Решение № 176 от 23.04.2026, Окръжен съд - Плевен

РЕШЕНИЕ

№ 176 гр. Плевен, 23.04.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛЕВЕН, ІV ВЪЗ. ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и четвърти март през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: СИЛВИЯ ЦВ. КРЪСТЕВА

Членове:

РЕНИ В. ГЕОРГИЕВА

ДАЯНА СТ. ВАСИЛЧИНА при участието на секретаря Н. В. ДИМИТРОВ като разгледа докладваното от ДАЯНА СТ. ВАСИЛЧИНА Въззивно гражданско дело № 20264400500098 по описа за 2026 година Производството е по реда на чл.258 и сл. от ГПК.

С решение №1800/24.11.2025г., постановено по гр.д.№5780/2024г. по описа на РС-Плевен състав на същия съд е признал за установено на основание чл.124 от ГПК по отношение на „Лъвена“ ООД, ЕИК 114107401, със седалище и адрес на управление гр.Плевен бул.*** №6 вх.Б ап.5, представлявано от В.С., че „Сайлънс“ ЕООД, ЕИК 114676527, със седалище и адрес на управление гр.Плевен, ул.*** №5, вх.Г ап.15, представлявано от В.Д., е собственик по силата на договор за покупко-продажба, обективиран в нот.акт №4, том 6, рег.№4894, дело №477/2019 г. на нотариус С.И., на реална част с площ от 94,041 кв.м. от сграда с идентификатор ***.1., цялата със застроена площ 993 кв.м., която реална част е с размери дължина 24,30 м. и широчина 3,87 м., както и на 94,041 кв.м. реална част от ПИ с идентификатор ***., находяща се под процесната реална част от сградата, които реални части са разположени откъм ПИ с идентификатор ***. и построената в него сграда с идентификатор ***.1. – собственост на „Лъвена“ ООД.

На основание чл.108 от ЗС съдът е осъдил „Лъвена“ ООД, ЕИК 114107401, със седалище и адрес на управление гр.Плевен бул.*** №6 вх.Б ап.5, представлявано от В.С., да предаде на „Сайлънс“ ЕООД, ЕИК 114676527, със седалище и адрес на управление гр.Плевен, ул.*** №5, вх.Г ап.15, 1 представлявано от В.Д., владението върху реална част с площ от 94,041 кв.м. от сграда с идентификатор ***.1., цялата със застроена площ 993 кв.м., която реална част е с размери дължина 24,30 м. и широчина 3,87 м., както и на 94,041 кв.м. реална част от ПИ с идентификатор ***., находяща се под процесната реална част от сградата, които реални части са разположени откъм ПИ с идентификатор ***. и построената в него сграда с идентификатор ***.1.

– собственост на „Лъвена“ ООД.

Съдът на осн. чл.78, ал.1 от ГПК е осъдил „Лъвена“ ООД, ЕИК 114107401, със седалище и адрес на управление гр.Плевен бул.*** №6 вх.Б, ап.5, представлявано от В.С., да заплати на „Сайлънс“ ЕООД, ЕИК 114676527, със седалище и адрес на управление гр.Плевен, ул.*** №5, вх.Г ап.15, представлявано от В.Д., сторените по делото разноски както следва - 154,04 лева за ДТ, 3000,00 лева за адв.възнаграждение и 1000,00 лева депозит за вещи лица.

Срещу решението е постъпила въззивна жалба, депозирана от адв. И. А. в качеството му на процесуален представител на „Лъвена“ ООД, ЕИК:

114107401. В жалбата са развити доводи за неправилност и незаконосъобразност на първоинстанционното решение. Сочи се, че съдебното решение е вътрешно противоречиво и необосновано. Излагат се съображения, че е безспорно обстоятелството, че в настоящия случай е налице една единствена сграда, която попада в два парцела, като всеки парцел е собственост на двете страни по делото, което фактическо положение изисква формално нанасяне в кадастъра на една сграда с нов идентификатор, в която да бъдат нанесени съществуващите два самостоятелни обекта. Излага се становище, че съдът неправилно е отхвърлил възражението за изтекла придобивна давност, което се поддържа във въззивната жалба. В заключение се прави искане съдът да отмени първоинстанционното решение и да постанови ново, с което да отхвърли исковите претенции на ищеца.

