Решение № 1894 от 26.04.2024, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 1894 гр. Пловдив, 26.04.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XI ГеоргиеваЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и шести март през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Таня Асп. Георгиева - Точевска при участието на секретаря Златка Ем. Димитрова като разгледа докладваното от Таня Асп. Георгиева - Точевска

Георгиеважданско дело № 20235330112399 по описа за 2023 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Предявени са субективно съединени осъдителни искове с правна квалификация чл.

45 от ЗЗД.

Ищецът А. А. С., ЕГН **********, с адрес: *** е предявил против В. Г. В., ЕГН **********, с адрес: *** и В. И. Д., ЕГН **********, с адрес: *** с която субективно съединени осъдителни искове с правно основание чл. 45 ЗЗД да бъдат осъдени солидарно ответниците да му заплатят сумата от 3500 лева (три хиляди и петстотин лева) – обезщетение за неимуществени вреди, изразяващи се в загуба на апетит, отслабване, постоянна отпадналост, апатия, умора – болки и страдания, всичките вследствие на извършено от ответниците престъпление – отнемане на чужда движима вещ – лек автомобил марка ***, от който ищецът притежава 1/6 ид. ч. по наследство от баща му А.Ф.С.., починал на *** г., във връзка с което била постановена Присъда № 270 от 29.10.2019 г. по НОХД № 1722/2019 г. по описа на ПдРС, ХVІ н.с., потвърдена с Решение от 21.05.2020 г., постановено по ВНОХД № 6/2020 г. по описа на ПОС, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на деликта – 29.08.2018 г. до окончателното й изплащане.

Претендира разноски.

В исковата молба се твърди, че с Присъда № 270 от 29.10.2019 г., постановена по НОХД № 1722/2019 г. по описа на Пловдивския районен съд, XVI наказателен състав, ответниците В. Г. В., ЕГН **********, и В. И. Д., ЕГН **********, са признати за виновни в това, че на 29.08.2018 г. в ***, след предварителен сговор един с друг, в немаловажен случай, са отнели чужда движима вещ - лек автомобил марка ***, от владението на Н.Т.П., без негово съгласие с намерение противозаконно да я присвоят. С Решение от 21.05.2020 г., постановено по ВНОХД № 6/2020 г. по описа на Пловдивския окръжен съд, Наказателно отделение, присъдата на първата инстанция е 1 била изцяло потвърдена. С оглед обстоятелството, че посоченото решение не подлежи на обжалване и протестиране, присъдата е влязла в сила на 21.05.2020 г.

Автомобилът, предмет на процесната кражба, е собственост на Л.Р.С., ЕГН **********, Е. А. С., ЕГН ********** и А. А. С., ЕГН **********, по наследство от А.Ф.С.., ЕГН **********, починал на *** г., бивш жител на ***, ***, при следните квоти: 4/6 ид.ч. за Л.Р.С.; 1/6 ид.ч. за Е. А. С.; 1/6 ид.ч. за А. А. С..

Във връзка с извършеното от ответниците престъпление ищецът претърпял неимуществени вреди, изразяващи се в различни по вид, характер и интензитет негативни засягания на неимуществената му правна сфера. Ищецът преживял много тежко факта, че автомобилът на баща му е бил откраднат. Този автомобил за него е имал сантиментална стойност, тъй като той е бил собственост на неговия баща, към когото ищецът е бил много привързан и е имал изградена и съществувала през целия им съвместен живот изключително близка, трайна и емоционална връзка. Сочи, че ищецът носи името на баща си, което е и допълнителен аргумент за изГеоргиеваждането и съществуването на особено силната връзка с неговия починал родител. А.

