец, следващ ПКП, т.е. в процесния случай м. февруари, 2020 г. към задължението на длъжника е приложима общата петгодишна погасителна давност, закрепена в разпоредбата на чл. 110 ЗЗД. Към датата на завеждане на иска- 04.10.2022 г. не е изтекла нито общата, нито кратката погасителна давност.