В срока по чл.263 от ГПК е постъпил отговор на въззивната жалба от въззиваемата страна „Сайлънс“ ЕООД, ЕИК: 114676527, в който се развиват доводи за неоснователност на въззивната жалба. Излагат се твърдения, че първоинстанционният акт е правилен и законосъобразен, обоснован на доказателствата по делото. В заключение се прави искане съдът да постанови акт, с който да потвърди първоинстанционното решение. Претендират се разноски.

В открито съдебно заседание на въззивната инстанция въззивната страна „Лъвена“ ООД, ЕИК: 114107401 се представлява от адв. И. А., който поддържа изложеното в подадената въззивна жалба.

В открито съдебно заседание на въззивната инстанция въззиваемата 2 страна „Сайлънс“ ЕООД, ЕИК: 114676527 се представлява от адв. Я.. Прави се искане съдът да потвърди обжалваното решение като правилно и законосъобразно. Претендират разноски.

Плевенският окръжен съд, като прецени доводите, изложени от страните, както и доказателствата по делото, намира следното от фактическа и правна страна:

Въззивната жалба е подадена в рамките на законоустановения срок за обжалване по чл. 259, ал. 1 ГПК, от легитимирано лице и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което същата е процесуално ДОПУСТИМА.

Разгледана по

НЕОСНОВАТЕЛНА. същество ВЪЗЗИВНАТА

ЖАЛБА е

Съгласно чл.269 от ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, по допустимостта му - в обжалваната част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата.

Настоящият съдебен състав приема, че първоинстанционното решение е валидно и допустимо. При извършване на въззивен контрол за законосъобразността и правилността му в рамките, поставени от въззивната жалба, съдът, след преценка на събраните от първа инстанция доказателства, намира, че същото е правилно и като такова следва да бъде потвърдено.

За разглеждане пред Районен съд – Плевен е предявен иск по чл.108 от ЗС, с който се иска да се признае за установено по отношение на „Лъвена“ ООД, ЕИК 114107401, че „Сайлънс“ ЕООД, ЕИК 114676527 е собственик по силата на договор за покупко-продажба, обективиран в нот.акт №4, том 6, рег.

№4894, дело №477/2019 г. на нотариус С.И., на реална част с площ от 94,041 кв.м. от сграда с идентификатор ***.1., цялата със застроена площ 993 кв.м., която реална част е с размери дължина 24,30 м. и широчина 3,87 м., както и на 94,041 кв.м. реална част от ПИ с идентификатор ***., находяща се под процесната реална част от сградата, които реални части са разположени откъм ПИ с идентификатор ***. и построената в него сграда с идентификатор ***.1.

– собственост на „Лъвена“ ООД, както и да се осъди ответника „Лъвена“ ООД, ЕИК 114107401 да предаде на „Сайлънс“ ЕООД, ЕИК 114676527 владението върху реална част с площ от 94,041 кв.м. от сграда с идентификатор ***.1., цялата със застроена площ 993 кв.м., която реална част е с размери дължина 24,30 м. и широчина 3,87 м., както и на 94,041 кв.м. реална част от ПИ с идентификатор ***., находяща се под процесната реална част от сградата, които реални части са разположени откъм ПИ с идентификатор ***. и построената в него сграда с идентификатор ***.1. – собственост на „Лъвена“ ООД.

За да уважи иска, първоинстанционният съд е приел, че ищецът е придобил, по силата на нот.акт от 22,05,2019 г., ПИ с идентификатор ***. по КККР на гр.Плевен, с площ от 2755 кв.м., заедно с разположената в имота сграда с идентификатор ***.1. със застроена площ 993 кв.м., а ответното дружество, по силата на нот.акт от 30,06,2004 г., е придобило УПИ с площ от 3

1200 кв.м., съставляващ имот №XXXVI в кв.608 по регулационния план на гр.Плевен, ведно с построените в имота обособена част от Цех за мляко, която се състои от две самостоятелни обособени помещения с хладилни камери с обща застроена площ на обособената част от 300 кв.м., експедиция и зарядна със ЗП от 147 кв.м., и навес експедиция и цех за мляко със ЗП от 150 кв.м.

Съдът е приел, че от заключението на ВЛ по повторната експертиза, което съдът кредитира с доверие като компетентно, логично и всеобхватно, се установява, че на практика се касае за две помещения, обособени в рамките на една сграда, но доколкото към настоящия момент всяко отделно от тези помещения се води като сграда с отделен кадастрален номер, съдът е посочил, че в решението си ще използва именно термина „сграда“.