С. е преживял много тежко смъртта на баща си, поради което и е ценил изключително много автомобила, останал му като спомен от неговия родител. За ищеца този автомобил е бил вещ, с която винаги е свързвал спомените за баща си и е искал да бъде запазен изцяло във вида и в състоянието, в което се е намирал той към момента на смъртта на баща му. Бащата на А. С. също много обичал и харесвал този автомобил, поради което не е искал да го продава, поддържал го е винаги в отлично техническо състояние и е бил горд, че го притежава. Автомобилът е рядко срещан модел на марката, а освен това е бил лесно разпознаваем като автомобилът на *** и баща на ищеца - А. С.. След като разбрал, че автомобилът на баща му е бил откраднат А. С. много се е ядосал и разстроил, дори вдигнал високо кръвно налягане, не е можел да повярва, че това действително се е случило. Няколко месеца след това А. бил постоянно в лошо настроение, станал раздразнителен и избухлив, влошил контактите си с членовете на семейството си, както и с приятелите си. Станал неконтактен, предпочитал да се усамотява и да няма контакт с когото и да било, защото всички и всичко са започнали да го дразнят. За период от четири - пет месеца А. С. спрял да тренира, да ходи на фитнес, да прави кросове и всякакви други занимания със спорт, които преди кражбата на автомобила той ежедневно извършвал и които преди това са му доставяли удоволствие. Опитите на семейството му, на неговите приятели и бивши съотборници да го накарат да излезе с тях на кафе, или пък да отидат да тренират заедно, оставали без успех, тъй като А. им е заявявал, че няма желание и няма настроение за такива неща. А. С. е преживявал за сравнително дълъг период от време - около четири - пет месеца, постоянен душевен и емоционален дискомфорт. Чувствал е, че по някакъв начин е разочаровал баща си, тъй като не е успял да запази автомобила и да предотврати кражбата му. След смъртта на баща си А. и другите двама съсобственици - Е. С. и Е.С. (вероятно техническа грешка на ищеца, съгл. удостоверението за наследници единственият наследник от женски пол се казва Л.) решили да запазят автомобила като семейна реликва и спомен от починалия им баща и съпруг. Тъй като А. С. предал автомобила за ремонт, от където е бил откраднат, той е обвинявал себе си и се е чувствал виновен за случилото се. За период от 3-4 месеца след кражбата А. имал проблеми със съня, сънувал е кошмари, чувствал е постоянно вътрешно напрежение, притеснение и тревожност. В резултат на престъплението А. загубил апетита си, отслабнал е и е чувствал постоянна отпадналост, апатия и умора, въпреки, че не е извършвал физически натоварвания.

С оглед изложеното от съда се иска да постанови решение, с което да уважи исковете.

2

В срока по чл. 131 ГПК ответникът В. Г. В. е депозирал писмен отговор, с който оспорва предявения иск, като неоснователен.

Счита, че дори да се приеме, че е допустимо вредоносно деяние срещу имуществен обект да е довело до известни негативни засягания на неимуществената сфера на ищеца, каквито същият твърди, следва да се съобрази обстоятелството, че не всяко отклонение от нормалното физическо или психическо състояние на човека е неимуществена вреда, подлежаща на обезщетяване, а само това, което се отличава с достатъчна интензивност, като във всички случаи вредите следва да са пряка последица от вредоносното деяние, която връзка не се предполага, а следва да бъде доказана от увредения. Отрицателните психически-душевни изживявания /страдания/ обаче могат да бъдат предизвикани и от най-различни факти - душевните страдания в резултат на последиците от накърняване на доброто име, чест и достойнство, невъзвратимата загуба в резултат на смъртта на член от семейството, моралното страдание от загубата на дете, съпруг, майка, баща и т. н., т.е. когато има накърнение на привързаността към определени лица.

Това общо положение обосновава, че засегнатиятт с непозволеното увреждане обект трябва да е свързан с неимуществени права на увредения, в накърняване на неимуществени блага на увредения, за да може да се претендира обезщетение за неимуществени вреди, тъй като нарушаването на имуществени субективни права не може да предизвика достойни за обезщетяване отрицателни емоции. Твърдените неимуществени вреди, изразяващи се в болки, ядосване, разстройване, лошо настроение, раздразнителност, избухливост, може да предизвика само вредоносен факт, засегнал телесната неприкосновеност на човека, каквото не е отнемането или увреждането на моторно превозно средство, доколкото по естеството си касае повреждане на вещ.

Следователно в конкретния случай от посоченото деяние ищецът не е понесъл такива болки и страдания, които да дават основание за присъждане на обезщетение за неимуществени вреди.

Излага съображения, че не е допустимо обезщетението на неимуществени вреди /включително и накърняване на доброто име, чест и достойнство/, последвали от повреждане, унищожаване, отнемане или намаляване на стойността на вещ, тъй като това е и в противоречие на задължителната съдебна практика /Постановления № 4/61 г., № 5/69 г. и № 2/1984 г. на Пленума на ВС/, приемащи, че обезщетение за неимуществени вреди не се дължи за причинени вреди на вещ.

Щом не би могло да се присъди обезщетение за претърпени неимуществени вреди от пострадал близък човек /константната съдебна практика категорично приема, че при телесно увреждане, недовело до смърт, право на обезщетение има само увреденото физическо лице, а близките му нямат право на обезщетение за собствените им неимуществени вреди, изразяващи се основно в притеснения за живота и здравето на техния близък/, то още по-неоправдано и в разрез с морала е да се присъди обезщетение за претърпени неимуществени вреди от унищожена и повредена вещ.

Пресилени и неотговарящи на действителното положения са направените с лека ръка твърдения, относно състоянието и стойността на движимата вещ. От приложената от ищеца като писмено доказателство присъда, става ясно, че автомобилът е марка ***. Това е безспорно.

Безспорно е и, че към 2018 г., след 27 години експлоатация, тази вещ е била ,,...на стойност 1908 лв. /хиляда деветстотин и осем лева.../“. В началото на 2017 г. автомобилът е оставен в двора на сервиз за ремонт, като към датата на отнемането му - 29.08.2018 г. /повече от година и половина/ е стоял неремонтиран в същия двор, макар че сервизът вече е бил преместен на друго място. Няма как да се съгласи с твърденията на ищеца за силната привързаност и дълбокия сантимент, които предизвиква у него този автомобил и да остави настрани, че тази вещ стои изоставена безстопанствено в двор почти две години.

3

Без тежест е и твърдението, че автомобил *** е рядко и едва ли не бутиково изпълнение. Този модел на марката е масово произвеждан компактен семеен автомобил, представен за първи път през 1990 г. и произвеждан до 2000 г. Първоначално моделите са тип четириврат седан, последвани от купе, комби и хечбек. Процесният автомобил е от първите, тъй като първата му регистрация е през 1991 г. към момента на отнемането му стойността му е била 1908 лв. /хиляда деветстотин и осем лева.../, а цифровият израз на необходимите материали и труд за отстраняване на имуществените вреди по него е 1621 лв. /съгласно АВТО-ОЦЕНЪЧНА ЕКСПЕРТИЗА, относно ДП № 484/ 2018 г. на III РУ, изготвена от инж. С.М./.

Моли за отхвърляне на предявения иск.

В срока по чл. 131 ГПК ответникът ответникът В. И. Д. е депозирал писмен отговор, с който оспорва предявения иск, като неоснователен.

По отношение на предявения иск за заплащане на законна лихва върху главницата от 3500 лв., твърди, да е погасен по давност, като се позовава на разпоредбата на чл. 111, б. „в“ ЗЗД за периода 29.08.2018 г. – 24.08.2020 г. Иска се този иск, в тази му част за посочения времеви период да бъде отхвърлен и производството по делото в тази му част да бъде прекратено.

Признава фактите, че по НОХД № 1722/2019 г. по описа на РС – Пловдив, заедно с ответника В. Г. В. са признати за виновни и осъдени, като Присъдата е потвърдена с Решение на Окръжен съд – Пловдив; че на дата 29.08.2018 г. *** е осъществил владение над процесната движима вещ – лек автомобил марка ***, с рег. ***, с намерение да го свои; че на 30.08.2018 г., процесният автомобил бил иззет от органите на ІІІ-то РУ „Полиция“ при ОД на МВР – Пловдив, като „веществено доказателство“ и след посочената дата не е имал никакъв досег с него.

Оспорва, твърдените от ищеца факти, а именно, че отнемането на процесния автомобил, извършено от него и от ответника В. В., е причинило на ищеца неимуществени вреди, изразяващи се в различни по вид, характер и интензитет негативни засягания на неимуществената и правна сфера и т.н. изброявания.