Съдът е кредитирал заключенията на ВЛ и по първоначалната, и по повторната, и по допълнителната комплексни експертизи, въз основа на които е приел, че се установява, че имотната граница между двете „сгради“ с идентификатори ***.1. и ***.1. съвпада с имотната граница между двата ПИ ***. /идентичен с УПИ XXXVI в кв.608/ и ***. /идентичен с УПИ XXXVII в кв.608/. Според съда при извършени замервания на място е установено обаче, че реалната част от сградата, която се ползва от ищеца е 874 кв.м. по вътрешни размери, а от ответника – 718 кв.м., а ползваните от ищеца кв.м. от ПИ ***. са 2661 вместо 2755 кв.м. по нот.акт, а от ответника - 1318 кв.м. от ПИ ***., при квадратура по нот.акт 1200 кв.м. и 1224 кв.м. по кадастрална карта.

Съдът е мотивирал, че ползването от ответното дружество на площ, поголяма от тази, която му се следва, се признава и от управителя на ответното дружество по време на извършения оглед на имота от съда, и това признание на неизгоден за направилата го страна факт. Съдът е посочил, че ирелевантно за настоящия правен спор дали „сградата“ на ищеца е въведена в експлоатация /дали има т.нар.акт 16/, тъй като съгласно трайната практика на съдилищата въпросът за законността на една сграда/преустройство на сграда е от значение за възможността тя да бъде премахната, но не е от значение при разрешаване на въпроса за собствеността й, респективно на въпроса за собствеността на част от сградата /в този смисъл Решение № 233 от 27.11.2012 г. по гр. д. № 195/2012 г. на II г. о. на ВКС/. Съдът е приел за безспорно установено, че ответникът упражнява фактическа власт върху собствените на ищеца и спорни по делото 94,041 кв.м. от сграда с идентификатор ***.1., цялата със застроена площ 993 кв.м. /която реална част е с размери дължина 24,30 м. и широчина 3,87 м./, както и върху 94,041 кв.м. реална част от ПИ с идентификатор ***., находяща се под процесната реална част от сградата, които реални части са разположени откъм ПИ с идентификатор ***. и построената в него сграда с идентификатор ***.1. собственост на „Лъвена“ ООД.

По отношение на възражението за изтекла придобивна давност, съдът е приел, че в случая не са спазени изискванията за минимални размери по чл.19 от ЗУТ. Спореде мотивите на съда в случая не са налице и предпоставките на чл.17 от ЗУТ за придобиване по давност от ищеца на процесната реална част, тъй като тази разпоредба касае неурегулирани имоти, какъвто настоящия случай не е, или при условията на чл.15, ал.3 от ЗУТ - съгласно който 4 границите на урегулирани ПИ могат да се променят с план за регулация само със съгласието на собствениците им, изразено със заявление и предварителен договор за прехвърляне на собственост с нотариално заверени подписи, която хипотеза също не е налице в случая според съда.

Настоящият въззивен първоинстанционния съд. съдебен състав споделя изводите на

Съдът приема формираната и изложената в решението от първоинстанционния съд фактическа обстановка като пълна, правилна и кореспондираща със събрания доказателствен материал, поради което намира за безпредметно да я преповтаря и на основание чл.272 от ГПК, препраща своята към нея.

Независимо от това, по наведените във въззивната жалба оплаквания следва да бъде допълнено следното:

Съгласно заключението на вещото лице по първоначалната съдебнотехническа експертиза в настоящия случай е налице разминаване между документалната собственост, обективирана в кадастралната карта и нотариалните актове, от една страна, и фактическото конструктивно състояние на сградата, от друга. Вещото лице посочва, че имотната граница между двата поземлени имота се визуализира като две прави линии, които пресичат сградата, което води до това, че съгласно действителното фактическо положение части от едната сграда попадат в чуждия поземлен имот. Съгласно писмените доказателства, обаче, както и съгласно данните, изложени единодушно от вещите лица по назначените съдебно-технически експертизи, в настоящия случай се констатира, че ответникът ползва допълнителна площ от 94 кв.м. от поземлен имот с идентификатор ***, който според актовете за собственост и според кадастралната карта са собственост на ищеца.